Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165
Гр. Перник, 13.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора
РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа административно дело № 62/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226, във вр. с чл. 203 – 207
от АПК, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Образувано е след постановяване на решение №
781/17.01.2020 г. по административно дело № 3716/2019 г. по описа на Върховен
административен съд, с което е отменено решение № 2/08.02.2019 г. по
административно дело № 307/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, в
частта му, в която ОДМВР – Перник е осъдено да заплати на Б.В.Т. сумата от
20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт –
заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа, с рег. №
313з-1868/19.08.2016 г. за периода от 19.08.2016 г. до 30.05.2018 г., както и
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.05.2018 г. до окончателното плащане и делото е върнато в тази му
част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Перник, със
задължителни указания по прилагането на закона. В останалата част решението
като необжалвано е влязло в сила.
Предмет на настоящото производство е иск с правна
квалификация чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с
чл. 204, ал. 1 от АПК, предявен от Б.В.Т., ЕГН **********,***/6 против Областна
дирекция - Перник на Министерство на вътрешните работи.
Ищецът твърди, че със заповед № рег. № 313з-1868/19.08.2016 г., издадена от
разузнавач в сектор ****при ОДМВР – Перник на 19.08.2016 г. е бил задържан за
24 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Сочи, че заповедта е отменена
като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение № 359/11.11.2016 г. по
адм. д. № 417/2016 г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в сила
с решение № 3621/21.03.2018 г. по адм. д.
14270/2016 г. по описа на Върховния административен съд.
Излага, че в резултат на незаконното задържане е претърпял
неимуществени вреди – отрицателни преживявания, засилено чуство на безпомощност
и безсилие, незащитеност и унижение на човешкото му достойнство. Изпитал силен
стрес, изживял тежък шок, вследствие на което на 23.08.2016 г. претърпял
мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Това довело до
загуба на работоспособността му и намаление на възможностите да се грижи за
семейството. Счита, че причинените му неимуществени вреди могат да бъдат
справедливо репаририани със сумата от 20000 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди през периода от 19.08.2016 г. до 30.05.2018 г., настъпили в резултат на
отменен като незаконосъобразен акт - заповед №
рег. № 313з-1868/19.08.2016 г. за полицейско задържане за 24 часа,
издадена от разузнавач в сектор ****при ОДМВР – Перник, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2018
г. до окончателното плащане.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл.
131 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник, с който искът е оспорен
като неоснователен. Посочено е, че не е налице причинна връзка между отменения
като незаконосъобразен административен акт и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, включително и настъпилия мозъчно – съдов инцидент. Твърди
се, че те се дължат на образуваното срещу ищеца наказателно производство №
53/2016 г. по описа на ОСлО при ОП – Перник за престъпление по чл. 311, ал. 1
от НК, пр. пр. № 2408/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, а не на
незаконосъобразното задържане. Искът е оспорен и по размер, като са изложени
съображения за прекомерност на претендираното обезщетение. Искането към съда е
да отхвърли иска.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Прокуратурата на Република България не е представила отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Б., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – ОДМВР – Перник, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт В., оспорва иска. Моли съда да го
отхвърли, алтернативно – да присъди обезщетение в по-нисък размер.
В съдебно заседание Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура – Перник, изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не е налице причинна
връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и настъпилите
неимуществени вреди. Излага съображения за прекомерност на претендираното
обезщетение. Предлага на съда да отхвърли иска, евентуално – да присъди
обезщетение в по нисък размер.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу
надлежен ответник съгласно чл.
205 от АПК, във вр. с
чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незакосъобразен и че в
резултат на издаването му е претърпял твърдяните от него неимуществени вреди.
От приложеното административно дело № 417/2016 г. по описа
на Административен съд Перник се установява, че с Решение № 359/11.11.2016 г.
по адм. д. № 417/2016 г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в
сила с Решение № 3621/21.03.2018 г. по адм. д. № 14270/2016 г. по описа на Върховния административен съд,
влязло в сила на 21.03.2018 г. е отменена като незаконосъобразна заповед рег. №
313з-1868/19.08.2016 г., издадена от разузнавач при сектор ****при ОДМВР –
Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ищецът – Б.В.Т. е
задържан за срок от 24 часа, считано от 18.30 ч. на 19.08.2016 г. Следователно
е налице първата предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника – незаконосъобразен акт издаден от длъжностно лице
при ОДМВР – Перник при изпълнение на административна дейност.
Спорни между страните са обстоятелствата претърпял ли е
ищецът твърдените от него неимуществени вреди и в причинна връзка ли са те с
незаконното задържане. За установяването им са събрани писмени и гласни
доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
– лекар-невролог - А.М..
Видно от съдържащите се в приложеното адм. д. № 417/2016
г. по описа на АС – Перник писмени доказателства, Б.Т. е бил задържан в 18.30
ч. на 19.08.2016 г. В момента на задържането е попълнил декларация, в която е
посочил, че страда от съдово заболяване и е поискал консултация с доктор С..
Същата е била уведомена и на място е
извършила преглед на ищеца за времето от 20.20 ч. до 22.25ч. Установила е
повишено артериално налягане. Задържаният е насочен е към ЦСМП – Перник, където
е констатирано артериално налягане 168/101 мм, предписана е лекарствена терапия
и е извършена консултация с невролог. В листа за преглед на пациент, с №
011899/19.08.2016 г. е отразено, че лицето не може да бъде настанено в
помещение за временно задържане на лица. Независимо от това задържането на Т. е
продължило до 15.45 ч. на 20.08.2019 г., когато е бил освободен.
На 22.08.2016 г. в 12.10 ч. на ищеца е извършен
амбулаторен преглед, за което е съставен лист № 3625/22.08.2016 г. В него е
отразено оплакването му от неколкодневен световъртеж, загуба на равновесие,
гадене, а от предходния ден главоболие, по-силно изразено в дясната половина,
тежест в сърдечно-съдовата област, сърцебиене, намален слух. Констатирано е
повишено артериално налягане 180/110 мм. Насочен е за преглед от кардиолог.
Назначена е терапия и е насочен към невролог. Извършен е преглед и е назначена
терапия. Издаден е болничен лист Е20165342914 за временна неработоспособност за
периода от 22.08.2016 г. до 26.08.2016 г. На 23.08.2016 г. ищецът е
хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Рахаила Ангелова” с диагноза „Мозъчен
инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии”. Изписан е на 26.08.2016
г., със същата окончателна диагноз. В резултат на претърпения мозъчен инфаркт е
бил в отпуск, поради временна неработоспособност от 23.08.2016 г. до 23.01.2017
г. – общо 155 дни.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при задържането на ищеца същият проявява високо кръвно налягане
180/115 мм, довело до силно главоболие, световъртеж, шум и намален слух на
дясното ухо. Въпреки назначената терапия и освобождаването му от ПВЗЛ на
20.08.2016 г., симптомите продължили и в следващите дни, което наложило
хоспитализиране и поставяне на диагноза „Мозъчен инфаркт”. Констатацията на
вещото лице, направена въз основа на извършения лично от нея преглед е, че и
към този момент болестните прояви продължават на фона на системна лекарствена
терапия. Посочила е също, че причина за претърпения мозъчен инфаркт е
атеросклероза на мозъчните съдове съчетана с артериална хипертония. Отразено е,
че от проверената медицинска документация на ищеца, до задържането му, той не е
имал оплаквания от повишено артериално налягане. Съдът кредитира изцяло
експертното заключение, като пълно и обосновано, дадено от вещо лице, с
необходимия професионален опит и знания.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите, тъй като са
дадени за непосредствено възприети факти, съответстват на останалия
доказателствен материал и са ясни и конкретни. Едната свидетелка е съпруга на
ищеца, а другата - дългогодишна приятелка на семейството му. Затова всяка от
тях има преки, непосредствени и непрекъснати възприятия относно здравословното
и емоционалното му състояние от момента на задържането до изслушването им в
съдебно заседание. Свидетелката С., в качеството си на лекар го е посетила в
ПВЗЛ и е придобила впечатление за оплакванията и емоционалното му състояние още
от този момент. От събраните гласни доказателства се установява, че след
задържането освен, че рязко се е влошило здравословното състояние на ищеца, той се е чуствал и емоционално
нестабилен. Променил е навиците си, затворил се е, ограничил е контактите си,
включително и с най-близките си хора. Като това положение съществува и до
разпита на свидетелите.
От приложеното следствено дело № 53/2016 г. по описа на
ОСлС – Перник при ОП - Перник е видно, че задържането на ищеца със заповед № 313з-1868/19.08.2016
г. е извършено във връзка с образувано срещу неизвестен извършител на
19.08.2016 г. наказателно производство – досъдебно производство № 319/2016 г.
по описа на Второ районно управление при ОДМВР – Перник, преобразувано в
последствие в следствено дело № 53/2016 г. по описа на ОСлС – Перник при ОП –
Перник за престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК/постановление за образуване на
досъдебно производство от 19.08.2016 г./. Ищецът не е уведомяван за
образуваното наказателно производство. Няма данни делото той да е разбрал за
воденето му по друг начин. За първи път е разпитан по него в качеството на
свидетел на 06.04.2017 г. – повече от половин година след задържането му. Не е
привличан в друго процесуално качество. Наказателното производство – следствено
дело № 53/2016 г. е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 26.05.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Перник.
Същото не е връчвано на ищеца. Той се е снабдил със заверен препис от него на
18.09.2017 г., след като е подал молба с вх. 2408/2016/18.09.2017 г.
От така изложеното, настоящият състав намира, че ищецът в
резултат на незаконното задържане е претърпял твърдените неимуществени вреди.
Наред с обичайните такива, изразяващи се в изключване на възможността за
свободно придвижване в пространството за времето на задържането и неприятните
изживявания, свързани с престоя в помещението за задържане, той е изпитал и
други - по-съществени и по-продължителни. В резултат на незаконното задържане Т.
е променил обичайните си навици. Силно е ограничил общуването с най-близките си
хора/семейство и приятели/. За овладяване на негативните чуства на тревожност,
емоционален дискомфорт и нестабилност, му е предписано медикаментозно лечение,
за което се съдържат сведения както в показанията на свидетелите, така и в
съдебно-медицинската експертиза. Това състояние е продължило през целия
процесен период – 19.08.2016 г. до 30.05.2018 г. /повече от една година и девет месеца/.
В следствие на задържането, ищецът на 23.08.2016 г. е
претърпял мозъчно съдов инцидент, довел до временната му нетрудоспособност през
периода от 23.08.2016 г. до 23.01.2017 г. и последващи болестни прояви -
намален слух, замайване, нестабилност при движение на глава и тяло, емоционална
лабилност. Изводът за това се основава на приетото експертно заключение, в
което като причина за мозъчния инфаркт е
посочено съчетанието между атеросклерозата на мозъчните съдове, от която е
страдал Т. преди задържането и повишеното артериално налягане. За първи път ищецът
е проявил повишено артериално налягане при задържането му на 19.08.2016 г. До
този момент той не е имал такова. Тогава са се появили и симптомите на шум в
ушите, главоболие, световъртеж. Въпреки тях и даденото предписание на лекар за
преустановяване на задържането в ПВЗЛ, това не е сторено от длъжностните лица
на ответника. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява
твърдението на процесуалния представител на ОДМВР - Перник, че такова е било
настояването на ищеца. По тази причина неоснователно е възражението за
съпричиняване на претърпените неимуществени вреди. Посочената по-горе
симптоматика е продължила и се е задълбочила и в следващите два дни,
включително и след преустановяване на задържането. До хоспитализирането на
ищеца по спешност и констатиране на настъпилия мозъчен инфаркт не е имало
облекчаване и подобряване на здравословното му състояние. Краткият период от
задържането до настъпилия мозъчно-съдов инцидент, през който симптомите са били
непрекъснати и утежняващи се, водят на извода за причинна връзка между двете
събития. Не намира подкрепа в доказателствата по делото твърдението на
ответника, че причина за влошеното здравословно състояние на ищеца, както и за
негативните му изживявания е образуваното досъдебно производство за
престъпление по чл. 311 от НК, а не задържането. Наказателното производство е
било образувано в деня на задържането на Т. – 19.08.2016 г. Той не е уведомен
за това. Няма данни да е разбрал и по друг начин за него. Не е привличан в
качеството на обвиняем. Разпитан е като свидетел едва на 06.04.2017 г., от
когато може да се счита, че е бил наясно с наличието на образувано наказателно
производство. Здравословното му състояние, обаче се е влошило много преди това.
Негативните му емоционални изживявания, чието обективно проявление са
дистанцирането от семейството и приятелите, напрегнатостта, промяната в
навиците, също стартират преди този момент. Затова съдът не приема тезата на
ответника, че причина за претърпените от ищеца неимуществени вреди е образуваното
наказателно производство, а не – незаконното задържане. По тази причина в
настоящото производство следва да се присъди обезщетение за всички констатирани
по-горе неимуществени вреди, претърпени от Т. през периода 19.08.2016 г. –
30.05.2018 г.
На основание § 1 от ДР на
ЗОДОВ размерът му следва да се определи съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД.
Преценката за справедливостта на паричния еквивалент на неимуществените вреди
се основава на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. Тя се извежда от конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В конкретния
случай съдът съобрази, че ищецът наред с обичайните негативни изживявания,
следващи от незаконното задържане е получил и трайно влошаване на
здравословното състояние – мозъчен инфаркт и последвали от него продължителна
нетрудоспособност за период от 155 дни и съпътстваща болестна симптоматика,
изразяваща се в намален слух на дясно ухо, нестабилност при извършване на
движения, емоционална неустойчивост, продължила през целия спорен период
надвишаващ година и девет месеца. Тези негативни промени се отличават с висока
интензивност и значителна продължителност, което води и до по-висок размер на
репарацията им. Освен това, незаконното задържане се е отразило и на
установения до този момент стереотип на живот на Т.. Той се е затворил,
променил е начина си на общуване с близки и приятели, преустановил е
заниманията, които до този момент са му доставяли удоволствие. С оглед
изложеното съдът намира, че с оглед характера, интензитета и продължителността
на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да му бъде присъдено
обезщетение в пълния, претендиран от него размер от 20 000 лв. Неоснователни са
възраженията на ответника и представителя на Прокуратурата на Република
България за прекомерност, тъй като, както бе посочено по-горе настъпилото
сериозно и продължително увреждане на здравето на ищеца, ведно с останалите
претърпени от него отрицателни емоции и изживявания, обуславят компенсирането
им с обезщетение в посочения размер.
Предвид изложеното, искът предмет на настоящото
производство е изцяло основателен и следва да се уважи.
Основателен е и акцесорния иск за присъждане на законната
лихва, която съгласно чл.
86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с
§ 1 от ДР на ЗОДОВ се
дължи върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2018 г.
до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в
настоящото съдебно производство в размер на 1107.00 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция - Перник на Министерство на
вътрешните работи да заплати на Б.В.Т., ЕГН **********,***/6 сумата от 20000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от
19.08.2016 г. до 30.05.2018 г., настъпили в резултат на административен акт -
заповед № рег. № 313з-1868/19.08.2016 г.
за полицейско задържане за 24 часа, издадена от разузнавач в сектор ****при
ОДМВР – Перник, отменена като незаконосъобразна с Решение № 359/11.11.2016 г.
по адм. д. № 417/2016 г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в
сила с Решение № 3621/21.03.2018 г. по адм. д. № 14270/2016 г. по описа на Върховния административен съд,
влязло в сила на 21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция - Перник на Министерство на
вътрешните работи да заплати на Б.В.Т., ЕГН **********,***/6 сумата от 1107.00 лв. /хиляда сто и седем
лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/