Решение по дело №33/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ.

Образувано по жалба на „***“ (ДП НКЖИ), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗЖТ от Генерален директор, чрез Ц. В. – гл. юрисконсулт, лице упълномощено по реда на чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗЖТ, срещу Заповед № 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник. С оспорения административен акт, на основание чл. 195, ал. 4, във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е разпоредено на ДП „НКЖИ“, юридическо лице с предоставени права на ползване и управление, съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 9, ал. 4 от ЗЖТ и Акт за публична държавна собственост № 3772 от 25.11.2013г., на обект „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“, намиращ се в имот с [идентификатор], по КК на [населено място], в срок от 3 месеца от датата на получаване на оспорената заповед, да изготви и представи в община Перник за съгласуване и издаване на разрешение за строеж, от компетентния за това орган, проект в необходимия обем и съдържание за възстановяване в първоначалната му геометрия и структура или за укрепване по подходящ начин, чрез конструкция, на изпълнения вертикален откос на жп насипа, както и в срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на разрешението за строеж, да изпълни необходимите строителни работи по възстановяване или укрепване на вертикалния откос.

В жалбата се съдържа и искане за спиране изпълнението на Заповед № 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник, по което съдът се е произнесъл с Определение № 147 от 03.02.2025г.

Жалбоподателят считат, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което следва да бъде обявена за нищожен акт. Алтернативно излага доводи относно нейната незаконосъобразност, свързани с нарушение на материалния и процесуалния закон. В частност не отрича, че е налице нарушаване на насипа по VI-та главна жп. линия - Волуяк – Перник – Гюешево, в участъка от км. 50+775 до км. 51+100, в междугарие Разменна – Перник разпределителна – обект разположен в имот с [идентификатор], но счита, че компрометирането е вследствие незаконосъобразните действия на собственика на съседния имот с [идентификатор], изразяващи се в изземването на част от „петата“ на жп насипа в горецитираната отсечка, с което е допринесъл за лошото и състояние. Твърди, че извършените изкопни работи в съдения имот, са осъществени без строителни книжа и съгласието на ДП „НКЖИ“. Заявява, че за нерегламентираните изкопни работи в съседния имот, кмета на общината е информиран многократно и въпреки това в оспорения акт липсват мотиви, защо административният орган не е възприел твърденията за виновност на собственика на съседния имот. Счита, че от момента на узнаването за нарушения насип, ДП е предприело адекватни мерки за обезпечаване здравината на насипа, изразяващи се в указания за намаляване на скоростта в процесния участък от жп линията. По изложените съображения, моли съда да отмени оспорената заповед на кмета на община Перник.

В съдебно заседание жалбоподателят ДП „НКЖИ“, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило Становище вх. рег. № 610 от 12.03.2025г., депозирано от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, в което до голяма степен са повторени аргументите изложени в жалбата. В допълнение се акцентира, че оспорената заповед е издадена две години след образуване на административната преписка, което говорило, само по себе си за липсата на неотложност и спешност за възстановяване и укрепване на компрометирания жп насип, както и че в оспорения акт са поставени кратки срокове за изпълнение. В заключение от съда се иска да обяви за нищожна оспорената заповед или да я отмени като незаконосъобразен акт. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност за претендираното такова от ответната страна.

В съдебно заседание ответникът – кметът на община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт Е.. Процесуалният представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди оспорения административен акт, като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което прилага списък за разноски.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Административното производство започва във връзка с писмо на началника на РДНСК – Перник, до кмета на община Перник, с копие до генералния директор на ДП „НКЖИ“ и началника на ДНСК, с вх. рег. № 23/СЛУ-3778 от 05.06.2023г. по повод сигнал за извършващи се изкопни работи в имоти с [идентификатор] и 55871.723.42 по КК на [населено място] (л. 169). В писмото е описано, че до гл. архитект на общината е дадено устно разпореждане, от предходна дата, за извършване на спешна проверка по случая.

В изпълнение на даденото разпореждане е съставен Констативен протокол от 01.06.2023г. (л. 168), в който служители на община Перник, в присъствието на представител на „***“ ЕООД, ЕИК ***, установяват на място, че в имоти с [идентификатор], ***, *** и *** по КК на [населено място], е извършено подравняване на терена, за което няма данни за извършител и не са представени проекти в част „Вертикално планиране“. Посочено е също, че имот с [идентификатор] е собственост на „***“ ЕООД, съгласно [НА] от 2023г., че същият е трасиран, съгласно представен протокол за трасиране от 20.04.2023г., като при подравняването на имота по източната му граница (под жп линията), е направен изкоп с височина приблизително 1.00-5.20 м., в зависимост от терена , който не е укрепен и за който няма строителни книжа.

Във връзка с извършената констатация, с писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778 от 08.06.2023г. (л. 164), адресирано до генералния директор на ДП „НКЖИ“, с копие до началника на ДНСК, кмета на общината Перник уведомява жалбоподателя за констатираното и изисква от същия становище относно устойчивостта и носимоспособността на ската под жп линията, както и информация нарушен ли е сервитута на жп съоръжението с извършените строителни работи.

По делото няма данни цитираното в предходния абзац писмо на кмета на общината, кога и по какъв начин е достигнало до адресата си, но безспорно във връзка със същото е представено писмо вх. рег. № 23/СЛУ-3778-2 от 21.06.2023г. на генералния директор на ДП „НКЖИ“ (л. 161), в което същият уведомява кмета на общината и началника на РДНСК – Перник, че при обследване на място служители на ДП, са установили описаните нерегламентирани дейности. Заявява ясно, че извършените в ПИ с [идентификатор] изкопни и насипни работи отнемат част от обратния насип изпълнен за изграждане на жп линията, като обхватът на отнемането е около метър от петата на насипа в напречна посока, а надлъжно по цялата дължина на общата граница на двата имота. Посочва, че от км. 50+800 до км. 51+130, е направена хоризонтална планировка, като е достигнато до петата на насипа, като на това място е вкопано вертикално под насипа на около 3 м. дълбочина, което застрашава устойчивостта и носимоспособността на естествения откос на ската под жп линията. В заключение информира, че от страна на ДП ще бъдат предприети действия по заснема на площта на засегнатия участък, с цел предприемане на мери за обезопасяване.

По повод изразеното от генералния директор на ДП „НКЖИ“ становище и като съобразяват, че извършеното ПИ с [идентификатор] представлява строеж, съгласно разпоредбите на ЗУТ, за който не са представени строителни книжа, служители на община Перник , съставят Констативен акт № 2-23/СЛУ-3778 от 27.06.2023г. (л. 156-158) за извършено нарушение по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и за започване на административно производство по реда на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ по отношение на собственика на имот с [идентификатор].

По делото е приложено писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778-3 от 27.06.2023г. (л. 155), с което цитираният констативен акт е изпратен до управителя на „***“ ЕООД, но липсват данни за получаването му, съответно предприетите последващи действия от администрацията. За констатираните нарушения е изпратено и писмо до собственика на имоти с [идентификатор] и ***, изх. рег. № 23/СЛУ-3778-4 от 04.07.2023г. (л. 153-154), без данни за неговото получаване и предприети последващи действия.

Административното производство продължава с изпращане на писмо изх. рег. № П-485-23-00-433 от 07.07.2023г. (л. 151-152), с което началника на РДНСК – Перник, уведомява настоящия жалбоподател, че във връзка с нарушената устойчивост и носимоспособността на естествения откос на ската под жп линията и с цел недопускане на аварии, е необходимо, на основание чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, държавното предприятие, стопанисващо процесния участък, в най - кратък срок, да го приведе в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ и да информира РДНСК – Перник, община Перник и ДНСК за съответните действия.

По делото няма данни цитираното в предходния абзац писмо на началника на РДНСК - Перник, кога и по какъв начин е достигнало до адресата си, но безспорно във връзка със същото е представено писмо изх. рег. № ЖИ-31698 от 18.07.2023г. (л. 148), с което генералният директор на ДП „НКЖИ“, уведомява началника РДНСК – Перник, кмета на община Перник и началника ДНСК, че е извършена кореспонденция със собственика на ПИ с [идентификатор], (писмо лист 150), за осигуряване на достъп за изграждането на укрепителни и предпазни съоръжения в засегнатия участък.

Седем месеца след последната кореспонденция между страните, с писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778-8 от 23.02.2024г., кмета на община Перник, изисква от жалбоподателя информация за предприетите от страна на държавното предприятие действия по укрепване на компрометирания участък.

В отговор на полученото писмо, с изх. рег. № ЖИ -8737 от 11.03.2024г. (л. 139), жалбоподателят потвърждава, че извършените в ПИ с [идентификатор], собственост на „***“ ЕООД, изкопни дейности са нарушили устойчивостта и носимоспособността на ската на земното легло на жп линията, но заявява, че същите не са съгласувани с държавното предприятие, извършени са без необходимите строителни книжа, като е цитирана и разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която, „Когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж“.

В отговор на изпратеното от жалбоподателя писмо до компетентните институции и предвид натовареността на жп линията Волуяк – Перник – Гюешево и реалната заплаха от увреждане или разрушаване на жп линията, началникът на РДНСК – Перник, информира кмета на община Перник, с вх. рег. № 23/СЛУ-3778-11 от 21.03.2024г. (л. 137-138), че следва да бъдат предприети действия по реда на чл. 195 от ЗУТ.

Във връзка с полученото писмо, със Заповед № 695 от 04.04.2024г., (л. 133-134), на кмета на община Перник, на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, кмета на община Перник, сформира комисия, която в присъствието на заинтересованите страни, на дата 18.04.2024г. в 10.00 часа, да извърши обстоен оглед на вида и състоянието на железопътното съоръжение в процесния участък.

С писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778-12 от 05.04.2024г. (л. 124), цитираната в предходния абзац заповед, за сформиране на комисия, е изпратена до всички заинтересовани страни, включително и на настоящия жалбоподател на ел. поща: office@[интернет адрес], извадка (л. 119).

Поради невъзможност на двама от членовете на сформираната със Заповед № 695 от 04.04.2024г. на кмета на община Перник комисия, да присъстват на определената дата и час за извършване на огледа, е издадена нова Заповед № 984 от 15.05.2024г. на кмета на община Перник (л. 105), по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, с която единствено е извършена промяна в датата и часа определени за извършване на огледа, а именно 31.05.2024г от 10.00 часа. С писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778 -17 от 17.05.2025г. (л. 111), издадената нова заповед е съобщена на всички заинтересовани страни, включително и на настоящия жалбоподател на ел. поща: office@[интернет адрес], извадка (л. 112).

В изпълнение на Заповед № 984 от 15.05.2024г. на кмета на община Перник, в присъствието на инж. П. Р. – директор на регионално поделение „***“, към ДП „НКЖИ“, пълномощно (л. 99) и И. Х., упълномощен представител на „***“ ЕООД, пълномощно (л. 100), сформираната комисия съставя Констативен протокол № 4-23/СЛУ-3778 от 31.05.2024г. (л. 40-42). Протоколът е подписан от всички членове на комисията и присъстващите заинтересованите страни, като от представителя на ДП „НКЖИ“ е подписан с отбелязване прилагам „особено мнение – 1 брой“. Въз основа на становищата на съответните специалисти по част „Геодезия“, „Геология“, „Транспортно строителство“ и „Конструктивна“, описани подробно в обстоятелствената част на съставения протокол, експертите заключават, че обект: „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“, намиращ се в имот с [идентификатор], по КК на [населено място]“, не е застрашен от самострутване, не е опасен за здравето и живота на ползващите го, същият не е негоден за използване. Препоръките на комисията са за възстановяване на вертикалния откос в предишната му геометрия и структура, като същия да бъде укрепен по подходящ начин чрез конструкция, след изготвяне на необходимите проекти и издаване на разрешение за строеж.

От доказателствата по делото се установява, че по повод съставения Констативен протокол № 4-23/СЛУ-3778 от 31.05.2024г., от страна жалбоподателя, до кмета на община Перник, са изпратени 2 /две/ становище, съответно с вх. рег. № 23/СЛУ-3778-21 от 07.11.2024г. (л. 45-46) на инж. П. Р. – директор на регионално поделение „Железопътна секция София“, към ДП „НКЖИ“, присъствал лично при съставяне на цитирания протокол и с вх. рег. № 23/СЛУ-3778-22 от 11.11.2024г. (л. 47-48) на генералния директор на ДП „НКЖИ“. И в двете становище, отново е застъпено мнението, че устойчивостта и носимоспособността на ската на земното легло на жп линията са нарушени, но действията по възстановяването им следва да бъдат предприети от „***“ ЕООД, собственик на ПИ с [идентификатор]. В становището на генералния директор се съдържа и изрично волеизявление, че поддържа „особеното мнение“ и становището на колегата си присъствал при съставянето на констативния протокол.

Като доказателство по делото се приобщи и писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778-23 от 27.11.2024г. на кмета на община Перник (л. 43-44), адресирано до началника на РДНСК – Перник, с копие до началника на ДНСК, ДП „НКЖИ“ и „****“ ЕООД, с което същият заявява, че съгласно разпоредбите на ЗУТ, кмета на общината не разполага с права относно строежите първа категория, каквито безспорно са железопътните линии, поради което компетентните действия следва да се предприемат по реда на чл. 222 от ЗУТ.

Приобщени са още Акт за публична държавна собственост № 3772 от 25.11.2013г. (л. 50-52), от който е видно, че имот с [идентификатор] е с площ от 49 045 [жк], на основание чл. 3, ал. 1 от ЗЖТ на ДП „НКЖИ“; Скица № 15-572245 от 22.11.2016г. на поземлен имот с [идентификатор] (л. 57-58); Протокол за трасиране (л. 59-61); Геодезическо заснемане (л. 65-71); Снимков материал (л. 178-179), от който с просто око се вижда нарушената основа на жп линията в процесния участък. Представиха се и десетки писма между компетентните институции, в частност от и до жалбоподателя, повтарящи няколкократно изложеното в горните редове и говорещи за липсата на отношение към възникналия сериозен проблем.

Административното производство приключва с издаването на Заповед № 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник, предмет на настоящия съдебен контрол. Оспореният акт е изпратен на адресата си с писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778-27 от 13.01.2025г. (л. 17), връчен е на жалбоподателя на дата 17.01.2025г., видно от известие за доставяне (л. 16), а жалбата срещу същия е постъпила директно пред съда на дата 27.01.2025г.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна, намери следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЖТ, обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" или от търговци, на които е възложена концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите. В чл. 9, ал. 2 от същия закон е записано, че Националната компания "Железопътна инфраструктура" е юридическо лице със седалище [населено място], в ал 3 на същия член е указано, че държавното предприятие е основен управител на железопътната инфраструктура, а в ал. 4 е посочено, че компанията управлява предоставеното й имущество - публична и частна държавна собственост, като имуществото, се предоставя от държавата за изпълнението на предмета й на дейност с решение на Министерския съвет. В чл. 10, ал. 2 от ППЗДС е регламентирано, че препис от решението на Министерския съвет, за предоставяне на държавното имущество, се изпраща на областния управител по местонахождение на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост. От доказателствата по делото се установява, че по силата на Акт за публична държавна собственост № 3772 от 25.11.2013г. (л. 50-52), ДП „НКЖИ“ е с предоставени права на управление, върху имот с [идентификатор], с площ от 49 045 кв.м., в който имот се намира и участъка от процесния обект „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“.

В разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗДС е регламентирано, че управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗЖТ, сочи, че основеният предмет на дейност на ДП НКЖИ е извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура.

Във връзка с изложеното съдът приема, че настоящият жалбоподател упражнява в пълна степен правата на държавата в качеството и на собственик на обект „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“, находящ се имот с [идентификатор], публична държавна собственост.

Съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, в случай, че определен обект не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на аварии и други обстоятелства, застрашаващи неговата цялост, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване или да премахне строежа (ал. 5). С оспореният административен акт е разпоредено на ДП „НКЖИ“, в качеството му на ползвател - юридическо лице с предоставени права на управление на обект „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“, намиращ се в имот с [идентификатор], по КК на [населено място], да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на вертикалния откос на насипа на жп линията в процесния участък.

От изложеното следва, че производството се развива само и единствено между административния орган и адресата на акта – собственика на обекта и няма други заинтересовани. (В този смисъл Определение № 13556 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2024 г., II о.). В случая жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, по чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съдът не приема изложените от жалбоподателя аргументи във връзка с липсата на компетентност на кмета на общината да издаде оспорения административен акт.

Както вече се спомена в горните редове на съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, кметът на общината е компетентният орган, който може да задължи със заповед собственика на обект по чл. 1 на същия член, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяването му.

Обстоятелството, че железопътната линия и съоръженията към нея са строеж от първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗУТ и чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, не е предпоставка да се приеме, че компетентен да издаде оспорената заповед е орган различен от кмета на общината.

Не е може да се приеме и като липса на компетентност изразеното от кмета на общината, в писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778-23 от 27.11.2024г. на кмета на община Перник (л. 43-44), становище, с което същият заявява, че не разполага с права относно строежите първа категория, каквито безспорно са железопътните линии, поради което компетентните действия следва да се предприемат по реда на чл. 222 от ЗУТ.

Да безспорно, разпоредбите на чл. 222 и чл. 223 от ЗУТ, диференцират правомощията на началника на ДНСК, съответно кмета на общината на база категорията на съответния строеж, като за строежите от първа до трета категория правомощията са предоставени на началника на ДНСК, а за строежи четвърта, пета и шеста категория на кмета на общината, но предмет на производството по чл. 195 от ЗУТ са всички строежи без оглед тяхната категория.

Изводът в тази насока се извежда, както от факта, че в разпоредбите на чл. 195 от ЗУТ, законодателят използва термина строежи, без да прави разграничение относно тяхната категория, така и от анализа на приложимата правна рамка.

В чл. 222, ал. 1, т. 12 от ЗУТ са регламентирани правомощията на началника на ДНСК да предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи от първа категория и на части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им.

Легалното определение на понятието „авария“ е дадено в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството (Наредбата), съгласно която „авария“ в строителството според действащите в Република България технически нормативни актове е всяко непредвидено разрушаване на строеж, на отделна негова част или инсталация, както и появата на значителни повреди и деформации в него, водещи до опасност за живота и здравето на хората, до нанасяне на увреждания на околната среда и на близкостоящи строежи и части от тях.

В чл. 1, ал. 1 от цитираната Наредба е посочено, че същата се прилага за обследване на авариите, възникнали по време на строителството и за ликвидиране на последиците от тях. В чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата е регламентирано, че не са предмет на наредбата аварии на строежи, въведени в експлоатация по законоустановения ред, или на строежи, завършени до 31 март 2001 г. и невъведени в експлоатация по законоустановения ред, и на търпимите строежи по Закона за устройство на територията (ЗУТ).

От своя страна т. 3 на същия член и алинея, указва, че обследването на аварии по ал. 2, т. 2 (на строежи въведени в експлоатация) се осъществява по реда на чл. 195 ЗУТ.

От цитираната приложима нормативна рамка, може да се изведе заключение: Първо, че в случая безспорно сме изправени пред хипотезата на авария по отношение на компрометирания участък на насипа на жп линията. Второ, че правомощията на началника на ДНСК по чл. 222, т. 12 ЗУТ се отнасят преди всичко до незавършени строежи, такива за които е налице спиране на строителството, действието на строителните книжа или да е забранено ползването им. И трето, че законодателя не ограничава правомощията на кмета на общината, спрямо категорията на строежа, що се отнася до обследването на аварии на строежи, въведени в експлоатация по законоустановения ред.

В настоящия случай между страните не е спорно, че жп линията Волуяк – Перник – Гюешево е въведена в експлоатация, а и от доказателствата по делото се установява, че това е сторено, още в края на 1949 г., като и към момента жп линията се използва, както за пътнически, така и за товарни превози, маршрута е с висока интензивност на трафика, като преминаването на влаковите композиции, през процесния участък, се осъществява при въведени мерки за намаляване на скоростта.

От изложеното следва, че при наличието на аварии или други обстоятелства застрашаващи техническото състояние на въведен в експлоатация строеж, без оглед неговата категория, компетентен да издаде заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване, е именно кметът на общината.

По така изложените съображения, съдът приема, че кмета на община Перник, е компетентният орган, който разполага с правомощията да издаде оспорения административен акт. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният административен акт е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания послужили за издаването му. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения Констативен протокол № 4-23/СЛУ-3778 от 31.05.2024г., в който е описано състоянието на обект: „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“, намиращ се в имот с [идентификатор], по КК на [населено място]“, като същият е освидетелстван, като незастрашен от самострутване, неопасен за здравето и живота на ползващите го, годен за използване. В същият се съдържат ясно индивидуализиране на компрометирания участък и препоръки за възстановяване на вертикалния откос в предишната му геометрия и структура, с указания да бъде укрепен по подходящ начин чрез конструкция, след изготвяне на необходимите проекти и издаване на разрешение за строеж. Като правни основания за издаването на административния акт са посочени разпоредбите на чл. 195, ал. 4, във връзка с ал. 3 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, които съответстват на приетите за установени от административния орган факти. Оспорената заповед съдържа ясна разпоредителна част, с посочване на адресата й, определените му задължения и срок за изпълнението им, с което предвид спецификата на производството, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци във формата й.

Относно спазването на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, състоянието на обектите, необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват от комисия назначена от кмета на общината. Според правилото на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

От приложените в административната преписка писмени доказателства се установява, че производството е започнало още през 2023г., във връзка с писмо на началника на РДНСК – Перник, до кмета на община Перник, с копие до генералния директор на ДП „НКЖИ“ и началника на ДНСК, във връзка със сигнал за извършващи се изкопни работи в имоти [идентификатор], ***, *** и *** по КК на [населено място]. По повод постъпилия сигнал е извършена проверка на място и е съставен Констативен протокол от 01.06.2023г., в който служители на община Перник, установяват на място, че в посочените имоти е извършено подравняване на терена, за което няма данни за извършител и не са представени проекти в част „Вертикално планиране“, като установяват още, че в имот с [идентификатор], собственост на „СИМА ТРАНС 2013“ ЕООД, съгласно [НА] от 2023г., при подравняването на имота по източната му граница (под жп линията), е направен изкоп с височина приблизително 1.00-5.20 м., в зависимост от терена , който не е укрепен и за който няма строителни книжа. За извършената констатация е уведомен генералният директор на ДП „НКЖИ“, като с писмо вх. рег. № 23/СЛУ-3778-2 от 21.06.2023г., същият информира кмета на общината, че при обследване на място служители на ДП, са установили описаните нерегламентирани дейности. Заявява ясно, че извършените в ПИ с [идентификатор] изкопни и насипни работи отнемат част от обратния насип изпълнен за изграждане на жп линията, като обхватът на отнемането е около метър от петата на насипа в напречна посока, а надлъжно по цялата дължина на общата граница на двата имота. Посочва, че от км. 50+800 до км. 51+130, е направена хоризонтална планировка, като е достигнато до петата на насипа, като на това място е вкопано вертикално под насипа на около 3 м. дълбочина, което застрашава устойчивостта и носимоспособността на естествения откос на ската под жп линията. В заключение информира, че от страна на ДП ще бъдат предприети действия по заснема на площта на засегнатия участък, с цел предприемане на мери за обезопасяване.

За близо девет месеца след писмото на жалбоподателя до кмета на общината, в което ДП не само не отрича, но и потвърждава, наличието на реална опасност за устойчивостта и носимоспособността на естествения откос на ската под жп линията, в процесния участък, между компетентните институции, от една страна и жалбоподателя от друга са разменени десетки писма за прехвърляне на отговорността по случая.

Предвид реалната заплаха от увреждане или разрушаване на процесния участък на жп линията и натовареността на същата по маршрута Волуяк – Перник – Гюешево, с писмо вх. рег. № 23/СЛУ-3778-11 от 21.03.2024г. (л. 137-138), началника на РДНСК – Перник, отправя указания до кмета на община Перник, за предприемане на действия по реда на чл. 195 от ЗУТ.

Във връзка с полученото писмо, на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината издава Заповед № 984 от 15.05.2024г. (л. 105), за сформира комисия, която в присъствието на заинтересованите страни, на дата 31.05.2024г в 10.00 часа, да извърши обстоен оглед на вида и състоянието на железопътното съоръжение в процесния участък. С писмо изх. рег. № 23/СЛУ-3778 - 17 от 17.05.2025г. (л. 111), издадената заповед е съобщена на всички заинтересовани страни, включително и на настоящия жалбоподател на ел. поща: office@[интернет адрес], извадка (л. 112).

В изпълнение на Заповед № 984 от 15.05.2024г. на кмета на община Перник, в присъствието на инж. П. Р. – директор на регионално поделение „Железопътна секция София“, към ДП „НКЖИ“, сформираната комисия съставя Констативен протокол № 4-23/СЛУ-3778 от 31.05.2024г. (л. 40-42). Протоколът е подписан от всички членове на комисията и присъстващите заинтересованите страни, като от представителя на ДП „НКЖИ“ е подписан с отбелязване прилагам „особено мнение – 1 брой“. От доказателствата по делото се установява още, че по повод съставения Констативен протокол № 4-23/СЛУ-3778 от 31.05.2024г., от страна жалбоподателя, до кмета на община Перник, са изпратени 2 /две/ становище, съответно с вх. рег. № 23/СЛУ-3778-21 от 07.11.2024г. (л. 45-46) на инж. П. Р. – директор на регионално поделение „Железопътна секция София“, към ДП „НКЖИ“, присъствал лично при съставяне на цитирания протокол и с вх. рег. № 23/СЛУ-3778-22 от 11.11.2024г. (л. 47-48) на генералния директор на ДП „НКЖИ“.

Административното производство приключва с издаването на Заповед № 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник, предмет на настоящия съдебен контрол.

На база на приобщените доказателства, съдът приема, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, самостоятелно основание за отмяната му. Спазена е процедурата на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Във връзка с образуваното административно производство, нарочно действаща комисия, назначена със Заповед № 984 от 15.05.2024г. на кмета на община Перник, извършва обстоен оглед на вида и състоянието на железопътното съоръжение и дава предписания за необходимите укрепителни и възстановителни дейности в процесния участък. Освен огледа на място, комисията е събрала всички относими към случая писмени доказателства и е обективирала констатациите си в Констативен протокол № 4-23/СЛУ-3778 от 31.05.2024г., в който са отразени и становищата на съответните специалисти по част „Геодезия“, „Геология“, „Транспортно строителство“ и „Конструктивна“. Огледът на място е бил извършен в присъствието на представител на жалбоподателя - инж. П. Р. – директор на регионално поделение „Железопътна секция София“, към ДП „НКЖИ“, като в съответствие с чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, същият е запознат с протокола на комисията, срещу подпис с отбелязване прилагам „особено мнение – 1 брой“. От доказателствата по делото се установява, че независимо, че КП е подписан от представител на жалбоподателя и по същия е изразено становище, макар и като особено мнение, същият е връчен и на генералния директор на ДП „НКЖИ“, който със становище вх. рег. № 23/СЛУ-3778-22 от 11.11.2024г. (л. 47-48), изрично заявява, че поддържа „особеното мнение“ и становището на колегата си присъствал при съставянето на констативния протокол.

При така изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство са спазени особените изисквания на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и общите такива на чл. 26, ал. 1, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не се констатира в хода на процедурата по издаването на Заповед № 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник, да са допуснати съществени процедурни нарушения, обуславящи нейната незаконосъобразност.

Оспореният административен акт съответства и на материалноправните разпоредби на закона. Установените при проверката факти са непротиворечиви, същите са подробно изложени в констативния протокол, а също и в мотивите на оспорения акт и изцяло се потвърждават от доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство.

Съгласно чл. 195, ал. 1 о т ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.

Чл. 195, ал. 4 ЗУТ предвижда, че "В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване". От анализа на цитираните разпоредби, в контекста на конкретния случай, се налага извода, че задължен да поддържа обекта и да извърши укрепването и заздравяването му е именно неговият собственик. За да бъде обаче законосъобразно издаването на заповед на соченото основание, е необходимо обектите по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, спрямо които е допустимо и възможно предприемането на такива принудителни административни мерки, да са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за които да са налице обстоятелствата по ал. 3.

По делото няма спор, че железопътни линии и в частност VI-та главна жп. линия - Волуяк – Перник – Гюешево, в участъка от км. 50+775 до км. 51+100, в междугарие Разменна – Перник разпределителна е строеж по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗУТ, във вр. с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Не е спорен и факта, че в резултат на изкопни дейности са нарушини устойчивостта и носимоспособността на ската на земното легло на жп линията по маршрута Волуяк – Перник – Гюешево, от км. 50+800 до км. 51+130, като съществува, реалната заплаха от увреждане или разрушаване на процесния участък, предвид натовареността му. Изложеното се потвърждава и от самия жалбоподател, който във всички свои писма до институциите, не отрича факта, че е налице компрометиране на земното легло на жп линията в процесния участък, но счита, че отговорността и действията по възстановяването, следва да бъдат предприети от „***“ ЕООД, собственик на ПИ с [идентификатор], тъй като дружеството е отговорно за извършените в имота му изкопни дейности, довели до нарушаване на устойчивостта и носимоспособността на ската на земното легло на жп линията. Потвърждава се и от приложения по делото снимков материал (л. 178-179), от който с просто око се вижда нарушената основа на жп линията в процесния участък. Така описаното състояние на обекта по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, отговаря напълно на легалното определение за „авария“ дадено в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството.

Няма спор и по отношение на факта, че обект: „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“, намиращ се в имот с [идентификатор], по КК на [населено място]“, не е застрашен от самострутване, не е опасен за здравето и живота на ползващите го, същият не е негоден за използване и подлежи на укрепване и заздравяване.

Не съществува и съмнение относно това, кой е задължения субект по смисъла на закона, на който следва да бъде разпоредено да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности, като в тази част съдът препраща към мотивите на съдебния акт изложени във връзка с процесуалната легитимация на жалбоподателя.

Съобразно горното, в случая са налице всички материалноправни предпоставки на чл. 195, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗУТ, при които за кмета на община Перник възниква задължение, в условията на обвързана компетентност, да задължи ДП „НКЖИ“, в качеството му на ползвател - юридическо лице с предоставени права на управление на обект „VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна – Перник разпределителна“, намиращ се в имот с [идентификатор], по КК на [населено място], да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на вертикалния откос на насипа на жп линията в процесния участък.

Неотносими към спора, са наведените от жалбоподателя възражения, както в административното, така и в настоящото производства, свързани с твърденията му, че възстановяването на нарушената структура на земното легло на жп линията в процесния участък, следва да се извърши от „***“ ЕООД, собственик на ПИ с [идентификатор], тъй като дружеството е отговорно за извършените в имота му изкопни дейности, довели до нарушаване на устойчивостта и носимоспособността на ската на земното легло на жп линията. Нормата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ е ясна и категорична и постановява като адресат на акта – собственика на обекта. Той е задълженото лице да извърши необходимите строителни и възстановителни дейности, когато се налагат за заздравяване на строежа. Горното е с оглед необходимостта своевременно да се предприемат необходимите действия по възстановяване и укрепване на строежа, за да се преустановят процесите, които евентуално да доведат до естествено износване или повреждане до такава степен, че обектът да стане опаснен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за възникване на пожар или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и да не може да се поправи или заздрави, което би било основание по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа. Ако между собственика на обекта и друго трето лице има спор за това, каква е причината за повредите, тези отношения между тях следва да се уредят на плоскостта на облигационното право, но техният спор, не може да бъде пречка за издаване на заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Неотносимо в настоящото производство е и възражението, че строежът в съседния имот е започнат без изискващите се строителни книжа и без съгласието на настоящия жалбоподател. Установявания в тази връзка биха били предмет на друго производство по ЗУТ.

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя твърдения относно незаконосъобразността на оспорения акт, във връзка с продължителността на развилото се административно производство, както и аргументите му свързани с кратките срокове за изпълнение на разпоредените възстановителни и укрепителни действия.

Както вече беше посочено в съдебния акт, продължилото близо две години административно производство, говори само и единствено за прехвърлянето на отговорността между компетентните институции, от една страна и жалбоподателя от друга, като липсата на сериозен инцидент, по скоро се дължи на случайност, а не на конкретно предприети действия.

Доколкото законът, не определя срок за издаване на оспорения акт, при наличието на посочените в хипотезата на правната норма предпоставки, да се приеме, че забавата на административния орган, предопределя незаконосъобразността на акта, противоречи на една от основните цели преследвани от закона, а именно да се създадат условия на територията на страна, за запазване здравето и живота на гражданите. Що се отнася до наведените от жалбоподателя аргументи във връзка с определения от органа срок за изпълнение на дадените предписания. Съдът, счита същите за съобразени с важността на обществените отношения, които биха били засегнати предвид реалната заплаха от увреждане или разрушаване на жп линията. В допълнение следва да се отбележи, че посочените срокове имат задължителен характер, но доколкото са налични нормативно разписани правила за изпълнение на строителните дейности, същите подлежат на корекция, в случай на обективна невъзможност за изпълнението им, без това да влияе на законосъобразността на издадения акт.

С оглед изложеното, съдът приема, че Заповед № 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник, е правилен и законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с целите на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

При този изход на делото, право на съдебни разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, има ответникът. Искането за присъждането им е направено своевременно, като е придружено със списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. С оглед на изложеното, като съобрази вида и количеството на извършената дейност и като взе предвид направеното от жалбоподателя възражения за прекомерност, на претендираните разноски, на основание чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя същите в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Перник

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу Заповед № 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник, като неоснователна.

ОСЪЖДА „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на община Перник, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.