№ 2386
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208608 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.Т.” ЕООД, ЕИК- /ххххх/, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителя Б. К. Н., ЕГН:
********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22- 006831 от
27.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
София /ДИТ –София/ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. На първо място същият
посочва, че нарушение на чл.415, ал.1 от КТ не е извършено, доколкото
трудовото възнаграждение на И. П. П. за положения от него труд за
м.февруари 2020 г. е било изплатено. В тази връзка се сочи, че на 14.02.2020
г. в офиса на дружеството, в присъствието на управителя и други двама
1
служители, на П. е връчена заповед за прекратяване на трудовия му договор,
като са били изплатени в брой всички трудови възнаграждения, обезщетения
и командировъчни. Вместо да подпише заповедта и ведомостите за заплата,
П. ги смачкал и изхвърлил, след което си тръгнал.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба и
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 22 –006831
от 09.06.2020 г., съставен от гл.инспектор при Дирекция ИТ – София е
установено, че жалб.„В.Т.” ЕООД , ЕИК- /ххххх/, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от управителя Б. К. Н., ЕГН: **********,
в качеството си на работодател не е изпълнило дадено на основание чл. 404,
ал. 1,т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда, с Протокол за извършена проверка от
06.03.2020 г. до 26.03.2020 г. задължително предписание под № 5, отнА.що се
до следното: „Работодателят да изплати на И. П. П., ЕГН: ********** дневни
пари за периода на командироването му със Заповед №001/10.01.2020 г.,
съгласно чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (обн. ДВ бр. 26 и 27 от 1986г.), в
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
До приключване на проверката не са представени документи,
удостоверяващи изплащане на дневни пари за периода на командироването
със Заповед №001/10.01.2020г. на горецитираното лице. Срокът на
предписанието е изтекъл на 22.04.2020 г. Нарушение е извършено на
23.04.2020г. в предприятието и е констатирано в Д”ИТ”-София .
Нарушението се потвърждава от следните писмени материали: 1.
Протокол за извършена проверка с № ПР2010247/09.06.2020 г.; 2. Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2006820/26.03.2020 г.; 3. Писмено сведение
от Б. К. Н.; 4. Протокол на „В.Т." ЕООД от 14.02.2020 г.; 5. Справка
Търговски регистър и регистър на Ю/1НЦ; 6.Възражение с вх.
2
№20057655/11.06.2020 г.
Извършилият проверката инпектор при Дирекция ИТ – София приел,
че жалб.„В.Т.” ЕООД, ЕИК- /ххххх/ е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда /КТ/.
Въз основа акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № 22- 006831 от 27.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” София ДИТ –София/ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.
415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева за нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.
От прегледа на административно-наказателната преписка наказващият
орган приел, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
415в, ал.1 от Кодекса на труда за квалифициране на нарушението като
маловажно. Нарушението разкрива по-висока степен на обществена опасност,
тъй като не са изпълнени задължителни предписания, дадени за изплащане на
дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работник/ служител,
подробно описани в протокола за последваща проверка. Кодексът на труда
предписва определено дължимо поведение на работодателя като страна по
сключения двустранен трудов договор - да изплаща уговореното трудово
възнаграждение и обезщетения в установените срокове. Касае се за основно
задължение на работодателя като насрещна престация срещу положения труд
от работника или служителя, който е възмезден. Неизпълнението на това
задължение накърнява основно право на работника, като страна по трудово
правоотношение, а същото винаги е свързано с настъпване на неблагоприятни
последици за него. Предвид тежестта на нарушението и с оглед постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН, административното наказание било определено в
минимален размер за извършеното нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р. Ц. А.-Г., И. П. П. и Н. А. А., както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свидетелите Р. Ц. А.-Г. и И. П. П. като
последователни, логични, непротиворечиви, както и кореспондиращи на
приложените по делото писмени доказателства - протокол за извършена
проверка с № ПР2010247/09.06.2020 г., протокол за извършена проверка с
3
изх. № ПР2006820/26.03.2020 г., както и писмено сведение от Б. К. Н. от
09.06.2020 г., поради което ги кредитира изцяло.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. А. А., доколкото
намира, че същите се опровергават от приобщените по делото доказателства.
Видно от приложеното в АНП писмено сведение от управителя на
дружеството Б. К. Н. от 09.06.2020 г. към 08.06.2020 г. и след извършената
проверка от месец март 2020 г. не са изплащани трудови възнаграждения,
обезщетения и командировъчни пари на И. П. П.. За първи път обратното
твърдение се съдържа в писмените възражения на жалбоподателя срещу акта
за установяване на административно нарушение вх.№ 20057655/11.06.2020 г.,
към което е приложен Протокол от 14.02.2020 г., за който се сочи, че е
съставен в офиса на „В.Т.“ ЕООД, гр. София, бул. „Рожен“ № 80, офис 7.
Съгласно съдържанието на протокола, същият е бил съставен в присъствието
на двама свидетели – В. М. М., на длъжност - „шофьор товарен автомобил във
„В.Т.“ ЕООД“ и Н. А. А., на длъжност -„шофьор товарен автомобил“ във
„В.Т.“ ЕООД. В протокола е отразено още, че в присъствието на
горепосочените свидетели на И. П. П. е връчена заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение, като последният е отказал да я подпише и са
му били изплатени всички заработени пари, представляващи заплати,
лв.,както и по Заповед за командировка № 1/10.01.2020 г. и Заповед за
командировка № 2/24.01.2020 г.; и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и по Заповед за командировка № 3/07.02.2020г.
Както е посочено и в решението на касационната инстанция по дело №
1932/2021 г., по описа на АССГ, Х касационен състав, настоящият съдебен
състав намира, че така представеният протокол по своята същност
представлява частен удостоверителен документ, с недостоверна дата.
Протоколът не е бил представен при проверката от Инспекцията по труда в
периода 06.03.2020г. до 26.03.2020 г., която е приключила със заключение, че
дневните пари за периода на командироването със Заповед №001/10.01.2020 г.
на И. П. П., ЕГН: ********** не са били платени. Тези констатации в
протокола от проверката не са били оспорени от представляващия
дружеството, а дадените предписания не са били обжалвани, за което има
изрично деклариране от управителя /л.33 от материалите по НАХД №
10894/2020 г., по описа на СРС, НО, 6 състав/. По този начин предписанията
не са предмет на контрол от страна на настоящата съдебна инстанция, тъй
4
като са влезли в сила. Релевантно за правния спор е дали предписанията са
били изпълнени след датата на влизането им в сила. От писменото сведение
на управителя на дружеството /л.31 от материалите по НАХД № 10894/2020
г., по описа на СРС, НО, 6 състав/ е видно, че същият е декларирал, че след
проверката от месец март 2020 г. не е изплащал дневни пари за командировка
на И. П. –т.е. управителят сам е декларирал, че не е изпълнил дадените му
предписания.
Първоначалната проверка, извършена от контролните органи е
осъществена в периода от 06.03.2020 г. до 26.03.2020 г. В хода на проверката
е присъствал управителят на дружеството. Същият твърди, че е подписал и
протокола от 14.02.2020 г. /непосредствено преди проверката/, но не го е
представил на проверяващите, за да удостовери плащане на полагащата се
сума на работника П.. От страна на управителя на дружеството в писмен вид е
посочено, че същият не е обжалвал дадените предписания от т. 1 до т. 7,
дадени с Протокол изх. № ПР2006820 от 26.03.2020г., следователно същият
не е оспорил твърденията на контролните органи, че до дата 26.03.2020г. не е
изплатил дължимата сума, представляваща командировъчни на П. във връзка
със Заповед за командироването му № 001 /10.01.2020г.
В изпълнение на указанията на касационната инстанция е проведен
разпит в качеството на свидетел на лицето И. П. П., който категорично отрече
да са му били изплатени дневни пари по Заповед за командировка №
001/10.01.2020 г. До непосредствен разпит беше допуснат и Н. А. А., посочен
като свидетел по протокола от 14.02.2020 г. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля А., доколкото намира, че същите се опровергават от
приобщените по делото доказателства, посочени и анализирани по-горе.
От анализа на събраните по делото доказателства и при така
очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях органите на инспекцията по
труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
5
назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната
служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на
работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда.
В тази връзка санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда
налагането на административно наказание имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв. за лице, което не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Съдът намира извършеното от жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ за безспорно установено от събраните по
делото доказателства. В този смисъл съдът намира, че законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
по чл.415, ал.1 от КТ. Жалбоподателят „В.Т.” ЕООД , ЕИК- /ххххх/, в
качеството си на работодател не е изпълнило дадено на основание чл. 404, ал.
1,т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда, с Протокол за извършена проверка от
06.03.2020 г. до 26.03.2020 г. задължително предписание под № 5, отнА.що се
до следното: „Работодателят да изплати на И. П. П., ЕГН: ********** дневни
пари за периода на командироването му със Заповед №001/10.01.2020 г.,
съгласно чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (обн. ДВ бр. 26 и 27 от 1986г.)
Работодателят не го е оспорил, поради което то е станало задължително за
изпълнение от негова страна. При последващата проверка не са представени
доказателства относно изпълнението на предписанието.
Доколкото става въпрос за имуществена санкция, наложена на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, не следва да
се изследва въпросът за виновност на конкретно лице, както и за
субективната страна на деянието, поради което доводите на жалбоподателя се
явяват неоснователни.
Санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда налагането на
административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500
6
до 10 000 лв. за лице, което не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. С атакуваното
наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в минимален размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, която
отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.
Не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в
случая е налице зА.гане на значими обществени отношения, касаещи
предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието
не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не
съставлява нарушение.
Съдът намира, че в хода на административно - наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение са
спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление, тези на чл. 57 ЗАНН, като същевременно същите
са издадени от компетентни органи, за което по делото са приложени
съответните писмени доказателства. Видно от обстоятелствената част на
АУАН, е описано нарушението чрез съставомерните му признаци. В този
смисъл е налице е пълно описание на нарушението, за което на
жалбоподателя е ангажирана административно-наказателна отговорност и
същото кореспондира с описанието на нарушението, изложено в
наказателното постановление.Както беше отбелязано и по-горе съдът не
намери доказателства, които да потвърдят наличието на друга фактическа
обстановка от изложената в АУАН, предвид на което и безспорните други
писмени и гласни доказателства, я приема за достоверна.
Административно-наказателната отговорност възниква от момента, в
който изтече даденият от контролния орган срок за изпълнение на
конкретното предписание и е свързана с неизпълнение на същото. В тази
връзка следва да се има предвид, че даденото предписание е самостоятелен
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК. След влизане на предписанието в сила
съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като фактическият
7
състав на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност включва от обективна страна неизпълнение на
това предписание.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ИА ГИТ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22- 006831 от
27.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
София /ДИТ –София/ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, с което на жалбоподателя „В.Т.” ЕООД с ЕИК- /ххххх/, със седалище
8
и адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителя Б. К. Н., ЕГН:
**********, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „В.Т.” ЕООД, ЕИК- /ххххх/, със седалище
и адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителя Б. К. Н., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9