№ 64
гр. С., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900200 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ – Ц. Н. Д., с ЕГН ********** и с адрес: обл. Софийска, гр.Б., ул. „П.“ №
21, чрез пълномощника си адв. Р. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.А.“ №1, ет.4 е
предявил срещу „З.Д."Е."“ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429,
ал.3 от КЗ, за заплащане на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, и психически стрес,
причинени от ПТП, настъпило на 22.08.2022г., около 18.00 ч., на път I-1, в района на км 184,
между товарен автомобил -влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА
5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР, управляван от Л.А.К., ЕГН ********** и лек
автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от Г.Т.Г.,
с ЕГН **********, по вина на първия водач, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № ВG/07/122001834476, валидна от
05.07.2022 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице пред
ответника - 19.09.2022г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.08.2022г., около 18.00 ч., на път I-1, в
района на км 184, водачът на влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА
5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР - Л.А.К., ЕГН **********, поради движение с
несъобразена скорост, със състоянието на пътя и с превозвания товар, навлязъл в лентата за
насрещно движение, вследствие на което настъпил удар между него и насрещно движещия
се лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от
1
Г.Т.Г., с ЕГН **********, като товарният автомобил се преобърнал на пътя, а лекият
автомобил напуснал пътното платно. При така реализираното ПТП били причинени телесни
увреждания на ищеца Ц. Н. Д. – пътник в лекия автомобил марка и модел „Тойота Ланд
Круизер“, с рег. № ВР1632СК.
Изложено е още от ищеца, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 168 от 25.08.2022 г. и било
образувано досъдебно производство № 260/2022 г. по описа на РУ на МВР - гр. Б., което с
постановление от 07.09.2022г. на ОП – С. било изпратено по компетентност на НСлС и
образувано досъдебно производство №73/2022г. по описа на НСлС, пр.пр. 2616/2022г. на
СОП.
Ищецът твърди, че след катастрофата бил транспортиран от екип на ЦСМП до
УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. С. и приет в Спешното отделение на болницата. Там били
констатирани следните увреждания на ищеца, настъпили в резултат на ПТП: Мозъчно
сътресение; Контузия на главата; Фрактура на десен процесус трансверзус на С7 прешлен.
Ищецът твърди още, че пътният инцидент и внезапно увреденото му здраве, довели
до значителни болки и страдания за него.
Излага се още в исковата молба, че вследствие на получената контузия на главата и
мозъчното сътресение ищецът се оплаквал от постоянно главоболие и замаяност, поради
което често му причернявало и губел равновесие при изправяне и ходене. При гледане на
телевизия или на друг вид екран му ставало лошо, дразнела го ярката светлина на екраните.
Страдал от постоянно гадене и позиви за повръщане, поради което имал проблеми с
храненето и апетита. Заради изпадането му в обнубилация /замъгляване на съзнанието/
ищецът се оплаквал от чувство на сънливост и силно отслабване на активното внимание.
Било му трудно да се концентрира и съсредоточи върху случващото се в ежедневието и се
чувствал разсеян и дезориентиран. Отделно от това, поради фрактурата на прешлен С7
изпитвал неприятни болки и бодежи във врата, които се провокирали и от най-малкото
движение.
Ищецът твърди, че вследствие на получените травми от катастрофата, не можел да
извършва каквато и да било активна физическа дейност, която предполагала по-сериозно
натоварване и усилия, но освен това и да върши обичайните си битови дейности, които
преди травмите не били проблем за него. Допълнителен дискомфорт и болки му
причинявали и натъртванията и охлузванията по останалата част на тялото, получени
вследствие на процесното ПТП.
Поддържа се още от ищеца, че за ежедневните си потребности се налагало да разчита
на помощта на своите близки, поради което у него се натрупало и емоционално напрежение
и стрес.
Сочи се в исковата молба, че към датата на ПТП по отношение на влекач марка и
модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА 5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374
ЕР, управляван от Л.А.К. била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите, сключена с ответника, с полица № ВG/07/122001834476, валидна от
05.07.2022 г. до 04.07.2023 г.
Ищецът твърди, че на 19.09.2022г., депозирал писмена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на
процесното ПТП, но и към момента на завеждане на исковата молба в съда, въпреки че бил
изтекъл законоустановения срок, застрахователят не определил и изплатил застрахователно
обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
Поради това, че ответникът отказал да разгледа претенцията по същество и да
определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, ищецът счита, че
застрахователя му дължи, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, и законната лихва върху
главницата на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция – 19.09.2022г. до окончателното й заплащане.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.Д."Е."“ АД е подал писмен отговор,
чрез процесуалния си представител юрк. С. К., с който е оспорил исковете по основание и
размер, като неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между З.Д."Е."“ АД и Л.А.К. – водач на товарен автомобил влекач, марка „Мерцедес“, модел
„Аксор 1840 LS“ с рег. №СА5221ТА.
Ответникът обаче е оспорил механизма на настъпване на ПТП описан в исковата
молба, вината на водача на товарния автомобил, наличието на неимуществени вреди за
ищеца. Изложил е и твърдение, че липсват данни за наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на сочения за виновен водач на товарен автомобил влекач, марка
„Мерцедес“, модел „Аксор 1840 LS“ с рег. №СА5221ТА и настъпването на вредоносния
резултат.
Поддържа, че представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
механизма на възникване на инцидента.
На следващо място ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице – Ц. Н. Д., като твърди, че към момента на ПТП
е бил без поставен обезопасителен колан. Счита, че при това положение приносът на
пострадалия следва да е в размер не по-малък от 50%.
Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ответникът счита същото за прекомерно завишено с оглед трайната съдебна практика
по сходни случаи. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не
кореспондира по размер със социално-икономическата конюктура в страната и
присъждането му в пълен размер ще наруши принципа на справедливостта, както и че
вместо да компенсира търпените болки и страдания от ищеца, ще доведе до неговото
обогатяване.
3
В отговора на исковата молба се оспорва и предявения акцесорен иск, поради
неоснователността на главния. Оспорва се и момента, от който се претендира законната
лихва върху застрахователното обезщетение, поддържа се, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.497 от КЗ.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, като
неоснователни.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК,
като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е депозирал допълнителен отговор.
С определение на съда от 05.02.2024г. и на основание чл.220 от ГПК по делото е
конституирана А.П.И. (АПИ) с адрес: гр. С., п.к. 1606, бул. „М.” № 3 като трето лице –
помагач на страната на ответника „З.Д."Е."“ АД, с ЕИК ***********.
Със становище от 30.04.2024г. А.П.И. (АПИ) моли да бъдат отхвърлени предявените
искове, като неоснователни и недоказани, по изложени в същото съображения. Претендира
присъждане на направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ищеца и ответника
адвокатски възнаграждения.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 168/25.08.2022год. и протокол за оглед на местопроизшествие от 22.08.2022г. е, че
на 22.08.2022год. около 18.00 ч. в землището на с. Н., обл. Софийска, на ПП I-1, 184 км.,
между товарен автомобил -влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА
5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР, управляван от Л.А.К., ЕГН ********** и лек
автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от Г.Т.Г.,
с ЕГН ********** е настъпило ПТП. В констативния протокол е отразено, че настоящият
ищец е пострадало лице при ПТП, като му е причинено мозъчно сътресение. Установява се
още от посочените протоколи, че участвалите в ПТП МПС са с цялостна деформация.
По случая е било образувано ДП № 260/2022г. по описа на РУ на МВР – гр.Б., като
на 09.09.2022г. с постановление на Главния прокурор на РБ разследването е възложено на
следовател при НСлС, като по описа на последната било образувано ДП № 73/2022г. /видно
от писмо вх. № 1760 от 20.02.2024г. на СОП/. Установява се още и от следващо писмо на
СОП, че разследването по посоченото ДП не е приключило и към настоящия момент, тъй
като по същото не е представено заключение по назначена на 05.04.2023г. АТЕ.
От заключението по назначената КСМАТЕ се установява, че при ищеца Ц. Н. Д., в
резултат на процесното пътнотранспортно произшествие били налице следните
травматични увреждания: Счупване на напречния израстък вдясно на седми шиен
прешлен, което увреждане причинило трайно затруднение на движението на врата на
ищеца за срок по-голям от 30/тридесет/ дни; Мозъчно сътресение, без изпадане на
4
пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на получаване на травмата, което му
причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и охлузване на
кожата в областта на дясната лопатка и контузия на меките тъкани на главата, причинили
на ищеца болка и страдание.
Болезненост при движение на врата си ищецът изпитвал в продължение на около 1-
1,5 месеца, а главоболието следствие на мозъчното сътресение отминало в рамките на около
20- 30 дни, като можело да се засили при пряко излагане на слънчева светлина и работа с
електронни устройства, гледане на телевизия и др., видно от заключението по приетата
КСМАТЕ. Вещите лица сочат още, че към момента следвало да е налице пълно
възстановяване от причинените травматични увреждания при ищеца, защото травматичните
увреждания били от такова естество, че не водели до трайни или постоянни увреждания на
здравословното състояние на пострадалия.
Установява се още от заключението на КСМАТЕ, че процесното ПТП е настъпило
при следния механизъм:
На 22.08.2022 година към 18.00 часа - светлата част на денонощието, по път I-1 от
републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 184+000 - землището на с. Н., община
Б., при сухо асфалтово покритие, със скорост около 66 км/час, в посока от гр. С. към гр. В.,
се движил товарен състав с влекач „Мерцедес Актрос 1840 ЛС“ с регистрационен номер
СА5221ТА, управляван от Л.А.К. с прикачено към него полуремарке - цистерна марка,
„Евротанк" с регистрационен номер С 5374 ЕР.
Платното за движение в този участък от пътя било двупосочно, с по една лента за
движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 3,5 метра, отделени една от
друга посредством двойна, непрекъсната червена линия, като преди зоната на ПТП били
поставени пътни знаци, указващи въвеждане на временна организация и безопасност на
движението (ВОБД)
Придвижвайки се по гореописания начин, съставът преодолял лява хоризонтална
крива, по отношение посоката си на движение и навлязъл в прав участък, където плавно се
отклонил вляво, по отношение първоначалната си посока на движение и така преминал през
насрещната лента за движение и с лявата си челна и странична част се ударил в стоманената
предпазна ограда, ограничаваща в ляво платното за движение. След този удар, водачът
реагирал с рязко насочване на челната част в дясно с цел навлизане в лентата си за
движение, но в определеното в експертизата място на удара, с челната си част ударил
челната част на движещият се в дясната си пътна лента лек автомобил „Тойота Ленд
Круизер“ с регистрационен номер ВР 1632 СК, управляван от Г.Т.Г. в посока В. - С.. От
ударът кинетичната енергия на лекият автомобил изцяло била превърната в енергия за
деформации и автомобилът бил отхвърлен в посока назад, и в дясно, по отношение
първоначалната му посока като започнал ротационно движение с ос на въртене
вертикалната му ос, в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и
о
към момента, когато се завъртял най- малко на 90, левите му гуми срещнали някаква
5
преграда - възможно било това да е денивелация в крайпътното пространство, дънер на
дърво, тъй като преди установяване този автомобил се движил и в зоната на крайпътното
пространство, която преграда предизвикала обръщане на автомобила на лявата му
странична част и така той се установил на място.
След удара, товарният състав, следствие на рязката маневра за движение вдясно,
също е започнал ротационно движение с ос на въртене вертикалната си ос, но по посока на
въртенето на часовата стрелка, при което настъпили условия за преобръщане в ляво, по
о
отношение надлъжна си ос и съставът се преобърнал на 90 на лявата си странична част,
като се установил на място. Това преобръщане било възможно да е предизвикано и от
инерционното движение на течен товар в цистерната, съчетано с посоката на
първоначалното движение на състава.
Вещите лица излагат, че описаната фактическа обстановка по възникването и
развитието на ПТП показвала, че от техническа и професионална гледна точка,
първопричината за настъпване на ПТП следвало да се търси в субективните действия на
водачът на товарния състав - Л.А.К., който в зоната на ПТП не контролирал непрекъснато
управляваното от него ППС, както и в последващите му резки действия с органите за
управление на състава, навеждащи към внезапно стряскане на водача и довели до
преобръщане на състава.
Видно е още от заключението на КСМАТЕ, че наличието на поставен
обезопасителен колан от ищеца, предвид механизма на получаване на травматичните му
увреждания не би предотвратило тяхното получаване. Това било така, защото поставения
обезопасителен колан не ограничавал движението на главата и крайниците на пасажера.
В експертното заключение е посочено също, че в зоната на ЛЕНТАТА ЗА
ДВИЖЕНИЕ, по която се движил товарния състав е съществувало някакво нарушение, но от
техническа и професионална гледна точка, при забелязване на опасност за движението, на
водачът законово било вменено да намали скоростта на движение и при необходимост да
спре, а не да предприема спасителна маневра.
В настоящото съдебно производство е изслушано заключение и на съдебно-
психологична експертиза, от което се установява, че процесното ПТП от 22.08.2022г. довело
до известни промени в психичното състояние на ищеца Ц. Д., а именно до състояние на
Остра стресова реакция, последвана от Посттравматично стресово разстройство. Тези
промени няколко месеца след преживяното били с изразено по- висок интензитет. Те се
изразявали в притъпени емоционални реакции към заобикалящия свят, отчаяние,
неспособност да преживява чувство на радост. Всеки стимул, напомнящ случката,
предизвиквал остър страх. Налице била емоционална лабилност, тревожност, трудности в
концентрацията на вниманието. Наблюдавали се и проблеми със съня - неприятни сънища,
кошмари, бълнуване. Психоемоционалните промени обаче били временни, а към настоящия
момент със затихващ характер.
Реакциите и симптоматиката при Остра стресова реакция и респ. при
6
Посттравматично стресово разстройство имали различна продължителност, но все пак
отзвучавали във времето. Ищецът изпитвал една вътрешна тревожност и безпокойство,
негативно емоционално състояние и затруднения в адаптацията, които били
продължителни, но към настоящия момент били с намален интензитет, като се изисквало
още известен период от време, за да отшумят. Към момента на провеждане на изследването
от вещото лице във връзка с експертизата почти нямало вече остатъчни симптоми.
От показанията на свидетелката А. Б. – снаха на ищеца се установява, че тя за първи
път след ПТП го е видяла в болницата и той бил „…неадекватен, просто никакъв го
нямаше, беше на легло, по гръб, просто гледаше нагоре в тавана, не можеше да говори..“.
Сочи се още от свидетелката, че ищецът имал рани по лицето и краката, както и травма на
шията. След изписването му от болницата ищецът бил закаран в село Скравена, където 10
дни свидетелката се грижила за него, а след това съпругата му продължила грижите
/последната също била в болница/. Около четири месеца ищецът бил на легло и се нуждаел
от грижи, излага свидетелката Б., като се налагало да му бъде помагано с пари и храна. Не
можел да се храни добре, помагали му и когато ходел до тоалетна. Към настоящия момент
ищецът изпитвал страх като се качи в кола. В същото време не работел, защото не можел да
работи след произшествието. Краката и ръката му били в рани. Станал много затворен.
Притеснявал се, че не може да се прехранва сам и, че не може да помага на децата си.
С определение на съда от 05.02.2024г. по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, сключено с ответника З.Д."Е."“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, към момента на процесното ПТП, за товарен автомобил -
влекач, марка „Мерцедес“, модел „Аксор 1840 LS“ с рег. №СА5221ТА, сключено със
застрахователна полица № ВG/07/122001834476, валидна от 05.07.2022 г. до 04.07.2023 г.
Видно от представената с и.м., молба на Ц. Н. Д. от 19.09.2022 год. до ЗД „Е.” АД е,
че ищецът е спазил процедурата визирана в разпоредбата на чл.380 от КЗ и е отправил към
ответника писмена извънсъдебна застрахователна претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от процесното ПТП. Липсват данни по делото ответникът да се е
произнесъл по претенцията на ищеца, като определи и изплати застрахователно
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
7
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ц. Д. до ЗД
„Е.” АД, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ /19.12.2022 год./
застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
8
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената САТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на товарен автомобил - влекач марка и модел „Мерцедес
Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА 5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР - Л.А.К., който в
зоната на ПТП не контролирал непрекъснато управляваното от него ППС, извършвал резки
действия с органите за управление на състава, навеждащи към внезапно стряскане на водача
и довели до преобръщане на товарния състав.
Установено бе и че на ищеца при ПТП са били причинени следните травматични
увреждания: Счупване на напречния израстък вдясно на седми шиен прешлен, което
увреждане причинило трайно затруднение на движението на врата на ищеца за срок по-
голям от 30/тридесет/ дни; Мозъчно сътресение, без изпадане на пострадалия в
безсъзнателно състояние в момента на получаване на травмата, което му причинило
временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и охлузване на кожата в
областта на дясната лопатка и контузия на меките тъкани на главата, причинили на ищеца
болка и страдание, които увреждания са в причинна връзка с противоправните действия на
деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този
водач, регламентирани в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и стрес от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за товарния автомобил, управляван при ПТП от деликвента – Л.А.К., е
била сключена със ЗД „Е.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № ВG/07/122001834476, валидна от 05.07.2022 г. до 04.07.2023
г., т.е. към датата на ПТП, 22.08.2022год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
9
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на силни физически болки и
страдания и психически дискомфорт, търпени от ищеца като пряка и непосредствена
последица от получените при ПТП травматични увреждания, без трайни последици за
здравословното му състояние, налагащи ограничения в нормалния му начин на живот.
От заключението на обсъдената горе съдебно-медицинска експертиза бяха
установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки и
страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при
ПТП травматични увреждания. Установено бе, че уврежданията на ищеца се възстановили в
рамките на 30 до 45 дни, а в рамките на този период ищецът търпял болки и страдания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Б., в частта им касаеща по-дълъг
възстановителен период, тъй като същите не кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, както в тази част, така и досежно уврежданията на ищеца от ПТП.
Свидетелката сочи увреждания на ищеца, каквито дори не се твърдят с исковата молба, а
именно „…Имаше проблем с единия крак, той и в момента ги има раните, но точно какво…
Раните са открити рани….. и досега ги има и кървят.“
От заключението по приетата съдебно-психологическа експертиза се установиха и
промени в психичното състояние на ищеца Ц. Д., изразяващи се в Остра стресова реакция,
последвана от Посттравматично стресово разстройство, които към настоящия момент вече
отзвучавали.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – млад мъж в работоспособна
възраст към момента на ПТП – на 35 години, е бил физически увреден, което препятства за
определен период от време връщането му към нормален и пълноценен начин на живот. От
друга страна, съдът кредитира заключението по приетата СПЕ и показанията на
свидетелката Б. в частта им касаеща изживяната от ищеца Остра стресова реакция,
последвана от Посттравматично стресово разстройство, и физически болки веднага след
причиняване на травмите, както и за болките и битовите неудобства по време на
възстановителния период.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Ц. Н. Д. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
на 20 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1
от КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от дата 19.09.2022 год. – датата, на която
ищецът е предявил пред ответника писмена застрахователна претенция да му бъде
изплатено застрахователното обезщетение, до окончателното му изплащане. Искът по
чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му
10
предявен размер от 30 000 лева.
Ответникът направи възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение поради действия на ищеца, довели до съпричиняване на
вредоносния резултат, които не се установиха в производството. Установи се от
заключението на КСМАТЕ, че наличието на поставен обезопасителен колан от ищеца,
предвид механизма на получаване на травматичните му увреждания не би предотвратило
тяхното получаване.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 423/13.10.2023 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
иска в размер на 800 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 733.33
лева – заплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ и СПЕ, съразмерно с уважената част
от исковете.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 12.03.2024 год. договор за правна защита
и съдействие от 03.10.2023 год. /л.174 от делото/, сключен между ищеца и адвокат Р. И. М.
от САК, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 2 200 лева без ДДС /при минимален размер от 2200 лева по
чл.7, ал.2, т.3 при интерес от 20 000 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство. Върху горната
сума следва да се присъди и заплащане на ДДС, доколкото е удостоверено по делото, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски за възнаграждение
на вещи лица в размер на 700 лева, и е бил представляван от юрисконсулт. В тази връзка и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника,
направените по делото съдебни разноски от него, съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 233,33 лева.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъде определено дължимото възнаграждение за
юрисконсулта, представлявал ответника по делото. Съобразно чл.37 от ЗПП, който
препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от
100 до 360 лева/, това възнаграждение се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, броя на
изслушаните експертизи и свидетелски показания. Същото обаче следва да бъде увеличено
11
по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е.
така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на
осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от
150.00 лева, съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт с оглед
отхвърлената част на искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, „З.Д."Е."“ АД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43 да
заплати на Ц. Н. Д., с ЕГН ********** и с адрес: обл. Софийска, гр.Б., ул. „П.“ №21, сумата
от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени вследствие на
ПТП, настъпило на 22.08.2022г., около 18.00 ч., на път I-1, в района на км 184, между
товарен автомобил - влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА 5221 ТА,
теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР, управляван от Л.А.К., с ЕГН ********** и лек
автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от Г.Т.Г.,
с ЕГН **********, по вина на първия водач, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № ВG/07/122001834476, валидна от
05.07.2022 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице пред
ответника - 19.09.2022г. до окончателното заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева
/тридесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.Д."Е."“ АД, с ЕИК ***********, да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 533,33 лева /хиляда петстотин
тридесет и три лева и 33ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна
такса и направени разноски от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З.Д."Е."“ АД, с ЕИК *********** да заплати
на адвокат Р. И. М. от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет.4, сумата от 2 640
лева /две хиляди шестстотин и четиридесет лв./, съставляваща определено от съда по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Ц. Н. Д., с ЕГН ********** и с адрес: обл.
Софийска, гр.Б., ул. „П.“ №21 да заплати на „З.Д."Е."“ АД, с ЕИК *********** сумата от
383,33 лева /триста осемдесет и три лева и 33 ст./, съставляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на А.П.И. (АПИ) с адрес: гр. С., п.к. 1606,
12
бул. „М.” № 3 в качеството й на трето лице – помагач на страната на ответника -
„З.Д."Е."“ АД, с ЕИК ***********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13