Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №86
гр.Силистра, 07.02.2022г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
разгледа постъпилото адм.дело №22 по описа на съда за 2022г. и установи,че
от външна страна правото на жалба е упражнено редовно - внесена е дължимата
държавна такса; оспорването изхожда от активно легитимирано лице,независимо че
същото,ведно с административната преписка, е постъпило в съда на 02.02.2022г.,т.е. почти два месеца след получаването му от
ответния орган (жалбата е с вх.№АО-6236/14.12.2021г. на РИОСВ гр.Русе), в
нарушение на регламентацията от чл.152 ал.2 АПК. Освен това, преписката е
непълна, тъй като липсва документ, удостоверяващ датата на връчване на
оспорения акт на жалбоподателя, който твърди, че същата е 01.12.2021г.Това
обстоятелство е от съществено значение за преценка на допустимостта на
настоящото оспорване, което налага
задължително да бъде удостоверено по делото от ответния орган.
Независимо от последното, съдът намира, че следва да бъдат извършени действията
по чл.154 и чл.163 АПК, а ако упражненото право на жалба се окаже преклудирано,няма пречка да бъде прекратено производството
по всяко вре-ме на неговата висящност.
Предмет
на съдебния контрол е Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г., издадено от Директора на
Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр.Русе по повод на
изричното му сезиране с искане вх.№АО-4908/24.09.2021г. от изпълнителния
директор на „Пътперфект-Т“ЕАД Силистра, за
произнасяне относно правното действие на Решение по ОВОС, в контекста на чл.99
ал.12 (предишна ал.8 и ал.11) от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС),предвид спецификата на конкретното инвестиционно
предложение и представените документи, свидетелстващи за започнало
осъществяване на същото, според оспорващото дружество. Процесният акт е с
неблагоприятно съдържание за жалбоподателя,тъй като е прието, че поради
изтичане на повече от 5 години от датата на влизане в сила на Решение №РУ
1-1/2015г. по ОВОС и липсата на доказателства за започнало фактическо
осъществяване на инвестиционното предложение, същото е изгубило правно действие
съгласно изричното предписание на чл.99 ал.12 ЗООС.
С жалбата се
твърди, че при отсъствие на материалноправните
предпоставки за произнасяне по оспорения начин,ответният орган въпреки това го
е направил, с което нарушил закона. Релевирано е
оплакване, че актът е нищожен, поради допуснато особено съществено нарушение на
изискването за неговата форма. Оспорващото дружество счита, че същият е
следвало да бъде постановен във формата на Решение с изискуемите реквизити от
чл.59 ал.2 АПК, а не в процесната, имаща характер на уведомление/съобщение за
приетото от органа настъпване на тежката последица от чл.99 ал.12 ЗООС поради
неустановяване на започнало реално изпълнение на инвестиционното предложение
посредством проверката от същия нормативен текст. Твърди се, че била опорочена
и процедурата при неговото издаване, защото ответният орган не бил изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая и не бил обсъдил подробно изложените съображения от жалбоподателя. Ако
не е било допуснато горното съществено нарушение на
административнопроизводствените правила,вероятно ответни-кът е щял да формира
друг краен извод по отправеното до него искане, което е критерий (приет от
съдебната практика) за степента на сериозност на процесуалните на-рушения.
Акцент в оспорването е поставен върху довод за неправилно
приложение на материалния закон, с твърдение, че неправилно ответната
администрация е тълкувала понятията „предприети действия за реализиране на
инвестиционно предложение“ и „започнало осъществяване“ на същото. Последното,
като централно съставомерно обстоятелство,е приела,
че задължително следвало да се съпътства от издаден и валиден административен
акт, който го разрешава/одобрява. Такъв, според мотивите в релевираното писмо е
съгласуван Цялостен работен проект от компетентния за това орган, какъвто
жалбоподателят не бил представял.
Последният обаче счита, че ответникът не е отчел
спецификата на конкретния случай, включително, че 87.265 дка от общата
концесионна площ (138.272 дка) - широколистна гора, съставляваща имот №000118 в
землището на с.Правда, е общинска собственост, което е довело до формиране на
неправилен краен извод от негова страна относно започването или не на
осъществяване на инвестиционното предложение. За същото има сключен, действащ и
изпълняван от жалбоподателя (редовно са плащани концесионните вноски по концесионен
договор от м.11.2018г. - непредставен по делото). В този контекст поддържа, че
основният юридически факт,който сочел на реализация на инвестиционното
намерение, е именно концесионният договор - сключен и изпълняван изцяло за
сметка и на риск на концесионера. Последният твърди, че е закупил скъпо
струваща техника, в необходимия обем и технически характеристики за ефективното
изпълнение на концесията, което преценява като „безспорни действия по
осъществяване на инвестиционното предложение“,обратно на приетото от ответния
орган - че са подготвителни действия за изпълнението му.
Повдигнатият спор е за
правото, а не толкова за фактите, което налага в изпълнение на процесуалните
задължения на съда да бъдат дадени общите указания от чл.170 АПК - при оспорване
на отказ за издаване на искания административен акт, респ. отказ да се приеме
за съществуващо обстоятелство, сочещо на „започнало осъществяване на
инвестиционното предложение“ в ракурса на нормативното изискване за валидно
правно действие на решението по ОВОС по чл.99 ал.12 ЗООС, оспорващият трябва да
докаже, че са били налице условията за издаването/приемането му, вкл. че е предприел
действия за придобиване на вещни права върху горските територии, представляващи
концесионния терен, след което - по реда на чл.111 ЗУТ, във връзка с чл.54 ал.6 ЗУТ и във връзка с чл.73 ал.1 т.1 от Закона за горите (ЗГ), е инициирал
производство за промяна на тяхното предназначение посредством изработване на
специализиран ПУП (каквото може да поиска само собственикът на терена или
носите-лят на вещни права върху него). Основният аргумент от жалбата е свързан
със сключен и изпълняван концесионен
договор за добив на варовици от находище в с.Правда, какъвто не е представен по делото, нито
неговото вписване в Регистъра на концесиите за добив на подземни богатства.
Жалбоподателят не оспорва факта, че с Протокол
№34/06.08.2019г. от заседание на Технико-икономически съвет (ТИС) при
Министерство на енергетиката са разгледани представените от него Цялостен
работен проект за добив и първична обработка и Годишен работен проект, но не са
съгласувани поради подробно изложени забележки в същия, но в периметъра на
задължителната проверка от чл.168 ал.1 АПК, настоящият състав намира за необходимо
да му даде указания в следния порядък:
- Да представи четлив екземпляр от Протокол
№34/06.08.2019г. на ТИС при МЕ, тъй като от приложения по делото не става ясно
съдържанието на забележките, респ. с какви факти са свързани; както и
- Да представи Договор за предоставяне на концесия за
добив с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл.2 ал.1 т.5 от Закона
за подземните богатства (ЗПБ) - варовици, представляващи изключителна държавна
собственост, от находище „Правда“, намиращо се в землището на с.Правда, Община
гр.Дулово, сключен на 28.11.2018г. с МС на РБ, представляван от Министъра на
енергетиката.
Ответният орган
носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, като спорът е съсредоточен върху изясняване на съдържанието
(вложения нормативен смисъл) в „започнало осъществяване на инвестиционното
предложение“, за което няма легална дефиниция и същото следва да бъде преценявано
в светлината на действащото относимо законодателство, вкл. чл.61-чл.63; чл.67 и
чл.74-чл.74 ЗПБ; както и чл.154 от Закона за концесиите, изрично уреждащ
споровете относно концесионните договори по реда на ЗЗД и ТЗ, т.е. не като
административни. Видно от приложената кореспонденция с МОСВ е, че достъпното в
интернет Указание с изх.№91-00-50/05.10.2016г. на Министъра на околната среда и
водите, от където са почерпени главните аргументи за постановения резултат, е
било отменено с друго такова с изх.№91-00-50/02.08.2021г. на същия централен
орган, което в правно-информационната програма „АПИС“ не се открива. Последното,
макар и с вътрешно-ведомствено значение,доколкото е цитирано в
преписката,следва да бъде представено по делото от ответния орган. Задължително
административната преписка следва да бъде попълнена и с доказателства,
удостоверяващи времето и начина на връчване на оспореното Писмо
изх.№И-4587/24.11.2021г. на директора на РИОСВ Русе, на „Пътперфект-Т“ЕАД
с оглед преценка на допустимостта на производството.
При условията
на чл.186 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, следва да бъде изиска- на служебно от Община гр.Дулово
административната преписка (с всички събрани документи), образувана по
исканията на „Пътперфект-Т“ЕАД за учредяване на вещно
право на ползване или закупуване от дружеството на подробно описания в
заявленията горски имот, представляващ широколистна гора, общинска собственост.
Представените по делото Заявления са както следва: вх.№0980/28.01.2019г. на
Община Дулово; вх.№П-2492/01.04.2020г.; вх.№П-1823/15.02.2021г.;
вх.№П-8164/19.09.2021г.
Освен това, съгласно чл.61 ал.5 ЗПБ, част от
удостоверените по делото концесионни плащания (от м.11.2018г. до м.12.2021г.),
в размер на 50 на сто, се превежда по бюджета на общината по местонахождението
на площите по чл.37 ал.1 т.1 и т.2 ЗПБ, а според чл.62 ал.4 ЗПБ общините отчитат
по бюджетите си преведените суми като приходи от концесии,което налага да бъдат изискани заверени преписи от счетоводното
отразяване на постъпвалите в Община гр.Дулово концесионни плащания от „Пътперфект-Т“ЕАД. При неизпълнение на горните
указания следва да бъде ангажирана отговорността на задължените длъжностни лица
при Община гр.Дулово по реда на чл.305 АПК.
Жалбата
е подадена съгласно правилото от чл.152 ал.1 АПК и ответният орган е представил
административната преписка, видно от която е, че други лица не следва да бъдат
конституирани като заинтересовани страни в процеса, воден от което и на
основание чл.154 ал.1 АПК, съдът
конституира страните по
делото:
Жалбоподател: “Пътперфект-Т“ЕАД с адрес на управление: гр.Силистра, бул. “Македония“ №199,
представлявано от изп.директор Ж.Д.Ж.;
Ответник по жалбата: Директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите гр.Русе, с административен адрес: гр.Русе, бул.“Придунавски“ №20, представляван
от гл.юрисконсулт в РИОСВ-Русе Ц.Т., с посочен същия служебен адрес.
Доколкото
образуваното производство битува на терена на няколко закона,вкл. свързани с
опазване на околната среда, като ЗООС - да
се уведоми изрично Окръжна прокуратура гр.Силистра за воденото дело,
неговите страни и предмет.
На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по адм.дело №22/2022г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 30.03.2022г. от 14.00 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи от настоящото разпореждане да се
връчат на страните по реда на чл. 138, във връзка с чл.137 АПК,като ответният
административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства
в 14-дневен срок от съобщаването (чл. 163 ал.2 АПК).
СЪДИЯ: