Решение по дело №1224/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260027
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510201224
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                   Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                      гр. Казанлък – 27.01.2021г.

 

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на  единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в съдебния състав ;

 

                                                                 Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 1224/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                                   М     О     Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 512904-F533052/19.05.2020г. на Началник отдел Оперативни дейности- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите  с което е наложено административно наказание – имуществена санкция.

Недоволни от наложеното наказание останали жалб. от   ‘Л.0. ’ООД , Булстат  *********   които чрез единия си управител Г.И.А. го обжалват пред съда. От извършената от съда служебно справка в Търговския регистър се установява,че дружеството се управлява от Г.А. и Ц. А. заедно и поотделно. Мотивират жалбата си с обстоятелството,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  а  обжалваното наказателно постановление е издадено без правно основание, и е антидатирано.

Редовно призовани се явява единия от управителите Г.А. който чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна чрез  пълномощника си взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди .

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства – показания на свидетел,писмени и становищата на страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява  частично основателна макар и не на посочените в нея основания.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за установено,че  на  30.10.2019г. в 15.15ч. при извършена оперативна проверка на обект- пътна помощ с МПС М. С. с рег. № ***е находящ се в гр.К. ул. ‘С.’ № **   стопанисван  от ‘Л.0.’ ООД , Булстат  ********* е констатирано,че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата които извършват продажба чрез електронен магазин не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

За извършената контролна покупка- услуга извършен превоз на автомобил Ф. Ф. с рег. № ***за разстоянието от с.Т. до гр. К. от пътна помощ с МПС М.-С. на стойност 70.00 лв. платени в брой на лицето Г.И.А.- управител от Т.Г.Г.-проверяващ, преди легитимация на ОП не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ DAISY Compact S 01 с ИН на ФУ DY479068  и ИН на ФП  36637104 или от кочан с ръчни касови бележки отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г..

Нарушението се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 70.00лв. между наличните парични средства в касата съгласно приложен опис и тези маркирани във ФУ.За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 000100. С  този номер е изведен дневен отчет от проверяващите.

Нарушението е установено и документирано с ПИП № 0030355/30.10.2019г..

Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.

С това е нарушен е състава на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във  вр. с  чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Т.Г. – актосъставител и от писмените доказателствени средства - протокол за извършена проверка в обект  сер. АА №  0030355, декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност към протокола за извършена проверка, касова бележка № 1, дневен отчет, оборотна ведомост за периода он 01.01.19г.-30.09.19г., свидетелство за регистрация част І- ва, свидетелство за регистрация част  І-ва,свидетелство за регистрация част І-ва ,хронологияна сметка 501 по кореспондиращи сметки за периода 01.01.19г.- 30.09.19г.,справка за издадените фактури запериода 01.01.19г.-30.10.19г. ,  три договора за наем на движима вещ- товарен автомобил от 01.01.19г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-755-0030355/05.11.19г.,протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ .

Жалб. не сочи доказателства които да оборват приетата и посочена от АНО фактическа обстановка поради което и въз основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е приел,че е нарушена разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Наредба    Н- 18/13.12.2006г. за регистриране  и отчитане на  продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложил административно наказание имуществена санкция в размер от 600 лв..

Всичко това дава основание на съда да не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му против наказателното постановление ,че няма  правно основание за неговото издаване.

От приетите от съда писмени доказателства се установява,че АУАН е бил съставен на 07.01.2020г., а обжалваното наказателно постановление  било съставено на  19.05.2020г..

От приетата справка на ЦУ на НАП /извлечение от ел.регистър/  също се установява,че атакуваното НП е било съставено на 19.05.20г..

Действително е налице писмо с изх. № 203#1/06.04.20г. до Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив с което е било изпратен проект за наказателно постановление, и което писмо е било входирано в ГД „Фискален контрол и оперативни дейности“ – Пловдив на 22.05.20г., т.е. три дни след датата на съставяне на наказателното постановление.

По делото обаче  е представено  и писмо в ел.вариант съобразно което АУАН е бил изпратен по компетентност на АНО на 09.04.20г..

Това дава основание на съдът да счита,че НП е издадено съобразно предвидения в разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок.

Дописаното на ръка впоследствие „жалба“ в писмото с изх. № 203#1/06.04.20г според съда е ирелевантно към датата на съставяне на НП.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление за законосъобразност не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила. Същото отговаря изцяло на изискванията на чл. 57 от ЗАНН посочена е датата на извършването на нарушението  /30.10.19г./, мястото на осъществяването му / гр. Казанлък/, кой е извършителя/ „Л.0.“ ООД/, как е било констатирано нарушението / с ПИП № 0030355/30.10.19г./ и др.. поради което съдът счита,че са посочени всички обективни и субективни признаци от значение за състава на нарушението.

Видно от заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., на основание чл.193 ал.2 от ЗДДС  изпълнителния директор на НАП е оправомощил да издават наказателно постановление и началниците на отдели Оперативни дейности в  Централно управление на НАП – т.1.1 .

Санкцията не е от категориите на абсолютно определените поради което подлежи на проверка от съда относно нейната индивидуализация.

За гореописаното  деяние закона предвижда наказание имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.

По делото няма данни жалб. друг път да е извършвал такова или друго нарушение свързано с неотразяване на приходи, поради което съдът счита,че размера на имуществената санкция следва да бъде намален към предвидения в закона минимален размер от 500 лв..

Съдът обмисли и възможността за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В ЗАНН няма легално определение/дефиниция/ за понятието маловажен случай а и  разпоредбата на чл.85 от ЗАНН  не препраща към разпоредбите на НК.

Понятието  маловажен случай  на административно нарушение  се съдържа   в  чл.28 от ЗАНН и   следва да се  направи разграничение от нарушенията обхванати  по чл.6 от ЗАНН.

Извършеното от нарушителя деяние с оглед  обстоятелството,че това води до неотразяване на приходи според съдът не  го прави  маловажно, поради което предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице.

Предвид изложеното по-горе жалбата се явява  частично основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се измени.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                             Р     Е     Ш     И   ;

 

ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 512904- F533052/19.05.2020г. на Началник отдел Оперативни дейности- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите   с което на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 лв. на ‘ Лина 07’ООД , Булстат *********  представлявано от  Ц. П. А. с ЕГН ********** и Г.И.А. с ЕГН **********  като НАМАЛЯВА  имуществената санкция в размер от 500 лв.. 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ ;