№ 1635
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20213100101224 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.622 ГПК и чл.623 ГПК.
Образувано е по молба на Х.А. К., роден на 14.08.1966г., гражданин на Република
Гърция,за признаване на Решение №291 от 18.09.2014г. по иск с вх. №93/2014г. на
Първоинстанционен съд – Тива, който е предявен срещу М.К. Д. и е с предмет родителските
права върху децата на страните П. и К., след което допускане изпълнението на същото
съдебно решение в Република България.
За да се произнесе по същество по молбата съдът взе предвид следното:
Производството по признаване и допускане изпълнението на решения и актове,
постановени в други дъжави – членки на ЕС, е уредено в разпоредбите на чл.621-623 ГПК и
в съответно приложимия нормативен акт на общностното право, който в случая е Регламент
(ЕО) №2201/2003г. на Съвета по въпросите на компетентността, признаването и
изпълнението на решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност. По
арг. от чл.622, ал.3 и ал.4 ГПК, на осн. чл.623, ал.1, изр. последно ГПК и на осн. чл.31, т.1 от
Регламент (ЕО) №2201/2003г. (наричан занапред „Регламента“) производството е
едностранно пред първата съдебна инстанция и не предвижда конституирането на насрещна
страна. На осн. чл.623, ал.6 ГПК и чл.32 и чл.33 от Регламента разпореждането на
първоинстанционния български съд се връчва задължително на ответната страна, която има
право на жалба в едномесечен (или по-дълъг, според случая) срок. Поради това и съдебната
практика трайно приема, че производството по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК става двустранно
едва пред въззивната инстанция. А с оглед на това преценката, която дължи
първоинстанционния съд е формална за наличие на изискванията на чл.622 ГПК и чл.623
ГПК, за приложението към молбата на документите по чл.37 и чл.39 от Регламента, както и
за липсата на основанията за недопускане по чл.22-23 от Регламента, последните – на база
на представените материали и без потенциалните насрещни възражения, както и при
спазване общата забрана по чл.26 от Регламента за преразглеждане на материалните и
процесуалните предпоставки за постановяване на съответния за случая чуждестранен
съдебен акт или решение.
В настоящия случай молбата по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК е депозирана от
легитимирано лице (страна по чуждото съдебно решение) и пред компетентния по чл.29, т.2
от Регламента, поради което следва да бъде разгледана, а срокът за това е „своевременно“
(чл.31, т.1 от Регламента), което следва да се тълкува с оглед принципа на разумния срок по
чл.13 ГПК.
1
Замоленото за признаване и за изпълнение в България решение на съд в друга
държава – членка на ЕС е представено в заверен препис от постановилия го съд; приложено
е също удостоверение по чл.39 от Регламента; като и двата документа са придружени с
превод на български език, извършен от лице с правоспособност за това. По този начин са
спазени за случая изискванията на чл.37, т.1 от Регламента и чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 от
ГПК. На следващо място по делото е представен и заверен препис от документа,
удостоверяващ връчването на исковата молба на ответника по делото пред чуждия съд,
ведно с препис на български език – изискуеми в случая, доколкото чуждото решение е
постановено задочно (неприсъствено) според правото на чуждестранния съд - с което е
спазено и особеното изискване на чл.37, т.2, б. „А“ от Регламента. И в допълнение е
представено и удостоверение от чуждия съд, с превод, за това че срещу замоленото за
признаване и изпълнение решение не е била подавана жалба или друго средство за защита
срещу решението – тоест, че решението е в сила (макар че съдебната практика приема това
за факултативно изискване в производства по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК). Поради които
обстоятелства съдът преценява за налични за случая формалните и документални
предпоставки за уважаване на сезиралата молба.
При проверка за отрицателните предпоставки по чл.22-24 от Регламента, изискуема
на осн. чл.31, т.2 от Регламента, настоящия съд констатира, че не са приложими за случая
нормите на чл.22 и чл.24 от Регламента,поради предмета на чуждото решение (родителски
права). Съдът не констатира и наличието на някое от основанията по чл.23 от Регламента,
при извършената документална, формална и едностранна проверка, която
първоинстанционният съд дължи. Не е налице основанието по чл.23, б. „А“, доколкото
българското право предвижда искове за родителски права върху дете (чл.127 СК и други).
Не може да бъде открито категорично нарушение и по чл.23, б. „Б“, доколкото настоящият
съд не е във възможност за издирване на чуждото приложимо право в „своевременно“ и
едностранно производство по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК; същевременно видно от
съдържанието на решението на съда в Тива децата са били на 9г. и на 4г. в момента на
делото, поради което дори при съобразяване с чл.15, ал.2 ЗЗДет на Република България
изслушването не е било задължително. Не следва да се зачетат и основанията по чл.23, б.
„В“ и „Г“ с оглед представените данни, че на ответницата е била връчена исковата молба
(лично) и с това тя е можела да си организира защита по делото. Настоящият състав няма
служебна информация и за влезли в сила последващи решения по родителските права –
чл.23, б. „Д“ и „Е“ от Регламента. Поради което и отрицателните предпоставки по чл.22-24
от Регламента не са налице в случая, по данните по делото към момента.
В заключение по изложените съображения съдът намира, че сезиралата молба по
чл.622 ГПК и чл.623 ГПК може да бъде уважена. Същевременно ясно следва да се отбележи,
че това произнасяне няма предварително изпълнение и до влизане в сила е недопустимо
извършването на принудителни действия или процедури въз основа на него. Разпореждането
по същество, което съобразно чл.622, ал.4 ГПК и чл.623, ал.5 ГПК има значението на
решение по исков спор, следва задължително да бъде връчено на насрещната страна, едва
след който момент за нея възниква възможността за защита срещу сезиралата молба, на
съотвено възведени въззивни основания, в едномесечен срок от връчване.
Воден от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЗНАВА в Република България Решение №291/18.09.2014г. по иск с вх.
№93/2014г. на Първоинстанционен съд – Тива, Република Гърция, който иск е предявен от
Х.А. К. срещу М.К. Д. и е с предмет родителски права по отношение на децата П. и К., като
родителските права въру децата са предоставени на ищеца и баща, на осн. чл.622 от ГПК и
Регламент (ЕО) №2201/2003г.
2
ДОПУСКА изпълнение в Република България на признатото посочено Решение
№291/18.09.2014г. по иск с вх. №93/2014г. на Първоинстанционен съд – Тива, Република
Гърция, който иск е предявен от Х.А. К. срещу М.К. Д. и е с предмет родителски права по
отношение на децата П. и К., като родителските права въру децата са предоставени на
ищеца и баща, на осн. чл.623 от ГПК и Регламент (ЕО) №2201/2003г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО има значението на решение по исков процес,на осн. чл.622,
ал.4 и чл.623, ал.5 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО няма предварително изпълнение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
София, в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3