№ 252
гр. гр.Несебър, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100318 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД.
Ищцата АНН. СТ. ИЛК. е предявила срещу ответника „Ф.“ ООД – в ликвидация и
ответника „Д.****“ ООД иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради
противоречие със закона на Договор за поддръжка и управление на общите части. Срещу първия
ответник е предявен и иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2065
лв., получена от този ответник при изначална липса на основание. Предявила е иск по чл. 55, ал. 1,
изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД от ЗЗД срещу „Д.****“ ООД - за сумата от 1400 лв., получена при
изначална липса на основание. Ищцата сочи, че е собственик на апартамент № 2 с идентификатор
*** в гр. С.В.. Излага, че има подписан договор за управление и поддръжка с „Ф.“ ООД – в
ликвидация. Излага съображения, че за плащане на поддръжка в комплекса заплатила на „Ф.“ ООД
– в ликвидация общо 2065 лв., а на „Д.****“ ООД – 1400 лв. Твърди, че цитираният договор е
нищожен, поради противоречие с чл. 2 от ЗУЕС. Развива съображения в тази насока. Обръща
внимание, че в уведомление от 03.06.2010г. от „Ф.“ ООД е цитирана дата на договора –
09.07.2008г. Излага съображения, че същият е сключен преди влизането в исла на ЗУЕС, поради
което противоречи на чл. 42 – чл. 29 от ЗС (в редакцията към този период) и ПУРНЕС (отм.). С
тези доводи моли предявеният иск за нищожност на договора да бъде отменен. Претендира да й
бъдат възстановени платените суми за поддръжка на двамата ответници. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците „Ф.“ ООД – в ликвидация и „Д.****“ ООД е
подаден отговор, с който се твърди неоснователност на исковете. Не се оспорва, че е сключен
договор с „Ф.“ ООД – в ликвидация, но се сочи, че същият е с правно основание чл. 258 и сл. ЗЗД,
а не чл. 2 от ЗУЕС. Развиват се подробни съображения в тази насока. Обръща се внимание, че
липсата на договор по чл. 2 от ЗУЕС не влече след себе си нищожност на всички други договори за
управление. Твърди се, че в периода 2008г. – 20.05.2012г. страна по договорите е било „Ф.“ ООД –
1
в ликвидация, но по силата на споразумение за встъпване в дълг от 2012г. в договора е встъпил
вторият ответник. Сочи се, че ищцата не е предприемала действия по надлежно прекратяване на
договора. Излага се, че договорът не е нищожен, като се развиват съображения в тази насока. Във
връзка с исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се сочи, че става въпрос за договори с
периодично изпълнение, които не могат да се развалят с обратна сила. Излага, че отношенията са
на договорна основа, което изключва приложението на чл. 55 от ЗЗД. Не се оспорва, че ищцата е
заплатила суми за поддръжка и управление, но се твърди, че ответниците са извършвали своите
задължения. Твърди се, че исковете по чл. 55 от ЗЗД са погасени по давност. От съда се иска да
отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за
поддръжка и управление на общите части, е сключена, както и твърденията си, че противоречи на
закона.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между страните, че
между „Ф.“ ООД – в ликвидация и ответницата е налице облигационна връзка - Договор за
управление и поддръжка на комплекс „Б.“ (договорът е наличен на л. 11 – л. 13 от делото).
Основанието да се претендира нищожност на този договор е противоречието му със закона – чл. 2,
ал. 1 от ЗУЕС, като са развити подробни съображения, че не е спазена формата на чл. 2 от ЗУЕС,
че комплексът не е от затворен тип, че противоречи на чл. 42 – чл. 29 от ЗС (в редакцията към този
период) и ПУРНЕС (отм.). Това са и основанията на предявения иск, които следва да бъдат
разгледани в настоящото производство.
Видно от договора ищцата го е сключила в качеството си на собственик на ап. 2, сграда 1,
вход А, а ответникът „Ф.“ ООД – в ликвидация, в качеството на „изпълнител“. Видно от чл. I –
„Предмет на договора“, ответникът се задължил да извършва услуги, свързани с поддръжката,
организационното, техническото и административното управление на комплекс „Б.“, намиращ се в
гр. „С.В.“. В задълженията му са включени техническата поддръжка на общото оборудване,
инсталации и планове или други части на сградата (плувен басейн, зелени площи, паркинг),
организиране контролно наблюдение на паркинга на комплекса, организиране на почистване и
санитарно-хигиенна поддръжка на общите части и всички сгради в комплекса. В изпълнение на
тези дейности ответникът се задължил да поддържа и/или организира поддръжката на общите
части и съоръжения в комплекса, както и административната поддръжка на комплекса, да
определи и надзирава платените и безплатните за ползване съоръжения, да осигури и/или
управлява охраната и безопасността в комплекса, да осигурява при възможност основни услуги и
съдействие на собственика. Подробно задълженията на изпълнителя са разписани в раздел IV от
договора, като са включени отделни раздели за охрана, безопасност и хигиена, а така също и за
различни услуги.
Съдът намира, че посоченият договор представлява годна облигационна връзка,
възникнала между страните по делото. Не съществува пречка при спазване на принципите за
свобода на договаряне, отделните собственици да сключват договори за поддръжка и управление
на целия комплекс, които договори не се влияят от правилата на ЗУЕС. В подобна насока е и
практиката на ВКС – напр. Определение № 37 от 20.01.2021г. по т.д. № 606/2020г. по описа на I
2
търг. отделение на ВКС, в което е прието, че няма забрана за етажните собственици да сключват
договори относно финансиране управлението на общи части, когато жилищният комплекс не е от
затворен тип, а е налице обикновена ЕС, доколкото с такава правна сделка не се създават други,
непосочени в закона органи на ЕС и не се създават права за трети лица, извън посочените в чл. 12
ал. 1 от ЗУЕС. Наред с това процесният договор не се изчерпва само с уговорки относно
управлението на общите части. Същият има комплексен характер, като в него са включени
елементи на договор за поръчка (организация на поддръжка, охрана) и на договор за изработка
(техническа поддръжка, почистване, ремонтни дейности). Голяма част от задълженията на
изпълнителя по договора са свързани с целия комплекс, а не с общи части на сградата – в това
число съоръжения в комплекса, басейни, алеи, огради, озеленяване, охрана, допълнителни услуги.
Както е прието и в цитираното определение на ВКС посредством всеки от тези договори не се
реализира забранен от закона резултат. Договореното общо възнаграждение инкорпорира както
възнаграждение за различните услуги, така и предварително определените разходи за изпълнение
на възложената поръчка. В случая ищцата, в унисон със свободата на договаряне, е процедирала
именно по-горния начин и е сключила с ответника договор за управление и поддръжка на
комплекса. Както се посочи става въпрос за управлението и поддръжката на целия комплекс, а не
само на общите части в сградата, обитавана от ищцата.
Налага се извод, че договорът не е следвало да отговаря на изискванията на чл. 2 от ЗУЕС и
за валидността му е без значение обстоятелството дали комплексът е такъв от „затворен тип“ по
определението в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, както и дали са спазени правилата на ЗС и ПУРНЕС
(отм.), тъй като няма пречка за сключването на подобен договор, който няма отношение към
правилата, уреждащи отношенията в сграда в режим на етажна собственост.
Липсата на дата в представения по делото екземпляр от договора не представлява
основание за неговата нищожност. Между страните няма спор, че договорът е сключен през
2008г., като видно от уведомление от ответника до ищцата (на л. 34 от делото) за дата на договора
е приета 09.07.2008г. От текста на уведомлението става ясно, че по договора е определена годишна
такса за поддръжка в размер на 520 евро – т.е. изпълнителят се е възползвал от правомощията си
чл. 5.1 – чл. 5.3 вр. чл. 2.1. – 2.9 от договора да определя таксите за съответните периоди. Впрочем
договорът не е нищожен, но не е съществувала пречка (не съществува и към момента) с оглед
разпоредбата на чл. 3 от него, ищцата (ако не е съгласна с него) да прекрати действието му – с
писмено предизвестие в срок от 7 дни преди датата на изтичането му, тъй като с посочената
разпоредба е уговорен изричен срочен характер на договора. Ето защо не е съществувала пречка в
периода 2008г. – 2022г. ищцата да се освободи от облигационната връзка, но това не би могло да
стане на основание нищожност на договора, тъй като съдът не констатира такава.
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът за нищожност на договора е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По предявените иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже, че превела сумата от 2065 лв. на ответника „Ф.“ ООД – в
ликвидация, а сумата от 1400 лв. – на ответника „Д.****“ ООД, както и датите, на които сумите са
преведени. Следва да докаже твърденията си, че договорът е нищожен поради противоречие със
закона. В тежест на ответниците е да докажат, че е имало основание за получаването на тази сума.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между страните, че
ищцата е превела сумата от 2065 лв. на ответника „Ф.“ ООД – в ликвидация, а сумата от 1400 лв. –
3
на ответника „Д.****“. С представените към исковата молба документи (на л. 9 – л. 10 от делото и
л. 26 – л. 30 от делото) се удостоверява плащане за стари периоди на такса поддръжка на двете
дружества, като едно от плащанията на стойност 500 евро - към „Ф.“ ООД е от 09.07.2008г.,
плащането на сумата от 1400 лв. в полза на „Д.****“ ЕООД е от 24.08.2016г. С оглед твърденията
на ищеца, че след 2012г. поддръжката в комплекса се извършва от „Д.****“ ЕООД, то е очевидно,
че всички плащания към „Ф.“ ООД са от преди 2012г. Както се посочи – съдът констатира, че
плащанията са извършени на годно основание - Договор за поддръжка и управление на общите
части, който не се приема за нищожен. По делото се установи, че „Д.****“ ООД е встъпило в
изпълнение на задълженията на този договор (със споразумение за встъпване в дълг от
20.05.2012г. на л. 51 от делото). Ето защо са налице основания за плащане на сумите и исковете по
чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД са неоснователни.
Нещо повече – дори и да беше приетата твърдяната от ищцата нищожност на договора,
това не би довело до основателност на исковете, тъй като от ответниците е направено възражение
за давност, а сумите, които се претендират са заплатени най-късно на 24.08.2016г.. В случая (с
оглед предявяване на исковете на 24.03.2022г.) давността от 5 години по смисъла на чл. 110 от ЗЗД
е изтекла преди предявяване на исковете, тъй като при изначална липса на основание давността за
връщане на сумите започва да тече от момента на плащането, вкл. и при обявена впоследствие
нищожност на договор (в този смисъл трайната практика на ВКС – Решение № 100 от 20.06.2011г.
по търг. дело № 194/2010г. по описа на II търг. отделение и Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). Това е допълнително основание за отхвърляне на претенциите за
парични суми.
По разноските:
При този изход на ответниците се дължат разноски, като такива се претендират единствено
от „Д.****“ ООД (съобразно списък по чл. 101 от делото) и следва да се присъдят в доказания
размер от 500 лв. – по договор на л. 47 от делото, в който е вписано заплащането.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от АНН. СТ.
ИЛК., ЕГН **********, с адрес гр. ***“, срещу „Ф.“ ООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. С.В., ул."***, за обявяване на нищожен поради противоречие със
закона на Договор за управление и поддръжка на комплекс „Б.“, сключен между АНН. СТ. ИЛК. и
„Ф.“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД от
АНН. СТ. ИЛК., ЕГН **********, с адрес гр. ***“, срещу „Ф.“ ООД – в ликвидация, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. С.В., ул."***, за присъждане на сумата от 2065 лв., получена
при изначална липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД от
АНН. СТ. ИЛК., ЕГН **********, с адрес гр. ***“, срещу „Д.****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. С.В., ул. ***, за присъждане на сумата от 1400 лв., получена при
изначална липса на основание.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК АНН. СТ. ИЛК., ЕГН ЕГН **********, с адрес
гр. ***“, да заплати на „Д.****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.В.,
ул. ***, сумата от 500 лв., представляваща направени по делото разноски – платено
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5