Р Е Ш Е Н И Е
№
174
гр.
Велико Търново, 29.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, шести състав, в публично заседание на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.М. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 874/2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от АПК вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/
Жалбоподателят
К.И.И. ***, чрез процесуалния си представител адв. М. от ВТАК е обжалвал
мълчалив отказ на главния директор на ТД „ИН“ – София да му бъде предоставена
обществена информация по подадено от него заявление. В жалбата се прави
оплакване, че чрез заявлението си жалбоподателят е изискал предоставяне на
обществена информация в шест точки, като на 26.06.2018 г. по повод на това
заявление е получено по електронен път решение №Л-2817/26.06.2018 г. на
ответника, съдържащо отказ да се предостави исканата информация, като този
отказ е отменен с влязло в сила решение №378 по АД №517/2018 г.по описа на
съда. Посочено е, че съдът е върнал делото като преписка на ответника, като
решението е влязло в сила на 15.10.2018 г. – обстоятелство, което е известно на
страните. Поддържа се в този контекст в жалбата, че до момента на подаването и
жалбоподателят не е получил решение, каквито са изискванията на чл.28 от ЗДОИ.
В открито заседание жалбоподателят изтъква, че едва на 28.01.2019 г. е получил
писмо, с което на практика е оставено без разглеждане искането му за
предоставяне на обществена информация в претендирания и уточнен впоследствие
обем. Първоначално в пледоарията си сочи, че не поддържа жалбата си срещу
твърдения мълчалив отказ, като впоследствие сочи, че всъщност такъв мълчалив
отказ е налице, като ответникът следва да тъпи неблагоприятните последици от
виновното си поведение. Поддържа и, че мълчалив отказ бил налице към момента на
провеждане на първото съдебно заседание, понеже след неговото уточнение от
14.12.2018 г., депозирано по повод на уведомлението за уточняване на предмета
на искането на ответника от 28.11.2018 г., не било издадено решение за
обществена информация. В контекста на тези си разсъждения жалбоподателят моли –
в случай, че съдът прецени, че е налице мълчалив отказ, и обективиран в писмо №830/28.01.2019 г. на
ответника изричен отказ за произнасяне по същество, съдът да отмени мълчаливият
отказ и да се задължи ответника да се произнесе с решение по същество.
Претендира разноски.
Ответната страна, Главният директор
на ГД“ИН“ чрез процесуалния си представител намира, че искането на
жалбоподателя, формулирано в открито заседание е неясно, тъй като мълчаливият
отказ е правомерно действие и подлежи на
оспорване, а и не е налице виновно поведение. Моли отказът да бъде потвърден.
След като съобрази наведените
оплаквания в жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, административния съд приема
за установено следното
от фактическа страна:
На 18.06.2018 г. настоящият
жалбоподател е подал заявление за достъп до обществена информация, в което е формулирал в шест пункта исканата от
ответника информация. На 26.06.2018 г. ответникът е издал решение №Л-2817, с което
е отказан достъп до исканата обществена информация. Това решение е обжалвано от
жалбоподателя, като е било образувано административно дело №517 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2018 г. Постановено е решение
№378/21.09.2018 г., което отменя този отказ. Същото е влязло в сила на
15.10.2018 г. От мотивите на решението
се установява, че съдът е приел, ме решението е формално незаконосъобразно,
като съдържащо взаимоизключващи се мотиви. Освен това е прието изрично, че
всъщност страните не спорят, че заявлението е нередовно, при което е било
породено задължение за ответника за спазване на процесуалната разпоредба на
чл.29, ал.1 от ЗДОИ – да укаже на жалбоподателя да отстрани нередовностите на
заявлението си чрез изрично указание. Това е прието от съда като съществено
нарушаване на административно-производствените правила. В този смисъл в
мотивите на решението е посочено изрично, че следва то да се отмени, като
преписката се върне на ответника за даване на указания към заявителя за
уточняване на направеното от него искане за предоставяне на обществена
информация и за ново произнасяне по така уточненото искане. Такъв е и
диспозитивът на решението. На ответника, а и на съда е служебно известно, че
това решение е влязло в сила на 15.10.2018 г. До момента на подаването на
настоящата жалба /която е подадена чрез ответника на 23.11.2018 г. видно от
клеймото на пощенския плик – л.7 от делото/ главният директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията не е предприел процесуални действия във
връзка с решението на съда. Видно от писмо №11843/28.11.2018 г., жалбоподателят
е уведомен, че в изпълнение на посоченото съдебно решение за новото произнасяне
следва да конкретизира заявлението си по всяка една от точките, като посочи
точното опосиание на нормативните документи – дата или период на издаване,
съдържание, характер. По делото е налично уточнение от 14.12.2018 г. на
жалбоподателя, с което той уточнява характера на исканата от него информация по
всеки пункт, като посочва конкретните и параметри. Следва да се отбележи, че –
видно от писмо, рег.№830/28.01.2019 г. на ответника, това уточнение е получено
на същата дата от него по електронната поща. Следва да се отбележи и, че към
момента на формулирането и изпращането на това уточнение до ответника, пред
съда е било образувано настоящото дело. Най – сетне, с вече посоченото писмо,
изх.№ 830/28.01.2019 г. ответникът е оставил без разглеждане заявлението на
жалбоподателя, в едно с направените по него и получени на 14.12.2018 г.
уточнения.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При
така констатираните обстоятелства – които впрочем са безспорни – съдът намира,
че жалбата е допустима, а по същество е и основателна.
Както
се отбеляза, с влязло в сила решение №№378 от 21.09.2018 г. по АД №517/2018 г. съдът
е отменил решение №Л-2817 на ответника,отказващо даване на искана обществена
информация, като е върнал преписката на административния орган за даване на
указания за отстраняване на нередовността на заявлението на жалбоподателя по
реда на чл.29, ал.1 от ЗДОИ. В решението на съда не е посочен срок, в което
указанието следва да бъде изпълнено, тъй като с него не се задължава органа да
издаде акт или документ – чл. 174 от АПК.
При
това положение, указанието на съда при възобновяване на висящността на преписката
по заявлението е следвало да се изпълни след влизането на това решение в сила,
и в съответният законов срок. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ „Заявленията
за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно
най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.“.
Съответно, според разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗДОИ „В случай, че не е ясно
точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо,
заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата
обществена информация. Срокът по чл. 28, ал.
1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена
информация.“. Видно от съдържанието и структурата на тази разпоредба, в нея не
предвидено в какъв срок следва да бъде уведомен заявителя за нередовността на
заявлението си. Въпреки това, съпоставката между чл.28, ал.1 и чл.29, ал.1 от
закона води до единствено обоснования извод, че това уведомление не може да
бъде издадено извън срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ. В тази разпоредба е посочен
срок, който има решителен и императивен характер, тъй като 14 дневния срок е
краен и принципно неподлежащ на продължаване –органът по принцип дължи
произнасяне единствено в неговите рамки.
След като органът, който следва да се произнесе, е длъжен да се произнесе /т.е.
е длъжен да упражни компетентност/ с решение по заявлението не по-късно от 14
дни, посочени в тази разпоредба, единствено обоснован се явява извода, че
именно в рамките на този решителен срок, следва да бъде упражнено и
процесуалното си правомощие по чл.29, ал.1 от ЗДОИ. При липсата на произнасяне с
акт или чрез изпращане на уведомление за нередовност на заявлението, в този
срок се формира мълчалив отказ. В процесният случай съдът чрез решението си е
указал изрично на ответника, че следва да приложи тази разпоредба, като уведоми
жалбоподателя за нередовност на заявлението му. Посоченото задължение за уведомяване
е следвало да бъде изпълнено от ответника в рамките на срока по чл.28, ал.1 от
ЗДОИ, като това не е сторено. Както настоящата инстанция обоснова, страните не
спорят, че решението на АСВТ е влязло в сила на 15.10.2018 г., като
задължението за уведомяване на жалбоподателя за нередовността на заявлението му
е следвало да се изпълни най – късно до края на 29.10.2018 г., като от
материалите по делото се установява, че това не е сторено. Едва след подаването
на настоящата жалба чрез ответника до съда, последният е уведомил
жалбоподателя, че следва да отстрани нередовностите на заявлението си. При
това, на 29.10.2018 г. е формиран мълчалив отказ за произнасяне по заявлението
на жалбоподателя във връзка с дадените със съдебното решение указания. Съответно,
от следващият ден – 30.10.2018 г.е започнал да тече срокът за обжалване на този
мълчалив отказ по чл.149, ал.2 от АПК. Към момента на подаването на жалбата,
който се установява от вече коментирания пощенски плик, намиращ се на л.7 от
делото, този месечен срок не е изтекъл. От друга страна жалбоподателят е
легитимиран да го оспори.
Този
отказ е незаконосъобразен поради неспазване на изискванията за форма на
дължимото произнасяне от страна на ответника и поради съществено нарушени
административно-производствени правила – основания за отмяна по чл.146,
т.2 и 3 от АПК.
Формата
на решението, с което съответно легитимираният ответник следва да се произнесе,
се извлича от разпоредбите на чл.38 и чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ. Спазването и
от своя страна е функция на спазване на административно – производствените
правила, разписани в разпоредбите на чл.28-33 от закона. Разпоредбите на ЗДОИ,
включително и цитираните, уреждат обществените отношения, свързани с правото на
достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно
реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от
същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава
от изричните разпоредби на чл.
28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение,
чл.
38 и чл.
39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното
решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена
информация. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до
компетентния орган /което е безспорно/, поради което същият дължи изрично
произнасяне по това заявление в предписаната в чл.
34, ал. 1 от ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изрично изброените
в закона реквизити, като изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискването на
чл.
38 от ЗДОИ и чл.
59, ал. 2, т. 4 и т.
5 от АПК. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението,
включително и при отказ. В такъв смисъл е например решение № 145 от 6.01.2016
г. на ВАС по адм. д. № 14628/2014 г., както и решение № 2976 от 18.03.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 8493/2014 г.
Посоченото
налага отмяната на оспорения мълчалив отказ.
Без
значение за настоящият спор е последващият акт на ответника, обективиран в
писмо, рег.№830/28.01.2019 г., тъй като неговата законосъобразност би била
предмет на друго дело. Настоящият съд не може да се произнася по тази законосъобразност,
тъй като такъв спор не е въведен чрез подадената жалба, а в административното
производство няма институт, подобен на института на изменението на иска,
допускащ последваща промяна досежно обжалвания акт.
Следва
преписката по заявлението на жалбоподателя да се изпрати на ответника, който да
проведе процедурата по чл.29, ал.1 от ЗДОИ в рамките на срока, посочен в чл.28,
ал.1 от този закон, като издаде съответното решение за предоставяне или за
отказ от предоставяне на обществена информация, или, при наличие на хипотезата
на чл.29, ал.2 от ЗДОИ, да остави заявлението без разглеждане.
При
това положение, основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, шести състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, издаден във връзка със заявлението за предоставяне на достъп до
обществена информация от 26.06.2018 г. на К.И.И. ***.
ИЗПРАЩА
преписката на ответника за произнасяне по заявлението за предоставяне на достъп
до обществена информация от 26.06.2018 г. на К.И.И. *** съобразно дадените в
мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на К.И.И. ***, ЕГН **********, разноски от 510 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: