№ 52
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600314 по описа за 2021 година
Производството e по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Д.Ц. – служебен защитник на
осъдения Р. Г. Я.. срещу определение от 20.05.2021 г., постановено по ЧНД №
232/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, наказателно отделение.
С посочения съдебен акт в производството по чл. 306, ал. 1 т. 1 т.
2 и т. 3 НПК е било извършено групиране на наложените на осъдения
наказания по НОХД № 497/2020 г. на ОС-Кюстендил, НОХД № 100/2021 г. на
Окръжен съд – Благоевград, като е било определено едно общо най-тежко
наказание от една година лишаване от свобода. Последното е било увеличено
с шест месеца, като е бил определен строг режим за изтърпяване на общото
наказание от една година и шест месеца. Отделно от кумулативната група е
останало наказанието по НОХД № 85/2021 г. – също по описа на ПОС, за
което е бил определен също строг първоначален режим на изтърпяване.
1
От така определеното общо наказание лишаване от свобода е било
приспаднато изтърпяното до момента по цитираните съдебни актове.
Служебният защитник на осъдения релевира доводи, че в случая
са налице основанията за частична отмяна на постановеното определение по
отношение на приложението на чл. 24 от НК, както и по отношение на
определения за изтърпяване на наказанията първоначален режим. В този
смисъл предлага определението на първия съд да бъде частично отменено в
частта му, в която общото най-тежко наказание е било увеличено с шест
месеца и е бил постановен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанията.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата е
частично основателна по отношение на искането да бъде определен общ
наместо строг режим на изтърпяване на общото наказание в кумулативната
група, както и на наказанието, което се намира в рецидив спрямо едното от
първите, включени в групата.
Служебният защитник на осъдения адв. Ц. поддържа искането на
подсъдимия за намаляване на наложеното общо най-тежко наказание и
смекчаване на определения първоначален режим.
Осъденият заявява, че не е доволен от увеличението на
наложеното наказание и определения му режим.
В последната си дума моли въззивния съд да намали общото най-
тежко наказание и на определи по-лек режим.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение
във връзка с направените оплаквания и изцяло в съответствие с разпоредбите
на чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна,
надлежно процесуално легитимирана в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел
2
за установено следното:
Съгласно приложената по делото справка за съдимост №
876/15.04.2021 г. на името на Р. Г. Я.., същият е бил осъждан до момента на
издаването й с влезли в законна сила съдебни актове, както следва:
1. Със споразумение по НОХД № 496/2010 г. на ОС Кюстендил за
деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено 27.01.2010 г., му е наложено
наказание 6 месеца лишаване от свобода. Присъдата влязла в законна сила на
07.12.2010 г., като наказанието по нея било изтърпяно на 20.04.2011 г.
2. Със споразумение по НОХД № 10/2010г. на РС Кюстендил е
бил признат за виновен за престъпление по чл. 244, ал. 1 НК, извършено на
20.10.2010 г., за което му било наложено наказание от 6 месеца лишаване от
свобода. Присъдата влязла в законна сила на 10.02.2011 г. Със съдебния акт
на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК било определено едно общо най-
тежко наказание по НОХД № 496/2010 г. на ОС Кюстендил и по НОХД №
10/2010 г. на РС Кюстендил, изтърпяно на 20.04.2011 г.
3. Със споразумение от 12.08.2020 г. по НОХД № 497/2020 г. на
ОС–Благоевград Я. бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 244 ал. 1, от НК, извършено за времето от 07.12.2019 г до 21.12.2019 г.,
за което му било наложено наказание една година лишаване от свобода.
Изпълнението на същото било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години, след влизане на определението за одобряване
на споразумението в сила.
4. Със споразумение от 23.03.2021 г. по НОХД № 100/2021 г. на
ОС-Сливен Я. бил признат за виновен за престъпление по чл. 244, ал. 1 НК,
извършено на 27.05.2020 г., за което му било наложено наказание една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
5. С присъда № 260007 от 12.03.2021 г. по НОХД № 85/2021 г. на
ОС-Пазарджик бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 244, ал. 1 НК, извършено на 27.10.2020 г., за което му било наложено
наказание две години лишаване от свобода. Присъдата влязла в законна сила
от 30.03.2021 г. На основание чл. 68, ал. 1 НК било постановено Я. да изтърпи
изцяло и отделно и отложеното наказание със споразумението от 12.08.2020
3
г. по НОХД № 497/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград.
6. Със споразумение № 155/14.05.2007 год. НОХД №305/2007 год.
по описа на ОС Благоевград за престъпление с правна квалификация по чл.
244 ал. 1, от НК, извършено на 22.10.2006 г., на Я. било наложено наказание
пробация за срок от 6 месеца.
С определение по ЧНД № 552/2017 г. на ОС Кюстендил била
допусната съдебна реабилитация по НОХД № 496/2010 г. на ОС-Кюстендил,
НОХД № 10/2010 г. на ОС- Кюстендил и по НОХД № 305/2007 г. на ОС-
Благоевград.
При така описаните осъждания, първият съд е преценил, че
възможно формирането на две кумулативни групи измежду наказанията,
наложени на Я. с влезли в законна сила присъди по НОХД № 497/2020 г.,
НОХД № 100/2021 г. и НОХД № 85/2021 г.
При първия вариант - определяне на наказание от една година
лишаване от свобода по НОХД № 497/2020 г. и НОХД № 100/2021 г. и
отделно изтърпяване на наказанието от две години лишаване от свобода по
НОХД № 85/2020 г.
При втория от вариант - определяне на едно общо наказание по
НОХД № 100/2021 г. и НОХД № 85/2021 г. в размер на две години лишаване
от свобода и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 497/2020 г. от
една година лишаване от свобода.
При така установените данни обоснован и законосъобразен е
изводът на окръжния съд, че са налице предпоставките за кумулиране на така
наложените на осъдения наказания, като са налице различни варианти, тъй
като престъпленията по посочените присъди се намират помежду си
едновременно в съвкупност и рецидив, при което следва да се търси най-
благоприятното за дееца съчетание. Първият съд обосновано е посочил, че
подобно съчетание е поставянето в обща кумулативна група на наказанията
на осъдения по НОХД № 497/2020 г. и НОХД № 100/2021 г. Престъпленията
и по двете дела са извършени по време преди да има влязла в сила присъда, за
което и да е от тях, поради което се намират в условията на реална
съвкупност. Ето защо са налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
4
НК и на осъдения следва да се определи едно общо най-тежко наказание
измежду така наложените му с посочените осъждания, а именно – една година
лишаване от свобода.
Следва да бъде изцяло споделен и изводът на окръжния съд, че
така наложеното на осъдения общо най-тежко наказание в размер на една
година лишаване от свобода няма да изиграе своята поправителна роля и не
би могло да съдейства за постигане целите по чл. 36 НК, поради което са
налице основания за увеличаването му по реда на чл. 24 НК.
Правилно първият съд е посочил, че така определеното наказание
не съответства на съвкупността от престъпните деяния и не е в състояние да
постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Налице са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 24 НК. В
конкретния случай обстоятелствата по делото за личността на осъдения и за
тежестта и повторяемостта на еднотипни престъпления дават основание да се
приеме становището на първия съд, че е необходимо осъденият да бъде
изолиран за малко по-продължителен период от време от обществото от
определения му такъв. Правилно е било съобразено, че е извършил
множество отделни престъпления, като са налице поредица от негови
предишни осъждания все за престъпления по чл. 244, ал. 1 НК – прокарване в
обръщение на подправени парични знаци, като част от тях са били каузално
утежнени и като осъществени при условията на продължавано престъпление,
което дава основание за извод, че при осъдения са налице трайно изградени
престъпни навици. Безспорни са и характеристичните данни на лицето, които
го представят в негативна светлина. От изложеното се установява, че
осъденият не демонстрира желание да се превъзпита и да бъде полезен за
обществото. При тези данни липсва основание да се приемат доводите на
защитата, че в случая следвало да бъде прилагана политика на налагане на по-
леки наказания лишаване от свобода, които да се изтърпяват на максимално
облекчен режим, за да се „постигне по-бърза реинтеграция на осъдения в
обществото“ и да му се предостави възможност да кумулира средства, с които
да посрещне нуждите си. Доводите на защитата не намират опора в
материалите по делото и в закона. Видно от разпоредбата на чл. 36 НК
наказанията се налагат с цел да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, за да се въздейства предупредително
5
върху него и да му се отнеме възможност да върши други престъпления,
както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. Посочените изисквания са били преценени в пълен
обем, като в случая правилно е било посочено, че за постигане на целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наложително приложението на чл.
24 НК.
Правилен е изводът на окръжният съд, че са налице основанията
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, поради което осъденият следва да
изтърпи при първоначален строг режим, както така наложеното му общо най-
тежко наказание лишаване от свобода в увеличения му размер от година и
половина, така и наказанието, което е останало извън кумулативната група. В
случая извършването на кумулация дори и при евентуалното приложение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК не може да заличи обстоятелството, че
деянието по НОХД № 85/2021 г. на ОС – Пазарджик е било извършено в
изпитателния срок на условно наложеното наказание по НОХД № 497/2020 г.
на ОС – Кюстендил, поради което подлежи на активиране по реда на чл. 68,
ал. 1 НК, а и е било приведено в изпълнение именно по този ред с влязлата в
законна сила присъда по НОХД № 85/2021 г. (при все първият съд да е
пропуснал да определи със съдебния си акт първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието).
Правилно окръжният съд е приел, че от така определеното на
осъдения общо най-тежко наказание следва да се приспадне изтърпяното до
момента по включените в групата съдебни актове съгласно данните по
делото.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, а атакуваното с
нея определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл.
334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 от 20.05.2021 г.,
постановено по ЧНД № 232/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик.
6
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7