Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.С.,
……………...2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 1975 по описа за 2013г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.
Молителя М. ООД ЕИК ********* е
предявил молба с искане от съда да бъде открито производство по несъстоятелност
по отношение на дружеството „О.Т.Т. „ ЕООД, ЕИК ********* .
В молбата се твърди, че молителя е кредитор спрямо
ответникът за сумата от 5 400 000 лева, като във връзка с погасяване
на задълженията им между тях има
сключено споразумение от 16.01.2012г.. Твърди, че сумата представлява
непогасени задължения по сключени между страните договори за покупко-продажба
на МПС , подробно описани в Приложение № 3 от споразумението. Страните в
чл.5,ал.1 от споразумението са се съгласили, че задължението се подновява по
смисълът на чл.107,ал.1 от ЗЗД, като е извършено погасяването да се извършва по
следния начин: от м.юли 2012г. до края на месец юни 2013г. – 12 вноски по
16 666.67 лв. общо за 200 000 лева, за периода от месец юли 2013г.-
до края на м.юни 2014г. – 12 вноски по 37 500 лв. или общо 450 000
лв., като за периода м.юли 2013г. до края на месец юни 2019г. – 60 вноски по 79 166.67
лв. или общо 4 750 000 лева. Твърди, че ответникът е заплатил след
сключване на споразумението само сумата от 8 666.67 лева и то със забава.
Прави волеизявление за предсрочно изискуемост на цялото задължение, което към
молбата, с която се прави и волеизявлението възлиза в размер на
5 400 000 лева.Твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно ,
тъй като не е в състояние да изпълни паричните си задължения по сключените с М.
ООД търговски сделки.Твърди, че началната дата на неплатежоспособността е
30.10.2012г., от която длъжникът не е в състояние да заплати в цялост дължима
вноска по споразумението от 16.01.2012г.
Моли съдът да открие производство
по несъстоятелност спрямо ответникът , като се произнесе и по всички
обстоятелства по чл.630, ал.1 от ТЗ.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва вземането.
Първоначално оспорва допустимостта и редовността на исковата молба. Наред с
това твърди, че е изправна страна по споразумението, което изрично е заявил на
молителя с писмо от 04.03.2013г. Твърди, че ищецът едностранно се е позовал на
споразумението , тъй като в негово владение са му предоставени 22 броя
автомобили с необходимите документи и оборудване на обща стойност 751 910
лева, с право да се удовлетворяват от получаваната от ползващите автомобилите
трети лица наемна цена. Започнали са и изплащане на част от задълженията – на
23.08.12г. са заплатили по сметка на ищеца сумата от 3 666.67 лв., а на
29.10.12г. – 5 000 лв. Оспорват и размерът на задължението по
споразумението.Позовават се на счетоводна справка, от която е видно, че в полза
на кредитора са настъпили плащания от ответникът длъжник в размер на
4 726 479.95 лв. Намира, че вземането по споразумението не е
изискуемо, а всичките му финансови показатели показват, че той е
платежоспособен. Моли искането да бъде отхвърлено, като претендира и
направените разноски.
Съдът, като взе в предвид становището на страните , представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор за
размерът на дългът на ответникът спрямо ищецът, сключеното между тях
споразумение от 24.04.2013г. и условията по него, като същото е представено
като доказателства по делото. Ищецът има вземания от страна на ответникът за
общата сума от 5 400 000 лева, неиздължена цена по договори за покупко-продажба
на леки автомобили, които задължения са били новирани с подписване на
споразумението от 2013г. Спори се
относно изпълнение на задълженията по споразумението и настъпване на неговата
предсрочна изискуемост .
С писмо от 4.03.2013г. ответникът
е оспорил твърдяното неизпълнение на задълженията си по споразумението, като се
е позовал на непредоставяне на информация от страна на кредитора за приходите
от предоставените му за ползване автомобили и правото на задържане по чл.91 от ЗЗД на сумите дължими от негова страна във връзка с погашенията по договора.
Видно от решение № 214 от
13.01.2015г. на АС С. град РА №
1114024 от 31.05.2012г. е бил отменен почти изцяло в частта за начисленото на
ответникът задължение по ЗДДС. Решението не е влязло в сила, което води до
извод и че ревизионния акт не е влязъл в сила.
По делото са приети три
заключения на ССЕ по задачи поставени и от двете страни, в различни варианти. В
първоначалното заключение в.л. е изследвало финансовото състояние на ответникът
за три годишен период 2009,2010г.и 2011г., въз основа на наличните към този
момент ГФО. Въз основа на документите по делото и ГФО е посочено, че пасивите
на ответникът за 2009 г. възлизат на 6 068 000 лв., за 2010г. на
5 862 000 лв.,а за 2011г. на 5 646 000 лева. , като
задължението на ответникът към ищецът е в размер на 5 400 000 лв.,
като общия размер на задълженията произтичащи от търговска сделка възлизат в
размери както следва : за 2009г. – 5 519 000 лв., за 2010г. –
5 460 000 лв., а за 2011г. – 5 470 000 лв. , а
публичноправните задължения са в размер – 2009г.-15 х.лв., за 2010г.-13
х.лв., а за 2011г.-9 х.лв.. Въз основа на данните по ГФО за този период вещото
лице дава следните изчисления за финансовите показатели на дружеството:
Коефициент на обща ликвидност
2009г.-118.84,Коефициент на обща ликвидност 2010г.-118.69 ,Коефициент на обща
ликвидност 2011г.-176.38
Коефициент на бърза ликвидност
2009г.- 60.38,Коефициент на бърза ликвидност 2010г. – 60.35,Коефициент за бърза
ликвидност 2011г.- 49.41
Коефициент за незабавна
ликвидност 2009 – 1.00,Коефициент за незабавна ликвидност 2010г. – 1.09,Коефициент
за незабавна ликвидност 2011г.- 1.67
Коефициент за абсолютна
ликвидност 2009г.-1.00,Коефициент за абсолютна ликвидност 2010г.-1.09,Коефициент
за абсолютна ликвидност 2011 – 1.67
При данните от ГФО за така
изследвания три годишен период заключението на вещото лице е, че коефициентите
показват, че тъй като са по-големи от единица то дружеството ответник е в
състояние да погасява задълженията си с наличните краткотрайни активи.
Коефициентите на финансова
автономност са както следва : 2009г.-0.023, 2010г.-0.018, 2011г.-0.017, а
коефициента на задлъжнялост – за 2009г.-43.03, за 2010г.- 55.82, за
2011г.-60.06. Двата коефициента показват, че съществуващите задължения не са
достатъчно обезпечени с имущество на предприятието и голяма зависимост на
предприятието от външни източници на средства. Видно от обясненията на вещото
лице е, че дружеството реално осъществява дейност, като има затруднения в
разплащанията, но покрива задълженията си и не може да се определи като
неплатежоспособно. Същото притежава средства за да поеме разноски за провеждане
на производство по несъстоятелност.
Коефициентите
на рентабилност на ответникът, с изкл. на собствения капитал за 2009г. са под
0.05 за изследваните три години, вкл. вкл. ренабилността на пасивите и
капитализация на активите. Дружеството ответник прилага двустранна форма на
счетоводно отчитане при спазване на ЗСч. и НСФОМСП. Всички документи за
вземания и задължения са осчетоводени. Дружеството няма неосчетоводени
документи, касаещи вземания, задължения, приходи, разходи, активи и пасиви. В
т.12 от заключението вещото лице сочи, е към 2011 г. активите на дружеството
възлизат общо в размер на 5 740 х.лв., като дълготрайните активи възлизат
на 272 х.л., материалните запаси са на стойност 3 936 х.лв., вземания в
размер на 1 458 х.лв., парични средства – 52 х.лв.и разходи за бъдещи
периоди – 22 х.лв. Вещото лице сочи, че към този момент края на 2011г. анализът
на активите и пасивите показва, че с наличните активи ответникът е в състояние
да погаси своите задължения които възлизат на 5 646 х.лв..
Вещото лице е извършило проверка и в
счетоводството на молителя, за начина на осчетоводяване на 22 броя автомобили
предмет на споразумението и приходите от тях. Същите са осчетоводени още през
2006г. по дебита на сметка 229 – други предоставени заеми, а след това чрез
кредитиране на сметка 229 и дебитиране на сметка 411 – клиенти, аналитична
партида О.Т.Т. ЕООД са прехвърлени в
сметка Клиенти. Вещото лице не е констатирало приходи през последните три
години от така предадените на молителя 22 броя автомобила.
С
допълнителното заключение от 17.06.2014г. вещото лице след извършване на
проверка по инвентаризационните описи е констатирало, че при ответникът са
налице притежавани стоки на обща стойност от 3 670 068.59 лв.Молителя
не е водил задбалансови сметки и не се установява различно заприходяване на
постъпления при тази проверка въз основа на 22 броя автомобили. Вещото лице е
констатирало, че автомобилите, които ответникът отдава на лизинг е заприходил и
води като стоки, а не като нетекущи активи – транспортни средства.
Коефициентите на ликвидност на ответникът – обща, бърза,незабавна, абсолютна
установяващи финансовото състояние са под единица за 2012 г. и 2013г., ако се
съобразят задълженията по рев. Акт № 1114024 от 31.05.12г. и задълженията по споразумението с молителя
от 16.01.2012г.. При тези задължения и при прекласиране на автомобилите от
стоки в нетекущи активи, резултатът относно коефициентите за ликвидност за
2012г. и 2013г. също са под единица.
Второто
допълнително заключение е изготвено също
вариантово, с оглед поставяни от страните задачи, предвид начинът на
осчетоводяване на лизинговите автомобили и наличните задължения.В първия вариант, в който автомобилите
са заприходени като ДМА финансовите показатели на ответното дружество са
следните : обща ликвидност – 2009г. – 60.38, 2010 – 60.42, 2011-49.41, 2012г.-
53.76, 2014г.-25.38, бърза ликвидност – 2009г.-60.38,2010-60.35, 2011г.-49.41,2012г.-53.76,2013г.-26.40,2014г.-25.38,
незабавна ликвидност . 2009г.-1.00, 201г.-1.09, 2011 – 1.67, 2012 -1.00,
2013г.-0.36, 2014г.-0.38, абсолютна ликвидност – 2009г.-1.00, 2010г.-1.09,
2011г.-1.67, 2012г. -1.00, 2013г.-0.36, 2014г.-0.38. Дружеството намалява
своята ликвидност под 1 през 2013г. и 2014г. Коефициентът на финансова
автономност е под 1 за периодът 2009г.-2011г. и отрицателна величина през
2012-2014г. Следва изводът, че дружеството не може да поема текущите си
задължения, като показателите са влошени след 2012г. Коефициентите за финансова
автономност за всички изследвани периоди 2009г.-2014г. –са под единица ,
следователно налице е привишение на задълженията спрямо собствения капитал т.е.
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на
предприятието. Коефициентът на задлъжнялост е над 1 за периодът 2009г.-2013г. и
отрицателна величина за периодът 2012г.-2014г. Може да се направи извод, че в
края на изследвания период зависимостта на предприятието от външни източници
намалява. При втория вариант, при
който автомобилите са заприходени като ДМА и задълженията са отнесени като
текущи задължения , без да се вземат в предвид задълженията по ревизионния акт
показателите са следните : Всичките коефициенти за ликвидност обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност за
целия изследван период 2009г.-2014г. са под единица . Изводът е, че дружеството
не може да поема текущите си задължения с наличното имущество. Коефициентите за
финансова автономност за изследвания период са под единица и показват, че
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество на
предприятието. Дружеството е с висока степен на задлъжнялост, тъй като за
всички изследвани години 2009г.-2014г. дружеството е с коефициент на
задлъжнялост над 1 , което показва зависимостта от външни източници на
средства. В третия вариант са
изследвали показателите на дружеството при заприходени като ДМА автомобили и
приспадната сума по споразумението. В този случай коефициентите на ликвидност
са над 1 за целия изследван период от 6 години, с изкл. на последните две при
коефициента на абсолютна ликвидност. Може да се направи извод, че дружеството
може да поема задълженията си с наличните активи. Показателите на финансова
автономност и на финансова задлъжнялост обаче показват, че дружеството не обезпечава
задълженията си с имущество на предприятието. При четвъртия изследван от вещото лице вариант изследва показателите,
при заприходяване на автомобилите като ДМА , без ревизионния акт и
споразумението е отчетено като краткосрочно задължение. При тази хипотеза
коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за всички
изследвани шест години са под единица, което води до извод за неспособност за
дружеството да погасява задълженията си с наличните финансови средства и
наличното имущество.
Основния спорен въпрос е как
следва да се осчетоводяват автомобилите отдавани на лизинг – като дълготрайни
материални активи, за които да се отчислява амортизация или като стоки. Настоящия
състав намира, че доколкото притежаваните от ответникът автомобили, които са
229 на брой, видно от удостоверението на МВР,
имат различно предназначение - част се отдават на лизинг, а друга част се
отдават рента кар. Ищецът се позовава на НСС 16 за извършвания от него начин на
осчетоводяване на автомобилите отдавани на лизинг – а именно, като стоки, а не
като материален актив. Съдът намира, че това тълкуване на този счетоводен
стандарт и този начин на осчетоводяване е неправилен. НСС 16 касае начинът на
отчитане на дълготрайните материални активи. В т.1 изрично е посочено, че от
обхвата му изрично се изключват активите, закупени и държани в предприятието с
цел продажба. Съдът намира, че това касае активи предназначени за пряка
продажба. Финансовия лизинг, при който са отдавани тези автомобили и при
изтичане на срокът, с опция за прехвърляне, съответно придобиване на
собствеността се отчита по отделен НСС 17. На първо место този лизинг е вид
договор за наем и се отчита като такъв както от наемодателя, който е
лизингодателя, така и от наемателя. Съгласно чл.4.4 от НСС 17 наемодателя, т.е.
лизингодателя отчита като вземане определените в договора наемни плащания,
отписва отдадения актив по неговата балансова стойност. Следва изводът, че при
автомобили придобивани за да се предоставят на лизинг, същите при придобиването
и преди сключване на договора за лизинг следва да се осчетоводяват като
дълготраен материален актив, а след отдаването им на лизинг се отписват като
актив от лизингодателя, и се отчитат вземанията от лизинговите вноски.
Наемателя, лизингополучателя записва наетия актив по справедлива стойност. Съобразявайки
тези изисквания на НСС, предвид, че дружеството е организирало счетоводството
си съобразно тях, то настоящия състав намира, че ответникът неправилно е
осчетоводявал активи – леки автомобили отдавани на лизинг като стоки, вместо до
момента на отдаването им под наем, да ги осчетоводява като дълготраен материален
актив. След отдаването им под наем следва да ги отписва като актив, и да се
отчитат само вземанията. Предвид на това съдът намира, че следва да се
съобрази вариантът относно финансовите показатели на ответникът изготвен въз
основа на изводите на вещото лице, при което автомобилите са приети за нетекущ материален актив. Няма данни, предвид начинът
им на отчитане, кои от тях са отдадени и кои не са отдадени на лизинг.
По отношение на задълженията към НАП , доколкото
по делото е представен ревизионния акт, който не е влязъл в сила и видно от
решението на АССГ същият е частично отменен за повече от 300000 лева /
пресметнати по решението на АССГ 302 386.73 лв. / дължимо, начислено с
него ДДС , то съдът намира, и предвид изричното изявление на в.л.в открито
съдебно заседание, че тези задължения не следва да се вземат в предвид. Задълженията по споразумението с молителя
следва да се отчитат като такива и са осчетоводени като такива от страна на
ответникът.
Съдът
предвид изложените по – горе съображения относно осчетоводяване на задълженията
и на активите на дружеството въз основа на НСС кредитира второто допълнително заключение
във варианта му на 3.2. В този случай задълженията по РА не са отчетени, а
задълженията по споразумението са отнесени като текущи задължения , а
автомобилите са посочени като заприходени дълготрайни материални активи. Задълженията
по споразумението съдът намира, че следва да се разглеждат като текущи, тъй
като споразумението е подлежало на изпълнение, с разсрочени плащания. Наред с това
ответникът е осчетоводил това свое задължение. Съдът не приема, че ответникът е
бил редовно уведомен за прекратяване на това споразумение и настъпване на
предсрочна изискуемост на цялото вземане, тъй като волеизявление за това
молителя е направил едва с настоящата молба. Предвид и на това кредитира
варианта от заключението, в което задължението е текущо.При т.3.2 от
допълнителното задължение всички показатели на дружеството за финансова
ликвидност са под 1 и говорят, че ответното дружество не е в състояние да
погасява задълженията си с наличните финансови средства и имущество за целия
изследван период от шест години 2009г-2014г. .
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата е
основателна.
От представените с исковата молба
и събрани в хода на съдебното производство доказателства подробно обсъдени
по-горе се установява, че молителя е кредитор на търговеца въз основа на търговска сделка – покупко-продажба
на МПС. Със споразумение от 16.01.2012г. страните са новирали задълженията си
във връзка с покупко-продажбата, като ответникът е признал задължения за цена
на автомобилите в размер на 5 400 000 лева. Автомобилите се сочи, че
са посочени в Приложение № 3, като там са посочени 60 броя. За обезпечаване на
това вземане ответникът предоставя 22 броя автомобили с всички документи на
молителя, с право на молителя да отдава под наем автомобилите на трети лица за
срок от 5 години и да се удовлетворява от получаваната за ползването им наемна
цена. Всяка от тези страни е поела
ангажимент да търси купувачи на автомобилите. Едновременно с това ответникът се
е задължил да заплаща на молителя като кредитор дължимата сума на разсрочени
вноски, а именно от юли 2012 до юни 2013г. по 16 666.67 лв. или общо
200 000 лева, за м.юли 2013г. до юни 2014г. – 12 вноски по 37 500
лева или общо 450 000 лева и за периода юли 2014г. до юни 2019г. 60 вноски
по 79 116.67 лв. или общо 4 750 000 лв., като сумите се внасят
по конкретно посочена банкова сметка. ***то е 30.06.2019г. В срок до
30.06.2012г. е следвало да бъде учреден особен залог, върху конкретно посочени
автомобили в приложение № 2. При неизпълнение на което и да е от задължението
по това споразумение страните са приели, че цялото задължение по чл.1 става
предсрочно изискуемо. Както се установи
от приетите по делото експертизи молителя няма осчетоводени приходи от отдаване
под наем на предоставените му за ползване 22 броя автомобили.
Съдът намира, че при този текст
на споразумението и при факт, че ответникът е изпълнил една минимална част от задължението
си за заплащането на дължимите суми, а именно за целия период само сумата от
8 666.67 лв. или около половината на първата дължима вноска съдът приема,
че задълженията по споразумението не са станали изцяло изискуемо, но са дължими
сумите до момента на предявяване на молбата за откриване на производството
24.04.2013г. или това е сума от 150 000 лева, от която следва да се
приспадне платената сума от 8 666.67 лева или 141 333.36 лв. дължима
сума до края на март 2013г. За да стане предсрочно изискуемо цялото вземане по
споразумението следва да има изрично
волеизявление от страна на молителя, за което ответникът да е бил уведомен.
Видно от писмо на ответникът до молителя от 04.03.2013г. същият е направил
искане до молителя да му се отчете колко от предадените му автомобили е отдал
под наем и с какъв приход и до получаване на информация за това е упражнил
право на задържане на сумата от 200000 лв., дължимата сума за първия
едногодишен период. Съдът намира, че ответникът не е имал право на задържане,
тъй като видно от съдържанието на споразумението издължаване на месечните
вноски не е обвързано от доходите, които би евентуално събрал кредитора му от
отдаване под наем на леките автомобили, които са му предадени за ползване. Кредиторът
има право но не е задължение да търси наематели. Не е предвиден начин на
отчитане към собственика на автомобилите, няма изрично предвидено приспадане на
суми от наемна цена от месечните вноски. Изрично по делото се установи, че
молителя не е реализирал доход от наем от тези автомобили. С оглед на горното
към момента на подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност молителя е имал вземане към ответникът от търговска сделка от
141 333.36 лв., която ответникът не е погасил.
Въз основа на множеството приети
по делото експертизи, съдът намира, че следва да се приеме, че финансовото
състояние на ответното дружество е трайно влошено. Както се изложи и по-горе
следва да се съобразят установените финансови показатели по втория вариант от
второто допълнително споразумение. Дружеството няма други големи задължения,
освен това към молителя, което е основно и в много голям размер и е било
изискуемо частично, има множество вземания в значителни размери, осъществява
реално дейност, не е преустановило погасяване на задълженията си към други
кредитори, макар и да не ги изпълнява в срок и изцяло, но като цяло финансовите
показатели - коефициентите за ликвидност и за
рентабилност показват, че дружеството не може да покрива задълженията си с наличните
финансови активи, задълженията на ответникът не са обезпечени достатъчно с
имущество на дружеството и дружеството се явява с висока степен на
задлъжнялост. Така направените фактически констатации водят до крайния извод,
че ответното дружество е несъстоятелно и следва да бъде открито производство
спрямо него.
Съдът намира, че като цяло следва
да се приеме, че влошаване на финансовото състояние на дружеството е трайно,
което се установява най-вече от показателите му за 2013 и 2014г., но може да се
мисли за възможност за оздравяване в хода на производството по несъстоятелност,
която е една от задачите на това съдебно производство. Предвид на това следва
да се направи извод, че дейността му се упражнява по начин, че да застрашава
възможността кредиторите му да могат да удовлетворяват вземанията си. Налице са
предпоставките на чл.608, ал.1 ТЗ поради
което съдът приема, че ответникът е
неплатежоспособен търговец.
На осн.чл.630, ал.1,т.1 ТЗ съдът
следва да обяви неплатежоспособността на длъжника , като началната й датата е 30.10.2012г.,
момента от който не е заплатена дължима цяла месечна вноска от споразумението.
За да се гарантират вземанията на кредиторите, да се осребри имуществото
или оздрави предприятието на осн.чл.630,ал.1,т.2 ТЗ следва да се открие
производство по несъстоятелност. Предвид
начина на управление на дружеството съдът намира, че на осн.чл.630, ал.1,т.3 от ТЗ следва да се назначи временен синдик. Възнаграждението на временния синдик
съдът предвид обема на работата и отговорността съдът определя на 700 лева
месечно.
За да могат да се постигнат целите на
производството по несъстоятелност и за да не се разпилява имуществото на
дружеството следва да се допуснат общите обезпечителни мерки чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на дружеството и да се определи датата на
първото събрание на кредиторите съгласно чл.630,ал.1 т.4 и т.5 ТЗ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на осн.чл.630 ТЗ спрямо „О.Т.Т. “ ЕООД ЕИК *********
с адрес на управление гр.С., жк.Н. 1, ул.Б. №*.
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
с начална дата 30.10.2012г. на „О.Т.Т. “
ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление гр.С., жк.Н. 1, ул.Б. №*.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
чрез обща възбрана и запор върху имуществото на „О.Т.Т. “ ЕООД ЕИК ********* с
адрес на управление гр.С., жк.Н. 1, ул.Б. №*.
НАЗНАЧАВА ВРЕМЕНЕН СИНДИК НА „О.Т.Т. “ ЕООД
ЕИК ********* адвокат А.М.Н.,*** , тел. ********* с месечно възнаграждение в
размер на .
700 лв.месечно, който следва да встъпи в едноседмичен
срок от публикуване на решението в ТР при наличие на предпоставките и условията на
чл.655 и 656 от ТЗ и представени декларации за това.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на
кредиторите за 24.06.2015г. от 13.30 часа, за когато да се отправи покана в ТР
с дневния ред по чл.672 от ТЗ и се
призоват страните и синдика
РЕШЕНИЕТО да
се впише в Търговския регистър като се изпрати препис на осн.чл.622 от ТЗ
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 7-дневен срок от вписването в ТР пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :