Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, гражданско
отделение,в публичното заседание на дванайсети октомври през две хиляди и двайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 141/2019г. по описа на
съда, за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.432,вр.с чл.380, чл.409 от КЗ, чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба
от З.А., родена на ***г., гражданин на К.Б., действаща чрез своя баща и законен
представител А.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.”, БУЛСТАТ *******, представлявано от адв.Г.Б.Х.,
със съдебен адрес ***, против ЗАД“Б.В.И.Груп” с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.С., район Т., пл.“П.“№5, с посочено правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ, с цена на иска 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и 2 790 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Излага, че на
27.07.2017г., около 17:55ч., на път № 3505, км. 3+700, общ. Ловеч, е настъпило
ПТП, при което водачът на МПС марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. №OB **** ВА - Е.А.А., е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал сблъсък в движещото се
там МПС марка „Ауди”, модел „КЮ 2”, с peг. № *******,
управлявано от А.А.А.. Вследствие на пътния инцидент
е пострадала З.А., която е пътувала в лек автомобил „Ауди”. За пътния инцидент
е съставен Констативен протокол с пострадали лица с peг.
№ 50 от 27.07.2017г., по описа на ОД на МВР - Ловеч. По случая е образувано
наказателно производство - ДП № 506/2017 г., по описа на РУ – Ловеч и НОХД №
565/2018 г., по описа на PC - Ловеч, III състав, което е приключило с
постигнато между защитника на подсъдимото лице и прокурора споразумение.
Обяснява,че непосредствено
след ПТП пострадалото дете е откарано по спешност в „МБАЛ „Проф. Д-р Параскев
Стоянов” АД - гр. Ловеч. В лечебното заведение са извършени клинични
изследвания и консултации, като е поставена следната диагноза: Счупване на
шийката на бедрената кост на левия долен крайник. Предвид сложността на
фрактурата се наложило пострадалата да продължи лечението си в друго лечебно
заведение. На следващия ден З.А. постъпила в МБАЛ „Св.Панталеймон–Плевен”ООД,
където била поставена окончателна диагноза на претърпените травми - фрактура феморис синистра и контузио корпорис генерализата. На пострадалото дете е извършена оперативна
интервенция, при която е осъществено открито наместване на счупената кост и е
поставена вътрешна фиксация - метална остеосинтеза. На 19.04.2018г. З.А. отново постъпва в МБАЛ
„Св. Панталеймон–Плевен” ООД за извършване на
консултативен преглед и оперативно лечение-изваждане на импонирания
имплант от левия долен крайник. В последствие наблюдението
над здравословното състояние на пострадалата продължило на територията на К.Б..
Провеждани са многократни прегледи и консултации по повод оперативната рана,
във връзка с последващата й операция за премахване на
остеосинтезните средства. През време на тези прегледи
бил констатиран проблем с поставените конци (тяхното периодично изваждане),
както и наличието на възпаление относно третираното място, при което й било
предписано медикаментозно лечение.
След първата операция и
изписването от лечебното заведение пострадалото дете провеждало лечението и
възстановяването си в домашни условия. Последното протекло изцяло на легло през
първите месеци след инцидента. Невъзможността да върви самостоятелно, наложила
неотлъчното присъствие на родителите й до нея, които се грижили за нея
денонощно и се опитвали да отвличат вниманието й от случващото се. За период от
два до три месеца след инцидента, пострадалата се намирала в невъзможност да
ходи и стъпва върху увредения крайник. Впоследствие, тя започнала да пълзи, да
се изправя и да прави по няколко крачки, държана за ръка. Наличието на куцукаща
походка било наблюдавано и през следващите няколко месеца. Понастоящем, детето
все още изпитва спорадични болки в крайника и невъзможност да извършва движения
с него в пълен обем. По тялото на пострадалата са налице големи оперативни
белези, които вероятно няма да избледнеят или изчезнат във времето и ще създават
допълнително неудобство за една млада жена.
Твърди,че в резултат на
претърпяното ПТП, здравословното състояние на детето се е влошило. То е станало
неспокойно, плачело непрекъснато, има проблем със съня и с храненето. Двигателното
му развитие било забавено, а родителите му изпитват притеснения дали ще има
нормална походка занапред или ограниченията в движенията му ще останат
пожизнено.
Сочат,че във връзка с
лечението на пострадалото лице са направени разходи в размер на 2 790 лева,
за които са издадени счетоводни документи: Фактура № **********/03.08.2017г.,
издадена от „МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен” ООД, касаеща разход за медицински изделия, на стойност 500 лева,
придружена с фискален фон; Фактура № **********/03.08.2017г., издадена от „МБАЛ
Св. Панталеймон – Плевен” ООД, за разход за
настаняване в отделение по ортопедия, на стойност 300 лева, придружена с
фискален фон; Фактура № **********/03.08.2017г., издадена от „МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен” ООД, за разход за настаняване в
отделение по ортопедия, на стойност 300 лева, придружена с фискален фон; Фактура № **********/17.04.2018г., издадена
от „МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен” ООД, за разход за
оперативна интервенция, на стойност от 1 550 лева, придружена с фискален бон;
Фактура № **********/19.04.2018г., издадена от „МБАЛ Св. Панталеймон
– Плевен” ООД, за разход за настаняване в отделение по ортопедия, на стойност
от 100 лева, придружена с фискален бон; Фактура № **********/28.07.2017г.,
издадена от МБАЛ„Проф.д-р П.Стоянов”АД, за разход за медицински консуматив, на
стойност 40 лева, придружена с фискален бон.
Твърди, че разходи в общ
размер на 700 лева са били извършени за подобрение на битовите условия при
настаняването в лечебното заведение МБАЛ „ Свети Панталеймон
– Плевен” ООД, с оглед необходимостта майката на пострадалото дете С.О.П. да
бъде заедно с него в лечебното заведение. Последната полагала денонощни грижи
за малолетното си дете, предвид невъзможността му да се обслужва само.
Видно от Констативен
протокол с пострадали лица с per. № 50/27.07.2017г., по
описа на ОД на МВР-Ловеч, който е официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач
попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени в следствие на ПТП
вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗАД Булстрад ВИГ” АД - застрахователна полица № BG/03/*********
от дата 27.07.2017г., валидна от 09.05.2017г. до 08.05.2018 година.
Сочи, че на 27.07.2018г.
от името на пострадалата е подадена Молба с вх.№ 3667 по описа на „ЗАД Булстрад ВИГ” АД, с която е претендирано
изплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, в
резултат на процесното ПТП. Образувана е щета № 3667/2018г.,по която с писмо с
изх. № П 00991/24.10.2018г., застрахователното дружество е постановило отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Счита,че на основание с
чл.432,ал.1 КЗ за детето е налице правен интерес да претендира по съдебен ред
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на
виновния водач, а именно „ЗАД Булстрад ВИГ”АД. Моли
„ЗАД Б.В.И.Груп” АД да бъде осъден да заплати на З.А., обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
27.07.2017г., на път № 3505, км. 3+700, общ. Ловеч, в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва върху същото, считано от 25.10.2018г. - датата следваща
окончателното произнасяне на застрахователя по депозираната претенция до
окончателното плащане на обезщетението, както и сумата 2 790 лева,
представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху същото,
считано от 25.10.2018г.- датата следваща окончателното произнасяне на
застрахователя по депозираната претенция, до окончателното плащане на
обезщетението. Моли и за разноските.
В случай, че задълженото
лице изрази желание за заплащане на претендираната сума, заявява че същото може
да бъде извършено по банков път, по следната банкова сметка: ***: ***, открита
при „Общинска банка” АД, с титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.” - по аргумент
от представеното по делото нотариално заверено адвокатско пълномощно.
В срока по чл.367 от ГПК постъпи писмен отговор ЗАД „Б.В.И.Груп”АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С., район Т., пл.“П.“№5, чрез юрисконсулт Н. З., с който оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.
Счита, че исковата молба
следва да бъде оставена без движение, тъй като не отговаря на разпоредбата на
чл.127, ал. 4 от ГПК.
Оспорва настъпването на
застрахователно събитие, което да обективира
отговорността му. Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП,
както и причинно-следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени вреди, тъй като с исковата молба не са представени
доказателства в тази насока. Оспорва механизма на пътнотранспортно
произшествие. Твърди,че от представените с исковата молба доказателства не може
да се установи механизмът на пътнотранспортното произшествие, поради което
счита иска за неоснователен и в тази му част.
Оспорва по съдържание
представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
тъй като е изготвен от лице, за което няма данни да е извършвал оглед на
произшествието, както и въз основа на какви документи е издаден, поради което твърди,че
е неотносим в производството. Сочи,че не се съдържат
данни къде е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, както и
обстоятелствата и причини за него. Това не може да се установи и от исковата
молба и представените към нея писмени доказателства-къде и при какви обстоятелства
е осъществено ПТП, механизмът, поради което не може да се установи по безспорен
начин настъпването на уврежданията. От това писмено доказателство не се
установяват обстоятелствата и причините на пътнотранспортното произшествие,
както и вината на участвалите в същото водачи.
Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение. Видно от констативния протокол е
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което са участвали две превозни
средства. Счита,че от него не се установява в коя лента е настъпил ударът между
двата автомобила, при какви обстоятелства, както и по вина на кой от водачите
на двата автомобила е станало произшествието.
С отговора се прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди, че тя е била без
поставен обезопасителен колан в момента на
пътнотранспортното произшествие и това е допринесло за настъпването на вредите.
Следвало е да бъде обезопасена със система за обезопасяване на деца,при която
не биха настъпили уврежданията или ще са в по - лека степен.
Счита,че претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди
е прекомерно и не е съобразено с критерия за „справедливост”. Излага,че справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст. Обяснява,че при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, като за тези обстоятелства не се съдържат доказателства.
Оспорва исковата
претенция за заплащане на претърпени имуществени вреди, тъй като счита, че не
са в причинно - следствена връзка с ПТП, а извършените разходи не са били
необходими. Оспорва обстоятелството, че ищцата е заплатила сторените
имуществени вреди, което е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
исковата претенция в тази й част. По делото са представени фактури, от които не
се установява кое лице е извършило разхода, поради което искът е неоснователен
и в тази си част. Има доказателствени искания.
Моли да се постанови
решение, с което да се отхвърлят предявените от З.А., чрез законен представител
А.А.А. искове срещу ЗАД „Б.В.И.Груп”АД, за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.07.2017г., за
присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 25.10.2018г. до
окончателното й плащане, за заплащане на имуществени вреди в размер на 2 790
лева, за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 25.10.2018г. до
окончателното й плащане, както и за заплащане на извършените по делото
разноски. Моли да се присъдят и разноските за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 450 лева, както и сторените разноски в
настоящото производство, за които ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
По реда на чл.372,ал.1
от ГПК с допълнителната искова молба ищецът допълва и пояснява първоначалната. Счита възражението на ответника за
нередовност на исковата молба, по аргумент от разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, за неоснователно. В исковата молба, непосредствено след петитума, е
посочена банкова сметка *** „Д. и Х.”. По делото е приложено нотариално
заверено пълномощно, видно от което дружеството е упълномощено да получава
застрахователни обезщетения.
Счита за неоснователно оспорването
за настъпването и механизма на процесното ПТП. С исковата молба е представен
Протокол от о.с.з. по НОХД № 565/2018г., по описа на PC - Ловеч, III състав, от
който е видно, че съдът е одобрил постигнатото споразумение и същото е влязло в
законна сила. Това потвърждава по категоричен начин твърдяната в исковата молба
фактическа обстановка около механизма на настъпване на процесното ПТП. Актове
на наказателния съд, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, са задължителни за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По отношение на
причинените неимуществени вреди на ищцата, както и тяхната причинно-следствена
връзка с ПТП, с исковата молба са представени медицински документи, доказващи
настъпването на вредите. Представен е и констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, от който е видно, че З.А. е пострадала именно при конкретния пътен
инцидент. От епикризите, издадени от МБАЛ „Професор
Д-р Параскев Стоянов” АД и МБАЛ „Св. Панталеймон –
Плевен” ООД, се установява, че пострадалата е получила сериозни телесни
увреждания, вследствие на ПТП, приета е в болничното заведение и оперирана два
пъти. Тези медицински документи са издадени по съответния законов ред от оторизираните
лица и лечебни заведения, които удостоверяват, че по своя вид и характер травматичните
увреждания са причинени по описания механизъм на ПТП. От тези доказателства в
процеса ще се установи по безспорен начин причинно-следствената връзка между
ПТП и телесните увреждания, получени от З.А. при процесния пътен инцидент. Именно
за изясняване на травматичните увреждания, които е получила ищцата в следствие
на ПТП, за продължителността на лечебния и възстановителен период, наличието на
трайни последици за здравето, с исковата молба е направено искане да бъде
допусната комплексна съдебномедицинска експертиза, която ще даде отговор на
тези въпроси.
Счита за неоснователно възражението
за липса на причинно-следствената връзка между ПТП и причинените телесни
увреждания. По делото е представен Протокол от о.с.з. по НОХД № 565/2018 г., по
описа на PC - Ловеч, III състав, ведно с одобреното от съда влязло в сила
споразумение на наказателния съд, от което се установява, че ищцата е
пострадала именно при процесното ПТП, причинено от застрахованото при ответника
лице. Неоснователно се явява и соченото в отговора на исковата молба
възражение, че с исковата молба не са представени доказателства в тази насока.
По оспорването на
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50/27.07.2017 г.
по описа на ОС на МВР –Ловеч, излага,че представлява официален документ
съгласно разпоредбата на чл.179,ал.1 ГПК. Трайно установената практика на ВКС
приема, че констативният протокол за ПТП се издава от длъжностно лице, в кръга
на служебните му задължения, в установена форма и ред, след задължително посещение
на мястото на ПТП и извършване на оглед и събиране на данни, при което
съставлява официален документ, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП,
така както и доколкото е визиран в протокола. В този смисъл е Решение №
15/25.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 1506/2013г. І г.о. по чл.290 ГПК.
За неоснователно приема и
възражението, че в представените доказателства не се съдържат данни къде е
станало ПТП-то и при какви обстоятелства. В тази насока отново се позовава на Протокол
от о.с.з. по НОХД № 565/2018 г., по описа на PC - Ловеч, III състав, ведно с
одобреното от съда споразумение, от което е видно на коя пътна лента и по какъв
начин е настъпило процесното ПТП, както е и безспорно установена вината на
водача Е.А..
Сочи,че от Констативния
протокол с пострадали лица № 50/27.07.2017г. по описа на ОС на МВР - Ловеч, е
видно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, по силата на което ответникът е пасивно легитимирана
страна в настоящия процес. По силата на този официален свидетелстващ документ в
тази му част, се удостоверява, че МПС марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № OB **** ВА, към датата на инцидента е имало валидно
сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество. Този договор е бил представен на длъжностите лица от
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Ловеч. Представили са и разпечатка от
интернет страницата на Гаранционен фонд, от която е видно, че МПС марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № OB **** ВА, към
датата на ПТП, е имало валидно сключена и действаща застрахователна полица при
ответното дружество. Следва да се има предвид, че посочените в извлечението от
интернет страницата данни за наличие на валидни застрахователни полици, са
получени и се базират на предоставена от самите застрахователни дружества
информация, т.е. в случая, самият ответник, е предоставил информацията на
Гаранционен фонд за наличието на сключен застрахователен договор. Съгласно чл.
490, ал. 2 КЗ - в случай на прекратяване, застрахователят е длъжен да уведоми
Информационния център на Гаранционния фонд, които данни имат официално оповестително действие и до доказване на противното,
издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на
договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Изпълнението
на задължението по чл. 490, ал. 2 КЗ гарантира известяването на третите лица,
които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че
действието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е прекратено
към определен във времето момент, след който застрахователят не отговаря за
причинените от застрахования деликвент имуществени и
неимуществени вреди. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №161/13.11.2012г. на ВКС по гр.д.№607/2011г.,
II ТО и Решение № 236/21.12.2013г. на ВКС по т.д.№1778/2013г., II ТО на ВКС.
Счита възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата за
неоснователно. Твърди, че не е налице, тъй като З. А. е пътувала в автомобила с
поставена система за обезопасяване на деца, която представлява детско столче,
което повдига тялото на детето, за да може да се използва предпазният колан на
автомобила. Факт, който категорично доказва това, е липсата на по-тежки
травматични увреждания по главата и тяло на пострадалата, които тя неминуемо е щяла
да получи при свободно движение на тялото й и съприкосновения с интериора на
автомобила.
Относно направеното от
ответника оспорване на размера на предявения иск, моли да се отчетат следните
обстоятелства:
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
съдът взема предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други. Сочи,че физическите болки и страдания не могат да бъдат
съизмерими с пари, но все пак пълното им обезщетяване изисква то да бъде съотносимо с изживените от увреденото лице болки и
страдания. Законодателят определя лимит по смисъла на чл.492 КЗ на отговорност
от 10 000 000 лева към момента на възникване на
произшествието, който лимит очертава и рамката на паричната отговорност, в зависимост
от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди. В случая за установяване на
обстоятелствата, имащи значение за определяне на размера на обезщетението- характера
на получените от ищцата телесни увреждания, продължителността на лечебния и
възстановителен период и др., е поискано изслушването на комплексната
съдебно-медицинска експертиза, която да отговори най-точно на въпросите,
касаещи получените от ищцата увреждания, използвания метод на лечение,
извършените манипулации, интервенции, наличието на усложнения,
продължителността на възстановителния и оздравителен процес, наличието на
трайни последици от ПТП, психичното състояние на пострадалата и т. н., и които
обуславят размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. Счита
възражението на ответното дружество за прекомерност на исковата претенция за
неоснователно. В тази връзка ще бъде проведено пълно и главно доказване в
процеса.
Сочи, че от
компетентността на вещите лица е да определят дали описаните увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП, както и дали извършените разходи описани в
приложените към исковата молба писмени доказателства са в причинна връзка с
ПТП.
В срока по чл.373,ал.1
от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който поддържа всички оспорвания по
отношение на вида и характера на уврежданията , причинно-следствената връзка
между деликта и претърпените неимуществени вреди.
Сочи,че с исковата молба и допълнителната такава не се представя медицинска
документация, от която да е видно, че деликтът е в следствие
на ПТП. Поддържа и възражението за съпричиняване от страна на ищцата, както и
по отношение на исковата претенция за заплащане на неимуществени вреди относно
критерия за „справедливост”.Поддържа възражението за нередовност на исковата
молба, тъй като същата не отговаря на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК.Поддържа оспорванията относно исковата претенция за заплащане на
имуществени вреди.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от адв.Г.Х.,който поддържа исковете и моли да се уважат
изцяло.Представя писмена защита.
Ответникът не изпраща
представител в съдебно заседание. Поддържа отговора и допълнителния такъв с
писмено становище.
От представените по
делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност,съдът приема
за установено следното:
По допустимостта.
С определението по чл.374
от ГПК съдът е приел,че исковете са предявени от и срещу легитимирани лица,с
оглед наличието на застрахователен договор и изпълнение на процедурата по
предявяване на претенцията пред застрахователя съгласно чл.380 от КЗ. Молбата е
подадена на 27.07.2018г. и ищецът е получила отговор с изх.№П
00991/24.10.2018г.,като й е отказано
плащане на обезщетение-т.е. налице е произнасяне на застрахователя.
С оглед цената на главната
претенция спорът е подсъден на окръжен съд. Местната подсъдност е избрана от ищеца,с
оглед местоживеенето на законния й представител и мястото на настъпване на
застрахователното събитие (чл.115,ал.2 от ГПК). Последната е била оспорена и установена
с окончателен акт- Определение №3207/04.10.2020г.,пост.по ч.гр.д.№3794/2019г.
на АС-С..
Отговорността на
ответника е ангажирана с оглед твърдението за наличие на сключена и валидна към
момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
покриваща отговорността на вредите, причинени със застрахования лек автомобил, управляван
от Е.А.А., при управление на който се твърди, че са
настъпили телесните повреди на ищеца.
При тези констатации
съдът намира,че искът е допустим.
По същество.
Не се
спори,че ищцата З.А. е родена на ***г. и в процеса се представлява от баща си и
законен представител-А.А.А.. По делото е представен в
оригинал и превод на български Акт за раждане С 2014-4822,издаден от Служба по
гражданското състояние на Генг-Б., с който са
удостоверени тези факти. Като майка в Акта е вписана С.О.П..
От
приложеното НОХД №565/2018г.по описа на РС-Ловеч се установява, че е постигнато
и одобрено от съда Споразумение по реда на чл.382,ал.7,вр.с чл.381,ал.1 от НПК,с което Е.А.А. се е признал за виновен в това,че
на 27.07.2017г., около 17:55ч., на път № 3505, км. 3+700, в землището на
с.Казачево,Ловешка област,при управление на МПС с марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, с peг. №OB **** ВА, е нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.20,ал.1 от ЗДвП, чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП и
чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП, като по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на З.А., изразяваща се в травматично счупване
на диафизата на лява бедрена кост с разместване на
фрагментите,което е довело до затруднение в движението на левия крак за около
3-4 месеца,като деянието е извършил в пияно състояние и без необходимата
правоспособност,поради което и на основание чл.343,ал.3,б.“а“,във вр.с ал.1,
във вр.с чл.342,ал.1, във вр.с чл.129,ал.2,пр.2-ро,алт.2-ра и чл.55,ал.1,т.1 от НК, му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода,което да се изтърпи
при първоначален общ режим. На основание чл.343г,вр.с чл.37,ал.1,т.7 от НК Асенов
е лишен от право да управлява МПС за срок от 1г. и 6м. Известно е, че така
постигнатото споразумение има значение на влязла в сила присъда и на основание
чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд по отношение на констатациите
за факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца. Този окончателен съдебен акт има доказателствено значение за механизма
на настъпване на ПТП и конкретно на поведението на делинквента
Е.А.А.. Затова и следва да се приемат за абсолютно
неоснователни възраженията на ответника,че липсват доказателства за тези
съществени за претенцията предпоставки- механизъм на настъпване на ПТП-тук
дефинирано като „деликт“, противоправността му,
деятелността на извършителя (делинквент) и вината му
за настъпване на вредоносното действие.
Неоснователни
са и възраженията за доказателствената стойност на Констативният протокол, тъй
като фактите,за които той свидетелства,са установени с влязъл в сила съдебен
акт, ангажиращ съда и страните със задължителна сила. Тъй като поведението на
пострадалата не е било предмет на разглеждане в наказателното производство, съпричиняването не е признато като елемент от състава на
престъплението, в извършването на което деликвентът е
бил признат за виновен, съдът прие възражението на ответника в този смисъл за
допустимо и уважи доказателствените му искания в тази насока.
Съдът
намира за категорично доказано и наличието на валидна към момента на ПТП- 27.07.2017г.,
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по
отношение на лекия автомобил с марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. №OB **** ВА, управляван от Е.А.А..
От ищеца е ангажирана справка от Информационния център на Гаранционен фонд по
чл.571 от КЗ, която автентично потвърждава съществувалото застрахователно
правоотношение с ответното
застрахователно дружество, с покритие от 09.05.2017г. до 08.05.2018г. Въпреки,
че е била прекратена предсрочно-на 24.08.2017г.,към момента на процесното ПТП застраховката
е била валидна. По делото се представи и Застрахователната полица с № BG /03/ 1170013585535, обективираща застрахователното правоотношение (л.50).
При тези
доказателства съдът приема за неоснователни и категорично оборени възраженията
на ответника за липса на доказателства за наличие на валидно застрахователно
правоотношение.
Доказана е и
предпоставката по чл.380 от КЗ-сезирането с
претенцията първо на застрахователя. Установява се,че с молба с вх.№
3667 на 27.07.2018г. ищецът е поискала от „Б.В.И.Груп“ЗАД да й бъде определено
и изплатено обезщетение за осъществения
застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. С писмо с изх.№ П 00991/24.10.2018г. застрахователят е
уведомил, че отказва изплащане на обезщетение.
За обосноваване на
претенцията си ищецът ангажира и показания на свидетел-леля на детето (сестра
на баща й), която е била непосредствен свидетел на катастрофата, била е със
семейството при указване на спешната медицинска помощ и на периода на
възстановяване на З.. Свидетелят З.А. е категорична,че децата на брат й са се
возели на задните седалки и трите са били с поставени предпазни колани. Тя е
отворила колата и е извела ищцата навън непосредствено след сблъсъка. Сочи, че
докато другите две са плачели, З. е гледала уплашено, без да реагира, от което
свидетелят заключава,че „е била в шок“. След като я е прегърнала момиченцето е
започнало неутешимо да плаче. По-силните болки започнали при пристигането в
„Спешна медицинска помощ“, когато крачето й се подуло
много. Първичните медицински манипулации били изключително болезнени за З. и не
е спирала да плаче. На следващия ден се наложило да я преместят в болницата в
гр.Плевен,където й направили операция. Престоят й бил около седмица, през която
детето отново не спирало да плаче от болките и се наложило да й дават болкоуспокояващи
препарати. След изписването З. била обездвижена-свидетелят сочи около 4 месеца.
В този период не разрешавала да я пипат, за да не я наранят. След това
започнала рехабилитацията, също съпътствана с болки при раздвижването. След
една година при свалянето на импланта негативните
изживявания се повторили. Свидетелят обяснява,че след катастрофата З. не е
искала да общува с близките си, отговаряла само с „да“ и „не“, имала проблеми и
с храненето. Когато започнала училище (вероятно се касае за детска градина) З. страняла
от съучениците си,не искала да играе с тях, била срамежлива и затворена. Отдава
тази реакция като последица от преживяната травма от катастрофата. Обяснява,че
преди момиченцето обичало балет, но след
това се страхува да танцува. Все още има белег от операцията и свидетелят
твърди, че е голям и видим. В момента детето споделяло, че все още го боли крачето като стъпва.
Съдът приема показанията
за обективни и се позовава на тях. Въпреки,
че свидетелят е близък роднина, няма основание за съмнения за пристрастност, тъй
като обясненията й са непосредствени и съвпадат с приложените медицински
документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
По делото е допусната
съдебно-медицинска експертиза на в.л.д-р В., който след преглед на ищеца и на
медицинската документация дава заключение,че при настъпилото на 27.07.2017г.
ПТП З.А. е получила счупване на лявото бедро и множество контузи по тялото. На 28.07.2017г. й е проведена оперативна
интервенция-открито наместване на фрактура и вътрешна фиксация
с два еластични пирона. Постъпва втори път на 17.04.2018г. в „МБАЛ“Св.Панталеймон“ООД-Плевен за демонтиране на металната остеосинтеза. Рехабилитациите след двете операции са
извършени в Б., където живее семейството на детето. Експертът е категоричен,че
установените увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Сочи,че лечението и възстановяването
й е в периода от първата операция на 28.07.2017г. до края на 2018г. Обяснява,че
е имала болки и страдания с различен интензитет след двете операции и
приложената рехабилитация. Най-силни са били непосредствено след оперативните
намеси и постепенно са намалявали с времето. При съобразяване на медицинската
документация вещото лице заключава, че „излизането на конче“ не може да се
приеме за съществено усложнение. Потвърждава,че психиката на децата е лесно ранима и това води до забавяне на възстановителния процес. Категоричен
е, че не се очакват трайни негативни последици,а функцията на крайника ще бъде
възстановена. По отношение на белезите от оперативните намеси и охлузванията,
смята че ще останат сравнително малки и
недразнещи. Обяснява, че на възрастта, на която ищецът е получила уврежданията,
децата развиват умения за игра и комуникация с околните и полученият стрес от
катастрофата е забавил това развитие. По отношение на представените фактури
потвърждава,че са за дейности, вързани с последствията от ПТП,издадени са при
спазване на изискванията за документиране на тези дейности.
В съдебно заседание в.л.д-р
В. допълва,че след прегледа на детето е установил,че крачето
вече е на 99% в нормата. Смята,че белезите на бедрото ще намалеят, поради
т.н.“зреене“ и с израстването няма да са толкова видими. Определя ги около 3-4см.
За отговор на въпросите
във връзка с възражението за съпричиняване се допусна комплексна съдебна
медицинска и автотехническа експертиза на в.л.д-р В. и инж.Н.К.. След
запознаване с материалите по настоящето дело и приложеното НОХД №565/2018г.на
РС-Ловеч,експертите са установили, че детето е пътувало на задната седалка,в
средата. Категорични са,че е била поставена система за обезопасяване на
деца,представляваща детско столче, прихванато от предпазния колан на задната
седалка. Тези констатации се потвърждават от приложения към ДП №506/2017г. на
РУ на МВР-Ловеч фотоалбум. Обясняват,че ПТП се е осъществило между два
автомобила, като ударът и за двата е бил челен, ляв, ексцентричен. При сблъсъка
ударният импулс за л.а.“Ауди-Q2“
преминава отляво назад по диагонал и през телата на водача и З.. Експертите
обясняват,че при липса на поставено обезопасително
средство от инерционните сили тялото й би политнало напред, наляво и леко
нагоре (от удара задната част на автомобила се е надига нагоре). Тогава детето
би се озовало между облегалките на предните седалки и дори може да се прехвърли
отпред. Вещите лица допускат,че травмата на лявото бедро е възможно да е
получена от предпазния колан,придържащ я в столчето или от бордовете(подлакътниците) на обезопасителните
столчета на другите деца, които са били от двете й страни. Сочат,че ако не е
била обезопасена,би имала травми по раменния пояс,гърди и горни крайници,също и
травми по главата от евентуалното движение на тялото напред и нагоре. В съдебно
заседание експертите потвърдиха констатациите си и категоричността,че по време
на катастрофата детето е било осигурено с обезопасителна
система.
Съдът приема заключенията
на съдебните експертизи, като обективни и компетентни и се позовава на тях в
изводите си.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема,че е сезиран със иск с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ,във вр.с чл.409 от КЗ във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са претенции за присъждане
на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, от причинените й
телесни увреждания-средна телесна повреда, като последица от осъщественото на
27.07.2017г. ПТП, в размер на 50 000лв. Предявен е и иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направените за лечението й
разходи, в общ размер на 2 790лв.
Ищецът е предявила и иск за присъждане и на законна лихва за забава с начало от
25.10.2018г.- датата, следваща окончателното произнасяне на застрахователя по
претенцията й.
Искът е предявен срещу ответника „Б.В.И.Груп“ЗАД,
тъй като към ПТП (27.07.2017г.) отговорността на водача, управлявал автомобила,
е била обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с този застраховател. Ищецът е подала Заявление с вх.№3667/27.07.2018г.
и е предявила претенцията си. Застрахователят е отказал да изплати
обезщетение,за което я е уведомил с писмо с изх.№П 00991/24.10.2018г.
Налице е и следващата предпоставка за ангажиране
отговорността на застрахователя - наличие на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител. Както се посочи по-горе и
тази предпоставка е категорично установена със силата на присъдено нещо,
постановена и ангажираща гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, със
Споразумение от 29.05.2018г.,по НОХД №565/2018г.на РС-Ловеч,с което е
обоснована пряката причинно-следствена връзка между допуснатите от признатия за
виновен Е.А.А. нарушения на ЗДП и причинената на З.А.
средна телесна повреда.
Съдът
намира,че е доказани претенциите за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Нанесените
на ищеца увреждания са установени с характер на средна телесна повреда.
Експертът по СМЕ е категоричен, видно е и от множеството медицински
документи,че в резултат на ПТП на З. Асенов й е причинено травматично счупване
на диафизата на лява бедрена кост с разместване на
фрагментите. Направена й е операция на следващия ден за открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация. Последвало е лечение
в къщи, където продължителен период е била обездвижена, след това е проведено
раздвижване. На 19.04.2018г. отново й е направена операция за изваждане на
металната остеосинтеза, извършена в МБАЛ“Св.Панталеймон-Плевен“ООД. Отново се е наложило раздвижване на
крайника. Възстановяването на детето е провеждано в Б., където живее със
семейството си. Приложени са документи от този процес,от които е видно,че е развитието
й е проследявано редовно и е отбелязван бавен напредък. Експертът сочи,че в
момента крачето е възстановено и не се очакват трайни
негативни последици за здравето на детето. Остава белегът от извършените
операции,с големина 3-4 см.,за който вещото лице счита,че с израстването ще
стане по-малко видим и дразнещ.
При
тези доказателства съдът приема,че е доказано по категоричен начин,че телесната
повреда е предизвикала сериозен стрес и негативни емоции на детето. Болката е била
най-интензивна към моментите на оперативните намеси-две в рамките на по-малко
от година. Травмиращите емоции не са отминавали бързо. У детето е останал страхът
да не бъде наранена и дълго време не е разрешавала да я докосват, дори и на
близките й. Възстановителният период е бил продължителен и изключително
травмиращ. Следва да се отчете,че в рамките на по-малко от година З. е
претърпяла две операции, като всяка е била съпътствана със сериозна физическа
болка. На следващо място се установява се,че катастрофата е забавила
двигателната й активност и то във възраст, когато е известно, че се поставя
началото на интензивно опознаване на света, на придобиване на умения за игра. Причинила
е отклонение в процеса на развитие на уменията й за общуване и адаптиране към
външния свят. От документацията за извършването раздвижване се установява, че
отново й се е наложило да се учи да пълзи, да проходи и процесът е бил свързан
отново със страх у детето. Вещото лице по СМЕ сочи,че допълнителна,
затрудняваща възстановяването причина, е ниската възраст на пострадалата.
Следва да се отчита, че детската психика е лесно ранима
и с оглед психическата им незрялост децата трудно се поддават на контрол на
интензивността на емоциите, които изпитват. Трудно е да им се обясни причината
за налагащите им се физически ограничения, трудно е да се убеди, че се налага
да прояви търпение и т.н. Свидетелят потвърди,че в резултат на преживения стрес
З. от общително и активно дете,се е затворила и не е искала да общува. Травмата
е довела до трудности в социални контакти с връстниците
й, в адаптирането в средата извън семейството.
По
отношение на белега от операциите не може да се приеме,че ще доведе до трайно
загрозяване и съответни негативни емоции,тъй като вещото лице посочи, че не е
голям, а и ще се заличи съществено в резултат на израстването на
детето(т.н.“зреене“).
При горните съображения съдът
приема,че е доказана претенцията на З.А. за претърпени от нея неимуществени вреди
в резултат на ПТП, предизвикано от застрахованото лице Е.А..
Размерът на обезщетението следва да се
определи при съобразяване на принципа на справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД,изразяващ се в адекватност на сумата за възмездяване на претърпените вреди.
При прилагане на критерия за справедливост следва да се съобразяват както
фактите за причинените вреди(изложени по-горе), така и да се отчитат
конкретните икономически условия към
настъпването на застрахователното събитие. Последните също имат значение
на ориентир за формиране размера на обезщетението. Следва да се съобразят
актуалните към момента на настъпване на събитието нива на застрахователно
покритие. В т.смисъл съдът съобразява съдебната практика по чл.290 от ГПК,която
съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г.,I
ТО, Реш.№83/06.07.2009г. на ВКС по т.д.№795/2008г.,II
ТО, Реш.№1/26.03.2012г. на ВКС по т.д.№299/2011г.,II ТО,
Реш. №65/03.07.2012г. на ВКС по т.д.№211/2011г., I ТО,
Опр.№756/19.11.2013г. на ВКС по т.д. №1235/2013г., II
ТО и др. Съгласно чл.492,ал.1,т.1 от КЗ,към момента на ПТП,застрахователният
лимит за неимуществени и имуществени вреди в следствие на телесно увреждане или
смърт, е бил в размер на 10 000 000 лева за всяко събитие,независимо
от броя на пострадалите лица.
При горните съображения съдът
приема,че обезщетението,което ще възмезди в най-пълна степен претърпените от З.А.
неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП, е в размер на 40 000лв. Искът до пълния претедиран
размер от 50 000лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на имуществените вреди съдът намира,че от приложените
финансови документи категорично се доказва реалното извършване на
претендираните разноски. Видно е от описанието във фактурите, потвърди се и от
експерта по СМЕ,че се касае да дейности,които са свързани с лечението и съответстват
на травмите на детето. Неоснователно е възражението на ответника,че липсват
доказателства от кого са извършени разходите,тъй като във всяка от фактурите е
вписан получателят и той е пострадалата З. или майка й С.П.. Установи се, че
както с оглед ниската възраст на ищеца-към ПТП на 27.07.2017г. е била на 2г.и
10м,така и поради тежестта на травмите,се е наложило през целия период на лечение и
възстановяване да е придружавана от родител,който да полага непрекъснати грижи.
Майка й е била с нея в болницата, което е наложило да се заплащат допълнителни
средства за осигуряване на престоя й. Приложени са фактури с касов бон за
заплатени общо 700лв. за „подобряване на битови условия“ в ортопедия,издадени
на името на З. и на майка й С.П.. Представени са и фактури с касов бон за
закупени медицински изделия и консумативи във връзка с извършените на детето
операции. Разходите са в размер на 2 090лв.,или общо 2790лв.
По изложените съображения искът следва
да се уважи изцяло и в пълния претендиран размер на
2790лв.
По възражението за съпричиняване.
Съдът, като съобрази констатациите на
комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза, намира възражението
за неоснователно. При запознаване с материалите от наказателното производство,
а и след анализ на травмите на детето, експертите са категорични, че към
момента на настъпване на катастрофата З. е била
обезопасена със специална система за обезопасяване на деца,състояща се
от детска седалка, захваната с предпазния колан за купето на автомобила(т.н.
„непълен клас“,съгл.чл.137б,ал.1,т.2 от ДВП). По този начин тялото на детето е
било обхванато и в значителна степен обездвижено в купето. Съответни на този начин
на обезопасяване са и получените телесни увреждания. Експертите допускат, че
травмата на лявото бедро вероятно е получена от предпазния колан, който при
удара я е задържал в столчето или от подлакътниците
на предпазното столче на сестра й,която е седяла до нея. Категорични са, че ако
детето не е било обезопасено по този начин, в резултат на инерционните сили от
удара, които са предизвикали политане напред, наляво и нагоре, то би имало
травми и по лицето,по главата и раменете,по горните крайници. Видно е, че
такива липсват. Няма данни за т.н.“свободно движение на тялото“ в купето. В
тази насока са и показанията на св.А., която първа и отишла при пострадалата
кола и е категорична,че „децата бяха в седалки с колани“.
При тези данни и заключения съдът
приема,че при настъпване на ПТП детето е превозвано с изискваната съгласно чл.137б
от ЗДП обезопасителна система, поради което
възражението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, е
неоснователно.
При
този изход по главните претенции следва да се уважат и акцесорните-за заплащане на законна лихва върху
обезщетенията. На основание чл.497,ал.1 от КЗ и при постановения отказ от
застрахователя да определи обезщетение, забава е налице от деня, следващ
произнасянето му, а именно 25.10.2018г. до окончателното им изплащане.
Присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на
40 000лв. и за имуществени вреди в размер на 2790лв.,следва да се присъдят
заедно със законната лихва върху тях с начало от 25.10.2018г. до окончателното
им изплащане.
Присъдените в полза на З.А.
обезщетения следва да се изплатят по откритата на нейно име, съгласно
представения по делото сертификат от KBC Bank NV, офис KВC
BANK MARIAKERKE, банкова
сметка *** : ***,
BIC ***(л.47).
По разноските.
При този изход на спора и
обстоятелството,че ищецът е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенцията следва да се заплати от осъдения ответник. Така, съгласно чл.1 от
Тарифа за държавните такси,които съдилищата събират по ГПК, дължимата държавна
такса е в размер на 1712лв., която „Б.В.И.Груп“ЗАД следва да заплати в полза на
ОС-Ловеч. Следва да заплати и разноските за комплексната съдебна медицинска и
автотехническа експертиза в размер на 200лв.
Разноските на страните
следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
От ищеца се представи договор
за правна защита и съдействие,с вписан хонорар в общ размер на 2790лв.,от който
за иска за имуществени вреди- 360лв.,а за неимуществени вреди-2430лв.Приложени
са и доказателства за реалното извършване на този разход-вносна бележка и
доказателства за регистрация на пълномощника по ЗДДС,с оглед включването на
този данък в разноските.При тези доказателства съдът приема,че тези разноски са
доказани като реално извършени. Следва да се възстанови адвокатски хонорар в общ
размер на 2304лв.за двата иска, по съразмерност с частичното уважаване на иска
за неимуществени вреди(адвокатският хонорар се редуцира на 1944лв.). Сумата
следва да се възложи на ответника.
С оглед частичното
отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и претенцията
на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,на основание
чл.78,ал.8 от ГПК и във връзка с чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата към Закона за
правната помощ. При съобразяване цената на иска съдът определя възнаграждението
в размер на 400лв. Ответникът е заплатил и депозит за СМЕ в размер на 380лв.
Общо разноските са в размер на 780лв.,от които съразмерно с отхвърлената част
от иска на присъждане подлежи сумата 156лв.,която ищецът следва да заплати на
ответника.
По изложените съображения
Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
“Б.В.И.Груп” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т.,
пл.“П.“№5, ДА ЗАПЛАТИ на З.А., родена на ***г., гражданин на К.Б.,
действаща чрез своя баща и законен представител А.А.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв.Г.Б.Х., чрез Адвокатско
дружество „Д. и Х.”, БУЛСТАТ *******,със съдебен адрес ***, на основание чл.432,ал.1
от КЗ,във вр.с чл.409 от КЗ във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, сумата 40 000
(четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинените й
телесни увреждания-средна телесна повреда, като последица от осъщественото на
27.07.2017г. ПТП, в причиняването на което е признат за виновен Е.А.А., на основание чл.300 от ГПК, със Споразумение от
29.05.2018г.,по НОХД №565/2018г. на РС-Ловеч, при наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила по полица с №BG/03/*********, към момента на
причиняване на ПТП, със застраховател отв.ЗАД“Б.В.И.Груп“,
ведно със законната лихва върху тази сума
с начало от 25.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, а иска до
пълния претендиран размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД
“Б.В.И.Груп” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т.,
пл.“П.“№5, ДА ЗАПЛАТИ на З.А., родена на ***г., гражданин на К.Б.,
действаща чрез своя баща и законен представител А.А.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв.Г.Б.Х., чрез Адвокатско
дружество „Д. и Х.”, БУЛСТАТ *******,със съдебен адрес ***, на основание чл.432,ал.1
от КЗ,във вр.с чл.409 от КЗ във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, сумата 2790
(две хиляди седемстотин и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от причинените
й телесни увреждания-средна телесна повреда, като последица от осъщественото на
27.07.2017г. ПТП, в причиняването на което е признат за виновен Е.А.А., на основание чл.300 от ГПК, със Споразумение от
29.05.2018г.,по НОХД №565/2018г.на РС-Ловеч, при наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила по полица с №BG/03/*********, към момента на
причиняване на ПТП, със застраховател отв.ЗАД“Б.В.И.Груп“,
ведно със законната лихва върху тази сума
с начало от 25.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ЗАД “Б.В.И.Груп” с ЕИК *****,с
горните данни, да заплати на да заплати
на Окръжен съд Ловеч държавна такса върху уважения размер на иска в размер
на 1712 (хиляда седемстотин и дванайсет) лева и разноските за комплексна
съдебна медицинска и авто-техническа експертиза в
размер на 200(двеста)лева.
ОСЪЖДА ЗАД
“Б.В.И.Груп” с ЕИК *****,с горните данни, да заплати на да заплати на З.А., родена на ***г., с
горните данни, разноски по съразмерност с уважената част от претенцията й, в
размер на 2304 (две хиляди триста и четири)
лева.
Присъдените в полза на З.А., родена на ***г обезщетения следва
да се изплатят по откритата на нейно име, съгласно представения по делото
сертификат от KBC Bank NV,
офис KВC BANK MARIAKERKE,
банкова сметка ***: ***, BIC *** (сертификатът е приложен на л.47).
ОСЪЖДА
З.А., родена на ***г., с
горните данни, да заплати на ЗАД “Б.В.И.Груп”
с ЕИК *****, с горните данни, разноски по съразмерност с отхвърлената част
от претенцията й, от 156 (сто и петдесет и шест) лева.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: