Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 16044 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците
М.Г.Ш., ЕГН **********, М.Ш.И., ЕГН ********** и П.Ш.Ж., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. М.З.са предявили против
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, гр. София искове за заплащане на обезщетения
за търпени неимуществени вреди – мъки,болки и страдания от смъртта
на Ш.П.Ш./съпруг на първата и баща
на останалите две ищци/, настъпила
в резултат на ПТП от 13.08.2013 г. в размер на сумата от
по 130 000 лв. – за всяка от тях, ведно
със законна лихва върху тези
суми от датата
на деликта – 13.08.2013 г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че Ш.П.Ш.е пострадал като пешеходец при ПТП,
вина за което носи водачът на лек автомобил „Сузуки”, мод. „Лиана“ с per. № *******– Н.Д.Б., а за самия автомобил е имало застраховка за Гражданска отговорност при ответното
дружество .
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявения иск и претендират
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, гр. София оспорва предявените
искове по основание и по размер. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ към датата
на ПТП по посочената в исковата молба полица.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който е бил силно
опиянен с наличие на 1,35 промила алкохол в кръвта, движел се е по
пътното платно и е пресичал на необозначено
за целта място, като не
е съобразил поведението си с останалите участници в движението, с което е нарушил разпоредбите на чл. 108, чл.
113 и чл. 114
от ЗДвП, поради което счита,
че е налице 90 % съпричичиняване на вредоносния резултат.
Оспорва
претенцията за лихва и прави възражение
за изтекла 3-годишна погасителна
давност по отношетние на това
вземане. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Присъда
№50 от 07.12.2015г„ постановена
по НОХД № 452/2014г. по описа на ОС Стара Загора,
потвърдена с Решение № 163 от 24.06.2016г„ постановено по ВНОХД № 104/2016г. по
описа на АС Пловдив, изменена с Решение № 209 от 18.11.2016г„ постановено по касационно дело № 864/2016г. по описа
на ВКС, Първо наказателно отделение се установява, че на на 13.08.2013
година около 22 часа в гр. Казанлък, обл.
Стара Загора, на бул.
„Александър Батенберг“,
е настъпило ПТП с участници
лек автомобил „Сузуки”, мод. „Лиана“ с per. № *******, управляван от водача
Н.Д.Б. и пресичащия пътното
платно пешеходец Ш.П.Ш., б.ж. на гр.
Казанлък, обл.Стара Загора,който е починал вследствие на получените от
ПТП наранявания.
Водачът на лекия автомобил Н.Д.Б. е бил
признат за виновен за настъпване на произшествието и причиняване смъртта на
наследодателя на ищците по непредпазливост.
По делото е прието за безспорно, че за към датата на ПТП лек автомобил „Сузуки”, мод. „Лиана“ с
per. № *******е бил с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 03113001688877, със срок на действие
от 29.06.2013г. до
28.06.2014г. към ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД.
Видно от Удостоверение за наследници № 1643/21.08.2013 г. на Община Казанлък
ищцата по делото М.Г.Ш. е била съпруга на починалия Недко Белчев, а ищците М.Ш.И. и П.Ш.Ж. са съответно негови дъщери .
По делото е изслушана и приета първоначална и допълнителна съдебно авто-техническа експертиза, чието заключения съдът приема
като обективни и професионални и не са оспорени от страните по делото. От него
се се установява 13.08.2013 г. около 23.00
ч. лек автомобил „Сузуки Лиана” с per. № ********се движи по
бул. „Ал.
Батенберг” в посока изток – запад, в северното платно за движение,
като при приближаването на зоната на произшествието
(магазин „Изток”), водачът го управлява
със скорост от 52.8 км.ч. пресичане на платното за движение
на булеварда в посока от юг
на север-
от ляво на
дясно спрямо автомобила. Пешеходецът достига затревената озеленена разделителна ивица и преминавайки я и навлиза в северното платно за движение.На самата зелена ивица е имало високи храсти,които
не са позволявали на водача да възприеме пострадалия преди излизането му на
пътното платно.
Към момента на навлизане
на пешеходеца на платното за
движение, лекия автомобил се е намирал на разстояние
около 55,5-44,4
м
и на това разстояние той е бил осветен
от предната лява страна на
осветената от фаровете зона и водача е можел да го възприеме.
При
възникналата ситуация се осъществява начален контакт между дясна страна на пешеходеца с ляв ъгъл предна броня на автомобила. Водача на автомобила реагира
за спиране непосредствено преди осъществяване на началния контакт (десета от секундата).
В напречно направление, ударът се осъществява
на разстояние около 4,7 м
на юг от
северния край на платното за
движение.
Според експерта ударът е бил предотвратим посредством аварийно спиране,тъй
като,
лекият автомобил се е намирал на
разстояние 55,5 -
44,4 м
и
при дължина на осветената
зона отпред, отляво, в рамките на която водача
е можел да възприеме обект на южен край
на северното платно за движение
40=50 m водача
е можел да го възприеме и да спре,тъй като опасната зона за спиране е била 37,4
м.
Следователно вещото лице е посочило, че от
инженерна гледна точка от момента, в който пешеходецът е предприел пресичане,
независимо от начина му на придвижване, водачът е имал техническата възможност
да предотврати удара при едно своевременно реагиране за спиране.
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от
страните по делото. От него се установява, че че към момента на
инцидента в 22 часа концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия
е била 1,85 промила. Тази концентрация на етанол в кръвта,
както и 1,60 промила
отговаря на средна степен на
алкохолно повлияване.
При средна степен на
алкохолно повлияване, в каквата е бил постраалия
Шидеров в момента на претърпяното ПТП е характерно подтиснатост, нарушена координация на движенията, реакциите са забавени.
От разпита на свидетелят Ж.Ж.се
установява, че пострадалия Ш.П.Ш.е живеел със съпругата си в гр.Казанлък,а дъщерите му са живеели в други
населени места.Въпреки това поддържали топли и близки отношения на обич и
уважения и често си гостували. След внезапната смърт на Ш.всичките били в
шок,силно скърбели за загубата и до момента не са я преодолели.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане, като
противоправно деяние и вина на водача на автомобила Н.Д.Б. са установени с влязла в сила
присъда и са задължителни за съда по правилото на чл.300 ГПК.
Доказан е фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установено е, че за лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 03113001688877, със срок на действие
от 29.06.2013г. до
28.06.2014г. при ответното дружество. Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
С оглед на горното съдът намира исковете за основателни.
По техните размери:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда, съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съдът възприема частично възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния резултат-факт е,че Ш.е предприел пресичане
на натоварен път с по две ленти за движение във всяка посока при силно
ограничена от тъмнината видимост,на място което не е било разрешено за
пресичане и при конкретна обстановка-високи храсти на разделителната
ивица,които допълнително са затруднявали видимостта.Следва да се приеме,че при
пресичането пострадалия не е бил напълно адекватен и в кондиция,тъй като е
факт,че е бил под влиянието на средна степен на алкохолно опиянение.
Ето защо съдът приема 50% съпричиняване от страна на пострадалия.
Установено е,че пострадалият е живеел
заедно със съпруга, но с дъщерите си е поддържал много добри и близки
отношения. Внезапната и нелепа смърт е причинил мъки и страдания и ги е лишил
от грижите и вниманието,които той е имал за тях приживе. Съпругата на
пострадалия страда от загубата,тъй като Ш.е бил добър съпруг и нейна опора в
живота и в старините й. Децата на починалия /всичките пълнолетни/ са преживяли
тежко загубата на баща им, отношенията им били близки-често са се виждали и са
били в много добри отношения.
Според настоящия състав справедливото
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания за неговата съпруга е 100 000
лв.,а за децата му по 80 000 лв.,като след приспадане приетия процент съпричиняване
ответникът следва да заплати на първата ищца 50 000 лв.,а на останалите
двама по 40 000 лв. обезщетения за претърпените мъки и страдания. Тези
размери на обезщетенията са съобразени с установените по делото правно
релевантни факти-близки и добри семейно
отношения със съпругата и с децата му , а също със социално-икономическите
условия в страната и установената съдебна практика към 2013 година по подобни
случаи и възрастта на пострадалия.
Над уважените размери до претендираните
такива от по 130 000 лв. за всички ищци
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Лихви върху тези размери се дължат от датата
22.12.2013 год.,а тези преди тази дата са погасени от 3 годишната погасителна
давност съгласно чл.111,буква „в“ ЗЗД.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищците разноски за адвокатско възнаграждение както следва: на
първия ищец
М.Г.Ш. в размер на 1596 лв.,а останалите двама ищци по 1302 лв.,а по сметка на СГС
държавна такса в общ размер на 5200 лв. и разноски за експертиза пратена от
бюджета в размер на 44 лв.
Ищците следва да заплатят на ответника по
250 лв. за юрисконсултско възнаграждение и общо 125 лв. разноски по делото
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, пл. „*******да заплати на М.Г.Ш., ЕГН ********** чрез пълномощника й
адв. Матей Златанов, със съдебен адрес:***, офис 2 на основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането/отм./във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга й Ш.П.Ш.настъпила в резултат на ПТП от 13.08.2013 г. в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва върху
тази сума от 22.12.2013 год. до окончателното й изплащане и 1596 лв. разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 130 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, пл. „*******да заплати поотделно на М.Ш.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Ш.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, и двамата чрез пълномощника им адв. Матей Златанов,
със съдебен адрес:***, офис
2 на основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на
баща им Ш.П.Ш.настъпила в резултат на ПТП от 13.08.2013 г. в размер на по 40 000 лв. ведно със
законната лихва върху тези суми от 22.12.2013 год. до окончателното им изплащане и по 1302 лв.
разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове над уважените размери до претендираните от по 130 000 лв.
като неоснователни.
ОСЪЖДА ищците
М.Г.Ш. с ЕГН **********, М.Ш.И. с ЕГН ********** и П.Ш.Ж. с
ЕГН ********** да заплатят на ответника ЗАД
„Б.В.И.Г.” АД по 250 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и общо 125 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от уведомяването
им пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: