Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 4082/2021 г., установи от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на А.И.
ООД, ЕИК: ******* срещу постановление на частен съдебен изпълнител Р.М., рег. №
790, район на действие СГС № 571 от 26.02.2021 година по изп. дело № 20208510400514,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване размера
на разноските за изпълнението, приети в Поканата за доброволно изпълнение. Иска
също така отмяна и на постановление № 573/26.02.2021 година, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство и отмяна възлагането на разноските
в тежест на длъжника. Жалбоподателят претендира и осъждане на съдебния
изпълнител да възстанови изтеглена сума по сметка на длъжника.
Взискателят
не изразява становище по жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата
е недопустима в частта, в която се иска осъждане на съдебния изпълнител за връщане
на неправомерно събрана сума – такъв предмет на обжалване чл. 435, ал. 2 ГПК не
предвижда.
Жалбата
в останалата част е допустима и подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване всъщност са
цитираните Постановление, съдът дължи разглеждането им по същество. По същество
жалбата е частично основателна.
Изпълнителното
производство е образувано на 11.02.2021 година по изпълнителен лист от
31.12.2020 година. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника –
жалбоподател на 16.02.2021 година. В същата съдебният изпълнител е определил
разноски от 400 лева за адвокат в изп. производство и 566, 24 лева – разноски
по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Едновременно с поканата са изпратени
и запорни съобщения. Същевременно, в срока за доброволно изпълнение, с платежно
нареждане от 19.02.2021 година, сумата за разноски по изпълнителния лист е била
преведена от длъжника по сметка на ЧСИ. Едновременно с това, сумата по
изпълнителния лист и начислените разноски е и удържана вследствие наложените
запори. Поради двукратно постъпилата по сметка на ЧСИ сума от 2310.88 лева,
същата е връщана на длъжника по разпореждане на съдебния изпълнител.
От
представените доказателства се установява, че още преди образуване на
изпълнителното дело, длъжникът не само е изразил категорична готовност незабавно
да заплати сумите, на които е осъден, но и е предприел неколкократно фактически
действия по изпълнение на съдебното решение в тази му част и достигане до
знанието на кредитора изразената готовност. Още през 2020 година, длъжникът е
потърсил съдействие от съда, постановил решението, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, с оглед реализиране някой от способите по чл. 97 ЗЗД
за освобождаване от своето задължение вкл. като е извършил превод с пощенски
запис от 11.02.2020 година, който не е получен от адресата. Последният,
както беше посочено, е бил уведомен, както за готовността, така и за извършения
превод, което се установява от молбата на процесуалния представител на кредитора
на л. 24 /адресирана до съда, с оглед искането за издаване на изпълнителен лист
по съдебното решение/. При тези обстоятелства, може да се направи извод, че единствена
причина изпълнението да е реализирано в рамките на образуваното изпълнително
производство /при това в срока за доброволно изпълнение/ е неоказано съдействие
на кредитора, като в случая длъжникът е предприел възможните действия по
удовлетворяване на кредиторовия интерес и е положил дължимата грижа да изпълни
задължението си в срок. Следователно, не е дал повод за завеждане на
изпълнителното дело и не дължи разноските по него, а същите, включително и за
адвокатско възнаграждение, следва да останат в тежест на взискателя.
Следва
да се добави и че нормата на чл. 79 от ГПК не изключва приложението на чл. 78
от ГПК и не урежда единствените случаи, в които длъжникът в изпълнителното
производство се освобождава от отговорност за разноски. Напротив, в чл. 78 от ГПК се съдържа общата регламентация на разноските, приложима във всички
производства по ГПК /освен, където не е изрично изключена/, включително и
изпълнителното /така решение № 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011
г., III г. о., ГК, определение № 403 от 01.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1762/2008 г., V г. о., ГК и др./, а чл. 79 ГПК го допълва, регулирайки
допълнителни хипотези, касаещи спецификата в изпълнителното производство.
С оглед
на изложеното, жалбата срещу постановление № 571, с което е отказано намаляване
на разноските, е неоснователна.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банката, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Тази хипотеза в конкретния случай не
е налице, тъй като и жалбоподателят признава, че сумата по записа не е получена
от взискателя, а платежното нареждане е след образуване на изпълнителното
производство. Поради това, жалбата в тази част е неоснователна.
Налице
ще са евентуално основания за приключване на изпълнителното производство по
реда на чл. 433, ал. 2 ГПК, но отказ за това съдебният изпълнител не е
постановил.
Разноските,
сторени в съдебното производство са дължими на ищеца по жалбата - за ДТ от 25 лева и адвокатско възнаграждение
от 200 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И. ООД, ЕИК: ******* срещу действия на частен съдебен изпълнител Р.М., рег. № 790, район на действие СГС по изп. дело № 20208510400514 в частта по искането за постановяване връщане на неправомерно изтеглена сума от съдебния изпълнител, като недопустима.
ОТМЕНЯ по жалбата
на А.И. ООД, ЕИК: ******* Постановление № 573/26.02.2021 година на частен
съдебен изпълнител Р.М., рег. № 790, район на действие СГС по изп. дело № 20208510400514
в частта, с която е оставено без уважение искането на А.И. ООД
заплатените такси и разноски по изпълнителното производство да бъдат присъдени
в тежест на взискателя, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноските по
изпълнителното дело да бъдат възложени в тежест на взискателя М.Е. В.-М..
ОСЪЖДА М.Е. В.-М., ЕГН: **********
да заплати на А.И. ООД, ЕИК: ******* сума в размер на 225 лева, представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ жалбата в
останалата й част.
Решението е окончателно, с
изключение в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, в която част
има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Софийски апелативен съд.