РЕШЕНИЕ
№ 3229
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110207701 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4
от ЗМВР.
Образувано е по подадена жалба от Е. Е. С., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.“*****“, бл.***, вх.**, ап.***, против Заповед за
задържане на лице с рег.№513зз-134/08.05.2025 г., издадена от
полицейски орган: В. Т. Ц., заемащ длъжността: „****“ при Сектор
„Метрополитен“ към СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от
ЗМВР, е наложена принудителна административна мярка „задържане
за срок от 24 часа“.
Жалбоподателят описва фактическата обстановка, станала
причина за задържането му - възникналия словесен спор във влак на
метрото със служител към „ЦГМ“ ЕАД, относно възможността
служител на това търговско дружества да състави АУАН против него
за пътуване със стар превозен документ и потърсено от контрольора
съдействие от органите на МВР.
1
Жалбоподателят навежда доводи, че при процесното задържане
грубо са нарушени негови основни права: не са уважени своевременно
доказателствените му искания във връзка с административното
нарушение, станало повод за възникване на спор със съответните
длъжностни лица и за задържането му; по време на конвоирането му
до 05 РУ-СДВР е бил с поставени зад гърба белезници, не му е
осигурен служебен защитник, не му е разрешено обаждане по телефон
на близък, ползване на тоалетна, храна, освидетелстване от
медицински специалист и медицински преглед, предвид наличието на
множество соматични заболявания, а при извършения му обиск не са
присъствали поемни лица.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното дирене, моли
да отмени обжалваната заповед на посочените в жалбата основания,
като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
Ответната страна по жалбата: В. Т. Ц., надлежно призован, не се
явява лично и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши
служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните
съображения:
Със заповед за задържане на лице №513зз-134/08.05.2025 г.,
издадена от В. Т. Ц. – сарши полицай при Сектор „Метрополитен“,
отдел „Охранителна полиция“ към СДВР, жалбоподателят Е. Е. С. е
задържан на 08.05.2025 г. в 17:25 часа, за срок от 24 часа в помещение
2
за временно задържане на 05 РУ-СДВР, и е освободен на 08.05.2025 г.
в 21:20 часа. Като правно основание за издаване на заповедта е
посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, а като фактическо
основание – на лицето ясно и на разбираем език беше разпоредено да
си представи личната карта, същият не изпълни полицейско
разпореждане по чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗМВР.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла
на чл.92, ал.1 от ЗМВР, видно от представеното удостоверение с рег.
№513р-72993/09.07.2025 г., в кръга на предоставената му съгласно
чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за
форма и съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, но в
нарушение на закона и неговата цел.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските
органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление, а т.2 – да задържат и лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Действително за прилагането на тази
принудителна административна мярка не се изискват категорични
доказателства, установяващи участието на лицето в неправомерен акт.
Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на нарушение или
престъпление, или да е съпричастно към него. При все това, дори и да
са налице данни, които дават основание да се предположи, че
задържаното лице може да е съпричастно към определено деяние,
предприетата спрямо него мярка трябва е обоснована и съразмерна с
целта на закона.
Задържането е принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и
преустанови извършването на противоправно деяние, както и да
3
предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката
по чл.72, ал.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление или нарушение, а да се попречи на
уличения да се укрие или да извърши друго нарушение/престъпление,
или да осуети наказателно преследване чрез заличаване или укриване
на улики и/или лица или други действия, пречещи на работата на
разследващите органи. В случая не е ясно защо жалбоподателят е
задържан и с какво неговото задържане е допринесло за постигане на
преследваната от закона цел. Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1,
т.1-7 от ЗМВР, полицейският орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението
да обоснове необходимостта от задържането на лицето. Правомощията
на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само
когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка, което в случая не е така.
По делото липсват данни жалбоподателят да се е укривал или да
е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските
органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за
извършване на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия.
Следователно процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта на
закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК,
който задължава административният орган да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
като с издадения акт не се допуска засягане на правата и законните
интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за
постигане на законната цел. В случая заповедта превишава целта на
закона, тъй като разкриването и предотвратяването на
предполагаемото деяние не е налагало необходимостта от задържането
на лицето, и съставлява акт на неоснователна принуда спрямо него. В
този смисъл, посочените в акта фактически обстоятелства не
съответстват на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.2
4
от ЗМВР и полицейският орган не е следвало да прилага процесната
ПАМ, която се явява необоснована и непропорционална. В нарушение
на закона, в издадената заповед не е посочено и какво е самото
фактическо основание за издаване на заповедта, доколкото като такова
са посочени само конкретни разпоредби от ЗМВР, но по никакъв
начин не са описани фактите, които очертават конкретно извършени
действия от жалбоподателя, осъществяващи изпълнителното деяние
на посоченото нарушение. От ангажираните от жалбоподателя
писмени доказателства става ясно, че са налице данни за не даден ход
АУАН №586808/08.05.2025 г. по описа на „ЦГМ“ ЕАД, поради
технически неточности, допуснати при неговото съставяне, каквито
данни в процесната заповед въобще липсват. С оглед на горното,
остава неясно, за изпълнението на кои тоно задължения по служба на
полицейския орган, жалбоподателят съзнателно е попречил, като не е
изпълнил разпореждане да представи личната си карта, за да бъде
задържан.
Поради това обжалваната заповед е незаконосъобразна, като
противоречаща на материалния закон и на целта на закона и следва да
бъде отменена на това основание.
С оглед на изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото, а
именно: 10 лева платена държавна такса. Разходът от 10 лева е доказан
с платежен документ, приложен по делото и следва да бъде присъден
в полза на жалбоподателя. За направени други разноски по делото,
освен за държавната такса, не са ангажирани никакви писмени
доказателства от жалбоподателя, поради което такива не се присъждат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по подадена жалба от Е. Е. С., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.“*****“, бл.***, вх.А, ап.3, Заповед за задържане
на лице с рег.№513зз-134/08.05.2025 г., издадена от полицейски орган:
В. Т. Ц., заемащ длъжността: „старши полицай“ при Сектор
„Метрополитен“ към СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от
ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „задържане
за срок от 24 часа“.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на
Е. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“*****“, бл.***,
вх.А, ап.3, направените деловодни разноски по делото в размер на 10
лева /десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6