Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 21.07.2021г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Кюстендилски районен съд, ХII–ти състав, в открито
съдебно заседание на пети юли, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Светослав Петров
При Секретаря: Валентина Спирова
Като разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 434 по описа за 2021 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Фибом
Транс“ ООД с ЕИК *********, с адрес на седалище и управление гр. Кюстендил, ул.
„Цар Освободител“ № 64, ет. 2, представлявано от Ф.
Ц. обжалва наказателно постановление № 42-0000634/22.02.2021г.,
издадено от Директор на РД“АА“ София, с
което на дружеството, на осн. чл. 96,
ал.1, пр.2 от ЗАвтПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /хиляди/
лева за нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Иска се в жалбата и впоследствие в хода на
процеса отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати
нарушения на процесуалните правила и
недоказаност на нарушението. Претендира
са присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание и не е изразено становище по делото с
изключение на посоченото в съпроводителното писмо изявление, че се предлага НП
да бъде потвърдено.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН № 286159/11.02.2021г. е
привлечено към административно-наказателна отговорност дружеството жалбоподател
„за това на 28.10.2020г. около 12:16 часа в района на гр. Малмьо, Кралство
Швеция, като лице по чл.2, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТИТС, притежаващо
лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари №
18990/20.03.2018г. е допуснал до управление водач П. М., на собствен влекач „Ман ТГХ“
кат. N3 с рег. № КН7478ВР, което е
видно от протокол за крайпътна проверка от контролните органи на Кралство
Швеция, като е осъществил обществен превоз на товари, видно от CMR от 29.10.2020г. без водачът М. да е психологически годен, което е видно от справка в ИС на ИА „АА“ –
София, от което е установено, че удостоверението му за психологическа годност с
№ 434382 е с валидност до 20.07.2020г.“.
В АУАН е дадена правна
квалификация на нарушението – чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
Съставеният АУАН е предявен и
връчен на упълномощеното лице Р. Г.
Въз основа на съставения АУАН, на
22.02.2021 г. Директор на РД“АА“ София е
издал атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН, но е посочено различна дата на нарушението 11.02.2021г. вместо посочената
в АУАН дата на нарушението 28.10.2020г.
Правната квалификация посочена в НП е идентична с посочената в АУАН.
Наказателното постановление е
връчено на управителя на дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Жалбата
е подадена в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН 7-дневен
срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
В
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП.
Това е така защото:
В
НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено
твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени
елементи от обективната страна на състава на нарушението. Неясно остава КОГА се
твърди, че е извършено нарушението на 28.10.2020г. или на 11.02.2021г.
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетели бяха разпитани свидетелите Б. и П., които в показанията си посочиха,
че не си спомня за конкретния случай и след предявяване на АУАН. Актосъст. Б.
посочва, че няма никакъв спомен за случая и не може да каже детайли за него.
Свид. по акта П. единствено посочва, че колегата му Б. е извършил проверката и
се е установило водач, който не е психологически годен. Съдът кредитира
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но отчита обстоятелството,
че същите са лишени от каквато и да е конкретност, като възприема същите
единствено като доказателство относно авторството на АУАН. Преценяйки наличието
на вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че същото не са доказано
по несъмнен и категоричен начин. Не е изяснен по един безспорен и коректен
начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателят и дали е било налице негово виновно
поведение. Изложеното в АУАН и НП като
фактическа обстановка, не се потвърждава в пълна степен от приложените писмени
доказателства. Декларативното потвърждение от страна на актосъставителя и
свидетеля по акта на отразените в АУАН фактически обстоятелства, без посочване
на конкретни обстоятелства по извършване на нарушението, в допълнение с
твърденията, че не си спомнят нищо, има само формален характер и не
представлява гласно доказателство, подкрепящо акта. Нарушението не беше
конкретизирано и констатациите в акта и НП не бяха потвърдени и от показанията
на свидетелите или по-скоро липсата на такива показания, дори и след
предявяване на съставения АУАН.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в тежест
на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата
на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. В случая не е и налице и хипотезата по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като
не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на
нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не
се събраха каквито и да било доказателства, които по категоричен и несъмнен
начин да установят извършването от страна на жалбоподателя на вмененото му
нарушение.
С
оглед гореизложеното АНО е ангажирал незаконосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
атакуваното НП следва да се отмени.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН дружеството жалбоподател
има право да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 300 /триста/
лева представляващи адвокатско възнаграждение, видно от приложения договора за
правна защита и съдействие.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
42-0000634/22.02.2021г., издадено от
Директор на РД“АА“ София, с което на
основания на осн. чл. 96г, ал.1, т.1, пр.2 от ЗАвтПр е наложена на „Фибом Транс“
ООД с ЕИК *********, с адрес на седалище и управление гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 64, ет. 2, представлявано от Ф.Ц., „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /хиляди/ лева за нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – София, с адрес гр. София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на „Фибом Транс“ ООД с ЕИК *********, с
адрес на седалище и управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.
2, представлявано от Ф. Ц. сумата от 300 /триста/ лева представляваща сторени разноски
в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Кюстендил.
Районен съдия: