Решение по дело №318/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 150
Дата: 31 май 2024 г.
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20241510200318
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Дупница, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. А.а
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. А.а Административно
наказателно дело № 20241510200318 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. П. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б...................., ул. ,,Д............. С.................“ № ...,
ет. .., ап. .. със съдебен адрес: гр. Б...................., ул. ,,Д. П........"№...1 ет..., офис.., чрез адвокат
С. Г., обжалва Наказателно постановление № 24-0332-000045 от 13.02.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР К..............., РУ ......, с което са му наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП -
„глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 (шест)
месеца;
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
– глоба в размер на 50 лв.;
на основание чл.179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, л. 1, т. 1 от ЗДвП
глоба в размер на 50 лв.;
на основание чл.183, л. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от адв. Г., която изразява становище за незаконосъобразност на наказателното
постановление и моли да бъде отменено по съображения изложени в жалбата, в хода на
делото по същество и в представена писмена защита. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
1
съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата. При уважаване
на същата, в случай, че жалбоподателят претендира разноски за възнаграждение на адвокат,
прави възражение за прекомерност като моли за присъждане на такова в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 26.01.2024 г. в 12:10 часа в гр. К.................. по ул. ,,С........ И...... Р...........и“ ...... с
посока на движение центъра на град К.................. В. А. управлявал лек автомобил
,,О.................“ с рег. № К.......А, собственост на С.............В......... К...............а от гр. Р.......
Водачът бил спрян от полицейските служители С. Р. и Г. В., които забелязали, че по време
на управление на МПС водачът не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомоб......, който бил и технически неизправен – със спукано предно панорамно стъкло.
Водачът не представил СУМПС. Водачът бил със зачервени очи, поради което полицейските
служители решили да го изпробват за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0267, чиято индикация отчела положителна проба 0,63
пром...... в издишания от водача въздух. Резултатът бил показан на водача, след което му
бил издаден талон за изследване № 116142, в който провереното лице е отбелязало, че желае
да бъде изследвано за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез
доказателствен анализатор. Талонът е връчен на провереното лице в 13.20 ч., като е
уведомен, че следва да се яви във ФСМП гр. Р...... до 45 минути. Съставен е протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Видно от протокол № 42 от 06.02.2024 г. на
експерт-химик в НТЛ в ОД на МВР К..................., е извършено изследване на проба кръв,
иззета от лицето В. А. и в резултат от изследването е доказано наличие на етилов алкохол в
концентрация 0,55 пром.......
С въззивната жалба срещу обжалваното наказателно постановление лицето е
направило искане на осн. чл. 27 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за назначаване на повторен
химически анализ и такъв е извършен, като видно от Протокол за химическо изследване №
182/23.04.2024 г. в изпратената за изследване кръвна проба (контролна) се установява
наличие на етилов алкохол в концентрация 0,55 пром....... Съставен е акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против жалбоподателя за установените нарушения.
Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и
нарушителя и е връчен на датата на съставянето му - 26.01.2024 г. Въз основа на АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани в
обстоятелствената му част аналогично на АУАН, като е възприета от
административнонаказващия орган /АНО/ същата правна квалификация. Наказателното
постановление е връчено на 03.04.2024 г. Жалбата е депозирана чрез АНО в
законоустановения срок. В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя С. Р.
и свидетелят по установяване на нарушението и съставяне на акта – Г. В., които поддържат
изцяло установената фактическата обстановка, отразена в АУАН.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели тъй като същите са ясни,
2
логични и последователни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните в хода на съдебното
следствие и установяват приетите за установени фактически обстоятелства.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от санкционираното лице в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
Актосъставителят и АНО, видно от заповедта приложена по делото, са родово и
местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по
пътищата.
Относно нарушението на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда забрана за водачите да
управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази
забрана има за последица налагането на наказание, което в случая е по чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, съгласно която норма, съответното лице се наказва с лишаване от право да управлява
за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., при концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.), при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. При съставянето
на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган
попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
Според чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
3
В конкретния случай е безспорна употребата на алкохол от жалбоподателя на
описаната в АУАН и НП дата. От доказателствата по делото се установява, че в хода на
проверката на водача, същият не е приел резултата от проверката на концентрацията на
алкохол в кръвта му, извършена с техническо средство Алкотест дрегер 7510 и е направил
писмен избор за изследване чрез доказателствен анализатор, обективирайки го в
представения му талон за изследване. При така изразеното от проверявания водач
волеизявление, контролните органи е следвало да се съобразят с него, а това явно не е било
сторено. По този начин е било нарушено правото на избор на лицето, което законодателят
му е предоставил в случай на несъгласие с показанията на техническото средство. Това
право се подразбира от текста на в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и е ясно разписано
в чл. 6, ал. 4 от тази наредба, съгласно която норма в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява
изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се
извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Второто изречение на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. визира
хипотеза на приемане на отчетените показания от техническото средство, но тя се пр......га
при отказ да се направи изборът по изр. първо, какъвто отказ в случая не е бил изразен.
С отвеждането му до ФСМП гр. Р...... за вземане на кръвна проба, на практика
жалбоподателят е бил лишен от право на избор, което в конкретния случай е неправилно с
оглед по-горе изложените фактически и правни съображения.
Контролните органи неправилно са установили концентрацията на алкохол в
кръвта, единствено на базата на показанията на техническото средство. В конкретния
случай, по този начин е пренебрегната хипотезата резултатите при различните способи на
изследване да се разминават, а и оттам вероятността за промяна вече приетата стойност за
концентрация на алкохол в кръвта, което би имало пряко отношение към размера на
наказанието /в този смисъл е Решение № 1049/21.12.23 г. по к.а.н.д. № 939/23 г. на АС
Хасково и др./
По изложените съображения настоящият състав приема, че наказателното
постановление по п. 1 следва да се отмени поради допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Относно нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
Жалбоподателят не успя да обори доказателствената с...... на редовно съставения
АУАН относно констатираното нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, по с......та на която
правна норма е прието от законодателя, че водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на същата правна норма, в която е
посочено, че: могат да не използват обезопасителни колани:1. бременните жени; 2. лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. водачите
на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 4.
4
инструкторите - при управление на автомоб...... с учебна цел. В настоящия случай не е било
налице нито едно от изключенията, посочени в ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП.
Санкцията за това нарушение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от
ЗДвП, същата е фиксирана, а именно „глоба” в размер на 50.00 лв. Ето защо съдът ще
потвърди наказателното постановление по п. 2, като правилно и законосъобразно.
Относно нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС,
предвид диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП,
следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на съответната
неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус
актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да запишат в АУАН и НП, че
“неизправността“ е “незначителна“, без обаче да посочат, без съответно да изложат
релевантни факти, обосноваващи преценката за определената от органите степен на
значимост на неизправността. Релевантните факти за определяне на дадена неизправност
като незначителна са посочени в §6, т. 71 от ДР на ЗДвП, като възможните относими в
случая са: "Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната
среда, както и други незначителни несъответствия.
Настоящата въззивна инстанция констатира наличието на непълнота и неяснота от
описанието на нарушението по какъв критерий твърдяната неизправност е приета за
значителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната
неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната
неизправност е незначителна. Налице е съществено нарушение на процесуалните прав...... по
отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което
представлява основание за отмяна на оспореното наказателно постановление по п. 3, като
незаконосъобразно.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория.
Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в
рамките на извършената му проверка на 26.01.2024 г. водачът не е представил на
компетентните органи свидетелство за управление на моторното превозно средство от
съответната категория.
Поради това правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание "глоба" в
размер на 10 лв. за водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление на управляваното моторно превозно средство.
5
Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с
възможност за нейната промяна.
По изложените съображения, съдът ще потвърди наказателното постановление по
п. 4, като правилно и законосъобразно.
Относно разноските:
При този изход на спора, частично основателна, с оглед чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, е
претенцията на въззивника за присъждане в негова полза на направените в половин размер
съдебни разноски, платими от ответника, възлизащи на сумата от 48.75 лв., представляваща
разноски за повторно химическо изследване.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0332-000045 от 13.02.2024 г., издадено
от Началник група в ОДМВР К..............., РУ ......, в частите по п. 1 и п. 3, с които на В. П. А.
с ЕГН ********** с адрес: гр. Б...................., ул. ,,Д............. С.................“ № ..., ет. .., ап. .. на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за 6 (шест) месеца и на основание чл.179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“
в размер на 50 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0332-000045 от 13.02.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР К..............., РУ ......, в частите по п. 2 и п. 4, с които
на В. П. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б...................., ул. ,,Д............. С.................“ № ..., ет.
.., ап. .., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП му е наложена ,,глоба“ в размер на 50 лв. и на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена ,,глоба“ в размер на 10 лв.,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – К................... да заплати на В. П. А. с ЕГН ********** с адрес:
гр. Б...................., ул. ,,Д............. С.................“ № ..., ет. .., ап. .. разноски по делото за
повторно химическо изследване в размер на 48.75 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К..................., на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6