Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Ботевград, 08.02.2019 К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, IV-ти състав, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1610 по описа на съда за 2018 К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от М.В.Т., чрез пълномощник адв. М.М.
от САК, срещу Г.Ц.И. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2
вр. чл. 59, ал. 3 и чл. 143, ал. 2 СК за определяне местоживеенето на
детето Г.М. Т. при майката, определяне режим на лични отношения на ищеца с
детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08.00 ч. в
събота до 17.00 ч. в неделя (с приспиване на детето при бащата), както и един
месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на майката и определяне
месечен размер от 150 лв. на дължимата от бащата занапред издръжка за
малолетното дете.
Ищецът твърди, че от съвместното си съжителство с
ответницата имат родено малолетно дете – Г.М. Т.. През 2014 К. ищецът заминал
да работи в И., за да издържа семейството си. Детето останало да живее в
България при майка си, а бащата изпращал средства за издръжката му. Когато
ищецът се завърнал от чужбина, майката била променила поведението си драстично.
Същата ограничавала контактите му с детето, позволявала на бащата да го вижда
само при условие, че й предоставя парични средства. Ищецът сочи, че е решил
окончателно да се установи в България. Детето тъгувало за него и искало да го
вижда. С изложеното ищецът мотивира искането си за определяне местоживеенето на
детето при майката, както и същата да продължи да упражнява родителските права,
определяне на режим за лични контакти с детето и определяне размер на дължимата
месечна издръжка.
Ответницата е получила препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор. С молба вх.
№ 7249/06.11.2018 К. ответницата излага уважителни причини за неподаването на
отговор в срок. Сочи, че с ищеца непрекъснато възникват сериозни проблеми,
свързани с поведението му към детето, поради което е заведено съдебно дело за
лишаването на М.В.Т. от родителски права с оглед гарантиране интересите на
детето Г.М. Т., неговия живот, сигурност и развитие. Съдът, съблюдавайки интересите
на малолетното дете, е приел, че молбата от 06.11.2018 К. има характер и на
отговор на исковата молба, като е допълнил доклада си в този смисъл.
В откритото съдебно заседание страните се явяват лично
и със своите пълномощници. Ищецът поддържа исковата молба, настоява да му се
определи режим на лични контакти, който да му позволява да вижда детето си.
Ответницата оспорва исковите претенции относно режима на лични контакти, като
заявява, че ищецът не може да се справя сам с грижите за детето в нейно отсъствие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Удостоверение за раждане серия БТ, № ********* от
14.08.2018 К., изд. от Община П., се установява, че страните по делото са
родители на малолетното дете Г.М. Т..
Съгласно констатациите в социалния доклад, детето Г.М.
Т. е родено по време на съвместното съжителство на ищеца М.В.Т. и ответницата Г.Ц.И.,
като същите не са имали граждански брак. След фактическата им раздяла
първоначално майката не ограничавала контактите на детето с бащата. Същият
обаче употребявал наркотични вещества, имал неподходяща компания и отношението,
което имал към детето изобщо не съответствало на грижите, които се очаквали от
един родител. Стигнало се до инцидент, след който настъпили драстични промени. По
– конкретно, през 2015 К., когато малолетният К. бил едва на 4 години и
гостувал на баща си, последният го оставил съвсем сам в дома, заключил го и
излязъл. Детето успяло да излезе на терасата (на четвъртия етаж), откъдето
паднало и получило черепно – мозъчна травма. След този случай, за който бил
признат за виновен по съдебен ред, ищецът М.В.Т. заминал в чужбина и за
известен период от време не търсел контакт с детето си и не изпращал средства
за издръжката му. След завръщането си в България през 2017 К. ищецът отново
започнал да проявява интерес към детето и да го вижда. Отново обаче допускал
детето да присъства в неподходящо обкръжение. Отделно от това проявявал
известно непостоянство, като обещавал на сина си да го вземе, а след това
срещата не се осъществявала. В доклада е отбелязано, че социалните работници са
положили усилия да осъществят контакт с ищеца М.Т., но същият не се е отзовал и
не е съдействал при изготвяне на социалния доклад. Понастоящем грижи за детето К.
полагала единствено майката Г.Ц.И., с която детето имало изградена емоционална
връзка и която му осигурявала подходящи условия за живот. Съдът се доверява на
констатациите в социалния доклад, като обективно изготвени.
От Решение № 21 от 23.02.2016 К., постановено по НАД №
29/2016 К. по описа на РС – Ботевград, влязло в сила на 10.03.2016 К., е видно,
че за гореспоменатия инцидент от 2015 К. ищецът е признат за виновен, освободен
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и наказан по административен
ред. В мотивите на решението съдът е приел за доказано обстоятелството, че в
деня на инцидента, кръвната проба на ищеца М.Т. е показала употреба на
наркотични вещества от групата на марихуана, канабис и производни.
Св. Г.К., майка на ответницата, споделя за други
случай, когато детето Г. е било поставяно в риск от своя баща. Когато К. бил на
около година, баща му заспал в жилището, детето се качило на диван в кухнята и
се надвесило през отворения прозорец. Забелязал го съсед от друг етаж, който
веднага позвънил на вратата, събудил ищеца и предотвратил евентуален инцидент.
Св. К.сочи, че дъщеря й сама се грижи за детето си. Не отрича, че ищецът в
определени моменти е изпращал пари на детето си, случвало се да му купува дрехи
и лакомства, но това съвсем не била регулярна издръжка, но която може да се
разчита и която да отговори на потребностите на детето. Съдът даде вяра на
показанията на св. К., тъй като същите са подробни, последователни и
кореспондират с Решение № 21 от 23.02.2016 К., постановено по НАД № 29/2016 К.
по описа на РС – Ботевград.
При изслушването на бащата М.Т. същият заявява
категоричното си желание да контактува и да се вижда с детето си. Преценява
себе си като човек, който има родителски качества, за да обгрижва самостоятелно
детето в периодите и при режима на лични контакти, претендирани в исковата
молба. Изразява съжаление за инцидента от 2015 К., при който детето по негова
вина е паднало от четвъртия етаж и е получило черепно – мозъчна травма.
При изслушването на майката К.И. същата признава, че
се противопоставя на контактите между бащата и детето, защото не може да
преодолее травмата от инцидента и се страхува за безопасността на сина си.
Пояснява, че всички нейни конфликти с ищеца се дължали на това, че употребявал
наркотици и водел неприемлив начин на живот. Признава, че в определени периоди
ищецът е изпращал пари за издръжката на детето.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Критериите относно предоставяне упражняването на
родителските права са определени в Постановление
№ 1 от 12.11.1974 К. по гр. д. № 3/74 К. на Пленума на ВС. Съгласно
цитираното постановление, съдът следва да съобрази възпитателските качества на
родителите, включително авторитетът на родителя в обществото и пред децата;
моралът на родителя; неговите грижи и отношение към децата; желанието на
родителя да отглежда и възпитава децата; привързаността на децата към родителя;
полът и възрастта на децата; помощта от трети лица; социалното обкръжение;
жилищно – битовите и други материални условия на живот.
Решаващо значение за изхода на производството има
фактът, че ищецът е сериозно дискредитиран като родител. Коментираният
многократно инцидент е показателен и следва да се отбележи, че той се е състоял
в един не толкова отдалечен период назад във времето. Отделно от това, както се
установява от свидетелските показания, въпросният инцидент не е изолиран
случай, а са налице и други подобни прояви на родителска безотговорност. Извън
съмнение е, че ищецът няма бащинския инстинкт да предпазва и съхранява детето
си. Макар ищецът да проявява известна загриженост към своя син, тя не е
константна, а има спорадичен характер. Деградивното социално обкръжение за бащата
също поставя детето в риск. В настоящия процес ищецът по никакъв начин не доказа,
че е променил начина си на живот, че е преосмислил поведението си и е развил
родителския си потенциал в съзидателна насока. Ищецът многократно е бил търсен
от социалните работници чрез баща му и чрез залепване на уведомление на адреса,
който сам е посочил по делото, но въпреки това контакт с него не е осъществен и
не е оказал съдействие при изготвяне на социалния доклад. Този факт сам по себе
си е индикатор за хаотичното поведение на ищеца, липсата на самоконтрол и
предвидимост в неговите постъпки и най – вече за непостоянството по отношение
на собственото му дете.
Същевременно ответницата К.И. има опит в отглеждането
на детето си. До момента е доказала, че успешно се справя с обгрижването и
възпитанието му. Осигурила му е спокойна и сигурна среда, приемливи материално
– битови условия. Майката на ответницата е съпричастна в отглеждането на детето,
има съответната загриженост, проявяват отговорност. В семейството детето е
изградило емоционални връзки, взаимно доверие и има подкрепяща среда.
Поради всичко гореизложено,
местоживеенето на детето Г.М. Т. следва да се определи при майката и на същата
следва да се представи упражняването на родителските права.
По отношения режима на лични
контакти между бащата и детето, съдът намира, че претендираният такъв от ищеца не
е удачен и не е съобразен с интересите и потребностите на детето. Съдът счита,
че евентуалното оставане на малолетния Г. съвсем сам със своя баща, би
поставило детето в риск, като застраши неговия живот, здраве и не на последно
място емоционалното му и нравствено съзряване. Въпреки това, извън съмнение е,
че детето не следва да се отчуждава от баща си. Затова съдът намира, че
подходящият режим на лични контакти е по – ограничителен, без приспиване на
детето при бащата, като срещите да са само в присъствието на майката или друг
възрастен по съгласие на страните. По – конкретно режимът следва да бъде всяка първа
и трета неделя от месеца от 13,30 ч. до 16,00 ч., само в присъствието на майката
или друг възрастен по съгласие на страните. Така определеният режим на лични контакти
ще бъде щадящ за детето, няма да разпокъсва междуседмичната му почивка и да
смущава подготовката му за училищните занятия.
Съдът намира, че бащата М.Т. следва
да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 150 лв.,
която е в размер над минималния, съобразена е с възрастта и конкретните
потребности на детето.
По
разноските
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК ищецът следва да заплати сумата 108,00 лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на
присъдените издръжки.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта, в
която е присъдена дължимата издръжка на детето.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
по иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК, от М.В.Т. с ЕГН: ********** срещу Г.Ц.И. с ЕГН: **********, упражняването
на родителските права по отношение на детето Г.М. Т. с ЕГН: ********** на неговата
майка Г.Ц.И. с ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА
по иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК местоживеенето на детето Г.М. Т. с ЕГН: ********** да бъде при майката
Г.Ц.И. с ЕГН: ********** на нейния адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ по иск с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК режим на лични отношения на М.В.Т. с ЕГН: ********** с детето Г.М.
Т. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от
13,30 ч. до 16,00 ч., само в присъствието на майката или друг възрастен по
съгласие на страните.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК М.В.Т. с ЕГН: **********, да заплаща издръжка детето Г.М. Т. с
ЕГН: ********** в размер на 150,00 лева (сто
и петдесет лева) на месец, чрез неговата майка и законен представител Г.Ц.И.
с ЕГН: ********** до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК М.В.Т. с ЕГН: **********
да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград сумата от 108,00 лв. (сто и осем лева),
представляваща дължима държавна такса върху размера на присъдената издръжка,
както и 5.00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението
в частта, с която е определена дължимата издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :