Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С определение от 13.01.2016г., постановено по гр.д. № 45/2016г. Великотърновският Районен съд е оставил без разглеждане предявения от С. Т. Н. против "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА " София, иск, за признаване за установено , че ищецът не дължи на ответника суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 453/06.02.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 557/2012г. на ВТРС , като процесуално недопустим , поради липса на правен интерес. Против това определение е постъпила частна жалба от С. Т. Н.. Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се сочи, че правният интерес на жалбоподателката да предяви иска си произтича от принципа за равенство на страните в процеса и съдът не може да лиши единия от участниците в правния спор от правото да инициира исков процес за несъществуване на вземането . Освен с това с потвърдено от ВТОС определение ВТРС вече веднъж е дал според жалбоподателката разрешение на въпроса какъв иск следва да се предяви , за да бъде установено, че вземането на банката - ответник спрямо нея не съществува. Сочи се, че освен чрез възражение, длъжникът по заповедното производство може да оспорва и изпълнението чрез иск. Сочи се, че жалбоподателят основава претенцията си на факти, възникнали след издаване на изпълнителното основание в полза на банката - ответник по иска. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВТРС за разглеждане на иска по същество. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения : С исковата си молба жалбоподателката твърди, че срещу нея в полза на банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от сметка. Подробно се разкрива фактическа обстановка относно отпуснат кредит на друго лице, като се твърди, че банката- ответник се е задължила да погаси служебно с част от отпуснатите суми задължението на ищцата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е образувано изпълнително производство. Твърди се, че това задължение е възникнало в следствие неправомерно поведение на банката . Претендира се да бъде прието за установено по отношение на последната, че ищцата не й дължи сумите, предмет на издадената против нея заповед за изпълнение на парично задължение. Не се оспорва обстоятелството,че ищцата е пропуснала да подаде възражение по реда на чл.414/2/ ГПК, което е видно и от приложеното ч. гр.д. № 557/2012г. на ВТРС. При тези данни съдът счита извода на първата инстанция за недопустимост на предявения от ищцата отрицателен установителен иск за правилен. В случая се касае за оспорване на вземане, установено в рамките на проведено и приключило заповедно производство, като заповедта за изпълнение на парично задължение за исковите суми е влязла в сила. Жалбоподателката, в качеството си на длъжник по заповедното производство е разполагала с предвидените от закона средства за защита против издадената срещу нея заповед, а именно- да подаде възражение по чл. 414 от ГПК , респ. 423 от ГПК и евентуално при предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, което се цели с подадените възражения, да се брани в процеса с всички допустими процесуални средства. Тезата на последната, че за нея в хипотезата на влязла в сила заповед за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането по заповедта, е несъстоятелна. Целта на заповедното производство е да се установи дали вземането, заявено от молителя, е спорно. С влизането на заповедта за изпълнение на парично задължение в сила въпросът за съществуването на вземането става непререшаем, освен при наличието на хипотезите на чл. 424 и евентуално на 439 от ГПК . Исковете по тези два текста са основани на обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение . При първия иск се касае до новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства , които не са били известни на длъжника към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Във втория случай се касае за оспорване на самото изпълнение въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай дори не се твърди наличието на някоя от двете посочени хипотези, за да може съдът да направи извод за правен интерес у ищцата от предявяване на иск за оспорване на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение парично задължение. Това е достатъчно, за да се счете, че исковата претенция се явява недопустима. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност на първоинстанционното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.01.2016г., постановено по гр.д. № 45/2016г. НА Великотърновския Районен съд . Определението подлежи на жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните ,пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |