Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към
присъда № 15/24.01.2013 год. по НОХД № 361 по описа на ТРС за 2012 год.
С обвинителен акт по
прокурорска преписка № 402/2012 год., по досъдебно производство № 224/2012 год.
по описа на РУП-гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу:
- С.М.Р., роден на ***
***, ***, с
ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
На 06.09.2012 г. в местността „Папаз
Чешма”, в землището на с.Зафирово, обл. Силистра, убил без надлежно разрешение
едър дивеч – един брой мъжка дива свиня, на възраст около три години, с тегло 121 кг. и глиги с дължина 12 см., на стойност 300 евро
(586.75 лева), като дивеча е стопанисван от ЛРД„Сокол” - гр.Тутракан,
обл.Силистра, представлявано от Д.В.С. – председател – престъпление по чл.237,
ал.1, пр.1 от НК.
Съдебното производство е
проведено по реда на глава двадесет и осма от НПК.
Граждански иск в
наказателното производство не е предявен.
В хода на съдебното производство
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение на
подсъдимия за престъпление по чл.237, ал.1, пр.2 от НК като фактическа и правна
квалификация и го намира за доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК и предлага да му бъде наложено административно наказание „Глоба” към
минималния размер, предвиден от закона и кумулативно предвиденото наказание по
чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право по чл.21 от Закона за лова и
опазване на дивеча за срок от осем месеца.
Защитата на подсъдимия поддържа
предложението на прокурора по отношение на наказанието „Глоба” и пледира
кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК за бъде определено към
минималния размер, предвиден от закона.
Подсъдимият Р. заяви, че
разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по повдигнатото обвинение.
Ползвайки правото си на последна дума подсъдимия заяви, съжалява за това което
е извършил и моли за минимални наказания.
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно
разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Р. ***, ***.
Подсъдимия бил вписан под
№ 32 в книга-списък на съюзните членове – ловци-риболовци, като член на ЛРД”Сокол”,
обл.Тутракан, ловно-рибарска дружинка с.Зафирово. Притежавал билет за лов №
176370, валиден до 31.12.2012 г.. Като ловец той притежавал и ловна пушка марка
„ИЖ 43”,
успоредка, 12 калибър с № 9301111. За притежаваното от него ловно оръжие
притежавал издадено разрешение за носене на ловно оръжие сер.АЛ, №
061587/25.01.2012 г..
Със заповед №
539/03.09.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнител Агенция по горите,
било разрешено груповото и индивидуално ловуване на дребен дивеч по време на
празниците да се извършва в четвъртък – 6 септември 2012 г., събота и неделя – 8
и 9 септември 2012 г..
Подс.Р. се сдобил с
разрешително за индивидуален лов № 092844, сер.Г, с което му било разрешено да ловува
от 01.09. до 03.09.2012 г. в ловен район Зафирово. В този район попадала и
местността „Папаз чешма”.
Дивечът в тази местност
се охранявал, управлявал и стопанисвал от ЛРД”Сокол”-Тутракан и по-конкретно от
ловно-рибарската дружина в с.Зафирово, обл.Силистра, членуваща в сдружението по
Договор за предоставяне и стопанисване на дивеча на територията на ДГС-Тутракан
№ І-459/08.10.2009 г.. Съгласно този договор ДГС-Тутракан в качеството на
възложител възлага на ЛРД”Сокол” в качеството на изпълнител, представлявано от
св.Д.С., стопанисването и ползването на дивеча в посочените в договора
ловно-стопански райони, между които и този на с.Зафирово.
На 06.09.2012 г.
подсъдимият излязъл на индивидуален лов на дребен дивеч. Около 18.30 ч. той се
намирал в местността „Папаз чешма” в землището на с.Зафирово. Към тази дата бил
разрешен ловът на пъдпъдък и гургулица. Ловът на глигани не бил разрешен.
Подс.Р. носел със себе си
ловното си оръжие и патрони за отстрел на дребен дивеч и патрони за едър дивеч със
сачми - две нули.
По същото време в
местността „Папаз чешма” бил и св.А.Х. – ловен надзирател при
ЛРД”Сокол”-Тутракан, който извършвал охрана на елените, които се намирали в
размножителен период. Св.Х. наблюдавал с бинокъл как подс.Р. пристигнал с лекия
си автомобил в района и се обадил на св.Н.Н. – зам.председател на
ЛРД”Сокол”-Тутракан, на когото съобщил, че в района има ловец. Св.Н. обещал на
св.Х. да отиде в района и да му окаже съдействие при нужда. Около 19.00 часа подс.Р.
бил в нива, граничеща с гората. Чакал появата на дребен дивеч, който да
отстреля. Внезапно пред него се появил глиган. Подс.Р. сменил патроните за
дребен дивеч с патрони за едър дивеч – две нули, и стрелял в животното. След
това се приближил, за да се увери, че е мъртво и от непосредствена близост
стрелял в него още веднъж.
Тъй като глигана бил едър
подс.Р. се обадил за помощ на свой приятел от с.Зафирово – св.Н.Д.. Св.Д. се
отзовал на молбата му и отишъл при него със своя автомобил. Заедно натоварили
глигана в автомобила на подс.Р. и след това двата автомобила потеглили към
с.Зафирово.По пътя били спрени от св.Х., който извършил проверка на автомобила
ва подсъдимия и открил в него незаконно убитото животно. При проверката присъствал
и св.Н. и св.Васил Лазаров, които също били спрени за проверка.
След това бил подаден
сигнал до РУП-Тутракан и местопроизшествието било посетено от оперативна група,
която извършила оглед, при който били иззети веществени доказателства – убития
глиган, пушките на подсъдимия и на св.Д., ловни патрони, гилзи и жълт фар с
ръкохватка.
В досъдебното
производство е била извършена ветеринарно-медицинска експертиза на убитото
животно, при което е било установено, че е дево прасе от вида Sus scrofa с тъмнокафява
космена покривка, приблизително на около три години и с тегло 121 кг.. Тялото на животното
е било простреляна два пъти, като смъртоносен е бил вторият изстрел от
непосредствена близост 1-2
метра, който е бил възпроизведен от гладкоцевно оръжие
12 калибър със сачми – две нули. При извършената аутопсия на дивото прасе в
трупа били намерени два броя сачми и тапа от ловен патрон, което били иззети
като веществени доказателства.
Видно от утвърдени
минимални цени за ползване на дивеч и дивечови продукти за организирания ловен
туризъм в Република България за периода от 01.01.2012 г. до 28.02.2013 г. с
изключение на дивеча стопанисван и ползван по чл.2, ал.3 от ЗЛОД стойността на
дива свиня от вида Sus scrota с глиги до 14 см. възлиза на 300 евро.
Описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства: Обясненията на подс.Р.; Справка за
съдимост, автобиография и Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подс.Р.; свидетелски показания; писмени доказателства;
ветеринарно-медицинска експертиза с фотоалбум; иззетите веществени
доказателства.
Трупът на убитото животно е бил унищожен, поради напредналата фаза на
трупно разложение.
При изграждане на фактическите си изводи
съдът възприема и кредитира обясненията и самопризнанията на подсъдимия Р., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, които са последователни и непротиворечиви с останалите
доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, писмените и веществените доказателства
по делото, тъй като същите са логични, непротиворечиви и последователни, и
анализирани поотделно и в съвкупност, както помежду си, така и съобразно обясненията на
подсъдимия по делото, допринасят за изясняване описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че относно обективната и
субективната страна на престъплението по чл.237, ал. 1, пр.1 от НК в хода на досъдебното
производство са събрани безспорни доказателства, че подсъдимият Р. несъмнено е
осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението.
Този извод се налага по следните причини:
На 06.09.2012 г., в местността „Папаз чешма” в землището на
с.Зафирово, обл.Силистра подс.Р., със законно притежаваното от него ловно
оръжие, е убил без надлежно разрешение едър дивеч – един брой майка дива свиня
на възраст около три години, с тегло 121 кг. и глиги с дължина 12 см., на стойност 300 евро
(586,75 лв.), като дивеча е стопанисван от ЛРД „Сокол”-гр.Тутракан,
представлявано от Д.В.С. – председател.
Съдът отчете обстоятелствата, имащи
значение при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Р.. При определяне вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца,
както
и смекчаващите вината
обстоятелства: самопризнанията на подсъдимия, чистото съдебно минало и изразеното
съжаление. Съдът счита, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че
причини за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов.
По отношение отговорността на подсъдимия Р. съдът счита, че
предложението на прокурора същия да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание е основателно и следва да бъде уважено,
тъй като са налице кумулативните предпоставки на чл. 78 а от НК за прилагане на
посочения институт - за престъплението, извършено от подсъдимия се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до една година или глоба от 100
до 300 лева, както и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер, както и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава VІІІ
от НК, причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, видно от
представената вносна бележка за внесена сума от 586.75 лева в полза на
ЛРД”Сокол”-Тутракан, представляваща равностойността на 300 евро. В този смисъл съдът намери, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „Глоба” и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от
право по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства, липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, доброто процесуално поведение на
подсъдимия, насочено към разкриване на обективната истина по делото и
демонстриране на критично отношение към извършеното от него, поради което наложи на подсъдимия
наказание „глоба” в минималния размер от 1000.00 лева, предвиден от закона, както и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право на
лов по чл.21 от ЗЛОД” за срок от една
година.
Съдът приспадна времето,
през което подсъдимият Р. е бил лишен по административен рад от правото по
чл.27, ал.1, т.7 от НК, считано от 09.10.2012 г..
Съдът отне в полза на
държавата ловната пушка, която принадлежи на подсъдимия и е послужила за
извършване на умишленото престъпление.
Съдът присъда направените
разноски по делото на подсъдимия.
Съдът върна веществените
доказателства по делото на техните собственици.
Съдът на основание
чл.309, ал.1 от НПК отмени взетата на подсъдимия Р. мярка за неотклонение „Подписка”.
Съдът счита, че с
произнесената присъда ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА
въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)