Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 25.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети май, през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Велислава Т., като разгледа докладваното от съдията Емилия
Кунчева в.гр.дело №
952 по описа за
2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със
седалище гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. И.С., срещу решение № 187 от 05.02.2020
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 1060/2019
г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск за признаване за
установено, на основание чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, че М.И.Ц., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със
седалище гр. София, ЕИК ***, следните
суми: сумата от 5025,95 лв., представляваща главница; сумата от 767,14 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2015 г до 16.05.2016 г.;
сумата от 1028,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
17.05.2016 г. до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумите от 136,43
лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба се поддържа довод,
че първоинстанционният съд неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с
трайната практика на съдилищата е приел, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като цесията не е съобщена на упълномощен адвокат, а на
особен представител на ответника. Изложени са подробни съображения в подкрепа
на този довод. Претендира се отмяната на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба М.И.Ц. оспорва основателността на жалбата чрез
назначения му особен представител адв. Р.М. *** и моли окръжния съд да потвърди
обжалваното решение.
Плевенският
окръжен съд намира разглеждането на
въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично основателна,
предвид следните съображения:
Видно е от данните по делото, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София,
като заявител в заповедно производство, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5043
от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 7612/2017 г. по описа на Плевенски районен съд,
срещу длъжника М.И.Ц., с постоянен адрес
***, за следните суми: сумата от 5025,95 лв., представляваща главница; сумата от 767,14 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 25.09.2015г. до 16.05.2016 г., сумата от 1028,52, лв.,
представляваща обезщетение за забава за
периода от 17.05.2016 г. до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.09.2017
г. до окончателно изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство. В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за
кредитна карта на физическо лице № CCIR-201-00801-2015,
сключен на 25.05.2015 г. между „Уни Кредит Булбанк“ АД и М.И.Ц., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит
Булбанк“ АД в полза на „Свеа Файнанс България“ ЕООД по силата на договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.05.2016 г., след което същото
вземане е било прехвърлено от „Свеа Файнанс България“ ЕООД на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 03.10.2016 г
Заповедта е била връчена на длъжника М.И.Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, което
е сторено.
От събраните по делото
писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице по назначената във
въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 25.05.2015
г. между „УниКредит Булбанк“ АД гр.
София, като кредитор, и М.И.Ц., от гр.
Плевен, като кредитополучател или оправомощен държател на основна карта, е сключен договор № CCIR-201-00801-2015 за
кредитна карта за физически лица, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя право да усвоява в
рамките на периода за клиентски плащания и при условията на договора кредитен
лимит в размер на 5000 лв., при месечен лихвен процент върху усвоената сума от
1.33%. От своя страна кредитополучателят
се е задължил да възстановява ползваните суми от кредитния лимит съобразно
договорените условия. Срокът на действие на договора е до 31.05.2017 г., която
дата е и крайният срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на
дължимите по кредита суми.
Установява се също така, че вземането на
кредитора „УниКредит Булбанк“ АД към длъжника М.И.Ц., произтичащо от цитирания
договор за кредитна карта, е било цедирано в полза на „Свеа Файнанс България“
ЕООД гр.София с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.05.2016 г.,
а впоследствие последното дружество е цедирало същото вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. София с договор от 03.10.2016 г. Изпратени
са били уведомителни писма до длъжника М.Ц.
за извършената цесия на вземането, които обаче не са му били връчени от
съответния куриер, с оглед приложените
по делото разписки.
Видно е от приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице, че по процесния договор за кредитна карта
ответникът е извършил 22 бр. тегления на суми от кредитната карта в периода
02.06.2015 г. до 20.06.2015 г., като е усвоил изцяло кредитния лимит, Извършил
е само една погасителна вноска на 19.06.2015 г., в размер на 200 лв. Кредитната
карта е излязла в просрочие на 15.07.2015 г., като след направената от
кредитополучателя вноска на 19.06.2016 г., не са извършвани други вноски от него. Съгласно заключението размерът на
непогасеното задължение за цедираната главница по договора до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 5025,95 лв.;
размерът на непогасеното задължение за договорна лихва до датата на първата
цесия – 16.05.2016 г. е 521,39 лв. за просрочена главница и 245,75 лв. за
редовна главница или общо 767,14 лв.; размерът на лихвата за забава в периода
от 17.05.2016 г. до 29.09.2019 г. е 699,51 лв.
С оглед на гореизложените фактически
констатации, основани на доказателствения материал по делото, въззивният съд
приема, че в случая претендираното
вземане се основава на валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна
карта, като ищецът-въззивник се явява частен правоприемник на банката-кредитор
по този договор.
След усвояване на целия кредитен
лимит, кредитът е бил в просрочие от
15.07.2015 г. и на 26.10.2015 г. банката-кредитор е блокирала кредитната карта,
като по този начин е била преустановена възможността да се усвояват суми от
кредитния лимит. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г., е изтекъл крайният срок за
окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми.
Размерът на непогасеното задължение по процесния
договор за главница, договорна лихва до датата на първата цесия /16.05.2016 г./
и лихва за забава от 17.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението, е
определен в заключението на вещото лице.
Що се касае до липсата на
доказателства по делото за надлежно уведомяване на ответника относно
извършените цесии на вземането по договора с първоначалния кредитор, следва да
се има предвид, че съобщението, с което длъжникът се известява, че вземането на
неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор, не е елемент от фактическия
състав, който поражда действие между страните по самия договор за цесия, тъй
като правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора.
Длъжникът би могъл да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването, каквито твърдения
в настоящия случай не са наведени.
Отделно от това, връчването на всички книжа по
делото, в т.ч. и договора за цесия приложен към исковата молба, на ответника е
надлежно, ако е направено на назначения му особен представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, какъвто е и
настоящият случай.
В този смисъл заявената от ищцовото дружество искова претенция е доказана по своето
основание и следва да бъде уважена до размерите на отделните компоненти на
вземането /главница, договорна лихва и лихва за забава/, посочени в
заключението на вещото лице.
Това налага обжалваното решение на
Плевенски районен съд да бъде отменено в частта му, в която предявеният по реда
на чл. 422 от ГПК иск е отхвърлен за следните суми: сумата от 5025,95 лв. –
главница, сумата от 767,14 лв. – договорна лихва за периода от 25.09.2015 г. до
16.05.2016 г. и сумата от 699,51 лв. – обезщетение за забава за периода от
17.05.2016 г. до 29.09.2019 г., като въззивната инстанция се произнесе в
посочения по-горе смисъл.
В частта му, в която искът е отхвърлен
за обезщетение за забава за разликата над сумата от 699,51 лв. до общо
претендираната сума от 1028,52 лв., обжалваното решение е правилно и подлежи на
потвърждаване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК и чл.78, ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно с
уважената част от иска, в общ размер от
2376,22 лв., както и направените в заповедното производство разноски,
съобразно размера на признатото за установено вземане, в общ размер от 177,44
лв.
Предвид тези съображения и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 187 от 05.02.2020 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 1060/2019 г., В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. София, против М.И.Ц., от гр. Плевен, ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК за сумата от 5025,95 лв. – главница, сумата от 767,14 лв. –
договорна лихва за периода от 25.09.2015 г. до 16.05.2016 г. и сумата от 699,51
лв. – обезщетение за забава за периода
от 17.05.2016 г. до 29.09.2019 г., както и В ЧАСТТА за присъдените разноски, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК, че М.И.Ц., с постоянен адрес:***,
ЕГН **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище
гр. София, ЕИК ***, следните суми: сумата от 5025,95 лв., представляваща главница по
договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-201-00801-2015, сключен на
25.05.2015 г. между „УниКредит
Булбанк“ АД и М.И.Ц., като вземането по
договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Булбанк“ АД в полза на „Свеа
Файнанс България“ ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 16.05.2016 г., след което същото вземане е било прехвърлено от „Свеа
Файнанс България“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.10.2016 г.; ,
сумата от 767,14 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 25.09.2015 г. до 16.05.2016 г.; сумата от 699,51
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.05.2016 г. до
29.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 5043 от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 7612/2017
г. по описа на Плевенски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
187 от 05.02.2020 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д.
№ 1060/2019 г., в останалата му
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК М.И.Ц., с
постоянен адрес:***, ЕГН **********, да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище гр. София,
ЕИК ***, сумата от 2376,22 лв., представляваща направени деловодни разноски за
двете съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от иска, и сумата от 177,44 лв., представляваща направени в заповедното
производство разноски, съобразно размера на признатото за установено вземане.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: