РЕШЕНИЕ
№ 3777
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330101524 по описа за 2022 година
„Йеттел България” ЕАД /в качеството му на правоприемник на „Теленор
България” ЕАД/ е предявило установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на Е. Д. Д., че последната дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 41,27 лева, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги от *** г., по силата на който на ответника е
предоставен мобилен номер ***, дължими за периода 15.07.2018 г. –
14.09.2018 г., и сумата в размер на 42,00 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за мобилно устройство
****, формирана на база двадесет броя погасителни вноски и допълнително
сумата от 2 лева по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 03.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7058/05.08.2021 г. по ч.
гр.д. № 12830/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
В исковата молба се излагат съображения, че на 31.07.2018 г. между
1
страните е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника мобилен номер ***, с избран абонаментен план
Интернет 15,99 и уговорен срок на действие 24 месеца – до 31.07.2020 г. На
посочената дата бил сключен и договор за лизинг, по силата на който на
ответника било предоставено мобилно устройство *** за срок от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 2,99 лева, както и с
правото на ответника, след изтичане на срока на договора да заплати сумата
от 2,00 лева, за да придобие собствеността върху устройството. Въз основа на
сключените договори, ответникът е ползвал предоставените от ищеца услуги,
като потребление било фактурирано под кл. номер на абоната ****.
Доколкото ответницата не изпълнявала задълженията си за заплащане на
потребените услуги, ищецът е прекратил едностранно сключените с нея
индивидуални договори от **** г. Ответницата не заплатила сумата в размер
на 41,27 лева за месечни абонаментни вноски за периода 15.07.2018 г. –
14.09.2018 г. по договор за мобилни услуги, и сумата от 42,00 лева по
договора за лизинг.
Поради изложеното, ищецът депозирал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, въз основа на
което било образувано ч. гр.д. № 12830/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV бр. с-в. На 05.08.2021 г. била издадена заповед за изпълнение за
посочените суми, която била връчена на длъжника на 09.11.2021 г. Същият
депозирал възражение, поради което от ищеца е предявен иск по чл. 422, ал.1
ГПК.
Поради изложеното се предявяват процесните претенции. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения
представител на ответника – адв. Ж. М., с който се оспорват исковите
претенции по основание и размер. Оспорва се съдържанието на приложените
към исковата молба документи, а именно: договор за мобилни услуги и
договор за лизинг. Поради изложеното моли предявените претенции да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
2
от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото договор за мобилни услуги от ** г. /л.9-11/ се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер
*** със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лева. С договор за
лизинг от *** г. /л. 11 гръб – 12/, на ответника е предоставено устройство ***
за сумата от 46 лева, която се дължала на 24 месечни вноски в размер на 2
лева. Съобразно чл. 1, ал.2 от сключения между страните договор за лизинг,
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, след изпълнение на задължението по
договора и след заплащане на сумата в размер на 2,00 лева.
От представените по делото три броя фактури /л.14-16/ се установява, че
за периода 15.07.2018 г. – 14.09.2018 г. на ответницата са начислени
задължения за използвани мобилни услуги в размер на 41,27 лева, и за
предоставено устройство *** в размер на 42 лева. Въпреки, че представените
към исковата молба фактури не са подписани от страна на ответника, от
процесуалния представител на същия, в проведеното открито съдебно
заседание на 26.10.2022 г., бе направено изявление, че ответницата е ползвала
услугите. Предвид изложеното и съдът кредитира отразените в посочените
фактури данни с оглед липсата на спор между страните, че предоставените
услуги по двата договора за процесния период са ползвани от ответницата.
По отношение на използваните далекосъобщителни услуги и дължимите
вноски за лизинг, от ответника не се установи плащане на посочените суми.
Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на същия е да
установи извършеното плащане, то доколкото не са представени
доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на процесните задължения.
Поради всичко изложено и предявените искови претенции се явяват
основателни като доказани, както по основание, така и по размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца съобразно представения списък по чл.
80 ГПК, обективиран в молба вх. № 84472/25.10.2022 г. по описа на Районен
съд Пловдив, както следва: държавна такса в размер на 75 лева, заплатено
3
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и заплатен депозит за особен
представител в размер на 300 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е
представил доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева –
държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.
Д. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК:
*********, (в качеството му на правоприемник на „Теленор България” ЕАД),
следните суми: сумата от 41,27 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от *** г., по силата на който на ответника е предоставен мобилен
номер ***, дължими за периода 15.07.2018 г. – 14.09.2018 г., и сумата в
размер на 42,00 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от *** г. за мобилно устройство ***, формирана на база
двадесет броя погасителни вноски и допълнително сумата от 2 лева по чл.1,
ал.2 от договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
03.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7058/05.08.2021 г. по ч.
гр.д. № 12830/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Е. Д. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, (в качеството му на
правоприемник на „Теленор България” ЕАД), следните суми: сумата в размер
на 555 лева (петстотин петдесет и пет лева) - разноски в настоящото
производство, и сумата в размер на 205 лева (двеста и пет лева) – разноски в
производството по ч. гр. д. № 12830/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
IV бр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. М.,
за сумата от 300 лева – възнаграждение за процесуалното
представителство на ответника в настоящото производство.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч. гр. д.
№ 12830/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в, да се върнат,
поради отпадане на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5