№ 970
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100500648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.07.2021г., гр.д. 51271/20г., СРС, 36 с-в осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Ц. Т. на основание
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по
което е повдигнато обвинение по чл.209, ал.1 НК, приключило с оправдателна
присъда от 25.04.2019г., посТ.ена по ВНОХД № 734/2019г., СГС, НО, 15 с-в,
потвърдена с решение № 163 от 23.06.2020г., ВКС, II НО, заедно със
законната лихва, считано от 23.06.2020г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното изплащане и сумата 10 лв. –
разноски за д.т., отхвърля иска за разликата над присъдения размер до пълния
предявен от 22 000 лв. и осъжда ответника да заплати на адв. Венелин Пенчев
сумата 440 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ищеца Л. Ц. Т.. Намира обезщетението за занижено. Счита, че не са
обсъдени задълбочено и всеобхватно гласните доказателства за претърпените
1
емоционални страдания и съответно не са формирани правилни изводи за
справедлив размер на обезщетението. Иска се отмяна на решението в тази
част и посТ.яване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска Прокуратура на Република България
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за усТ.ено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Предмет на спора са претърпените от ищеца Л. Ц. Т. неимуществени
вреди от незаконно повдигнато и поддържано, първоначално срещу
неизвестен извършител, обвинение в престъпление по чл.209, ал.1 НК за това,
че на 15.10.2012г. с цел да набави за себе си имотна облага, въвежда в
заблуждение А.В.Г., че ще му закупи лек автомобил „Фолксваген“ от
Република Италия, като причинява имотна вреда от 1 176 лв., платени по
банков път от пострадалия за регистрация на негово име.
За това престъпление от общ характер за измама, законодателят
предвижда сравнително тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 до
6 години.
2
Ищецът е непосредствено засегнат от наказателното преследване,
считано от 25.04.2015г., когато в присъствие на защитник му е предявено
посТ.ление за привличане като обвиняем от 24.04.2015г. и същевременно е
проведен единствения му разпит. На 30.04.2015г. разследването е предявено
на ищеца, в присъствие на защитника. През м. 06.2015г. е внесен обвинителен
акт в СРС и е образувано е НОХД № 9598/2015г., СРС, НК, 14 с-в. След
отлагане на първото насрочено заседание поради нередовно призоваване на
ищеца и свидетели, на следващото редовно о.с.з. 30.05.2016г. е посТ.ена
присъда, с която ищецът е признат за виновен и е осъден да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено на основание
чл.66 НК за срок от 3 години. Наказателното производство приключва с
влязла в сила на 23.06.2020г. оправдателна присъда, посТ.ена на 25.04.2019г.,
ВНОХД № 734/2019г., СГС, НО, 15 с-в, оставена в сила с решение № 163 от
23.06.2020г., ВКС, II НО.
Спрямо ищеца е приложена най-леката мярка за неотклонение
„подписка“.
Доказва се негативно психологическо състояние и поведение на ищеца,
което е в рамките на характерното в сходни ситуации. Според
непосредствените впечатления на свидетеля И. Т., негов брат, след
повдигнатото обвинение, ищецът е разстроен, притеснен, подтиснат, като
неговите близки и приятели се отдръпват от него.
При определяне на обезщетението съразмерно преживения емоционален
дискомфорт, въззивният съд съобразява понесената от ищеца наказателна
репресия по необосновано повдигнато и поддържано обвинение за измама
през неразумно дългия срок от 5 години и 2 месеца, както и сравнително
тежкото предвиждано наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода.
Същевременно отчита сведеното до минимум участие на ищеца в
процесуални действия, наложената най-лека мярка за неотклонение
„подписка“ и преживените предвидими, като напълно типични душевни
болки и страдания. С оглед и на обществено-икономическия критерий за
справедливост в страната през периода на търпените неимуществени вреди,
по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение от 3 000 лв. Над
този размер до пълния предявен размер от 22 000 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
3
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която искът е отхвърлен.
Решението в останалата част, с която искът е уважен, като необжалвано
е влязло в сила.
Въззивникът и ответник по исковете ПРБ не усТ.ява реализирани
разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.
Съгласно ТР № 7/16.11.2015г., ОСГК на ВКС е освободен от заплащане на
държавна такса при обжалване.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.07.2021г., гр.д. 51271/20г., СРС, 36 с-в
осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Ц. Т. на
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 3 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно
производство, по което е повдигнато обвинение по чл.209, ал.1 НК,
приключило с оправдателна присъда от 25.04.2019г., посТ.ена по ВНОХД №
734/2019г., СГС, НО, 15 с-в, потвърдена с решение № 163 от 23.06.2020г.,
ВКС, II НО, заедно със законната лихва, считано от 23.06.2020г. – датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4