С присъда № 5/25.01.2007 година, постановена по НОХД № 101/2006 година, Ардинският районен съд е признал Росен Стоянов Енев от с.Стояново, общ.Ардино за невиновен в това, че през периода м.април- м.май 2006 година, в землището на с.Стояново, общ. Ардино, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право /завладял недвижим имот-нива от 1.033 дка, кад. № 000130, собственост на Шазие Юсеинова Чаушева/, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Ардино, с който присъдата се протестира като необоснована. Събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства изяснявали по несъмнен начин участието на подсъдимия Росен Енев в извършеното престъпление. Фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не се различавала от доказателствата, събрани на съдебното производство. Видно от свидетелските показания, дадени от св. Шазие Чаушева и св.Хасан Караалиев на съдебното следствие се установило, че действително през месец април 2006г. обв.Енев извършил самоуправни действия в имот, собственост на св.Шазие Чаушева. С оглед събраните по делото доказателства, както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, можело да се направи обоснован извод за това, че извършител на деянието е подс.Росен Енев. Въпреки събрания доказателствен материал по делото, съдът не изяснил обективната истина, като не обсъдил задълбочено всички относими обстоятелства по него. Въпреки извършения оглед на място, съдът неправилно възприел фактическата обстановка, имайки предвид действителното положение на имотите и отразените такива по скиците. Обвинението ясно отразило, че самоуправните действия на подс.Енев касаят имот с кад.№ 000130 в землището на с.Стояново. Тези действия били извършени през месец април 2006г.,за което св.Шазие Чаушева подала жалба до РП-Ардино. По време на извършване на проверката Енев многократно бил предупреждаван да преустанови самоуправните действия, имайки предвид привилегията на чл.323,ал.3 от НК, но същият категорично отказал с мотива, че въпросното място е негова собственост и е с кад.№ 147. Направеното категорично разграничение от вещото лице за това,че недвижим имот с кад.№ 00130, не съвпада със недвижим имот с кад. №147, не било възприето от съда. Подс.Енев бил осъждан с влязла в сила присъда от 09.02.2005г. по н.о.х.д №68/2004г. по описа на Районен съд -Ардино, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца и глоба. На основание чл.66 от НК било отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3 години за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Извършеното престъпление от подс.Енев било в същия имот, няколко месеца след влизане на присъдата в сила. Предвид изложеното, предлага на въззивния съд да отмени протестираната първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Енев за виновен и да го осъди по предявеното му обвинение по чл. 323, ал.1 от НК, като му наложи справедливо наказание. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста по изложените в същия доводи. Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника оспорват протеста. Молят присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК провери изцяло правилността на протестираната присъда, независимо от основанията, посочени в протеста и приема за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е постановил оправдателната си присъда по предявеното на подс. Росен Стоянов Енев обвинение по чл. 323, ал.1 от НК, при изяснена фактическа обстановка и в обема на доказателствата, събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие. Изводът, че деянието не съставлява престъпление по чл. 323, ал.1 от НК почива изцяло на събрания и обсъден доказателствен материал, и се възприема от въззивната инстанция като правилен. От фактическа страна се установява следното: с решение № 44С/13.05.2006 година на ПК в гр. Ардино, на наследниците на Зекия Юсеинова Салиефендиева било възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти в землището на с.Стояново, общ. Ардино, включително и върху имот с кад. № 130 от 1.2 дка в местността „Бърце” в землището на с.Стояново, във владение на който с протокол от 16.07.2002 година била въведена св. Шазие Чаушева. С решение № 440/13.05.1996 година на ПК Ардино било възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти в землището на с.Стояново, общ. Ардино, на наследниците на Хасан Азизов Салихефендиев- върху ниви с кад. № 147 от 1.0 дка и с кад. № 148 от 0.800 дка, и двете в местността „Бърце” в землище на с.Стояново в местността „Бърце”, които имоти се обработвали от подс. Енев. Със заповед № 429/17.11.1998 година на кмета на Община Ардино, издадена на основание чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, е постановено изземване на имот с кад. № 130, собственост на св. Чаушева, ползван без правно основание от подс. Енев. С влязла в сила присъда от 09.02.2005 година по НОХД № 68/2004 година, Ардинският районен съд е признал подс. Енев за виновен и осъдил за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК по отношение на същия имот. На 30.05.2006 година, св. Шазие Чаушева подала жалба до Районна прокуратура Ардино за това, че няколко дни преди подаването й, подс. Енев отново изорал и засял с ръж и овес нивата с кад. № 130, нейна собственост, въз основа на която жалба било образувано досъдебно производство № 78/2006 година по описа на РПУ Ардино срещу подс. Енев, за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК. От назначената на съдебното производство съдебно-техническа експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че процесните ниви се намират в местността „Бърце” на землище Стояново, североизточно от селото. Имотите с кад. № 147 и № 148, собственост на подс. Енев, са съседни, като ги дели път. Между имот № 147 и имот № 130, собственост на св.Чаушева се намира имот с кад. № 131, собственост на Община Ардино. Вещото лице също така сочи, че за имоти № 130 и № 147 няма промяна на собствеността от възстановяването им до настоящия момент; че при огледа на место на имотите се установило, че част от имот с кад. № 147 е изоран от подс. Енев и при отлагане на границите на този имот няма навлизане в съседните имоти. При извършения на 20.12.2006 година оглед на процесните имоти от съдебния състав на основание чл. 285 от НПК, се установило, че е изоран целия парцел с кад. № 147 и около половината от парцел № 131. Парцел № 130 не е обработван /изораван/ през тази година. В обясненията си пред първоинстанционния съд подс.Енев обяснява, че са му възстановени и владее имоти с кад. № 147 и № 148. След като бил осъден за имот № 130 на св.Чаушева, не бил го орал, засявал, и по никакъв начин не й пречил да го обработва. В показанията си пред първоинстанционния съд св. Шазие Чаушева сочи, че не била видяла подс. Енев да сее нейната нива, тъй като живеела в друго село, но един ден, когато отишла до имота установила, че е засят с картофи. Била сигурна, че имотът е засял подсъдимият, но не го била видяла лично да сее. В показанията си св. Караалиев сочи, че нивата, собственост на св. Чаушева не се засявала, а се косяла, тъй като се използвала за ливада. Подс. Енев посял неговото място с картофи и няколко реда с картофи в мястото на съпругата на свидетеля, която била сестра на св. Шазие Чаушева и това място било съседно на нивата на подсъдимия, но се обработвала от св.Караалиев. Последният сочи, че нямало засят овес в нивата на св.Чаушева. Горната фактическа обстановка, съдът приема въз основа на следните доказателства: обясненията на подс. Енев, които съдът възприема изцяло; от показанията на св. Шазие Чаушева и св. Хасан Караалиев- изцяло; от писменото заключение на съдебно-техническата експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание; от извършения оглед от съдебния състав на първостепенния съд на основание чл. 285 от НПК; от писмените доказателства по делото-решения на ПК Ардино за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи; скици на имоти, заповед на кмета на Община Ардино, характеристична справка на подс. Енев, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние и др. Така, от доказателствата по делото, не се установява през м. април- м.май 2006 година подс. Енев да е изорал и засял с овес собствената на св.Чаушева нива с кад. № 130 в местността „Бърце”, землището на с.Стояново, общ.Ардино и самоволно, по този начин, да е завладял процесния имот. Не се установява, че съществувалите дълги години спорни взаимоотношения между подс. Енев и св.Чаушева относно собствеността върху този имот, са продължавали и към инкриминираната дата, особено след като подсъдимият веднъж е бил осъден с влязла в сила присъда за самоуправни действия спрямо имота. Данни, че подс.Енев, през инкриминирания период е изорал и засял с овес нива № 130 не се съдържат както в показанията на св.Караалиев, който сочи, че поначало местото е ливада и се коси, а не се засява, така и в показанията на св.Чаушева, която сочи в показанията си, че не била видяла подсъдимият да сее, но била сигурна, че имотът е засят. В подкрепя на обстоятелството, че подс.Енев не е извършил въпросното изораване и засаждане на имот № 130 е заключението на съдебно-техническата експертиза, която сочи, че при огледа на место от вещото лице, е установено изораване на част от имот с № 147, собственост на подсъдимия и при отлагане на границите на този имот, не се констатира да има навлизане в съседен имот. Още повече, че имотите на подс. Енев с кад. № 147 и № 148 са отделени от имот № 130 на св.Чаушева от имот № 131- собственост на община Ардино. Във връзка с изясняване на главния обвинителен факт, а именно- изораването и засяването на имот № 130, съдебният състав, разгледал делото в първоинстанционния съд, е извършил оглед на процесните имоти в присъствие на страните и вещото лице, и по свои собствени възприятия е констатирал, че парцел № 130 не е обработван /изоран/. Така, по безспорен начин по делото се установява, че подсъдимият е обработвал единствено собствените си имоти и не е обработвал /изорал и засял/ имот № 130 на св.Чаушева. Така, от обсъдените доказателства, се налага изводът, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл. 323, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт, до какъвто правилен извод е достигнал първоинстанционния съд, който като го признал за виновен и оправдал по обвинението не е постановил неправилна- необоснована присъда. Напротив, по делото не са събрани доказателства, които да водят до противния извод. Уличаващи подсъдимия данни не се съдържат включително в показанията на св.Чаушева, като от твърдението й, че не била видяла, но била сигурна, че нивата й е засята от подсъдимия, не могат да се направят каквито и да било изводи в негова вреда, след като това не се подкрепя и от други доказателства по делото. Неоснователно се твърди в протеста, че от показанията на св. Чаушева и св.Караалиев се установявало безспорно извършването на самоуправни действия от подсъдимия в имот № 130. Внимателният прочит на показанията им в първоинстанционното съдебно следствие сочи, че такова твърдение- че подс. Енев през м.април- м.май 2006 година е изорал и засял нива № 130 не прави никой един от свидетелите. Включително, св. Караалиев сочи, че нивата на св.Чаушева никога не се изоравала, тъй като се ползвала за ливада и се косяла. Други доказателства, които да сочат, че подсъдимият през този период е извършил такива действия в имота на св. Чаушева по делото не са събрани, а са събрани такива, които по несъмнен начин установяват, че подсъдимият е обработил единствено собствените си имоти, като не е навлизал и нарушил правото на собственост на св. Чаушева в имот № 130. На следващо място, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, ако бе установено извършването на самоуправни действия, то осъщественото деяние би представлявало такова по чл. 323, ал.2 от НК, тъй като се установява по делото, че веднъж деецът е бил отстранен от този имот по надлежния ред. Т.е. прокурорът е дал неправилна юридическа квалификация на установените факти от гледна точка на материалния закон, което обаче не се е отразило върху обвинението с оглед постановяването на оправдателна присъда по предявеното му обвинение. Предвид изложеното, съдът намира въззивния протест за неоснователен. Изводът, че деянието на подс. Енев не съставлява престъпление /или по-скоро липсата на такова, което да представлява престъпление по чл. 323, ал.1 от НК/, е дало основание на съда да оправдае подсъдимият на основание чл. 304 от НПК по предявеното му обвинение по чл. 323, ал.1 от НК. Така постановената оправдателна присъда почива изцяло на събраните, проверени и обсъдени доказателство, като не са налице основания за отмяната й и за постановяването на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/ 25.01.2007 година, постановена по НОХД № 101/2006 година по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|