№ 29
гр. ХАСКОВО, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20245600900071 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането за сума в размер на 50 000 лева, предявен като
частичен от 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЦАТА – Г. В. И. твърди, че на 18.04.2023 год. в ***,
К. М. Х. като водач на лек автомобил марка **, модел ***, с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост,
несъобразена с атмосферните условия на пътя, релефа на местността, в
резултат на което изгубил контрол над управляваното от него МПС, излизайки
от пътя и удряйки се в еластична ограда. По случая било образувано
досъдебно производство /ДП/ № 157 / 2023 год. по описа на РУ ***, което към
момента на подаване на исковата молба не било приключило. В резултат на
станалото ПТП като пътник в автомобила, управляван от водача Х., й били
причинени следните увреждания – счупване на подбедрица, глезен и капачка,
психически стрес, множество травми и наранявания по главата, крайниците и
тялото. Към момента на настъпване на произшествието е бил в сила договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между застрахователното
дружество – ответник и собственика на лекия автомобил, управляван от
виновния водач. По повод претенция, отправена до застрахователя, не й било
определено и изплатено обезщетение. С оглед на изложеното, моли за
решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 50
000 лева, след допуснато изменение на иска, чрез увеличение на първоначално
предявения размер от 26 000 лева, предявен като частичен от 120 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
25.04.2023 год., претендирана при условията на евентуалност, считано от
29.05.2023 год., съгласно уточняваща молба с вх.№ 6711 от 09.07.2024 год.
1
Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД –
гр.София – оспорва исковете, заявявайки възражения за прекомерност на
претендираното обезщетение и за съпричиняване, допуснато от ищцата,
обосновано с твърдения за това, че като пътник в автомобила, управляван от
виновния водач, не е била с поставен предпазен колан, съгласно изискването,
предвидено в чл.137 а, ал.1 от ЗДвП.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ - К. М. Х. – ПОМАГАЧ на ответника
– оспорва иска. Заявява възражения за прекомерност на претендираното
обезщетение и за съпричиняване, допуснато от ищцата, обосновано с
твърдения за това, че като пътник в управлявания от него автомобил, не е
била с поставен предпазен колан, съгласно изискването, предвидено в чл.137
а, ал.1 от ЗДвП.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение № 451 от 12.12.2024 год.,
постановено по НОХД № 1011 / 2024 год. по описа на Районен съд – ***,
влязло в законна сила след подаване на исковата молба и преди приключване
на устните състезания, е одобрено споразумение, с което подсъдимият К. М.
Х. е признат за виновен в това, че на 18.04.2023 год. в землището на ***, при
управление на МПС – лек автомобил, марка **, модел *** с ДК № ***, след
употреба на наркотични вещества – „метамфетамин“, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП и чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазлИ.ст е причинил
телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на ищцата Г. В. И.,
изразяваща се в счупване на главата на малкия пищял и счупване на малкия
пищял в отдалечената му част, довело до трайно /за повече от 30 дни/
затруднение в движението на десния крак – престъпление по чл.343, ал.3,
б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание по
чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК,
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен
срок от три години.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника е
заявено признание съществуването на застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил марка **, модел *** с ДК № ***, по силата на
застрахователна полица № BG/30/123000538639, валидна към датата на
процесното ПТП. В подкрепа на това обстоятелство е и приетия като писмено
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6 / 2021
год. и проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
По искането на ищцата за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, в подкрепа на което съдът цени приетото като
писмено доказателство известие за доставяне от 23.05.2023 год., от страна на
2
ответното застрахователно дружество е постановен отказ, обективиран в
уведомление от 29.08.2023 год.
По искане на ищцата по делото се събраха гласни
доказателства чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията на
свидетелката М. И. – майка на ищцата се установява, че когато отишла в Бърза
помощ в ***, от където се обадили по телефона за станалата с дъщерите й
катастрофа, видяла ищцата, завита с одеяло до кръста. Плачела. Като вдигнала
одеялото, видяла детето си цялото в кръв. Разбрала, че кракът на дъщеря й е
счупен. Поради това, че в момента нямало лекар, който да разчете
рентгеновата снимка ги изпратили в болницата в гр.Хасково. Кракът на
ищцата бил подут и посинял за секунди. Лекарят изписал лекарства и шини,
обяснявайки им, че крайникът не трябва да се гипсира. В деня на приемането
им в болницата били изписани, с препоръка да отидат на преглед след три дни
– като спадне отока. Тогава били поставени две шини – едната в долната част
на крака, а другата – на бедрото. Лечението продължило в дома им, като
лекарят казал изобщо да не става и да не движи крака си. След петнадесетия
ден махнали шините, но и след това дъщеря й не можела да става, нито да
стъпва. Не била в състояние да се обслужва сама. Приемала непрекъснато
болкоуспокояващи. С патерици ходила само до тоалетната. След свалянето на
шините, започнали рехабилитация, но упражненията правила в дома си, тъй
като всичко било свързано с разходи. В продължение на месец, дъщерите й
изпитвали силни болки, сънували кошмари от преживяната катастрофа. Все
още се страхували да пътуват с кола. Когато станело студено и при
натоварване, кракът започвал да я боли. Възстановяването продължило около
три месеца. Последното им посещение при лекар било месец и половина след
катастрофата. Ищцата станала много затворена. Преди инцидента описва
дъщеря си като лъчезарен човек. От показанията на свидетелката З. И. се
установява, че в резултат на катастрофата, сестра й получила увреждания на
коляното и на глезена, натъртвания и охлузвания. По време на пътния
инцидент, свидетелката се возила заедно с ищцата в автомобила, управляван
от К. Х.. Свидетелката се намирала на задната седалка – зад шофьора, а сестра
й – зад пасажерското място отпред до шофьора. Между тях била приятелката
им С., която държала в скута си детето на шофьора. Твърди, че се возили с
поставени предпазни колани. След удара, сестра й излетяла от колата.
Свидетелката дошла в съзнание в Бърза помощ, като не си спомняла
излитането на сестра й и на другите пътници, возещи се отзад. Сестра й
получила стрес в резултат на обездвижването, продължило около месец и
половина. Била постоянно на болкоуспокояващи. Затворила се.
В тази насока са и обясненията на ищцата, дадени на
основание чл.176 от ГПК.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП на ищцата са
причинени следните увреждания - травма на десния крак – счупване на
главата на малкия пищял / счупване на малкия пищял в отдалечената му част.
Причинено било затруднение в движението на десния крак за срок по-голям
от 30 дни, дължащо се на счупванията на малкия пищял. Травмата била
3
съпроводена с болки, затруднени движения и неудобство от наложената
имобилизация на крака. Проведеното лечение включвало покой и поддържане
на крака високо, поставяне на лед, обезболяващи, обездвижване за тридесет
дни и пристягаща превръзка на глезена за четири седмици. Обичайният срок
на възстановяване е определен от експерта на около два месеца.
Възстановяването било приключило, без остатъчни явления. От вида на
травмата не можело да се съди дали пострадалата е била с поставен предпазен
колан. Наличието или липсата на предпазен колан в случая нямали значение за
настъпване на травмата. Травмата на десния крак е била в резултат от удар в
задната дясна врата, в непосредствена близост до която се е намирала
пострадалата. Налице бил обичайно протекъл оздравителен процес. На
ищцата били извършени два прегледа от ортопед – при поставяне и съответно
– при сваляне на имобилизацията. Нямало данни за извършени
рехабилитационни процедури. В устния си доклад, вещото лице обяснява, че
счупването на главата на малкия пищял и счупването на малкия пищял в
отдалечената му част, като медико биологичен признак представляват една
травма. Счупванията били без разместване. Експертът посочва, че
поставянето на предпазен колан не би могло да предотврати увреждането,
предвид това, че ищцата се е возила на задната дясна седалка, в която се е
ударил десния й крак от външната му страна. Излитането на тялото на ищцата
извън автомобила само по себе си доказвало, че същата се е возила в
автомобила без предпазен колан. Същата травма би могла да се получи както
при удар във вратата, така и при падане на тялото върху пътя след излитане му
извън превозното средство.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– автотехническа експертиза се установява, че лек автомобил *** с рег.№ ***
е с четири броя обезопасителни колани, два от които на предните седалки и
два – на задните седалки от тип триточкови, с автоматично прибиране и
инерционни устройства, блокиращи изтеглянето на колана при сблъсък. За
автомобила първоначалният удар е бил челен – кос, при който тялото на
пътник в дясната част на задната седалка под влияние на преносните
инерционни сили се стреми да се придвижи напред и наляво в посока,
обратна на ударния импулс. Под влиянието на тези сили, ищцата
първоначално се е ударила в части на автомобила, намиращи се вляво и пред
нея. При последвалия заден удар в мантинелата, тялото на ищцата се е
ударило в детайли и елементи от купето, намиращи се в дясно и зад нея. При
правилно поставен предпазен колан, тялото на ищцата ще бъде задържано на
седалката и не би могло да контактува с детайли от оборудването на купето на
автомобила, намиращи се пред нея, но можел да бъде осъществен контакт на
крайниците и главата с детайли от интериора на автомобила, като би могло да
настъпят травми по предната част на корема и гръдния кош, вследствие на
задържащото въздействие на предпазния колан. Крайниците, горната част на
тялото и главата на пътника били свободни /неограничени от предпазния
колан/ и можело да се движат /да се отклоняват/ под въздействието на
инерционните сили, породени от удара в зависимост от положението им към
момента на удара. Крайниците били ставно свързани с тялото и с определена
4
степен на свобода, но преносните инерционни сили, които им въздействат при
задържано тяло на пасажера били пропорционални на масата им и в пъти по-
малки от силата, която въздейства на тялото като цяло. Краката можели да
контактуват с детайли от интериора на автомобила под въздействието на тези
автономни сили. На въпроса с кои части на тялото си ищцата е осъществила
контакт с елементи на купето, вещото лице посочва, че не може да даде
отговор поради липса на медицински познания. От техническа гледна точка,
причина за възникването на ПТП е загуба на управление от страна на водача
на лекия автомобил. Механизмът на настъпване на ПТП, експертът описва
както следва: На 18.04.2023 год. по републикански път I - 8, в землището на
***, в посока от гр.Любимец към ***, със скорост около 109.18 км./ч., се е
движел лек автомобил *** с рег.№ ***, управляван от К. М. Х.. Движението се
е извършвало през светлата част на денонощието по мокър асфалтов участък.
При навлизане на автомобила в участък на десен завой, водачът изгубил
контрол върху превозното средство, при което последвал удар в лявата
предпазна мантинела, след което се завъртял на обратно на часовниковата
стрелка, като последвал втори удар в мантинелата със задна дясна част, след
което автомобилът се върнал на пътното платно, завъртайки се в посока
обратна на часовниковата стрелка. При движение със скорост до 83.9 км./ч.,
при разрешена за участъка от 60 км./ч., водачът е имал техническа възможност
да предотврати настъпване на произшествието, чрез аварийно спиране.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани пряко от
застрахователя, с който собственикът на МПС, управлявано от виновния водач
– К. М. Х. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие, се съдържа
в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От страна на пострадалата е отправена застрахователна
претенция, по която ответникът не е определил и изплатил застрахователно
обезщетение – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ, законът предоставя на пострадалото лице субективното
право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем
5
с отговорността на делинквента и той отговаря за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
С протоколно определение № 451 от 12.12.2024 год.,
постановено по НОХД № 1011 / 2024 год. по описа на Районен съд – ***,
приключило след подаване на исковата молба, предмет на разглеждане в
настоящото производство и преди приключване на съдебното дирене, е
одобрено споразумение, с което подсъдимият К. М. Х. е признат за виновен в
това, че на 18.04.2023 год. в землището на ***, при управление на МПС – лек
автомобил, марка **, модел *** с ДК № ***, след употреба на наркотични
вещества – „метамфетамин“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП и чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
с деянието си по непредпазлИ.ст е причинил телесна повреда на повече от
едно лице, в това число и на ищцата Г. В. И., изразяваща се в счупване на
главата на малкия пищял и счупване на малкия пищял в отдалечената му част,
довело до трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния
крак – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от
НК, поради което и на основание по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б. „б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, която се явява задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца, предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказана
първата от кумулативно дадените предпоставки от фактическия състав на
основанието, на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди –
протИ.правно деяние, извършено от страна на К. М. Х. като водач на
застраховано при ответника, МПС, обосновано с допуснати от него
нарушения на правилата за движение, за което е ангажирана и наказателната
му отговорност.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, сключен между собственика
на автомобила, управляван от виновния водач Х. и ответното застрахователно
дружество, валиден към дата на настъпване на застрахователното събитие –
ПТП, станало на 18.04.2023 год. в в землището на ***, изхождайки от
направеното от ответника признание на това обстоятелство, в подкрепа на
което е и приложения по делото протокол за ПТП, съдържащ данни за
застрахователния договор.
Относно вида и характера на причинените на ищцата
увреждания, намиращи се в причинна връзка със станалото на 18.04.2023 год.,
ПТП, съдът цени заключението на вещото лице Е., представено по
6
допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че при
пътния инцидент ищцата е получила травма на десния крак – счупване на
главата на малкия пищял / счупване на малкия пищял в отдалечената му част,
причинила затруднение в движението на десния крак за срок по-голям от 30
дни. Травмата била съпроводена с болки, затруднени движения и неудобство
от наложената имобилизация на крака. Проведеното лечение включвало
покой и поддържане на крака високо, поставяне на лед, обезболяващи,
обездвижване за тридесет дни и пристягаща превръзка на глезена за четири
седмици. Обичайният срок на възстановяване е определен от експерта на
около два месеца. Възстановяването било приключило, без остатъчни явления.
Налице бил обичайно протекъл оздравителен процес. На ищцата били
извършени два прегледа от ортопед – при поставяне и съответно – при сваляне
на имобилизацията. Нямало данни за извършени рехабилитационни
процедури. В устния си доклад, вещото лице обяснява, че счупването на
главата на малкия пищял и счупването на малкия пищял в отдалечената му
част, като медико биологичен признак представляват една травма. В тази
връзка експертът посочва, че счупванията са без разместване.
Отчитайки вида и характера на уврежданията,
причинени на ищцата, описани по вид и характер в одобреното от съда
споразумение в рамките на приключилото наказателното производство, и в
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, срокът за тяхното възстановяване, определен от експерта от два
месеца, както и степента на търпените болки и страдания, ценейки и
събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите
М. и З. И. – съответно майка и сестра на ищцата, от които се установява, че в
резултат на пътния инцидент, пострадалата изпадала в състояния на
тревожност, безсъние, страх, неудобства в бита, съдът намира, че размерът,
необходим за репариране на претърпените неимуществени вреди, следва да
бъде определен на 25 000 лева. Искът в останалата част за разликата до
50 000 лева, предявен като частичен от 120 000 лева, като недоказан, а от тук
и неоснователен следва да се отхвърли. В тази връзка съдът отчита
обстоятелството, че понастоящем ищцата е напълно възстановена. Не са
извършвани оперативни интервенции. Посещенията при лекар специалист –
ортопед са били ограничени до две – при поставяне и при сваляне на шините.
Периодът, необходим за възстановяване от травмата - счупване на главата на
малкия пищял / счупване на малкия пищял в отдалечената му част, като
медико биологичен признак представляват една травма, е продължил
сравнително кратко – за два месеца.
По отношение на заявеното от ответника и третото
лице помагач възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за
допуснато от ищцата нарушение на правилата за движение, съгласно чл.137 а
от ЗДвП, според която пътниците в моторни превозни средства, когато са в
движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани, съдът приема следното: Като безспорно в тази насока
съдът приема, че ищцата като пътник в застрахован при ответника, автомобил
е била без поставен обезопасителен колан, в нарушение на цитираната по-горе
7
норма. В тази насока съдът цени заключенията на вещите лица по допуснатите
съдебно автотехническа и медицинска експертизи, от които се установява, че
по тялото на ищцата не са открити увреждания, които биха се получили от
поставен предпазен колан. Безспорно е и това, че след втория удар на
автомобила, тялото на ищцата е излетяло извън превозното средство през
счупилия се заден прозорец, което не би се случило, при положение, че е била
с поставен предпазен колан. Независимо от това, допуснатото от ищцата
нарушение на правилата за движение, съгласно цитираната по-горе правна
норма, съдът приема, че не се намира в пряка и непосредствена връзка с
причиненото й травматично увреждане, ценейки в тази насока заключението,
представено по допуснатата съдебно медицинска експертиза и устния доклад
на експерта, от които се установява, че дори и с поставен обезопасителен
колан, ищцата би получила същите по вид и характер увреждания, доколкото
коланът би ограничил придвижването на горната част от тялото, но не и на
крайниците. В тази насока е и заключението, представено по допуснатата
автотехническа експертиза. В подкрепа на този извод следва да бъде отчетено
и това, че вторият удар е настъпил в дясната задна част на автомобила, в който
се е возила пострадалата, при което се е стигнало до неизбежното
съприкосновение между задната дясна врата и десния крайник, от външната
му страна, в резултат на което е причинено и увреждането.
Действително, в устния си доклад вещото лице по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза посочва, че увреждането на
ищцата може да се получи както при съприкосновение на тялото й със задната
дясна врата, на което място в автомобила се е возила, така и при излитането й
от автомобила. Безспорно е още, че автомобилът е четириместен, с две места
отзад, където всъщност са се возили четирима пасажери – свидетелката З. И. –
сестра на ищцата, стояла на задната лява седалка зад шофьора, ищцата, стояла
на задната дясна седалка, а помежду им приятелката им С., в скута на която се
е возило детето на шофьора, управлявал превозното средство след употреба
на наркотични вещества и със скорост, надвишаваща приблизително два пъти
разрешената за участъка такава. В заключението си автоекспертът посочва, че
при първоначалния удар тялото на ищцата е политнало наляво, докато
нараняванията на ищцата са в десния й крак, в която посока тялото е
залитнало при втория удар. Всички тези обстоятелства, взети в тяхната
съвкупност, не обосновават извод за основателност на възражението за
съпричиняване, предвид категоричността на експерта – съдебен лекар, че
увреждането може да се получи и в купето на автомобила по описания по-
горен начин.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
настъпилото на 18.04.2023 год., ПТП, причинено в резултат на
протИ.правното поведение на водача на застрахованото при ответника, МПС,
в размера, определен по-горе.
По отношение на претендираната от ищцата законна
8
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 25.04.2023
год. – след изтичане на седмия ден от настъпване на застрахователното
събитие – 18.04.2023 год., в който делинквентът е бил задължен да уведоми
застрахователя, а при условията на евентуалност – от 29.05.2023 год. – на
която дата ищцата е заявила пред ответника застрахователна претенция,
следва да се отбележи следното:
Процесното ПТП е извършено на 18.04.2023 год.
Ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя на 29.05.2023 год.,
видно от известие за доставяне, неоспорено от ответника по отношение на
това, че със същото му е била изпратена отправена от пълномощника на
ищцата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. За периода
от датата на деликта – 18.04.2023 год. до предявяване на претенцията пред
застрахователя - 29.05.2023 год., обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от
делинквента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице,
т.е от 29.05.2023 год. до изплащане на обезщетението. Предвид изложеното,
съдът счита, че искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважено, считано от
29.05.2023 год. – така, както е поискано в исковата молба при условията на
евентуалност. Искането за присъждане на законна лихва за периода от
25.04.2023 год. до 28.05.2023 год., като неоснователно по изложените по-горе
съображения, следва да се отхвърли.
На основание чл.223, ал.2 от ГПК, съдът приема за
установено в отношенията между ответника и третото лице помагач, че
застрахователното събитие – ПТП, станало на 18.04.2023 год. е причинено от
последния като водач на застраховано при ответника МПС след употреба на
наркотични вещества „метамфетамин“, досежно което обстоятелство съдът
зачита задължителния характер на присъдата, съгласно чл.300 от ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в
размер на 2 000 лева за оказана безплатна правна помощ - осъществено
процесуално представителство на ищцата, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сума в размер на 1 000 лева – държавна такса и сума в
размер на 300 лева – съразмерно на уважената част от иска -възнаграждения за
вещи лица по допуснатите съдебно медицинска и съдебно автотехническа
експертизи, заплатени от бюджетните средства на съда в общ размер на 600
лева.
Отговорността на ищцата следва да бъде ангажирана за
сума в размер на 300 лева, определена по съразмерност на отхвърлената част
от иска, представляваща възнаграждения за вещи лица, заплатени от
9
ответника в общ размер на 600 лева, от които 150 лева – за автотехническа
експертиза и 150 лева – за медицинска експертиза. Наред с това ищцата
следва да бъде осъдена за заплати в полза на ответника и сумата в размер на
300 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – ****, да заплати на Г. В. И., ЕГН ********** от ****, с
адрес за призоваване – **** - адвокат П. Д. К., сумата в размер на 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на увреждания, причинени й от
ПТП, станало на 18.04.2023 год. в землището на *** по вина на К. М. Х. като
водач на лек автомобил марка **, модел ***, с рег. № ***, застрахован с
договор „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №
BG/30/123000538639, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2023 год. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата част за разликата до
50 000 лева, предявен като частичен от 120 000 лева, ведно с искането за
присъждане на законна лихва за периода от 25.04.2023 год. до 28.05.2023 год.,
включително – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – ****, да заплати на адвокат П. Д. К. от АК – ***, с
адрес на адвокатската кантора – ***, с адрес за призоваване – ****, сумата в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, безплатна правна помощ на ищцата Г. В. И.
ЕГН ********** от ****.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – ****, да заплати сума в размер на 1 000 лева –
държавна такса и сума в размер на 300 лева – възнаграждения за вещи лице,
определени съразмерно на уважената част от иска, които суми да се приведат
по сметка на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Г. В. И., ЕГН ********** от ****, с адрес за
призоваване – **** - адвокат П. Д. К., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление – ****, сумата в размер на 600 лева –
деловодни разноски, от които 300 лева – възнаграждения за вещи лица и 300
лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е постановено с участието на трето лице –
К. М. Х., ЕГН ********** от ***, ***, помагач на ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД – гр.София.
10
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
11