№ 51
гр. Благоевград, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско
дело № 20231200500815 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:07 часа се явиха:
Жалбоподателите, редовно уведомени - явява се И. М., двамата се
представляват от адв. А., редовно упълномощена.
Ответниците, редовно уведомени – не се явяват, за №№ 3,4,5 и 6 от
списъка се явява адв. Ю., редовно упълномощена.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, запознати сме с разпореждането
на съда, направено в Определение № 1212/28.11.2023 г., съставляващо
докладът на въззивната инстанция. Направили сме доказателствени искания с
въззивната жалба, които не са уважени в определението на съда с
проектодоклада, което считаме за неправилно, но предвид на становището на
съда, заявяваме, че поддържаме въззивната жалба.
АДВ. Ю.: Оспорваме въззивната жалба, нямаме искания за събиране на
доказателства, своевременно ни е връчено определението на съда,
постановено в закрито заседание и възражение по същото нямаме. Моля да
се даде ход на делото по същество.
1
С оглед изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло въззивната
жалба срещу атакуваното решение на РС Благоевград. Намирам, че същото е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а именно,
моля да имате предвид, че в съдебното решение, с което е допусната делбата
на процесните недвижими имоти, квотите за съсобственост са различни от
тези, които всъщност съдът е определил и възложил съответно в решението
по извършване на делбата. Видно от решението от 06.12.2016 г. на БлОС и
решение № 351/28.07.2021 г., квотите на съсобственост са следните: за П. и
М. 1/3 ид. част; за З. А. 3/12; за А. М. 1/12; за доверителите ми И. и Н. М. 1/3.
Какво става обаче от атакуваното пред вас решение? Квотите на
съсобственост, видно от диспозитива на същото и от обстоятелствената част,
незнайно как, са се диференцирали от тези, при които е допусната делбата, и
квотата за съсобственост на З. А. М. вече е 2/9 ид. части, а за А. А. М. 1/9 ид.
част, т.е. различни от квотите, при които е постановена делбата в първата
инстанция и по която имаме влязло в сила решение по първата фаза. На
следващо място, още при първото по делото с.з. от втора фаза на делбата, ние
изрично изразихме становище за несъгласие делбата да се извърши чрез
групиране на съделителите, но видно от обжалваното решение, че
първоинстанционният съд е приел, че е налице съгласие за групиране,
прилагайки служебното начало. В първото по делото с.з. на втора фаза на
делбата, изрично изразихме становище за възлагане в дял на цялата делбена
маса, както ние, така и ищците. В мотивите на атакуваното решение, нещо
което го прави необосновано и неправилно, няма и една дума за тези искания.
Съдията изобщо не е изложил мотивите си съображения или поне да опише
исканията на страните. Ние считаме, че съдът изцяло неправилно,
незаконосъобразно и недопустимо е приел, че може да се извърши групиране,
още повече, че искането за групиране е направено във втората фаза и извън
първото заседание от страна на ищците по делото, което го прави извън
предвидения в ГПК срок. Считам, че в настоящия случай допуснатите до
делба имоти, при посочените неправилно квоти в самото решение за
съсобственост, не могат да се обособят реални дялове за всеки един от
съделителите, предвид което считам, че не следва да се прилага нито чл. 352
от ГПК, нито чл. 353 от ГПК, а следва имотите да бъдат изнесени на
публична продан, по реда на чл. 348 от ГПК. Моля да имате предвид и
следните оплаквания: ответницата Н. М. е осъдена да заплаща обезщетение в
размери, които съдът е служебно определил, но за нас буди недоумение как
точно трябва да плаща тази жена обезщетение, след като искането за
обезщетение е насочено само срещу И. М., липсва посочена съделителката Н.
М.. Тогава как първостепенният съд я е осъдил, без да е направено такова
искане от страна на ищците., което считаме за съществено процесуално
нарушение, допуснато от първата инстанция. Ще ви направи впечатление, че
2
искането за обезщетение и за заплащане на дължим наем, от неползване на
имота, е срещу И. М., а не срещу съделителката Н. М., но последната е
осъдена да плати обезщетение. На стр. 4 от въззивната жалба, относно
неправилно приложение на материалния закон и на процесуалния закон, в
подкрепа на становището ни, сочим решение № 47, по гр.д. № 818/2009 г. на
Второ ГО на ГК на ВКС, относно избора на способ за извършване на делбата.
Съдебния акт на първата инстанция изцяло противоречи и на залегналата
практика в това решение. В уреденото с чл. 353 от ГПК нормативно
изключение, са заложени две основни предпоставки и при наличието на
които то следва да намери приложение. Съставянето на дялове и теглене на
жребий като способ да се явят невъзможни или много неудобни. Съдебната
практика подчинява преценката относно приложението на обсъждания в
решението и приет способ за делба и с постигане на необходимите
съответствия с действието на два основни принципа в делбеното
производство, а именно принципа за осигуряване на реален дял на всеки
съделител и принципа на равнопоставеност на съделителите в процеса. Моля
да имате предвид, не на последно място, че съдът е извършил едно възлагане
по собствена инициатива, дори и извън заключението на вещите лица, което е
прието по делото. То касае един самостоятелен обект, представляващ както е
описан в кадастралната карта на Благоевград, за търговска дейност - навес
към ресторанта. Съдът обаче, въпреки посоченото в заключението на в.л.
Низамов и описанието на имота, че той е дървен навес към ресторанта, и е
функционално свързан с обекта ресторант, го е възложил като прилежащ на
другия обект, а именно магазин. При съобразяване на всички наши
оплаквания, моля да имате предвид и следното: по делото като свидетел е
разпитана Весела М., която е била разпитана и в с.з. 21.06.2022 г. по ТД №
64/2021 г. по описа на БлОС. Ние сме направили опит да приложим протокола
от разпита на тази жена по ТД, където същата дава съвсем различни
обяснения и съответно показания от тази, които дава по настоящото
производство. Това няма да го оставим без последствия и ще сигнализираме
съответните органи, но моля да имате предвид и това обстоятелство, тъй като
първостепенният съд се е позовал на нейни показания. С оглед на
изложеното, моля да приемете, че по отношение на акта на първостепенния
съд, той се явява постановен при съществени нарушения на процесуалните
правила и следва, съответно, да има правни последици, касателно, решението
на въззивната инстанция. Подробни съображения ще изложа в писмена
защита в предоставен ми от съда срок.
АДВ. Ю.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да оставите без уважение въззивната жалба. Моля да имате предвид
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба са заявени взаимно изключващи се възражения, които
разбрах, че днес се поддържат и в с.з. Едно от тях е възражение срещу
избрания способ от страна на съда, по който е решил да извърши делбата, а
именно възлагането по реда на чл. 353 от ГПК. Считаме, че тук няма
3
процесуално нарушение от страна на съда, тъй като целта на съдебната делба
е, да се осигури, макар и от части, ако не в цялост спазване на принципа на
чл. 69 от Закона за наследството, за получаване на реален дял, дял в натура
при извършване на делбата. Абсолютно неоснователно и необосновано е
възражението, че искането за възлагане от в общ дял на доверителите ми,
които представлявам имоти е направено извън преклузивния за това срок.
Видно от проведеното на 17.11.2021 г. с.з. е докладваните от доверителите
ми молби, в които молби са направени искания за възлагане, направено е
искане по сметки, направено е искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК. Тези
искания са заявени в о.с.з., така че те са заявени в срок. Не става ясно, защо
след като се твърди, че е допуснато нарушение при приложението на чл. 353
от ГПК, страната иска имотите да бъдат изнесени на публична продан, след
като дори и да бъде избран друг способ, са налице достатъчно имоти, които
да бъдат възложени в дял и страните в делбения процес да получат реален
дял, дял в натура от делбеното имущество. Единственият пропуск, който
виждаме от страна на РС Благоевград допуснат в решението му, това е
осъждането на Н. М., тъй като е факт, че по делото покана е връчена
единствено и само на съделителя И. М. и претенцията е отправена по
отношение на него, но това не налага извод за допуснати процесуални
нарушения, а налага единствено и само постановяване на съдебен акт, който в
тази част от решението да бъде отменена, и по отношение на Н. М. искът да
бъде отхвърлен, и осъдено лице да остане единствено и само И. М..
Възражения в каквато и да е било друга част, по отношение на постановения
съдебен акт по делото няма. Не на последно място, видно и от въззивната
жалба, а и от днес изнесеното от адв. А., е че се позовава на доказателства,
каквито по делото не са събрани. Видно от материалите на
първоинстанционното производство е, че в съдебните заседания, в които бяха
събрани доказателствата, в сроковете дадени на ответната страна, на
въззиваема в настоящия процес, да ангажират доказателства, да се явяват и да
участват в с.з. по изслушване на експертно заключение, по изслушване на
свидетелски показания, никой представител на ответниците не се яви и да се
твърди, че тяхното бездействие, тяхната незаинтересованост пред
първоинстанционния съд е основание да се твърди допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд е несъстоятелно.
Независимо от горното, както казах и по-рано, чл. 269 от ГПК определя
параметрите на въззивната проверка. Във въззивната си жалба те са заявили
оплаквания по отношение на способа избран от РС, където ние смятаме, че
няма допуснати нарушения, има заявено оплакване по отношение осъждането
на Н. М., което е така и няма пречка въззивният съд да отстрани това
процесуално нарушение с постановяване нов диспозитив в тази част, няма
няма оплакване в каквато и да е било друга част, а по отношение на квотите,
така както беше заявено, да, има различно цифрово изражение, но те са
съобразени именно с квотите така както е допусната съдебната делба. Но
дори и да приемем, че това е така, това отново е обстоятелство, по което
БлОС може да се произнесе. По тези съображения и допълнителни, които ще
изложа в писмени бележки, в даден ми срок от съда. Претендираме разноски,
4
за което представям списък.
АДВ. А. /реплика/: Обектите на делба, които са възложени и допуснати
до делба съответстват като бройка единствено на съделителите, но не и на
техните квоти на съсобственост. Още повече, че същите са объркани и
цялото делбено производство във втората фаза е протекло при различни
квоти, от които е допуснато. Това е достатъчно съществено за отмяна на
атакувания акт.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Предоставя на страните 10-дневен срок от днес за представяне на
писмени защити.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09,25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5