РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 08.04.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10244 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, от М.М.Р. срещу З. „Б.И.“ АД, за заплащане на сумата от 45 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на произшествие,
реализирано на 09.11.2017 г. около 07,30 ч., на Първокласен път I - 5,
км.72+400, с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш, по вина на И. П. П., водач на лек автомобил
„Ауди“, модел „А4“ с рег. № *******, застрахован по застраховка „ГО” при ответника,
както и за заплащане на сумата от 80 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в преглед и
издаване не съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от 02.05.2018 г. (датата на изтичане на 15 - дневния срок от представяне
на всички документи) до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени твърдения, че
процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило изцяло по вина на водача
на лек автомобил „Ауди", който
нарушавайки правилата за движение по пътищата, не е пропуснал пресичащата
пътното платно пешеходка и я е блъснал. М.М.Р. твърди, че вследствие на
настъпилия удар са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
долното рамо на срамната кост вляво, масивни кръвонасядания с оток на меките
тъкани на лявото бедро, на дясната мишница и на дясната лакетна става, на
лявата предмишница и на лявата лакетна става, на дясната колянна става, болки в
областта на травмите с ограничени и болезнени движения в областта на лявата
тазобедрена става. Поддържа, че лечението
е извършено в домашни условия, като ищцата е изпитвала силни болки в областта на
травмите и невъзможност за самостоятелно движение и обслужване. Счупването на
пубисната кост е довело до трайно затруднение на движенията на снагата и
съгласуваните действия на крайниците, до около три месеца. Травматичните
увреждания на меките тъкани на крайниците са довели до болки и страдания, за
период от около 25 дни, но с продължаваща персистираща болка и след този
период, поради локализация на травмата в зоната на срамната кост вляво. Сочи,
че е търпяла болки в увредената част, като се наблюдават ограничени движения на
снагата, както и тревожно - депресивно разстройство вследствие на преживяното пътнотранспортно
произшествие. Причинени са и имуществени вреди, представляващи разходи за
установяване на травмите, за преглед и издаване на съдебномедицинско
удостоверение, на стойност 80 лв.
М.М.Р. поддържа, че към датата на
произшествието, за лекия автомобил „Ауди А“ е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, полица
№ BG/02/117001736572,
с покритие от 21.06.2017 г. до 20.06.2018 г. Във връзка с настъпилото събитие
ищцата е предявила доброволна претенция до застрахователя за определяне и
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, въз основа на
която е образувана щета под № 18100010482, но такова не е определено и
изплатено в законоустановения срок, поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящата претенция.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по
основание, поради отсъствието на деликтно поведение на водача на застрахования
лек автомобил, поддържайки че е налице случайно деяние. Счита, че размерът на
претенцията за неимуществени вреди е силно завишен предвид травматичните
увреждания и представената медицинска документация, касаеща оздравителния
процес. Оспорва причинната връзка на твърдените имуществени вреди с процесното пътнотранспортно
произшествие. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която не е пресичала на обозначена за целта място, не е
направила необходимото, за да избегне удара и с поведението си е нарушила нормите на чл. 113 Закона
за движение по пътищата, поставяйки се в превишен риск и е допринесла за
вредоносния резултат. Оспорва да е причинен деликт от И. П., като счита, че в
случая се касае за случайно събитие и застрахователят не носи отговорност,
съгласно ППВС № 7/78 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”,
като ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“.
От
събраните по делото писмени доказателства (констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 101/2017 г. на РУ на МВР - Полски Тръмбеш,
протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие, фотоалбум по ДП № 223/2017
г. на РУ МВР - Полски Тръмбеш), гласни доказателства (показанията
на водача И. П. Петров), както и от заключението на изслушаната по делото
комплексна автотехническаекспертиза, се установява следният механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
На 09.11.2017 г. около 07,30 часа на ПП I-5 км. 72+400, на територията на с. Раданово , общ. Полски Тръмбеш, в
посока към гр. Велико Търново, в дясната си пътна лента се е движил лек
автомобил „Ауди А4”, с peг. № *******, управляван от И. П. П., със скорост около
62 км/ч., по-близо до средната разделителна линия, защото в десния край на платното
е имало спрян микробус - маршрутка. Пътят прав с широчина на платното за
движение 10,4 м с две пътни ленти, разделени с единична непрекъсната линия.
Когато автомобилът се е приближавал към автобусната спирка, намираща се в
началото на селото, М.М.Р., заедно със съпруга си, са се намирали вляво от
платното за движение, най-вероятно на асфалта на напречната улица. Водачът е
видял пешеходците от около 100 м., според обясненията му, но не е предприел
мерки за да намали скоростта си своевременно. Той е реагирал твърде късно,
когато лекия автомобил „Ауди“ се е намирал на 32,44 м. преди мястото на удара,
а автомобилът му вече се е намирал в опасната си зона за спиране, водачът се е
поставил в невъзможност да спре и да не може да предотврати удара. И.П. е
реагирал с аварийно спиране, когато автомобилът се е намирал на около 32 м.
преди мястото на удара, затова лекия автомобил е ударил с крайната си предна
дясна част пешеходката в дясната страна. След това пешеходката се е приплъзнала
по предния десен калник и е била ударена от дясното странично огледало, след
което е отблъсната наред по посоката на движение на автомобила и е паднала
вдясно от автомобила, без да е прегазена. Времето е дневно, нормална видимост,
влажно време без валежи към момента на огледа. В протокола за оглед не са
описани пътни знаци, на снимките също не се виждат знаци. Съгласно заключението, непосредствено преди
ПТП скоростта на лекия автомобил „Ауди“ е 62 км/ч., към момента на удар е около
43,6 км/ч. - 43,44 км/ч. Мястото на удара по широчина на пътя е на 3,10 м вляво
от десния край на платното за движение и на 7,3 м в дясно от левия край на
платното, откъдето пешеходката е предприела пресичане. На 09.11.2017 г. слънцето е изгряло в 7,10
часа, продължителността на предхождащото развиделяването е с продължителност 31
минути, от което следва че към момента на инцидента видимостта е добра. Пътят е
прав, няма данни за наличие на други автомобил върху платното за движение в
дясното лекия автомобил „Ауди“, които могат да ограничат видимостта на
пешеходката.
С решение №
5 от 06.01.2020 г. по АНД № 2115/2019 г. на РС, Велико Търново, И. П. П. е
признат за виновен, в това че на 09.11.2017 г., при км. 72 +400 на първокласен
път I-5 (Русе –
Велико Търново), с.
Раданово, общ. Полски Тръмбеш, при управление на моторно превозно средство, лек
автомобил „Ауди А4” с peг. № *******, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1
и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил на М.м.Р., средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник, поради
закрито счупване на долното рамо на лява срамна кост на тазовия пръстен –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б „Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, като
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 1000 лв.
С оглед разпоредбата
на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК), съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е
противоправно и в разрез с посочените изисквания на Закона за движение по
пътищата и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява,
че в резултат
на пътнотранспортното произшествие М.М.Р. е получила следните травматични
увреждания: фрактура на долното рамо на лявата пубисна (срамна) кост (не е
описан детайлния вид на фрактурата); на ляво бедро - масивни кръвонасядания (28/17 см. по
задната повърхност и 39/14 см. по предната) с оток на меките тъкани; дясна мишница с дясна лакътна става - кръвонасядане 11/8 см.; дясна колянна област - кръвонасядане
12/6 см.; лява
предмишница с част от лявата лакътна става -
кръвонасядане 7/5 см.
Тези травматични
увреждания причиняват болка с висока интензивност от момента на възникването си
до началото на лечението (според вещото лице ортопед д-р Д.К., тъй като приложения
по делото лист за преглед, където е описана консултация с ортопед и дадените
назначения са нечетливи, на ищцата са назначени 6 седмици покой на легло и са
предписани аналгетици и антикоагуланти, без хоспитализация). В
продължение на 3 месеца болката би трябвало постепенно да намалява и да затихне
със зарастването на най- тежката увреда - фрактурата на долното рамо на лявата
пубисна кост от таза.
Вещото лице
пояснява в експертизата, че страданията на ищцата се обуславят не само от
понасяната болка, но и от принудителното положение на легло за 6 седмици и от
нуждата от чужда помощ за този срок. За в бъдеще се очаква лека болка в
областта на тазовата фрактура при промяна на атмосферното налягане. По делото
няма медицински документи, обективиращи хода на оздравителния процес, респ. за
наличието на евентуални усложнения.
Не е спорно между страните обстоятелството, че гражданската
отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното транспортно
произшествие е застрахована при ответника по посочената в исковата молба застрахователна
полица, по която е страна, ответното застрахователно дружество, а това се потвърждава и от данните, посочени в констативния протокол.
По делото
няма спор между страните, че от пътнотранспортното произшествие станало на 09.11.2017
г. е пострадала М.М.Р..
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди травматични увреждания, а именно: фрактура на
долното рамо на лявата пубисна (срамна) кост, като съдът приема, че счупването
е закрито (съгласно
диспозитива на решението на наказателния съд по чл. 78а НК), масивните
кръвонасядания описани в съдебната експертиза, обстоятелството, че е проведено домашно лечение, необходимостта
от чужда помощ за около 6 седмици, периода на
възстановяване – около три месеца, възрастта на пострадатала – 49 г., както и
обстоятелството, че няма данни за усложнения по делото, поради което съдът
намира, че сумата от 24 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. (В този смисъл решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС, по т.д. № 888/2020 г.
на II Т.О.)
Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Съдът
намира за основателна и претенцията за заплащане на сумата от 80 лв.,
представляваща имуществени вреди, за преглед и издаване на съдебномедицинско
удостоверение, удостоверени с платежен документ (фискален
бон) по делото.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.1 ЗЗД
Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, пешеходката
е пресичала след пешеходната пътека, като настоящият състав приема, че нейните
действия също са в причинно - следствена
връзка със създаването на опасната ситуация. Съгласно вещото лице, доц. А.А., при неограничена видимост на
пешеходката за водача и движение на пешеходката в посока от ляво на дясно
спрямо движението на автомобила, водачът на л.а. „Ауди А4“ при движение с действителна скорост 62 км/ч е имал възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати пътнотранспортното произшествие, ако пешеходката е вървяла с бавен
ход, спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане. Само при бързо тичане ударът е непредотвратим за водача на автомобила. Тъй като пътят е прав
пешеходката, ако се е огледала е имала възможност да види приближаващият се от
дясно л.а. Ауди и е имала възможност да прецени, че автомобилът е в опасна
близост, тя е могла да не предприема пресичане на платното за движение, а да
изчака автомобилът да премине и след това да пресече безопасно платното за
движение на първокласния път. Пешеходката
е пресичала на около 8 метра след пешеходната пътека, не се изключва и 10 м.,
според показанията на И. П. П.. В съдебно заседание на 05.10.2020 г. свидетелят
сочи че М.Р. е претичала пред автомобила, след пешеходната пътека. Следователно възражението за съпричиняване е основателно, тъй като
пешеходката е пресичала на неразрешено място и с това е допринесла за
пътнотранспортното произшествие, като съдът го определя на 1/4.
При така
приетото по – горе, искът следва да бъде уважен за сума в размер на 18 000
лв., като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 45 000
лв., следва да бъде отхвърлен. Искът за имуществени вреди е основателен за сума
в размер на 60 лв., като за горницата над тази сума до пълния размер от 80 лв.,
следва да бъде отхвърлен. Законна лихва върху двете суми, се дължи от
18.05.2018 г., по аргумент от чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с молба от
М.Р. във връзка с писмо от 25.04.2018 г.
на застрахователя за изискване на допълнителна документация.
Съдът
намира, че не следва да присъжда претендираното възнаграждение по чл. 38 ЗА на
„Адвокатско дружество В. и Б.“, тъй като по делото не е представен договор по
за уговорена безплатна правна помощ.
На ответника
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 1438,51 лв. с ДДС и за възнаграждение
на вещо лице и депозит за свидетел, а в размер на 125,78 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, съобразно уважената част от исковете сумата от 722,40 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 180,28 лв. – възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на М.М.Р., ЕГН **********, представлявана от адв. Ц.В.,***-
13, офис № 5*****), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09.11.2017 г. на Първокласен път I - 5, км. 72+400, с. Раданово, общ. Полски
Тръмбеш, по вина на И. П. П., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „Ауди А4” с peг.
№ ******* към
посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 18.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв., както и да заплати сумата от
60 лв. (шестдесет
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в преглед и
издаване на съдебномедицинско удостоверение, ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80 лв.
ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН **********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата 1438,51 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение и сумата 125,78 лв. -
разноски за възнаграждение за вещо лице и депозит на свидетел, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 722,40 лв. - държавна такса и сумата от 180,28 лв. - възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената срещу ответника част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: