ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 178
гр. ХАСКОВО, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от РП- Хасково, ТО- Харманли против
протоколно Определение №281/07.10.2021г., постановено по НОХД № 269/2021г. по описа
на РС– Харманли, с което е било прекратено съдебното производство, а делото върнато на
прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
В протеста се поддържа, че определението е неправилно и необосновано.
На първо място се сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не
призовал за провеждането на разпоредителното заседание всички ощетени юридически
лица.
Настоява се, че прокуратурата е описала в обвинителния си акт всички признаци на
престъплението от обективна и субективна страна, включително и тези касателно
обективния признак „значителни вредни последици“. Счита, че съдът е направил
неправилен извод, като е приел, че последните не могат да имат парично измерение. В тази
насока е цитирана тълкувателна практика на ВКС.
На последно място се твърди, че РС- Харманли е възпроизвел дословно указанията на
ОС- Хасково, дадени с определението на въззивната инстанция при вече развилото се
веднъж производство по чл.249 ал.3 НПК, където е било посочено, че установените в
обвинителния акт пропуски не са съществени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
изложените в протеста доводи, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД №269/2021г. по описа на РС- Харманли е
образувано по обвинителен акт, внесен от РП- Хасково, ТО- Харманли, с който е било
повдигнато обвинение на Й. К. К. за престъпление по чл.172б ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК.
За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора,
първоинстанционният съд приел, че на досъдебното производство при изготвяне на
обвинителния акт е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
1
правила, накърняващо правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Съдът е констатирал, че в обвинителния акт не са били посочени фактическите
обстоятелства, обуславящи квалифициращия признак „значителни вредни последици“.
Първоинстанционният съд е направил извод, че липсата на изложени факти в тази насока и
ограничаването само до излагане на теоретични постановки по приложението на закона,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване
правото на защита на подсъдимия.
Отделно от това, съдебният състав е изразил становище, че не са били изпълнени в
пълнота указанията на ОС- Хасково, дадени в Определение №260125/11.12.2020г.,
постановено по ВЧНД№636/2020г. по описа на същия съд, при вече развилото се веднъж
производство по чл.249 ал.3 НПК. Конкретно се визира липсата на изрично посочване в
обвинителния акт на предпоставките за възникване правото на защита за всяка една от
инкриминираните търговски марки, посочени в диспозитива на обвинението. В този смисъл
намира за недостатъчно само теоретичното разглеждане на понятията „марка на Общността“
и „марка, регистрирана по Мадридската спогодба“.
На последно място акцентира и върху необходимостта да бъде поправена
допуснатата и в този обвинителен акт очевидна фактическа грешка, касаеща името на
подсъдимия, посочен като „А. П. Р.“ на стр.11 от обвинителния акт.
Въззивният съд, като прецени материалите по делото, намира, че в хода на
досъдебното производство действително са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права
на обвиненото лице.
Действително главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на
бъдещите страни в съдебното производство. В начина на извършване на престъплението,
посочен в обвинителния акт, задължително следва да се включат всички елемемнти на
престъпния състав.
В настоящия случай е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.172б ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК. Престъплението по чл.172б НК засяга обществените чрез
отрицателно изменение на условията за нормално упражняване на изключителното право
върху марка. По- конкретно с него се влияе негативно върху постигнатият търговски статус
и репутацията на притежателя на изключителното право върху марка. За да е налице
квалифицираният състав на това престъпление по чл.172б ал.2 предл.2 НК следва от
деянието да са причинени значителни вредни последици. За разлика от престъплението по
чл.172б ал.1 НК, което, съгласно ТР №1/2013г. на ОСНК на ВКС, е на просто извършване,
без да е предвиден за него престъпен резултат, квалифицираният състав на чл.172б ал.2 пр.2
НК включва причиняване на значителни вредни последици. Действително този
квалифициращ белег няма легално определение. Съгласно ТР №6/15.11.1973г. на ВКС
понятието "вредни последици", употребено в Наказателния кодекс, е по-широко от
понятието "вреди". Понятието "значителни вредни последици", обхваща не само
имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са
вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правната сфера на
конкретни юридически или физически лица, създават недоверие към установения държавен
строй, финансовата и стопанската система и др. Настъпването на вредните последици не е
2
допустимо да се презюмира в наказателния процес. Същите следва да се докажат по вид и
размер. На доказване подлежи и наличието на пряка причинна връзка между деянието и
настъпилите значителни вредни последици. Факти за всички тези обстоятелства следва да
бъдат изложени в обвинителния акт, така че съдът да може въз основа на тях да извърши
преценка за съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение. Именно поради
това съставомерните прпизнаци на престъплението следва да се докажат от обвинението по
несъмнен начин както по вид, така и по размер, и доколкото квалифициращото
обстоятелство по чл.172б ал.2 пр.2 „значителни вредни последици“ несъмнено представлява
обективен признак на посоченото престъпление, в обвинителния акт следва да бъдат
посочени факти, касаещи осъществяването му. Излагането на смислово твърде неясни
теоретични постановки за понятието, не е достатъчно, за да се приеме, че това е било
сторено. Последното рефлектира негативно върху правото на защита на обвиняемия и
представлява основание за връщане на обвинителния акт на прокурора за отстраняване на
така допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че, съгласно
ТР№1/31.05.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСНК на ВКС, от престъплението по чл.172б от
НК могат да настъпят вреди, подлежащи на обезщетение, изразяващи се в равностойността
по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките,
предмет на нарушеното право върху марката. С цитираното тълкувателно решение е прието
още, че абсолютният размер на определените по описания начин вреди е практически
ориентир за правилната квалификация на престъплението по чл. 172б от НК, т.е. в основата
на понятието "значителни вредни последици" несъмнено се включва абсолютният размер на
причинените с деянието вреди, поради което отразяването на точния размер на причинените
вреди е задължителен елемент от състава на престъплението по чл.172б ал.2 НПК.
Възражението на прокурора в тази насока, съдържащо се в протеста, е правилно, но
недостатъчно, за да обоснове основателността му. Причината за това е, че в обвинителния
акт липсва обосновка, свързана с конкретното отражение на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, свързано с неимущественото засягане на обществените отношения, с
отрицателното засягане имиджа на притежателите на марките, увреждането на достигнатия
от тях търговски статус и отклоняването на потока от потребители от оригиналните стоки.
На второ място, от така повдигнатото обвинение, единствено и само става
ясно, че обвиняемият, без съгласието на притежателите на изключителни права, е използвал
така изброените марки, обекти на това изключително право, без правно основание, в
търговската дейност, като е съхранявал с цел продажба и пускането на пазара, подробно
изброените стоки с търговки марки. Липсва конкретизация относно това дали стоките са със
знак идентичен или сходен с марка, която е обект на защитено право. Посочването и
цитирането на чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО не може да запълни обвинението по начин, който да
гарантира пълно и цялостно правото на защита на обвиняемия. При така даденото описание
на релевантните обстоятелства от обективната страна на състава на обвинението, според
съда е налице, както непълнота в обвинителния акт, така и неяснота относно точния обект
на престъплението, върху който деецът въздейства. Както бе посочено по-горе, отразено е
съхраняване с цел продажба и пускането на пазара на стоки с марки, подробно изброени по
вид и брой, с отбелязване че носят съответната търговска марка, без да е посочен видът на
марката /словна, фигуративна или комбинирана/, нито регистрационният й номер, нито
начинът по който същата е регистрирана. Именно тези обстоятелства индивидуализират
марката, поради което те имат съществено значение. Отделно от това за всяка марка е
предвиден определен срок на защита, който към инкриминираната дата е възможно да е
3
изтекъл, поради което същата да не се ползва от предвидените в ЗМГО права. Отразяването
на това коя стока какъв надпис е имала, не води до яснота и извод, че обвиняемият е
използвал в търговската дейност регистрирани по надлежния ред словни, фигуративни и
комбинирани по вид марки, при условие, че това не е било посочено изрично. Последното
затвърждава извода, че прокурорът не извършил нужната индивидуализация на посочените
в обвинителния акт търговски марки, което допълнително затруднява правото на защита на
обвиняемия и е достатъчно основание за прилагане разпоредбата на чл.249 ал.2 вр. чл.248
ал.1 т.3 НПК от съда. В този смисъл правилно РС- Харманли е посочил, че теоретичното
разглеждане на понятията „марка на Общността“ и „марка, регистрирана по Мадридската
спогодба“, не са достатъчни, за да се обоснове възникване правото на защита за всяка една
от инкриминираните търговски марки, посочени в диспозитива на обвинението.
Най-накрая, настоящият съдебен състав намира, че макар и да не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, упоритото повтаряне на една и съща
техническа грешка при изписване името на обвиняемия, представлява индиция за
неглижиране от страна на държавното обвинение на актовете на съда и дадените с тях
указания, поради което същото правилно е намерило място в определението на РС-
Харманли.
Неоснователно е и възражението на прокурора, направено с протеста, че съдът е
допуснал процесуално нарушение, като не е призовал за провеждането на разпоредителното
заседание всички ощетени юридически лица. Напротив, видно от приложените по делото
отрязъци от съобщения по чл.247б НПК за явяване на пострадал/ощетено ЮЛ в
разпоредително заседание, всички представители на търговски марки, включени в
диспозитива на обвинението, са били редовно призовани за провеждането му. Това не е било
сторено единствено по отношение юридическото лице, притежател на търговската марка
„NY- New York Yankees“, тъй като /както изрично е посочено в обстоятелствената част на
обвинителни акт/ същото няма пълномощник на територията на РБългария. Последното се
потвърждава и от получената от Патентно ведомство на РБ справка с вх.№3036/03.09.2021г.
по описа на РС- Харманли, приложена към съдебното производство пред
първоинстанциония съд. В тази ситуация, буквалното изпълнение на задължението на съда
да осигури възможност на ощетеното юридическо лице да участва в наказателното
производство, за да му бъдат разяснени предвидените в НПК права и възможността да се
конституира като граждански ищец за претърпените имуществени вреди от престъплението,
би довело на практика до невъзможност за нормално развитие на същинското наказателно
производство с оглед осъществяване защитата интереса на ощетеното юридическо лице в
рамките на развиващото се субсидиарно производство по репариране на претърпени вреди.
Всичко посочено по-горе диктува извода, че обжалваното определение е правилно
и обосновано, а частният протест на РП-Харманли- неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.345 вр. чл.249 ал.3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №281/07.10.2021г., постановено от РС -
Харманли по НОХД № 269/2021г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5