Р Е
Ш Е Н
И Е № 326
гр. Пловдив, 12.11.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 444/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора Г.Й.Й. Решение № 259 от 14.05.2019 г., постановено по т.д. № 303/2018 г. на Окръжен Съд – П., с което е отхвърлен предявеният от Й. срещу С.Т.д.в.Р.С. „ – гр. П. иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна като незаконосъобразни на приетите от състоялото се на **********г. общо събрание на сдружението решения както следва: Приемане на отчетен доклад на УС за 2017; Приемане на финансов отчетен доклад за 2017 г.; Приемане на календарен план за мероприятията за 2018 г.; Приемане на проект за бюджет за 2018 г.; Обсъждане и приемане на предложение за изменение на Управителния съвет; Разни. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и постановяване на друго такова за уважаване на иска. Претендират се разноските, направени за производството и пред двете инстанции.
Въззиваемата страна С.Т.д.в.Р.С. „ – гр. П. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на решението като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен от Г.Й.Й. срещу С.Т.д.в.Р.С. „ – гр. П. иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на приетите от състоялото се на **********г. Общо събрание / ОС / на сдружението решения като незаконосъобразни. Възведените доводи за незаконосъобразността са както следва: Първо – решението за свикване на процесното ОС е взето от нелегитимен УС - в състав от 5 члена, а към този момент УС е бил в състав не от 5, а от 9 члена; Второ – по въпроса за изменение на Управителния съвет дневният ред не давал яснота в какво се изразява изменението и тази неяснота опорочила възможността да бъдат своевременно информирани членовете на сдружението в аспекта също да предлагат, съответно да избират кандидати и Трето – В Протокола на ОС липсвала яснота как е формиран кворума – колко са реалните членове на сдружението и как са избрани делегатите, за да бъде направена обективна преценка относно законосъобразността на събранието. Във връзка с първото възведено твърдение е посочено че към датата на свикване на ОС е действал Устава на сдружението от 2004 г. – предвиждащ УС в състав от 9 члена, тъй като всички последващи този устав решения на Общи събрания, проведени преди процесното и предвиждащи 5 членен състав на управителния орган са били атакувани от ищеца с иск по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ, като една част от тях са отменени с влезли в сила решения, а останалите - предмет на висящи съдебни производства.
По делото е безпротиворечиво установено че процесното общо събрание е свикано с решение на УС на сдружението в състав от 5 члена. Доколкото обаче последното решение за този брой членове на УС и промяна в този смисъл на съответния текст на Устава е прието на ОС, състояло се на 25.11. 2017 г., както и на предходни такива, проведени на дати 17.09.2016г., 25.02.2017 г., 10.06.2017 г. и по отношение на тях няма влезли в сила решения за отмяната им, съдът е приел за неоснователно твърдението за свикване на процесното ОС от нелегитимен управителен съвет. Защото – предвид изложеното, действащия устав на сдружението към датата на свикване / както и на провеждането / на процесното ОС не е този от 2004 г. – както неправилно поддържа ищеца, а този, приет на ОС от 25.11.2017 г., предвиждащ 5 – членен УС, съответно и на предходните такива от горепосочените дати. Освен това – дори и при настъпила отмяна на тези решения на ОС със сила на присъдено нещо, то действието на съдебните решения е занапред, а за периода преди влизането им в сила, считано от датите на ОС те пораждат действие за сдружението, неговите органи и членове.
За неоснователно е прието и второто възведено твърдение за незаконосъобразност - неяснота какво точно ще е изменението на УС, което да е опорочило възможността членовете на сдружението да сочат кандидати, да избират и да бъдат избирани. Прието е такава неясната да не е налице доколкото в поканата за свикване на събранието / както и в протокола за провеждането му / е изрично отразено че тази точка от дневния ред касае обсъждане и приемане на предложения за изменение в състава на УС – в който смисъл е и взетото на събранието решение за избор на нов член на този орган на мястото на починал такъв. Липсата в поканата на предложени конкретни лица за членове на управителния орган не опорочава това решение на ОС, тъй като посочването на такива преди събранието не е задължително.
Третото оплакване също е намерено за неоснователно. Прието е че протокола от ОС / делегатско съгласно решенията на последното ОС от 25.11.2017 г. / следва да отрази – и отразява в случая, общия брой делегати / 60 /, броя на явилите се такива / 41 / и как са гласували последните / пълно единодушие по всички решения /, което дава пълна яснота относно кворума за присъствие и гласуване. Протокола от ОС няма изискване – още по малко императивно, да съдържа и броя членове на сдружението, от които са избрани делегатите и съответно как са избрани последните. Избора на делегати от членския състав на сдружението се удостоверява с отделни документи, редовността на избора им е относим към провеждането на общото събрание, в т.ч. и досежно кворума му, но в случая твърдението за незаконосъобразност на ОС не касае нередовности във връзка с избора на делегати – в каквато насока възражения изобщо не са възведени. Поддържано е само че протокола от събранието не съдържа общия брой членове на сдружението и как съобразно тях са избрани делегатите. С оглед което поименното удостоверяване на присъствалите делегати, респ. на общия брой членове на сдружението, както и евентуални списъци и други документи в тази насока също не следва да бъде проверявано, доколкото доводи в този смисъл не са изложени.
Във въззивната жалба се поддържа че съдът неправилно приел че след като решенията на предходното ОС от 25.11.2017 г. не са отменени, то към датата на свикване на процесното ОС състава на УС е 5 члена, а не 9, следователно събранието е свикано от легитимния управителен орган. В тази връзка се сочи че по в.т.д. № 569/2018 г. П. Апелативен Съд е приел че формулирана точка от дневния ред - потвърждаване на решения от предходни ОС с посочени дати на провеждане, без самите решения да са конкретно посочени, е по принцип в противоречие със закона, тъй като не индивидуализира решенията и изобщо подлежащите на разглеждане въпроси и нарушава правото на информираност на членовете по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Този извод е относим към ОС от 25.11.2017 г. / предмет на иска по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ попосоченото въззивно дело /, тъй като приетото от това ОС решение за 5 – членен състав на УС / на което се е позовал първоинстанционния съд / е обявено именно с тази обща формулировка / потвърждаване на решения, приети от предходни общи събрания с посочени дати на провеждането им /, а не конкретно. Тук се сочи още че регистърното решение, с което са заличени вписванията на взетите решения от ОС от 29.03.2014 г. е от дата 16.01.2018 г., но това не означавало че влязлото в сила съдебно решение за отмяна решенията на това ОС до 16.01.2018 г. не е породило своето действие между страните. Напротив – то е породило действие от 17.02.2017 г. – влизането му в сила, а вписването и конкретно заличаването на вписани обстоятелства е с оповестително само действие по отношение на третите лица. Неправилен бил и извода на съда че нямало неяснота по т. 5 от дневния ред на събранието – обсъждане и приемане на предложения за изменение в УС“. В тази връзка се поддържа че видно от протокола за събранието председателят на сдружението е предложил едно лице за член на УС / което и избрано / и не е ясно дали е имало и други кандидатури. Така е създадена неяснота по този въпрос, която нарушавала правото на информираност на членовете на сдружението, които също биха могли да сочат кандидати, тоест правото им да избират и да бъдат избирани. Абсолютно неправилно съдът обвързал възведеното твърдение за незаконосъобразност на процесните решения поради неустановяване от протокола на събранието как е формиран кворума, колко са реалните членове на сдружението и как са избрани делегатите, само с оплакване за недостатъци в този смисъл на съдържанието на протокола. Това твърдение за незаконосъобразност следвало да се приеме като категорично оспорване на кворума на събранието, включващо на първо място оспорване на броя членове на сдружението – да са повече от 200, когато само се провежда делегатско ОС. Евентуално в случай че тази хипотеза е налице чрез това твърдения въззивникът – ищец оспорвал легитимността на избора на делегатите и правилата за избирането им – от колко членове са избрани, по какъв начин, как и кога са проведени събранията за избор на делегати, каква е нормата на представителство. Установяването на тези факти и обстоятелства е изцяло в доказателствена тежест на сдружението и доказване от него в тази насока не е проведено, причина за което според въззивника е и доклада на съда, който не съдържал ясно разпределение на доказателствената тежест и конкретно указания към ответника да установи горните факти и обстоятелства.
Настоящата инстанция, като извърши въззивна проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 229 от ГПК и във връзка с възведените в жалбата оплаквания намира следното:
Искът е допустим. Възведените възражения за недопустимост поради липса на членствено правоотношение между ищеца и ответното сдружение към датата на процесното ОС са приети за неоснователни. Споделят се изцяло изложените от първоинстанционният съд в тази насока мотиви, а въззиваемият – ответник, не поддържа това си възражение в депозирания отговор по чл. 263 от ГПК.
Искът е неоснователен по изложените в обжалваното решение мотиви за отхвърлянето му, което настоящата инстанция намира за правилно, а жалбата - съответно за неоснователна.
Правилен
е извода на съда че към датата на свикване – а и на провеждане, на процесното
ОС управителния съвет на сдружението е в 5 – членен състав. Изменения на устава
в този смисъл са приети от предходни общи събрания, състояли се на 17.09.2016
г., 10.06.2017 г. и 25.11.2017 г. Решенията са атакувани с искове по чл. 25 ал.
4 от ЗЮЛНЦ. По отношение на тези от първите две дати понастоящем е постановено
влязло в сила съдебно решение по т.д. № 406/2017 г. на ОС – П., с което решенията на ОС от 10.06.2017 г. са отменени,
но по отношение на решенията на 17.09.2016 г. искът е отхвърлен. Спорът относно решенията на ОС от 25.11.2017
г. все още не е разрешен със сила на пресъдено нещо – т.д. № 721/2017 г. /
в.т.д. № 569/2018 г. на АС – П. / е в момента в касационна инстанция и е насрочено за
27.11.2017 г. С оглед което общото събрание е свикано от легитимен управителен
съвет – в 5 членен състав, и неоснователно е твърдението към този момент да е
действал устава от 2004 г., предвиждащ УС в състав от 9 члена. Правилно е
посочено още че отмяната по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ със сила на пресъдено нещо
действа занапред – от влизане в сила на съдебното решение, и доколкото към
датата на свикване и провеждане на процесното ОС не е имало влезли в сила
съдебни решения, отменящи решенията на ОС от
17.09.2016 г., 10.06.2017 г. и 25.11.2017 г., то тези решения на ОС са
действали в отношенията между сдружението,
неговите членове и органите му към датата на процесното ОС. Тоест
последваща тяхна евентуална отмяна не би довела до извод че към свикването на
ОС от **********г. е действал устава на сдружението от 2004 г., съответно към
този момент управителният му орган да е бил в състав от 9 члена. Неоснователни са възведените от въззивника
доводи за неправилност на горните изводи на съда. Както се каза по горе
въззивно т.д. № 569/2018 г. П. Апелативен Съд не е приключило с влязло в сила
съдебно решение, а мотивите на съдебните актове не се ползват със сила на
пресъдено нещо, нито са задължителни за съда по друг спор. Напълно неотносим
към настоящия спор е довода за вписано в регистърно производство заличаване на
вписани решения на ОС на сдружението от 29.03.2014 г., като регистърното
решение било от 16.01.2018 г. - почти година след влизането в сила на съдебното
решение за отмяната на решенията, приети от това ОС. Няма и не може да има спор
че действието на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ
е от датата на влизането му в сила, а не от датата на регистърното решение за
заличаване на вписаните обстоятелства, както и че действието на вписването е по
принцип оповестително. В случая обаче съдът не се е позовал – и не се позовава,
на липса на регистърни решения за заличаване на вписани обстоятелства, а на
липса на влезли в сила съдебни решения по предявени искове по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ.
Неоснователно е и възражението за неправилност на извода на съда че не съществува неяснота в поканата за процесното ОС по т. 5 от дневния ред. Тази точка от дневния ред е формулирана – обсъждане и приемане на предложения за изменение на УС. По тази точка на събранието е предложен от председателя на УС нов член на този орган – Д.К. С., на мястото на починалия такъв И.Ж.. Това именно предложение е гласувано и прието с пълно единодушие, други предложения за нов член не е имало. Неоснователен е довода, поддържан във въззивната жалба че нямало яснота по въпроса дали е имало и други кандидатури и така е нарушено правото им на информираност на членовете на сдружението, което от своя страна препятствало възможността им да предлагат - съответно и да избират, и други кандидати. Поименно посочване на кандидати в поканата не е задължителен елемент от нейното съдържание, още повече че формулировката ясно сочи възможността предложения да се правят и на събранието. Факта че такива не е имало сам по себе си не обосновава извод за неяснота и неинформираност на членовете на сдружението по този въпрос, нито за невъзможност преди и на събранието да се предлагат и други кандидати, съответно да се гласува за тях.
Неоснователно е и възражението че съдът неправилно обвързал оплакването за липса на яснота досежно кворума на ОС само във връзка с неотразяване на факти и обстоятелства в тази насока във водения за събранието протокол. Въззивникът – ищец не е оспорил кворума на събранието по начина, поддържан в жалбата. Напротив, в ИМ е посочено че от протокола на събранието не ставало ясно как е формиран кворума му – колко са членовете на сдружението и как са избрани делегатите, доколкото общите събрания преди процесното не са били делегатски, решението за промяна на устава в този смисъл е прието от предходното ОС от 25.11.2017 г., атакувано с иск по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ и предмет на неприключилото все още първоинстанционно т.д. № 721/2017 г. на ОС – П.. При тази формулировка правилно първоинстанционният съд е приел че това оплакването е във връзка със съдържанието на водения за събранието протокол и съответно го е разгледал в този аспект. С оглед което не са налице пороци на доклада във връзка с неуказана на ответника лежаща върху него доказателствената тежест. Поддържаните в жалбата конкретни твърдения за незаконосъобразност на събранието във връзка с кворума му не са възведени в първоинстанционното производство, въззивникът – ищец ги възвежда за пръв път в процеса, поради което те се явяват преклудирани. Неинформираността му по тези въпроси не е основание за несвоевременното им възвеждане. Още повече че с информация по тях – както сам твърди във въззивната си жалба, не разполага и понастоящем, но това не е било пречка да ги формулира в същата.
Предвид изложеното обжалваното решение се потвърждава като правилно.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева - минимума по чл. 7 т.10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 259 от 14.05.2019 г., постановено по т.д. № 303/2018 г. на Окръжен Съд – П..
Осъжда Г.Й.Й., ЕГН – ********** да заплати на С. с н.ц. в о. п. „ Т.Д.В.Р.С.„ – гр. П., ЕИК *********юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 / осемстотин / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: