Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е
№109
гр.Силистра, 05.03.2021г.
Административният съд гр.Силистра,в
закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа
постъпилото адм.дело №18 по описа на съда за 2021г. и установи,
че констатираните нередовности на сезирането са отстранени.Подлежат на
извършване процесуалните действия по движение на делото. Правото на жалба,
преценено от външна страна, е упражнено редовно, в срока от 156 ал.1 ДОПК и
след изчерпване на задължителната процедура от чл.156 ал.2 ДОПК,при внесена ДТ
за съдебното производство.Ето защо са налице условията от чл.159 ДОПК,вр. с чл.154 и чл.163 АПК и §2 ДР ДОПК, за извършване на
първоначалните действия за насрочване на съдебно заседание по делото.
Производството е образувано по жалба
на Ж. С.Х. ***, действаща като ЕТ“Атина Палада-Ж. Х.“ с адрес *** и
ЕИК:*********, срещу Ревизионен акт №Р-********** 7820-091-001/28.08.2020г.,
потвърден с Решение №274/23.12.2020г.,издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от
органа по чл.152 ал.2 ДОПК,относно установените задължения за данък върху
добавената стойност по ЗДДС в размер общо на 29 490.33 лева и лихва от
11 447.54 лева за данъчни периоди: от м.03.2015г. до м.05.2018г.
включително,както и относно установените задължения за пряк данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за периода от 07.08.13г. до 31.12.13г. и за 2014г. в размер общо на
7 601.00 лева и лихва от 4 274.12 лева. Приемайки за основателно
възражението на жалбоподателката, заявено по реда на чл.152 ДОПК, че
определената данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ е формирана и от дължимия за
същите услуги,респ. доходи, ДДС,е изменил процесния РА в същата част за данъчните
години:2015г.-2018г. включително, като е установил нов размер на задълженията
за прекия данък по ЗДДФЛ - общо от 28832 лева и лихва от 8517. 68 лева, вместо
определения (с включен косвен данък в
облагаемата основа) в размер на 33 226.00 лева
Оспорващата твърди,че обжалваният РА бил
немотивиран и необоснован, като доминират съображенията,че неправилно бил приложен
редът по чл.122 ДОПК, довел до неадекватно определяне изобщо на основа за
облагане с данъци,в ракурса на чл.122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че нито едно
от приложените основания от чл. 122 ал.1 т.2
и т.4 ДОПК не било доказано, а почивало на предположения,тъй като не
били установени реално получени доходи в релевирания
размер, които да са облагаеми (чл.10 ал.1 т.2 ЗДДФЛ),извън доказаните с издадените фактури и надлежно
декларирани. Отделно от това поддържа, че в нарушение на регламентацията с чл.
122 ал.2 ДОПК,приходните органи не били установили пазарната цена на счетоводните
услуги, което сочело на формирани облагаеми основи по години за прекия данък на
базата на предположения,което било недопустимо.Твърди,че счетоводството било
водено аналитично по клиенти и от него се установявал всеки доход съгласно
издадената фактури и нейното заплащане към ЕТ-жалбоподател или към Ф.Г.. Оспорва
фактическата констатация, че плащанията по 8 фактури, издадени през 2015г., не
били отчетени като приходи, както и за други 25 фактури от 2016г., която (констатация) се
опровергавала от дадените писмени обяснения от проверените лица. На същата
плоскост развива оплакване и, че счетоводството ѝ било водено съгласно
изискванията на ЗСч и данъчното законодателство, което осуетявало извода за
наличие на основанието от чл.122 ал.1 т.4 ДОПК. Още повече, че всички изисквани
от ревизиращия екип първични счетоводни документи и справки, били представени
и, дори да имало някакъв пропуск при осчетоводяването им, налице били всички
предпоставки за осъществяване на пълноценен контрол по спазване на данъчното
законодателство.Представени били и счетоводни регистри, главни книги и други
изисквани документи, което сочело на обратен на формирания извод за наличие на
основанието от чл.122 ал.1 т.4 ДОПК.
Независимо,че нормативното основание (чл.122 ал.1 т.2 ДОПК) изисква „данни за укрити доходи или приходи“,а не
всички такива, още повече, че е достатъчно наличието на едно от основанията по
чл.122 ал.1 ДОПК, за да е законосъобразно прилагането на особения ред,следва да
бъде указано на оспорващата,че твърденията ѝ за неправилно провеждане на
ревизията при хипотезите на чл.122 ДОПК, подлежи на уточняване, респ.
установяване в съдебното производство,доколкото релевираните
предпоставки от чл.122 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК са установени от представените с
данъчната преписка документи.
Жалбоподателката
твърди още, че относно основните правнозначими факти,
свързани с дейността ѝ като ЕТ,приходните органи били формирали неверни
фактически изводи, защото не било установено безпротиворечиво
обстоятелството - кои лица са били обслужвани от ЕТ“Атина Палада - Ж. Х.“ и кои
от Ф.Г. като физическо лице, независимо от качеството на последната на представляваща
ЕТ (л.196), както и
приетото от ревизиращите обстоятелство, че същата била назначена по трудово
правоотношение като управител на предприятието на ЕТ и счетоводител (непредставени доказателства за това). Оспорва също така фактическия извод,че след като
документите на различните обслужвани лица (ЕТ е извършвала счетоводна и одиторска
дейност и данъчни консултации) били подавани
към НАП от един и същ IP адрес - този
на ЕТ-жалбоподател, то било без значение с чий електронен подпис (КЕП) били
подписани,защото били подадени от ревизираното лице, което по този именно начин
предоставяло услуга от кръга на деловата си дейност, за която се дължи плащане.
Не било направено разграничение между трите квалифицирани електронни подписи -
установени от приходните органи в хода
на ревизията, защото само един от тях бил на оспорващата, а другите два - на Ф.с.Г.,
която нямало нормативна пречка като физическо лице, вън и независимо от
трудовата ѝ дейност при ЕТ, да извършва счетоводни и данъчни услуги на
различни лица. В обобщение поддържа, че е погрешен изводът, че посредством
трите подписа е извършвана дейност единствено и само от името и за сметка на
ЕТ“Атина Палада - Ж. Х.“,което се опровергавало както от обясненията на
обслужваните лица, дадени в хода на насрещните проверки, така и от тези на Ф.Г.,подписвала
документи с КЕП с титуляр „Атина Палада“ ООД, което е съвършено различен делови
субект от ЕТ-жалбоподател. В този ракурс оспорва и установените задължения по
ЗДДС, възразявайки, че при коректно отчитане на реалните приходи към
31.01.2015г. не бил достигнат нормативният праг на оборота от 50 000 лева,
както и конкретно определеното задължение за данъчен период м.03.2015г., тъй
като от 28.03.2015г. (най-късния
момент за подаване на декларация за регистриране по ЗДДС) до 31.03.15г., нямало
издавани фактури, следователно и реализирани доходи.
В обобщение на горните оплаквания, с жалбата
се твърди наличие на отменителните основания от
чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК, във връзка с чл.146 т.3 и т.4 АПК- допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и неправилно приложение на материалния закон.
Главното възражение обаче, е свързано с
твърдение за несъответствие на ос-порения РА с материалния закон, като се
атакува изцяло процесуалната дейност и формираните в резултат от нея, изводи на
приходния орган относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК. Последното било
довело до неправилно определяне на ос- новата за облагане с данъци за целия
ревизиран период, за опровергаването на кое- то настоява за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза (с неуточнени в
жалбата задачи),както и на съдебно-компютърна
експертиза,с цел отстраняване от производството на документите, подадени с КЕП,
различен от този на оспорващия ЕТ.
Предвид спецификата на реда по чл.122 ДОПК,органът по
приходите е извършил справка в информационни статистически регистри за цените
на процесните услуги в гр.Дулово и за целите на
данъчното облагане, е приел за пазарни цените за счетоводно обслужване на
самото ревизирано лице,при следните закономерности при установяване на
величината на укрития доход: - при издадена инцидентно фактура за някой месец
на клиент с посочен месечен хонорар, същият е взет предвид умножен по 12, за
годишна основа; приетите за аналог сделки между ревизираното лице и други
данъчно-задължени лица и начина на изчисляване на годишните хонорари, са
подробно посочени в РД (стр.19-стр.20
от същия). За определяне на ос- новата за облагане по чл.122 ДОПК от органа по приходите е определен общ размер на приходите от продажби на
услуги, които следва да бъдат признати през ревизирания период по години, който
базов/структуроопределящ извод за оспорения краен резултат, се оспорва
категорично от жалбоподателката. При това положение, при условията на чл.161
ал.3 ДОПК, същата следва да представи доказателствата, с които разполага за
удостоверяване на тези ѝ твърдения,с оглед на действието на законовата
презумпция от чл.124 ал.2 ДОПК, която действително е оборима,
но тежестта за това се носи от оспорващата.
Предвид засиленото служебно начало в
административното правосъдие /арг. чл.9 АПК,вр. §2 ДР ДОПК/, следва още да бъдат дадени указания на
отвения орган в следния порядък: - С данъчната преписка е представена заповед
по чл.112 ал.2 ДОПК, а ЗВР №Р-03001919007820-020-001/04.12.2019г. е издадена от
лице, включено в нея и изпълняващо длъжността- началник сектор
„Ревизии“.Съгласно чл.113 ал.6 ДОПК, обаче, длъжностното качество на
ръководителя на ревизията следва да бъде удостоверено, вкл. в контекста на чл.7
ал.1 т.4 ЗНАП.
Жалбоподателката,след
като се запознае /при необходимост/ с приложения към л.14 от делото диск,
съдържащ релевираните електронни документи,подписани
от посочените в тях длъжностни лица с квалифициран електронен подпис /КЕП/,следва
изрично да заяви в процеса: Оспорва ли
валидността и истинността на елек-тронните документи,вкл. по отношение на
положените електронни подписи от приходните органи, в хипотезата на чл.184 ал.2 ГПК?
Ако същите се оспорват, ответникът следва да представи
Удостоверения за КЕП, издадени от доставчика на електронни удостоверителни
услуги,които да бъдат приобщени към доказатествената
съвкупност като годни доказателства за под-писване на електронните документи с
валидни КЕП на посочените в тях длъжност- ни лица през съответните периоди.
На основание чл.159 ал.2 ДОПК,съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател: Ж. С.Х.
, с регистрация като едноличен търговец с наименование „Атина Палада - Ж. Х.“; ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Дулово,
ул.*****;
Ответник по жалбата: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна,
с административен адрес:гр.Варна, бул. ”Осми Приморски полк“ №128.
Да се уведоми Окръжна
прокуратура гр.Силистра за воденото производство на основание чл.159 ал.1 ДОПК,
независимо, че установеният общ размер на публичните задължения с РА и
изменящото го Решение на Директора на дирекция „ОДОП“, е под 100 000 лева
На основание чл.159 ДОПК, във връзка с
чл.157 ал.1 АПК и §2 ДР ДОПК, съдът насрочва
съдебно заседание по административно
дело №18/2021г. по описа на АС гр.Силистра на 25.03.2021г. от 11.00 часа,за
която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК, във
вр. с §2 ДР
ДОПК, като ответникът има право на писмен отговор и посочване на доказателства
в 14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: