№ 2068
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330204855 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4281988, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на П. Т. Н., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Жалбоподателката, в жалба си и в депозирана от процесуалния й
представител писмена молба, излага съображения за незаконосъобразно
издаден електронен фиш /ЕФ/, в противоречие на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Прави искане за неговата
отмяна. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
1
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката Н. е издаден електронен фиш за нарушение за
скорост, извършено на 01.12.2020 год. в 08:43 часа на Републикански път ІІ-
64 км 50+400, в посока от с.Труд към гр.Пловдив, с МПС - лек автомобил,
марка „Тойота Корола Версо”, рег. № *****, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта ATCC „TFR1-
M“ № 529, като при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от
60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена
скорост от 83 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик –
жалбоподателката П. Т. Н., която не се възползвала от правото по чл.189, ал.5
от ЗДвП и не подала декларация за лицето, което управлявало процесното
МПС на въпросната дата и място. ЕФ бил издаден срещу Н. за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
справки от АИС, справка за нарушител/водач, снимков материал, Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система, справка
от база данни за служебна промяна на регистрация на МПС и собственици на
превозното средство, писмо от БИМ, Протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M № 2-32-20/12.06.2020 г., снимка на АТСС,
писмо с изх.№ 94-00-593/07.04.2021 г. на АПИ, ОПУ-Пловдив, писмо с изх.№
11-00-785/07.10.2022 г. на АПИ, ОПУ-Пловдив и схема на наличното знаково
стопанство, касаещо процесния участък.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими
към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
2
да бъде отменен като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
Събраният и проверен в производството пред въззивната инстанция
доказателствен материал оборва категорично изложените в електронния фиш
констатации за извършено от П. Н. нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
С издадения ЕФ жалбоподателката е санкционирана за това, че на
процесната дата и час на Републикански път ІІ-64 км 50+400, в посока от
с.Труд към гр.Пловдив, при управление на посочения в ЕФ лек автомобил, не
се е съобразила с въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта на
движение по пътя от 60 км/ч, като е управлявала МПС с 83 км/ч и е
превишила стойността на скоростта с 23 км/ч. Тази фактическа обстановка е
непълно установена, като са игнорирани значими обстоятелства за
правилното приложение на закона. Установи се в хода на съдебното дирене,
че за пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението, не е
имало въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци. В тази
насока е представеното по делото писмо с изх.№ 11-00-785/07.10.2022г. на
АПИ, ОПУ-Пловдив, видно от което на път км50+400, дясно платно /при
движение в посока от с.Труд към гр.Пловдив, какъвто е настоящия случай/,
няма поставени никакви пътни знаци, в това число и пътен знак В26. От
същото писмо се установява, че такъв пътен знак В26 е бил поставен на
км49+800 и действието му се е изчерпвало при км49+960, където имало
кръстовище, но категорично се посочва, че в зоната му на действие не попада
процесното място. Следователно описаното място в обжалвания електронен
фиш – км50+400 от Републикански път II-64, попада извън обхвата на
действие на пътния знак В26 и за жалбоподателката не е важало
ограничението да не превишава разрешената максимална скорост за движение
от 60 км/ч. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място на
извършване на нарушението участък от пътя не е било регулирано от пътен
знак, който да определя разрешената максимална скорост, то няма как
деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В този
смисъл дадената в ЕФ правна квалификация не е коректна с оглед на приетите
доказателства по делото и не съответства на действително установената в
хода на съдебното дирене фактическа обстановка относно въвеждането на
ограничение на скоростта посредством сигнализирането със съответния
3
пътен знак в отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След като за посоченото в ЕФ място не е важало ограничение, въведено с
пътен знак В26, то се налага извод, че режимът на максимално допустимата
скорост за водачите се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В тази връзка с оглед на категорията на превозното средство, факта на
осъществяваното движение извън населено място и липсата на въведени
ограничения на скоростта с пътен знак, то приложимо е било общото
ограничение от 90 км/ч. В случая обаче установената стойност на скоростта, с
която жалбоподателката е управлявала въпросния лек автомобил на
процесното място, не надхвърля и общите стойности на разрешената за
съответната категория МПС в извън населено място скорост на движение,
доколкото е установена такава от 83 км/ч. Общата стойност по ал.1 на чл.21
от ЗДвП не се надхвърля даже и измерената в случая скорост, посочена в
приложения по преписката снимков материал /86 км/ч/, което води до извод
за липса на нарушение и на общите разпоредби за скорост по ЗДвП.
Предвид на това, съдът приема, че липсва правно основание, Н. да бъде
санкционирана за вмененото й във вина с ЕФ административно нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а както се посочи по-горе, не се установи
същата да е нарушила и правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора
такова право има жалбоподателя. Такава претенция е своевременно
направена в депозираната от процесуалния представител на жалбоподателя
писмена молба. Видно от представените договор за правна помощ и
съдействие и списък на разноските, уговореното възнаграждение в
настоящото производство е в размер на 300 и е платено в брой.
Съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
неоснователно, доколкото договореното адвокатско възнаграждение съвпада
изцяло със законовия минимален размер, посочен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не се явява прекомерно. Същото е съобразено и с предмета
4
на делото, неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални
действия, поради което съдът намира, че се явява и справедливо.
Изходът от спора обосновава неоснователност на искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, поради което същото не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4281988,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на П. Т. Н., ЕГН: ********** на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/
лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на П. Т. Н., ЕГН: **********
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5