Определение по дело №93/2021 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 41
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20212170200093
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Средец, 30.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
Съдебни заседатели:Анка Тошева Павлова

Соня Желева Джермова
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Наказателно дело от
общ характер № 20212170200093 по описа за 2021 година
При участието на прокурор Р. Ст..
Производство по чл.270 от НПК.
Образувано е по искане на адв.К.К., в качеството му на защитник на
подсъдимия СТ. АТ. АС. за изменение на взетата спрямо същия мярка за
неотклонение „задържане по стража“ в по-лека, а именно „подписка“. В
открито съдебно заседание защитникът С. П. поддържа искането.
Подсъдимият А., редовно уведомен, се явява лично, доведен от РД
„Охрана” Бургас, поддържа искането и моли мярката му за неотклонение да
бъде изменена в по-лека.
В с.з. представителят на ТО Средец при Районна прокуратура – Бургас
излага съображения, че мярката за неотклонение следва да бъде изменена в по
– лека, а именно в „домашен арест“. Отправя искане за налагане на забрана
основание чл.68, ал.2 от НПК за напускане пределите на Република България
по отношение на подсъдимия А..
Досъдебно производство № 178/2020г. по описа на РУ – Средец е
образувано на 02.09.2020г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК във вр. с
чл.194 от НК. С Постановления на наблюдаващия прокурор ДП № 178/2020г.
е обединено с ДП 262/2020г., ДП № 252/2020г. и ДП 233/2020г., ДП №
88/2021г., всичките по описа на РУ – Средец.
С постановление от 26.04.2021г. СТ. АТ. АС. е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от
НК.
С Определение № 10 от 28.04.2021г. по ЧНД № 50/2021г. по описа на
РС-Средец по отношение на А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
1
стража”. Определението е обжалвано пред Окръжен съд – Бургас и същото е
потвърдено с Определение № 123/05.05.2021г., по описа на Окръжен съд –
Бургас, влязло в сила на 05.05.2021г.
С определение № 18 от 16.06.2021г. по ЧНД № 67/2021г. по описа на
РС-Средец е оставена без уважение молбата на обв.А. за изменение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека. Определението е
обжалвано пред Окръжен съд – Бургас и същото е потвърдено с Определение
№ 246/23.06.2021г., по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на
23.06.2021г.
На 26.07.2021г. делото е внесено отново в РС Средец с обвинителен акт,
по повод на което е образувано настоящото НОХД № 93/2021г. по описа на
РС Средец.
В проведеното първо открито съдебно заседание, насрочено за дата
17.08.2021г. не е даден ход на разпоредителното заседание, тъй като има
висящо производство, образувано по искане за възобновяване по нохд №
166/2020г., по описа на РС Средец, като при възобновяването на въпросното
производство по нохд 166/2020г., по описа на РС Средец и неговото връщане
на досъдебното производство ще има за последица възстановяване
висящността на производството за деянията, за които е осъден подсъдимия
А., а именно извършените кражби от 15.10.2019г. до 13.01.2020г., които от
своя страна ще представляват продължавано престъпления с деянията,
предмет на настоящото производство нохд № 93/2021г., по описа на РС
Средец, за които е повдигнато обвинение против А.. Предвид това съдебният
състав е приел, че извършването на процесуални действия по въпросното
дело, включително и постановяването на краен акт, с който съдът се
произнася по същество в производството, ще бъде съществено процесуално
нарушение и основание за отмяна и/или възобновяване на делото. В това
съдебно заседание съдът се е произнесъл по искане на подсъдимия за
изменение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“
в по – лека, като с Определение № 29/17.08.2021г. е оставил без уважение
това искане. Определението на РС Средец е обжалвано пред Окръжен съд –
Бургас, като с Определение № 435/24.08.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№
872/2021г., по описа на Окръжен съд - Бургас е потвърдено определението на
първоинстанционния съд.
Видно от приобщената в материалите по делото призовка от
07.09.2021г., делото, образувано по искането за възобновяване на нохд №
166/2020г., по описа на РС Средец, е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание пред Върховен касационен съд на дата 19.11.2021г.
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия
може да се поставя по всяко време на съдебното производство, но
съгласно чл. 270, ал. 1 от НПК това искане е основателно при промяна на
обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на опасностите
от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, или при наличие на други, нови
обстоятелства, обуславящи нейното изменение, в това число при
разколебаване преценката за наличието на обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
2
В процесния случай, доколкото съдебното производство е още в
началото си, контролиращият съд следва да изгради една подготвителна
преценка дали обвинението е подкрепено от достатъчно доказателствата,
събрани в хода на процеса. В този смисъл към момента не се разколебава
преценката на съда за наличие на съпричастност на подсъдимия А. в
извършване на инкриминираните деяния. До този извод съдът достигна като
съобрази събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства и другите приложени по делото книжа. Налични по делото са
показания на свидетели, които на този етап на развитие на производството са
достатъчни да формират у съда обосновано предположение за
съпричастността на подсъдимия в извършване на инкриминираното от
прокуратурата деяния. Предвид фазата, в която се намира наказателния
процес, предстои попълването на доказателствената маса. В допълнение
следва да се посочи, че след последното разглеждане на въпроса за мярката за
неотклонение не са събрани доказателства, които да разколебават
обоснованото предположение за съпричастността на подсъдимия към
деянието, за което му е повдигнато обвинение.
С оглед осигуряване както на минималния стандарт на чл. 5, пар. 4 от
ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на правото на подсъдимия по чл. 6, пар. 1 от
Конвенцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд при
произнасянето си по въпроса за наличие на обосновано предположение, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, съдът не следва
да взима отношение по въпроса за вината, както и да се произнася с оценка за
годността на събрания доказателствен материал и неговата достатъчност.
Подозрението и съответно формалното и категорично установяване на вината
на лицето не следва да се третират като идентични понятия, поради което
наличието на обосновано предположение не може и не следва да се
отъждествява с безспорното установяване на авторството на деянието и
неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл настоящият
състав, с оглед събраните до момента доказателства, намира, че независимо
от презумпцията за невиновност, от която се ползва подсъдимият А.,
подозрението за съпричастността му към вменената престъпна деятелност
остава обосновано.
Налице е реална опасност подсъдимият да извърши престъпление,
предвид съдебното му минало. Престъплението, за което му е повдигнато
обвинение в настоящото производство е извършено в рамките на
изпитателния срок на условното осъждане по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като за
извършеното деяние е наложено наказание в размер на шест месеца лишаване
от свобода, отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три
години, като определението, с което е одобрено споразумението по това дело
– нохд № 166/2020г., по описа на РС Средец, е влязло в сила на дата
26.11.2020г. Видно от материалите по делото става ясно, че към настоящото
досъдебно производство са обединени общо четири досъдебни производства
за деяния по чл.194 и следващите от НК. Предходното осъждане на
подсъдимия и обстоятелството, че част от новите криминални прояви са
предприети в рамките на определения изпитателен срок по нохд №
166/2020г., обуславят извод за утвърдени престъпни навици на подсъдимия,
правещи опасността от извършване на ново престъпление напълно реална.
3
В настоящият случай подсъдимият А. е с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ считано от 27.04.2021г. Действително разпоредбата
на чл.63, ал.4 от НПК, уреждаща максималните срокове на задържане с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, предвижда максималната
продължителност на задържането единствено в досъдебната фаза на
производството. Доколкото за задържането в съдебната фаза на наказателния
процес не съществува аналогична норма, то срокът на задържане с каквато и
да е продължителност е законен, като следва да бъде преценявано дали
същият е разумен по смисъл на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Разумността на срока на
задържане се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всяко едно
дело – фактическа и правна сложност, поведение на подсъдимото лице,
извършването на действия от компетентните държавни органи, насочени към
приключване на производството с окончателен акт. В настоящият случай ход
на делото не е даден, тъй като е висящо обуславящото производство,
образувано по искане за възобновяване на нохд № 166/2020г. пред Върховен
касационен съд, като същото към момента е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на дата 19.10.2021г. Предвид липсата на
процесуална активност, насочена към приключване на настоящото
производство, с оглед наличието на въпросното обуславящо производство по
възобновяване на делото, като съобрази естеството на повдигнатото
обвинение и предвиденото за нето наказание, намира, че задържането за срок
от пет месеца за достатъчно.
Практиката на Европейският съд по правата на човека е константна, че
продължителното фактическо задържане на лицата се отразява неминуемо и
върху опасностите от извършване на престъпление и укриване, като
обективно ги намалява. В конкретния случай, предвид постигнатото
изолиране на подсъдимия от обичайната му среда, може да се приеме, че е
намаляла степента на риск от извършване на престъпление от страна на
подсъдимия А., поради което мярката му за неотклонение следва да бъде
заменена в по – лека. Предвид неизвършването на процесуални действия по
делото в неговата съдебна фаза и предвид изтеклия срок на задържане, следва
да се приеме, че към настоящия момент е намаляла степента на интензивност
на опасността от извършване на престъпление и укриване от страна на
подсъдимия, поради което мярката за неотклонение „задържане под стража“
се явява непропорционална на личността на подсъдимия и на преследваните
цели по чл.57 от НПК. Опасността от извършването на престъпление и
укриване могат да бъдат неутрализирани и с по – лека мярка за неотклонение,
като най – адекватна такава спрямо подсъдимия се явява „домашен арест“. С
тази мярка от една страна ще се гарантира общественото спокойствие и
бързото приключване на производството, а от друга и правата и законните
интереси на подсъдимия А..
Адресът, на който ще се изпълнява мярката за неотклонение „домашен
арест“ е адресът за местоживеене на подсъдимия, а именно: село Дебелт,
община Средец, област Бургас, ***
Спазването на забраната за напускане от подсъдимия на жилището му
следва да се контролира от структурите на МВР – в случая на РУ Средец при
ОД МВР Бургас.
Спазването на забраната за напускане от подсъдимия на жилището му
4
следва да се контролира и чрез средствата за електронно наблюдение по реда,
предвиден в Инструкция № 1/20.12.2018г. за взаимодействие на структурите
на МВР и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при изпълнение на
електронното наблюдение.
В случая мярката за неотклонение „домашен арест“ е адекватна на
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, етапа на съдебното
производство, като така ще се изключи извършването на друго престъпление
от подсъдимия и ще съдейства за постигане на целите на мярката за
неотклонение. Такава по вид мярка за неотклонение се определя и с оглед
съществуващата възможност за електронно наблюдение на подсъдимия чрез
поставянето на гривни, контролиращи местоположението му.
С оглед гореизложеното следва да бъде изменена мярката за
неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на А., в по – лека,
каквато е мярката за неотклонение „домашен арест“.
Относно направеното искане от страна на Прокуратурата за налагане на
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република
България“, същото следва да бъде уважено. На първо място деянието, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия А. в настоящото производство е
за тежко умишлено престъпление. Освен това настоящото производство се
намира в своята съдебна фаза, в която участието на подсъдимия е
задължително, като с оглед обезпечаване на това, следва да му бъде наложена
забраната за напускане пределите на страната.
Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия СТ. АТ. АС., ЕГН
**********, от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.62, ал.3 от НПК мярката за неотклонение
„домашен арест“ да се изпълнява по адреса на местоживеене на подсъдимия
СТ. АТ. АС., а именно: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ***
УКАЗВА на основание чл.62, ал.4 от НПК на подсъдимия СТ. АТ. АС.,
че няма право да променя горепосочения адрес на местоживеене, без
разрешение на съда, разглеждащ делото.
УКАЗВА на основание чл.62, ал.5 от НПК на РУ Средец при ОД МВР
Бургас, в района на което се намира адреса на местоживеене на подсъдимия
СТ. АТ. АС., да контролират изпълнението на мярката за неотклонение
„домашен арест“.
ДОПУСКА на основание чл.62, ал.6 от НПК контролиране на взетата
по отношение на подсъдимия СТ. АТ. АС. мярка за неотклонение „домашен
арест“ чрез средствата за електронно наблюдение, което да се изпълни от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при изпълнение на
електронното наблюдение.
5
НАЛАГА на основание чл.270, ал.3 от НПК на СТ. АТ. АС., ЕГН
**********, мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите
на Република България“.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава
XXII от НПК, пред Окръжен съд - Бургас, в седмодневен срок, считано от
днес.
След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати
на Началника на Затвора – Бургас, РУ Средец при ОД МВР Бургас, Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас и ОД МВР Бургас, за сведение
и изпълнение.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6