Присъда по дело №650/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 8
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20201200200650
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Б., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
СъдебниХристо Йорданов

заседатели:Мария Пискулийска
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора Б. Д. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Наказателно дело от общ
характер № 20201200200650 по описа за 2020 година
Б.ски окръжен съд, въз основа на закона и доказателствата и на основание
чл.303 от НПК,


ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Н. Г., роден на *** г. в гр. Б., живущ в гр. Г.Д.,
ул."С.Р.", ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, осъждан,с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
11.05.2012 г. до 31.03.2016 г. в гр.Б., пред ТД на НАП гр.София, офис Б. , при
условията на продължавано престъпление , в качеството си на управител и
представител на „Г. - НКБ “ ЕООД гр.Г.Д. с ЕИК *********, потвърдил
неистина в ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансови 2012 г., 2013 г., 2014 г. и
2015 г. и в СД по чл.125 от ЗДДС, в които е отразил фактури по
несъществуващи сделки с контрагенти- „Е.“ ЕООД с ЕИК *********, „Е.“
1
ЕООД, ЕИК *********, „П.“ ЕООД,ЕИК *********, “А.з.т.“ ЕООД, ЕИК
*********, “Г.“ЕООД,ЕИК *********, “Н.“ЕООД с ЕИК *********, „Й.“
ЕООД, ЕИК *********,“ДНК-ДН“ ЕООД, ЕИК *********, “С.Х.“ ЕООД,
ЕИК *********, “Т.А.“ ЕООД, ЕИК ********* и е използвал неистински
документи при водене на счетоводството - данъчни фактури от горе
посочените дружества и използвал документи с невярно съдържание, при
предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки
м.04.2012 г., м.10.2013 г. м.02.2014 г. , м.05.2014 г. , м.04.2015 г. , м.05.2015 г.
и м.07.2015 г., приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 202 138,18 лева, от които ДДС за внасяне в размер на 134
758.78 лева и годишен корпоративен данък по ЗКПО в размер на 67 379.40
лева, както следва :
1. Ha 31.03.2013 г. в гр.Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения по ЗКПО в размер на 2044.42 лева, като в подадена пред ТД на
НАП гр.София, офис Б. ГДД по чл,92 от ЗКПО с вх.№ 0100И0041854 /
31.03.2013 г., за финансовата 2012 година е потвърдил неистина, като в част
VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък“ е декларирал печалба за 2012 г. в размер на 52 993.83 лева и годишен
корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 5 299.38 лева, вместо
печалба в размер на 73 437.98 лева и дължим корпоративен данък при ставка
10 % в размер на 7 343.80 лева.
2. На 30.03.2014 г. в гр.Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения по ЗКПО в размер на 6 053.70 лева, като в подадена пред ТД на
НАП гр.София, офис Б. ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 0100И070732 /
30.03.2014 г. за финансовата 2013 г. е потвърдил неистина , като в част VI
„Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък“ е декларирал печалба за 2013 г. в размер на 120 254.56 лева и годишен
корпоративен данък при ставка 10% в размер на 12 025.46 лева, вместо
установения финансов данъчен резултат печалба в размер на 180 791.56 лева
и дължимия корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 18 079.16 лева.
3. На 30.03.2015 г. в гр.Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗКПО в размер на 8 039.61 лева, като в подадена пред ТД на
НАП гр.София, офис Б. ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 0100И0101240 /
2
30.03.2015 г. за финансовата 2014 г. е потвърдил неистина, като в част V
„Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък“ е декларирал печалба за 2014 г. в размер на 52 434.30 лева и годишен
корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 5 243.43 лева, вместо
установения финансов резултат печалба в размер на 132 830.40 лева и
дължимия корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 13 283.04 лева.
4. На 31.03.2016 г. в гр.Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗКПО в размер на 51 241.67 лева, като в подадена пред ТД на
НАП гр.София, офис Б. ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 0100И0146987 /
31.03.2016 г. за финансовата 2015 г. е потвърдил неистина, като в част V
„Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък“ е декларирал печалба за 2015 г. от 106 364.06 лева и годишен
корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 10 636,41 лева, вместо
установения данъчен финансов резултат печалба в размер на 618 780.73 лева
и дължим корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 61 878.07 лева.
5. На 11.05.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения- ДДС за внасяне в размер на 4 088.83 лева, като в СД по чл.125 от
ЗДДС с вх.№ 01001313041/11.05.2012 г. подадена пред ТД на НАП гр.София,
офис Б. за данъчен период 01.04.2012 г. - 30.04.2012 г. е потвърдил неистина -
декларирал ДДС за внасяне в размер на 62.41 лева, вместо ДДС за внасяне в
размер на 4151.24 лева и чрез използване на неистински документи при
водене на счетоводството - данъчни фактури , а именно : фактура №
1178/23.04.2012 г. на „ Промоутър“ ЕООД с ЕИК ********* с данъчна основа
на стойност 2 801 лева и начислен ДДС 560.20 лева, фактура №
170/11.04.2011 г. на , „А.з.т.“ ЕООД с ЕИК ********* с данъчна основа на
стойност 5066.55 лева и начислен ДДС от 1013.31лева- фактура №
213/19.04.2012 г. „Е. “ ЕООД с ЕИК ********* с данъчна основа на стойност
12 576.60 лева и начислен ДДС 2515.32лева и използване на документ с
невярно съдържание при представяне на информация пред органа по
приходите - дневник за покупки за месец април 2014 г., в който отразил
посочените фактури и по този начин приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 4 088.83 лева.
6. На 14.11.2013 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 12 107.40 лева, като в СД по чл.125
3
от ЗДДС с вх. № 01001496389/14.11.2013 г. подадена пред ТД на НАП
гр.София, офис Б. за данъчен период 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. е
потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер 23.90 лева, вместо
ДДС за внасяне в размер на 12 131.30 лева и чрез използване на неистински
документи при водене на счетоводството - данъчни фактури , а именно :
- фактура № 745 / 23.09.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 5 000.00 лева и начислен ДДС в размер 1000.00
лева;
-фактура № 792 / 07.10.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 9 200.00 лева и начислен ДДС в размер 1840 .00
лева;
- фактура № 831 / 18.10.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 5 980.00 лева и начислен ДДС в размер 1196.00
лева;
- фактура № 1007 / 07.10.2013 г. издадена от „Г.“ ЕООД с ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 1632.00 лева и начислен ДДС 326.40
лева;
- фактура № **********/ 20.09.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 7 300.00 лева и начислен ДДС в
размер на 1460.00 лева;
- фактура № **********/ 01.10.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 5 300.00 лева и начислен ДДС в
размер на 1060.00 лева;
- фактура № **********/ 08.10.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 5 125.00 лева и начислен ДДС в
размер на 1025.00 лева;
- фактура № **********/ 22.10.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 21 000.00 лева и начислен ДДС в
размер на 4200.00 лева и използване на документ с невярно съдържание при
представяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки
за м. 10.2013 г„ в който отразил посочените фактури , приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 12 107.40 лева.
7. На 12.03.2014 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни
4
задължения - ДДС за внасяне в размер на 4 052.22 лева, като в СД по чл.125
от ЗДДС с вх. № 01001537428/12.03.2014 г. подадена пред ТД на НАП
гр.София, офис Б. за данъчен период 01.02.2014 г. - 28.02.2014 год. е
потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер 6 293.74 лева,
вместо ДДС за внасяне в размер на 10 345.96 лева и чрез използване на
неистински документи при водене на счетоводството - данъчна фактура №
**********/21.02.2014 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 20 261.10 лева и начислен ДДС в размер на 4052.22 лева и
използване на документ с невярно съдържание при представяне на
информация пред органа по приходите — дневник за покупки за м.02.2014 г.,
в който отразил посочената фактура, приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 4 052.22 лева.
8. На 14.06.2014 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 12 027.00 лева, като в СД по чл.125
от ЗДДС с вх. № 01001575769/14.06.2014 г. подадена пред ТД на НАП
гр.София, офис Б., за данъчен период 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г. е
потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер 41.16 лева, вместо
ДДС за внасяне в размер на 12 068.16 лева и чрез използване на неистински
документи при водене на счетоводството — данъчна фактура №
10000428/19.05.2014 г. издадена от „Й.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 60 135.00 лева и начислен ДДС в размер на 12 027.00 лева
и използване на документ с невярно съдържание при представяне на
информация пред органа по приходи - дневник за покупки за м.05.2014 г. , в
който отразил посочената фактура, приспаднал неследващ се данъчен кредит
в размер на 12 027.00 лева.
9. На 14.05.2015 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 2 050.00 лева, като в СД по чл.125
от ЗДДС с вх. № 01001713069/14.05.2015 г. подадена пред ТД на НАП
гр.София, офис Б. за данъчен период 01.04.2015 г. - 30.04.2015 год. е
потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер 153.72 лева,
вместо ДДС за внасяне в размер на 2 203.72 лева и чрез използване на
неистински документи при водене на счетоводството - данъчна фактура №
*********/ 21.04.2015 г. издадена от „ДНК-ДН“ ЕООД, ЕЖ ********* с
данъчна основа на стойност 10 250.00 лева и начислен ДДС в размер на
2050.00 лева и използване на документ с невярно съдържание при
5
представяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки
за м.04.2015 г., в който отразил посочената фактура, приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 2 050.00 лева.
10. На 14.06.2015 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 14 283.33 лева, като в СД по чл.125
от ЗДДС с вх. № 01001726174/14.06.2015 г. подадена пред ТД на НАП
гр.София, офис Б. за данъчен период 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. е
потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер 179.58 лева,
вместо ДДС за внасяне в размер на 14 462.91лева и използвал неистински
документи при водене на счетоводството- данъчни фактури, а именно:
- фактура № ********** / 27.04.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 19 750.00 лева и начислен ДДС в
размер на 3950.00 лева;
- фактура № ********** / 08.05.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 29 666.67 лева и начислен ДДС в
размер на 5933.33 лева;
- фактура № ********** / 21.05.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 22 000.00 лева и начислен ДДС в
размер на 4400.00 лева и чрез използване на документ с невярно съдържание
при представяне на информацията пред органа по приходи - дневник за
покупки за м. 05.2015 г., в който отразил посочените фактури, приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 14 283.33 лева.
11. На 13.08.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер 86 150.00 лева, като в СД по чл.125 от
ЗДДС с вх. № 01001751941/13.08.2015 г. подадена пред ТД на НАП гр.София,
офис Б. за данъчен период 01.07.2015 г. - 31.07.2015 год. е потвърдил
неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер 471.70 лева, вместо ДДС за
внасяне в размер на 86 621.70 лева и чрез използване на неистински
документи при водене на счетоводството - данъчни фактури, а именно :
-фактура № ********** / 26.06.2015 г. издадена от „ДНК-ДН“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 23 180 .00 лева и начислен Д ДС в
размер на 4636.00 лева;
-фактура № ********** / 18.06.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 32 570.00 лева и
6
начислен ДДС в размер на 6514.00 лева;
- фактура № ********** / 20.07.2015 г. издадена от „Т.А.“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 375 000.00 лева и начислен ДДС в
размер на 75 000 .00 лева и използване на документ с невярно съдържание
при представяне на информация пред органите по приходи -дневник за
покупки за м.07.2015 г. , в който отразил посочените фактури и по този начин
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 86 150.00 лева, поради
което и на основание чл.255, ал.З вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК във вр.с
чл.26,ал.1 от НК и във в с чл.54 от НК го ОСЪЖДА да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок От ТРИ ГОДИНИ, както и конфискува част от
имуществото на подсъдимия, а именно: ½ идеална част от имот, находящ се в
гр.Г.Д., обл. Б., ул.“С.В.“ *** и представляващ жилище- апартамент №8, със
застроена площ от 92.59 км.м., находящо се на четвърти жилищен етаж в жск
„К.Ф.“, построена върху държавен поземлен имот с пл.№1507 от кв.10, по
плана на гр.Г.Д., ведно с избено помещение №8, със застроена площ от 15.69
кв.м.и таванско помещение №8 със застроена площ от 20.30 кв.м., ведно с
9,85588% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. Г., със снета по делото самоличност, да заплати
на Държавата, чрез Министерство на финансите сумата от 202 138,18 /двеста
и две хиляди сто тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева,
представляваща имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва,
считано от 31.03.2016 год., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. Г. да заплати сторените по делото разноски в
размер на 481,20 /четиристотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки/,
като от тях 399,60 /триста деведесет и девет лева и шейсет стотинки/ по
сметка на ОД на МВР Б., а останалите- 81,60 лв. по сметка на ОС Б. , както и
да заплати на ОС Б. сумата от 8085.52 / осем хиляди осемдесет и пет лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск и сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок, считано
7
от днес пред Апелативен съд София.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 650/2020 ГОД. ПО ОПИСА НА Окръжен съд Б.,
Изготвени на 22.03.2023 год.


Окръжна прокуратура Б. е внесла обвинителен акт срещу Д. Н. Г. от гр.Г.Д., с ЕГН-
**********, с обвинение за това, че в периода от 11.05.2012 г. до 31.03.2016 г. в гр.Б., пред
ТД на НАП гр.София, офис Б. , при условията на продължавано престъпление , в качеството
си на управител и представител на „Г. - Н. “ ЕООД гр.Г.Д. с ЕИК *********, потвърдил
неистина в ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансови 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и в СД по
чл.125 от ЗДДС, в които е отразил фактури по несъществуващи сделки с контрагенти- „Е.“
ЕООД с ЕИК *********, „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, „П.“ ЕООД,ЕИК *********, “А.з.т.“
ЕООД, ЕИК *********, “Г.“ ЕООД,ЕИК *********, “Н.“ЕООД с ЕИК *********, „Й.“
ЕООД,ЕИК *********, “Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, “С.Х.“ЕООД,ЕИК *********, “Т.А.“
ЕООД, ЕИК ********* и е използвал неистински документи при водене на счетоводството -
данъчни фактури от горе посочените дружества и използвал документи с невярно
съдържание, при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за
покупки м.04.2012 г., м.10.2013 г. м.02.2014 г. , м.05.2014 г. , м.04.2015 г. , м.05.2015 г. и
м.07.2015 г., приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 202 138,18
лева, от които ДДС за внасяне в размер на 134 758.78 лева и годишен корпоративен данък по
ЗКПО в размер на 67 379.40 лева, както следва :
1. Ha 31.03.2013 г. в гр.Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по
ЗКПО в размер на 2044.42 лева, като в подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. ГДД по
чл.92 от ЗКПО с вх.№ 0100И0041854 / 31.03.2013 г., за финансовата 2012 година е
потвърдил неистина, като в част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък“ е декларирал печалба за 2012 г. в размер на 52 993.83 лева и
годишен корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 5 299.38 лева , вместо печалба в
размер на 73 437.98 лева и дължим корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 7
343.80 лева.
2. На 30.03.2014 г. в гр.Б. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по
ЗКПО в размер на 6 053.70 лева, като в подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. ГДД
по чл.92 от ЗКПО с вх. № 0100И070732 / 30.03.2014 г. за финансовата 2013 г. е потвърдил
неистина , като в част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“ е декларирал печалба за 2013 г. в размер на 120 254.56 лева и годишен
корпоративен данък при ставка 10% в размер на 12 025.46 лева, вместо установения
финансов данъчен резултат печалба в размер на 180 791.56 лева и дължимия корпоративен
данък при ставка 10 % в размер на 18 079.16 лева.
3. На 30.03.2015 г. в гр.Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗКПО в размер на 8 039.61 лева, като в подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. ГДД
по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 0100И0101240 / 30.03.2015 г. за финансовата 2014 г. е потвърдил
неистина, като в част V „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“ е декларирал печалба за 2014 г. в размер на 52 434.30 лева и годишен
корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 5 243.43 лева, вместо установения
финансов резултат печалба в размер на 132 830.40 лева и дължимия корпоративен данък при
ставка 10 % в размер на 13 283.04 лева.
4. На 31.03.2016 г. в гр.Б. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗКПО в размер на 51 241.67 лева, като в подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. ГДД
по чл.92 от ЗКПО с вх. № 0100И0146987 / 31.03.2016 г. за финансовата 2015 г. е потвърдил
неистина, като в част V „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
1
корпоративен данък“ е декларирал печалба за 2015 г. от 106 364.06 лева и годишен
корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 10 636,41 лева, вместо установения
данъчен финансов резултат печалба в размер на 618 780.73 лева и дължим корпоративен
данък при ставка 10 % в размер на 61 878.07 лева.
5. На 11.05.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения- ДДС за
внасяне в размер на 4 088.83 лева, като в СД по чл.125 от ЗДДС с вх.№
01001313041/11.05.2012 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. за данъчен период
01.04.2012 г. - 30.04.2012 г. е потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер на
62.41 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 4151.24 лева и чрез използване на неистински
документи при водене на счетоводството - данъчни фактури , а именно : фактура №
1178/23.04.2012 г. на „ П.“ ЕООД с ЕИК ********* с данъчна основа на стойност 2 801 лева
и начислен ДДС 560.20 лева, фактура № 170/11.04.2011 г. на , „А.з.т.“ ЕООД с ЕИК
********* с данъчна основа на стойност 5066.55 лева и начислен ДДС от 1013.31лева-
фактура № 213/19.04.2012 г. „Е. “ ЕООД с ЕИК ********* с данъчна основа на стойност 12
576.60 лева и начислен ДДС 2515.32лева и използване на документ с невярно съдържание
при представяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки за месец
април 2014 г., в който отразил посочените фактури и по този начин приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 4 088.83 лева.
6. На 14.11.2013 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС за
внасяне в размер на 12 107.40 лева, като в СД по чл.125 от ЗДДС с вх. №
01001496389/14.11.2013 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. за данъчен период
01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. е потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер
23.90 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 12 131.30 лева и чрез използване на
неистински документи при водене на счетоводството - данъчни фактури , а именно :
- фактура № 745 / 23.09.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 5 000.00 лева и начислен ДДС в размер 1000.00 лева;
-фактура № 792 / 07.10.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна основа на
стойност 9 200.00 лева и начислен ДДС в размер 1840 .00 лева;
- фактура № 831 / 18.10.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 5 980.00 лева и начислен ДДС в размер 1196.00 лева;
- фактура № 1007 / 07.10.2013 г. издадена от „Г.“ ЕООД с ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 1632.00 лева и начислен ДДС 326.40 лева;
- фактура № **********/ 20.09.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 7 300.00 лева и начислен ДДС в размер на 1460.00 лева;
- фактура № **********/ 01.10.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 5 300.00 лева и начислен ДДС в размер на 1060.00 лева;
- фактура № **********/ 08.10.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 5 125.00 лева и начислен ДДС в размер на 1025.00 лева;
- фактура № **********/ 22.10.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 21 000.00 лева и начислен ДДС в размер на 4200.00 лева и
използване на документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органа
по приходите - дневник за покупки за м. 10.2013 г„ в който отразил посочените фактури ,
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 12 107.40 лева.
7. На 12.03.2014 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС
за внасяне в размер на 4 052.22 лева, като в СД по чл.125 от ЗДДС с вх. №
01001537428/12.03.2014 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. за данъчен период
01.02.2014 г. - 28.02.2014 год. е потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер 6
293.74 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 10 345.96 лева и чрез използване на
неистински документи при водене на счетоводството - данъчна фактура №
2
**********/21.02.2014 г. издадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна основа на
стойност 20 261.10 лева и начислен ДДС в размер на 4052.22 лева и използване на документ
с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходите —
дневник за покупки за м.02.2014 г., в който отразил посочената фактура, приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 4 052.22 лева.
8. На 14.06.2014 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС
за внасяне в размер на 12 027.00 лева, като в СД по чл.125 от ЗДДС с вх. №
01001575769/14.06.2014 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б., за данъчен период
01.05.2014 г. - 31.05.2014 г. е потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер
41.16 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 12 068.16 лева и чрез използване на
неистински документи при водене на счетоводството — данъчна фактура №
10000428/19.05.2014 г. издадена от „Й.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна основа на
стойност 60 135.00 лева и начислен ДДС в размер на 12 027.00 лева и използване на
документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходи -
дневник за покупки за м.05.2014 г. , в който отразил посочената фактура, приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 12 027.00 лева.
9. На 14.05.2015 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС
за внасяне в размер на 2 050.00 лева, като в СД по чл.125 от ЗДДС с вх. №
01001713069/14.05.2015 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. за данъчен период
01.04.2015 г. - 30.04.2015 год. е потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер
153.72 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 2 203.72 лева и чрез използване на
неистински документи при водене на счетоводството - данъчна фактура № *********/
21.04.2015 г. издадена от „Д.Д.“ ЕООД, ЕЖ ********* с данъчна основа на стойност 10
250.00 лева и начислен ДДС в размер на 2050.00 лева и използване на документ с невярно
съдържание при представяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки
за м.04.2015 г., в който отразил посочената фактура, приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 2 050.00 лева.
10. На 14.06.2015 год. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС
за внасяне в размер на 14 283.33 лева, като в СД по чл.125 от ЗДДС с вх. №
01001726174/14.06.2015 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. за данъчен период
01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. е потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер
179.58 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 14 462.91лева и използвал неистински
документи при водене на счетоводството- данъчни фактури, а именно:
- фактура № ********** / 27.04.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 19 750.00 лева и начислен ДДС в размер на 3950.00 лева;
- фактура № ********** / 08.05.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 29 666.67 лева и начислен ДДС в размер на 5933.33 лева;
- фактура № ********** / 21.05.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК ********* с
данъчна основа на стойност 22 000.00 лева и начислен ДДС в размер на 4400.00 лева и чрез
използване на документ с невярно съдържание при представяне на информацията пред
органа по приходи - дневник за покупки за м. 05.2015 г., в който отразил посочените
фактури, приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 14 283.33 лева.
11. На 13.08.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС за
внасяне в размер 86 150.00 лева, като в СД по чл.125 от ЗДДС с вх. №
01001751941/13.08.2015 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Б. за данъчен период
01.07.2015 г. - 31.07.2015 год. е потвърдил неистина - декларирал ДДС за внасяне в размер
471.70 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 86 621.70 лева и чрез използване на
неистински документи при водене на счетоводството - данъчни фактури, а именно :
-фактура № ********** / 26.06.2015 г. издадена от „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
3
основа на стойност 23 180 .00 лева и начислен Д ДС в размер на 4636.00 лева;
-фактура № ********** / 18.06.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 32 570.00 лева и начислен ДДС в размер на 6514.00 лева;
- фактура № ********** / 20.07.2015 г. издадена от „Т.А.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 375 000.00 лева и начислен ДДС в размер на 75 000 .00 лева и
използване на документ с невярно съдържание при представяне на информация пред
органите по приходи -дневник за покупки за м.07.2015 г. , в който отразил посочените
фактури и по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 86 150.00
лева- престъпление по чл.255, ал.З вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК във вр.с чл.26,ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението
изцяло, така, както е повдигнато. Намира, че от доказателствата по делото несъмнено следва
да се направи извод, че подсъдимия съзнателно, при условията на пряк умисъл и в
условията на продължавано престъпление е потвърдил неистина, както в ГДД по чл.92 от
ЗКПО, като е използвал и неистински документи в СД по чл.125 от ЗЗД за финансовите от
2012 год. до 2016 год. вкл., като е отразил фактури по несъществуващи сделки, както и е
използвал неистински документи при водене на счетоводството и такива с невярно
съдържание- пред органа по приходите. Прокурорът излага подробни съображения относно
всички съставомерни признаци на деянието, като се мотивира с твърдение за почти
безпротиворечив доказателствен материал- както показанията на разпитаните свидетели,
така и писмените доказателства и заключението на счетоводната експертиза.
Предлага ОС да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му
наложи наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 от НК, изпълнението на
което да отложи по реда на чл.66,ал.1 от НК, както и наказание конфискация на
имуществото.
Гражданският ищец- Държавата в лицето на Министерство на финансите, чрез
юрисконсулта си, излагат доводи, че обвинението е доказано, поради което и считат, че
подсъдимия следва да бъде признат за виновен и осъден да заплати сторените от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.
Подсъдимия Д. Н. Г. се явява лично и с процесуалния си представител- адв.Н.. Подсъдимият
дава частични обяснения, като твърди, че няма как да е знаел какво е състоянието на
фирмите, с които договаря, а те сами го намерили, след като разбрали, че търси работници и
фирми- подизпълнители. Защитата пледира, че подсъдимия следва да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че Г. няма как да е знаел, за това, че
фирмите, подизпълнители и негови съконтрагенти са имали данъчни задължения, както и
това, че са нямали необходимата обезпеченост от към работни кадри. Твърди, че
обстоятелството, че НАП не е признала няколко фактури, издадени от името на фирмата на
подсъдимия, не означава, че той е извършил престъпление. Намира, че това следва да бъде
обект на административно, но не и на наказателно производство. Защитата пледира да не се
ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, защото той не е знаел, че сделката по
която е страна е част от измама с ДДС.
Подсъдимия Г., в право на лична защита поддържа казаното от защитника му, а в право на
последна дума- твърди, че е невинен и не е знаел за действията на неговите съконтрагенти.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна със становищата на страните,
събраните доказателства по делото, намира, че доказателствата, събрани по предвидения
процесуален ред изясняват несъмнено следната фактическа обстановка:
Подсъдими Д.Г. е от гр.Г.Д., има висше образование, трудово ангажиран, семеен, осъждан
по нохд №342/2016 год. по описа на ОС Б., за престъпление по чл.343, ал.1 б“в“ във вр. с
чл.342,ал.1 пр.3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години. Присъдата е влязла в
4
законна сила на 21.06.* год.
В Търговски регистър към Агенция по вписванията на 21.11.2008 год. е регистрирано
търговско дружество „Г. - Н.“ ЕООД, с ЕИК *********, като подсъдимия Д.Г. е бил
едноличен собственик и представляващ същото дружество до 28.04.2016 год. Дружеството
регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Г.Д., ул. „С.Р.“, ***. Като предмет на
дейност на дружеството са вписани различни дейности, една от които : строителство,
проектиране, ремонт, модернизация и реконструкция на жилищни, търговски и промишлени
сгради и други строителни обекти.
На 15.04.2016 год. подсъдимия продал с договор всичките си 100 дружествени дяла на
„Ф.А.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си- Г.М. Г., на чието име има
прехвърлени множество други дружества. Продажбата е вписана в търговския регистър на
28.04.2016 год.
Дружеството „Г. - Н.“ ЕООД е било регистрирано по Закона за данък добавена стойност
/ЗДДС/ на 05.03.2010 г. и съответно дерегистрирано с акт за дерегистрация на НАП, ТД
София от 29.08.2017 г./том 4, стр.81, ДП/.
На 15.02.2010 г. подсъдимия Г., в качеството му на представляващ търговското дружество и
свидетеля Д.Т.- счетоводител, бил сключен граждански договор за счетоводни услуги. По
силата на този договор и съобразно утвърдената между страните практика, счетоводната
отчетност на дружеството се извършвала от свид. Т.. За нуждите на счетоводството
свидетеля Т. контактувал с подсъдимия, като последния му предавал всички документи,
които подлежат на осчетоводяване. В отделни случаи съконтрагенти на дружеството на
подсъдимия са оставяли фактури за осчетоводяване в офиса на свидетеля Т., като във всеки
такъв случай свидетеля разговарял с подсъдимия, който „потвърждавал“ фактурата и това,
че подлежи на осчетоводяване. При изпълнение на задълженията си по този договор
свидетеля Т., въз основа на така представените му от подсъдимия документи, и на
основание изрично пълномощно, чрез електронен подпис подавал за всеки отчетен период,
за „Г. - Н.“ ЕООД, справки- декларации по ЗДДС, изготвени въз основа на аналитичните
регистри - дневници за покупки и такива за продажби, както и годишни данъчни
декларации/ ГДД/. Преди подаването отчетите и ГДД са подписвани и от подсъдимия. Свид.
Т. съответно го уведомявал за получения данъчен резултат по СД и съответно по
ГДД.Декларациите са подавани винаги след потвърждението от подсъдимия. Посоченият
свидетел обслужвал счетоводно дружеството „Г. - Н.“ ЕООД, за времето от 2009 до 2016
год. През този период дружеството извършвано основно дейност- строителство на къщи за
годсти в с.Л., И.ден, О..
През 2012 год. , за данъчния период 01.04.2012 г. - 30.04.2012 в счетоводството на
дружеството били представени от подсъдимия за осчетоводяване фактури, за доставки,
които реално не са били извършени както следва :
1) фактура № 1178/23.04.2012 г. на „П.“ ЕООД с ЕЖ ********* с данъчна основа на
стойност 2 801 лева и начислен ДДС 560.20 лева;
2) фактура № 170/11.04.2011 г. на „А.з.т.“ ЕООД с ЕЖ ********* с данъчна основа на
стойност 5 066.55 лева и начислен ДДС 1 013.31 лева и
3) фактура № 213/19.04.2012 г. „Е. “ ЕООД с ЕЖ ********* с данъчна основа на стойност 12
576.60 лева и начислен ДДС 2 515.32 лева.
На 11.05.2012 г. за данъчен период месец 04.2012 г. в ТД на НАП гр.София, офис Б. от
името на „Г. - Н.“ ЕООД гр. Г.Д. е подадена СД по ЗДДС с вх.№ 01001313041/11.05.2012 г.,
с отразени в нея посочените по-горе три фактури. Общо начисления ДДС по тези фактури
бил в размер на 4 088,83 лв., като фактурите са включени в дневника за покупки за
м.04.2012 г. и дали отражение в обобщената информацията в СД за посочения месец, като
така данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 4 151,24 лв., се променил в ДДС за
5
внасяне в размер на 62,41 лв.
До 09.01.2013 год. собственик и управител на „П.“ ЕООД бил лицето К.Д.М., който за
времето от 26.10.2016 год. до 21.03.2022 год. е бил на лечение в Държавна психиатрична
болница Р., общо 14 пъти с диагноза „Разстройство в следствие на комбинирана употреба на
психоактивни вещества. Синдром на алкохолна зависимост. Абстинентни състояния“.
Собственик и управител на „А.з.т.“ е свидетеля И. Г. З., който в показанията си твърди, че
не познава подсъдимия по делото, като твърди също така, че никога не е чувал за фирма с
наименование „Г. Н.“ ЕООД и е нямал търговски взаимоотношения с нея. Твърди, че
притежава около осем фирми, които е закупил, но не е дал пари за това, а е получил по 250
лв. за закупуване на всяка една фирма.
Собственик и управител на „Е.“ ЕООД до 03.04.2012 год. е бил Е.М.М., а след посочената
дата- А.Т.М.. Независимо от вписаната промяна в търговския регистър, във посочената
фактура, издадена на 19.04.2012 год. е отразено , че неин съставител – с име и подпис е
Е.М..
По същия начин за данъчния период 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г., на неустановена дата
подсъдимия Г. предал на свид. Т. за осчетоводяване осем данъчни фактури издадени от „Е.“
ЕООД (3 бр.), „Г.“ ЕООД (1 бр.) и „Н.“ ЕООД (4 бл.), както следва:
- фактура № 745 / 23.09.2013 г. с данъчна основа на стойност 5 000.00 лева и начислен ДДС в
размер 1000.00 лева; фактура № 792 / 07.10.2013 г. с данъчна основа на стойност 9 200.00
лева и начислен ДДС в размер 1840 .00 лева; фактура № 831/ 18.10.2013 г. с данъчна основа
на стойност 5 980.00 лева и начислен ДДС в размер 1196.00 лева всички издадени от „Е.“
ЕООД, ЕИК *********;
- фактура № 1007 / 07.10.2013 г. с данъчна основа на стойност 1632.00 лева и начислен ДДС
326.40 лева издадена от „Г.“ ЕООД с ЕИК *********;
- фактура № **********/ 20.09.2013 г. с данъчна основа на стойност 7 300.00 лева и
начислен ДДС в размер на 1460.00 лева; фактура № **********/ 01.10.2013 г. с данъчна
основа на стойност 5 300.00 лева и начислен ДДС в размер на 1060.00 лева; фактура №
**********/ 08.10.2013 г. с данъчна основа на стойност 5 125,00 лева и начислен ДДС в
размер на 1025.00 лева; фактура № **********/ 22.10.2013 г. с данъчна основа на стойност
21 000.00 лева и начислен ДДС в размер на 4 200.00, всички издадени от „Н.“ ЕООД, ЕИК
*********. Общо начисления ДДС по тези фактури бил в размер на 12 107,40 лв.
След като получил фактурите, свидетеля Т. включил същите в дневника за покупки на „Г.-
Н.“ и обобщил информацията в СД по ЗДДС.
На 14.11.2013 г. за данъчен период месец 10.2013 г., в ТД на НАП гр.София, офис Б. от
името на „Г. - Н.“ ЕООД гр. Г.Д. е подадена СД по ЗДДС с вх. № 01001496389/14.11.2013.,
ведно с дневника за покупки. Чрез представените по-горе осем броя фактури, респ. СД,
данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 12 131,30 лв., се променило в ДДС за
внасяне в размер на 23,90 лв.
Дружеството „Е.“ ЕООД се е представлявало и управлявало от К.М. от 25.01.2013 год. до
03.02.2014 год., когато е продадено на Г. П.. Същият К.М., който е представлявал и
управлявал и „П.“ ЕООД е бил и собственик и управител и на „Г.“ ЕООД- от 15.01.2013 год.
до 03.02.2014 год., когато продал дружествените си дялове отново на Г. П.. Дружеството
„Н.“ ЕООД се представлявало и управлявало от свидетеля И.И., като двете фактури с
доставчик това дружество са за доставка и монтаж на дограма и дървени порти, макар и в
дружеството да са били назначени на работа сценограф и ръководител постановъчна част.
Свидетеля И. твърди, че не е притежавал фирма и това обстоятелство му станало известно,
след като бил викан да дава показания, както и, че не е чувал за фирма „Г. Н.“ ЕООД, нито е
договарял дограма с подсъдимия, когото не познава.
По същият начин за данъчния период 01.02.2014 г. - 28.02.2014 г., подсъдимия предал на
6
Д.Т. за осчетоводяване данъчна фактура № **********/21.02.2014 г. издадена от „Е.“ ЕООД,
с данъчна основа на стойност 20 261.10 лева и начислен ДДС в размер на 4 052.22 лева,
поради което и свидетеля Т. включил същата в дневника за покупки на фирма „Г. Н.“ и я
включил в обобщението на информацията в СД по ЗДДС. На 12.03.2014 г. в ТД на НАП
гр.София, офис Б. от името на „Г. - Н.“ ЕООД гр. Г.Д. е подадена СД по ЗДДС с вх. №
01001537428/12.03.2014 г., ведно с дневника за покупки /за данъчния период месец 02.2014
год/. Чрез включване на тази фактура в данъчния период данъчният резултат от ДДС за
внасяне в размер на 10 345,96 лв., се променило в ДДС за внасяне в размер на 6 293.74 лв.
Тази фактура е издадена на основание договор за услуга, сключен между „Г. Н.“ и „Е.к.“ на
13.05.2013 год., като договора е подписан за „Е.к.“ от Г. П. П., макар към тази дата
дружеството да е било собственост и се е представлявало и управлявало от К.М. /
прехвърлянето на дружествените дялове е станало на 03.02.2014 год./.
За данъчния период 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г., на неустановена дата подсъдимия Г. предал
на свидетеля Д.Т. за осчетоводяване данъчна фактура № 10000428/19.05.2014 г. издадена от
„Й.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна основа на стойност 60 135.00 лева и начислен ДДС в
размер на 12 027.00 лв. От своя страна Т. включил предадената фактура в дневника за
покупки и обобщил информацията в СД по ЗДДС. На 14.06.2014 г. за данъчен период месец
05.2014 г., в ТД на НАП гр.София, офис Б. от името на „Г. - Н.“ ЕООД гр. Г.Д. е подадена
СД по ЗДДС с вх. № 01001575769/14.06.2014 г., ведно с дневника за покупки. По този начин
данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 12 068,16 лв., се променило в ДДС за
внасяне в размер на 41,16 лв. Дружеството „Й.“ се представлявало и управлявало от М.Д.С.,
която за времето от 08.03.2018 год. до 16.07.* год., когато е починала е била настанена в дом
за стари хора. По време на престоя си там е показала данни за наличие на психоорганичен
синдром- лека степен.
За данъчния период 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г., по описания вече начин подсъдимия предал
на свид. Т. за осчетоводяване данъчна фактура № *********/21.04.2015 г. издадена от „Д.Д.“
ЕООД, ЕИК ********* с данъчна основа на стойност 10 250.00 лева и начислен ДДС в
размер на 2 050.00 лева, като Т. от своя страна включил предадената му фактура в дневника
за покупки и обобщил информацията в СД по ЗДДС. На 14.05.2015 г. за данъчен период
месец 04.2015 г., в ТД на НАП гр.София, офис Б. от името на „Г. - Н.“ ЕООД гр. Г.Д. е
подадена СД по ЗДДС с вх. № 01001713069/14.05.2015 г., ведно с дневника за покупки, като
по този начин данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 2 203,72 лв., се променило
в ДДС за внасяне в размер на 153,72 лв.
Към момента на издаване на фактурата дружеството „Д.Д.“ се представлявало от свидетеля
С. Г. С. . Последният в разпита си пред съда твърди, че се е занимавал със строителство и
преди около 10 години е имал търговски взаимоотношения с подсъдимия и неговото
дружество „Г. Н.“ ЕООД. Твърди също така, че е имал и други фирми, които е закупил, една
от които е и „Т.“, която в последствие продал и след продажбата новият собственик не е
упълномощавал С. да извършва дейност от името на фирмата.
За данъчния период 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г., на неустановена дата, подсъдимия предал
на свид. Т. за осчетоводяване 3 /три/ данъчни фактури, всички с издател „С.Х.“ ЕООД, ЕИК
*********, а именно: - фактура № **********/27.04.2015 г. с данъчна основа на стойност 19
750.00 лева и начислен ДДС в размер на 3950.00 лева;
- фактура № ********** / 08.05.2015 г. с данъчна основа на стойност 29 666.67 лева и
начислен ДДС в размер на 5933.33 лева и
- фактура № ********** / 21.05.2015 г. с данъчна основа на стойност 22 000.00 лева и
начислен ДДС в размер на 4400.00 лева. Общо начисления ДДС по тези фактури бил в
размер на 14 283,33 лв.
От своя страна свидетеля Т. ги осчетоводил, като включил същите в дневника за покупки за
7
м.05.2015 г. и обобщил информацията в СД. На 14.06.2015 г. за данъчен период месец
05.2015 г. в ТД на НАП гр.София, офис Б. от името на „Г. - Н.“ ЕООД гр. Г.Д. е подадена
СД по ЗДДС с вх. № 01001726174/14.06.2015 г., ведно с дневника за покупки, като по този
начин данъчният резултат от ДДС за в размер на 14 462,91 лв., се променило в ДДС за
внасяне в размер на 179,58 лв.
Дружеството „С.Х.“ ЕООД, считано от 04.09.2014 год. е било собственост и се е
представлявало от М.Л. И., който е починал на 12.03.* год.
За данъчния период 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г., свидетеля Т. получил от името на фирмата
на подсъдимия за осчетоводяване 3 /три/ данъчни фактури а именно:
- фактура № ********** / 26.06.2015 г. издадена от „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 23 180 .00 лева и начислен ДДС в размер на 4636.00 лева;
-фактура № ********** / 18.06.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 32 570.00 лева и начислен ДДС в размер на 6514.00 лева;
-фактура № ********** / 20.07.2015 г. издадена от „Т.А.“ ЕООД, ЕИК ********* с данъчна
основа на стойност 375 000.00 лева и начислен ДДС в размер на 75 000 .00 лева.
Общо начисления ДДС по тези фактури бил в размер на 86 150 лв.
Като лице извършващо счетоводното отчитане на процесното дружество, свид. Т. включил
предадените му от Г. три фактури в дневника за покупки за м.07.2015 г. и обобщил
информацията в СД. На 13.08.2015 г. за данъчен период месец 07.2015 г. в ТД на НАП
гр.София, офис Б. от името на „Г. - Н.“ ЕООД гр. Г.Д. е подадена СД по ЗДДС с вх. №
01001751941/13.08.2015 г., ведно с дневника за покупки,като по този начин данъчният
резултат от ДДС за в размер на 86 621,70 лв., се променило в ДДС за внасяне в размер на
471,70 лв.
Дружеството „Т.А.“ ЕООД, до 25.09.205 год. е било собственост и се е управлявало от С. Г.
С. /който е собственик и на дружеството „ ДНК- ДН“/, като след посочената дата е било
прехвърлено на М.Л. И., починал през * год., който е бил собственик и на „С.Х.“.
Същевременно, подсъдимия като собственик и управител на „Г.- Н.“ ЕООД, попада в
категорията „местно юридическо лице“, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1,
т.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, е данъчно задължено лице и
като такова на основание чл. 92 от ЗКПО което се облага с корпоративен данък е имал
задължение да подава годишна данъчна декларация /ГДД/, в която посочват данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В изпълнение на това си
задължение представляваното от подсъдимия дружество подавало следните ГДД:
На 31.03.2013 г. , подало в ТД на НАП, офис Б. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, за финансова 2012
г., с вх.№ 0100И0041854, в която декларирал приходи в размер на 665 543,95 лв. и разходи в
размер на 612 550,12 лв. и съответно печалба в размер на 52 993,83 лв. С оглед така
отчетените стойности и при ставка на корпоративния данък от 10 % представляваното от Г.
дружество е декларирал годишен данък в размер на 5 299,38 лв.
В ГДД дружеството на подсъдимия отчело през финансова 2012 г., и фактурите издадени от
фирми - № 1178/23.04.2012 г. на „П.“ ЕООД с данъчна основа на стойност 2 801 лева;
фактура № 170/11.04.2011 г. на „А.з.т.“ ЕООД с данъчна основа на стойност 5 066.55 лева и
фактура № 213/19.04.2012 г. „Е.“ ЕООД с данъчна основа на стойност 12 576.60 лева или
всички с обща данъчна основа в размер на 20 444,15 лв.
На 30.03.2014 г. като ДЗЛ, управляваното и представлявано от Г. дружество, подало в ТД на
НАП, офис Б. ГДЦ по чл. 92 от ЗКПО, за финансова 2013 г., с вх.№ 0100И070732, в която
декларирал приходи в размер на 1 823 374,72 лв. и разходи в размер на 1 703 120,16 лв., по
който начин се формира положителен финансов резултат - печалба в размер на 120 254,56
лв. С оглед така отчетените стойности и при ставка на корпоративния данък от 10 %
8
представляваното от Г. дружество е декларирал годишен данък в размер на 12 025,46 лв..
Отчетени през финансова 2013 г., са и фактурите издадени от следните фирми - фактура №
745 / 23.09.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 5 000.00 лева;
фактура № 792 / 07.10.2013 г. издадена от „Е.“ ЕООД, данъчна основа на стойност 9 200.00
лева; фактура № 831 / 18.10.2013 г.издадена от „Е.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 5
980.00 лева; фактура № 1007 / 07Л0.2013 г. издадена от „Г.“ ЕООД с данъчна основа на
стойност 1632.00 лева; фактура № **********/ 20.09.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, с
данъчна основа на стойност 7 300.00 лева; фактура № **********/01.10.2013 г. издадена от
„Н.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 5 300.00 лева; фактура № **********/ 08.10.2013
г. издадена от „Н.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 5 125.00 лева; фактура №
**********/ 22.10.2013 г. издадена от „Н.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 21 000.00
лева или всички с обща данъчна основа в размер на 60 537 лв.
След изключване на посочените фактури, по които дружеството на подсъдимия не е имало
реални доставки , разходите му се променят на 1 642 583,16 лв. (1 703 120,16 лв. - 60 537
лв.). След корекция на разходите му, финансовият резултат се променя от счетоводна
печалба в размер на 120 254,56 лв. в счетоводна печалба в размер на 180 791, 56 лв.
На 30.03.2015 г. като ДЗЛ, управляваното и представлявано от подсъдимия Г. дружество,
подало в ТД на НАП, офис Б. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, за финансова 2014 г., с вх.№
0100И0101240, в която декларирал приходи в размер на 1 281 850,50 лв. и разходи в размер
на 1 229 416,20 лв., по който начин се формира положителен финансов резултат - печалба в
размер на 52 434,30 лв. С оглед така отчетените стойности и при ставка на корпоративния
данък от 10 % представляваното от Г. дружество е декларирал годишен данък в размер на 5
243,43 лв.
През финансова 2014 г., дружеството на подсъдимия неправомерно включило в ГДД и
следните фактури - фактура № **********/21.02.2014 г. издадена от „Е.“ ЕООД, с данъчна
основа на стойност 20 261.10 лева и фактура № 10000428/19.05.2014 г. издадена от „Й.“
ЕООД, с данъчна основа на стойност 60 135.00 лева или всички с обща данъчна основа в
размер на 80 396,10 лв., като в случай, че тези фактури бъдат изключени, поради това, че по
тях няма реални сделки или доставки, разходите на дружеството на подсъдимия се променят
на 1 149 020,10 лв. (1 229 416,20 лв. - 80 396,10 лв.). След корекция на разходите му,
финансовият резултат се променя от счетоводна печалба в размер на 52 434,30 лв. в
счетоводна печалба в размер на 132 830,40 лв. С оглед изискванията в ЗКПО, дължащия се
от търговеца, след корекция, корпоративен данък е в размер на 13 283,04 лв. (132 830,40х 10
% ). По този начин неправилното отчитане на разходите е довело до укриване на
корпоративен данък в размер на 8 039,61 лв. (13 283,04 - 5 243,43).
На 31.03.2016 г. като ДЗЛ, управляваното и представлявано от подсъдимия дружество,
подало в ТД на НАП, офис Б. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, за финансова 2015 г., с вх.№
0100И0146987, в която декларирал приходи в размер на 3 504 434,71 лв. и разходи в размер
на 3 398 070,65 лв., по който начин се формира положителен финансов резултат - печалба в
размер на 106 364,06 лв. С оглед така отчетените стойности и при ставка на корпоративния
данък от 10 % представляваното от Г. дружество е декларирал годишен данък в размер на 10
636,41 лв. През финансова 2015 г.,в ГДД били включени и следните фактули - фактура №
********* /21.04.2015 г. издадена от „Д.Д.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 10
250.00 лева; фактура Хе ********** / 27.04.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, с данъчна
основа на стойност 19 750.00 лева; фактура № ********** / 08.05.2015 г. издадена от „С.Х.“
ЕООД, с данъчна основа на стойност 29 666.67 лева; фактура № ********** / 21.05.2015 г.
издадена от „С.Х.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 22 000.00 лева ;фактура №
********** / 26.06.2015 г. издадена от „Д.Д.“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 23 180
.00 лева; фактура № ********** /18.06.2015 г. издадена от „С.Х.“ ЕООД, с данъчна основа
на стойност 32 570.00 лева; фактура № ********** / 20.07.2015 г. издадена от „Т.А.“ ЕООД,
9
с данъчна основа на стойност 375 000.00 лева или всички с обща данъчна основа в размер на
512 416,67 лв. При изключване на посочените фактури разходите на „Г. Н.“ ЕООД се
променят на 592 105,97лв. (612 550,12 лв. - 20 444,15 лв.). След корекция на разходите на
дружеството, финансовият резултат се променя от счетоводна печалба в размер на 52 993,83
лв. в счетоводна печалба в размер на 73 437,98 лв. С оглед изискванията в ЗКПО, дължащия
се от търговеца, след корекция, корпоративен данък е в размер на 7 343,80 лв. (73 437,98 х
10 % ). Неправилното отчитане на разходите е довело до укриване на корпоративен данък в
размер на 2 044,42 лв. (7 343,80 - 5 299,38).
Със заповед от 01.10.2015 г., изменена със заповед от 11.01.2016 г., издадена от началника
на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София било образувано
ревизионно производство по отношение на „Г. - Н.“ ЕООД, гр. Г.Д.. Обхватът на ревизията
включвала -задължения на търговеца по ЗДДС, за периода 01.03.2010г. - 31.08.2015 г. и по
ЗКПО за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. Резултатите от ревизията са отразени в
ревизионен доклад от 12.04.2016 год., като срещу него, на 23.06.2016 год. е подадено
възражение от подсъдимия, в качеството му на представляващ и управляващ „Г.- Н.“ ЕООД.
Към възражението не са приложени допълнително доказателства. В ревизионния доклад,
ревизиращите органи са извършили анализ на покупките и са установили следното:
За фирма „Й.“ ЕООД, е извършена насрещна проверка с протокол от 28.03.2016 год.,
като е констатирано, че на адреса за кореспонденция не е открита такава фирма, а от
електронния адрес съобщението е върнато с гриф „непознат на адреса“. Констатирано
е, че фактура № ********** от 19.05.2014 год. е включена в дневниците за продажби
на „Й.“ ЕООД. Дружеството е дерегистрирано по ДДС на 12.08.2014 год. и към
времето на издаване на посочената фактура, дружеството е имало назначени трима
работника- двама ръководител постановъчна част и един сценограф. Дружеството не е
подавало декларации по образец 1 за работници по трудов или граждански договор.
Дружеството не е подало ГДД за 2014 год. и има установени с РА задължения по ДДС
в особено големи размери. Към периода на издаване на фактурата е установено, ме
част от доставчиците на Й.“ са дерегистрирани лица по ДДС с рисков профил. В хода
на ревизията от подсъдимия са изискани писмени доказателства във връзка с тази
фактура и Г. е предоставил договор за услуга от 04.03.2014 год., според който „Й.“
следва да извърши строително-монтажни дейности за обект за къщи в с.Л..
За фирма „С.Х." ЕООД , на 28.03.2016 г. е извършена насрещна проверка, като
дружеството е предоставило документи вх. № 53-06-5743/12.12.2015 г.. Представени са
- фактура №**********/27.04.2015 год. и договор за услуга от 26.05.2014 г. ; Фактура
№**********/08.05.201 год., плащане по СМР и договор за услуга от 18.06.2014 г. и
Количествено- стойностна сметка от 08:05.2015 г. ; фактура
№**********/21.05.2015 год., договор за услуга от 18.06.2014 год. г. и фактура №
**********/18.06.2015 год. за СМР по договор за услуга от 26. 05.2014 г. и
Количествено- стойностна сметка от 18.06.2015 год.
Посочените по –горе договори, представени от подсъдимия са граждански такива. При
извършената насрещна проверка на това дружество в НАП, ревизиращите са констатирали,
че „С.Х." е подало справка за изплатените суми по извън трудови правоотношения за 2014 г.
само за едно лице, което не е сред представените граждански договори. Не са представени
хонорар-сметки за изплатени суми по граждански договори, като от предоставените
оборотни ведомости е видно, че дружеството няма начислени и изплатени заплати по
трудови или граждански договори. Дружеството нямало назначени работници. Не са
предоставени документи от подизпълнители и документи за извършени разплащания. При
извършена проверка във е установено, че за периода на издаване на фактурите по- голямата
част от доставчиците на „С.Х." ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица и такива с рисков
профил.
10
В дневниците за покупки на „Г. Н." ЕООД са включени гореописаните фактури и по тях е
ползван данъчен кредит.
За фирма „П.“ ЕООД, на 28.03.2016 г. е извършена насрещна проверка. Представена е
една фактура с получател „Г. Н.“ ЕООД № 1178 от 23.04.2012 год. за закупуване на
тефтери 100 бр. Химикалки 1000 бр. Запалки 1000 бр. и транспорт. Не са
представени документи за разплащане по фактурите, нито транспортни документи.
В дневниците за покупки на „Г. Н.„ ЕООД е включена гореописаната фактура и по нея е
ползван данъчен кредит. Ревизиращият екип е констатирал, че дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС на 25.07.2012 г. по инициатива на данъчен орган. Фирмата
многократно е издирвана от органите по приходите / 31 пъти от които 2 бр. към датата на
издадената фактура/ и не е открита от органите по приходите за връчване на съобщения и
други документи регламентирани с ДОПК. Към периода, когато е издадена гореописаната
фактура, фирмата „П.“ е имала назначени 4 бр. работници по трудов договор: 1 бр.
строителен инженер. 2 бр. работници - строителство и 1 бр. художник. За периода на
издаване на фактурата всички доставчици на „П." ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица и
такива с рисков профил. На дружеството е извършена ревизия, като са установени
задължения по ЗДДС в особено големи размери.
За фирма „А.з.т.“ ЕООД на 28.03.2016 год. е извършена насрещна проверка, като
дружеството е предоставило на проверяващите документи и писмени обяснения.
Дружеството е предоставило документи и писмени обяснения вх. № 53-06-
5743/23.12.2015 г. Представени са фактура №170/11.04.2012 г. с предмет на
доставката: работни комплекти - 50 бр., тениски 100 бр., обувки 50 бр. и транспорт с
облагаема стойност 5066,55 лв. и ДДС 1013,31 лв. Фактура - предходни доставчици с
издател „Г." ЕООД и получател „Ай ‘зет трейд“ ЕООД №965/08.03.2012 г. с предмет
на доставката - доставка на стоки по опис. Не са представени документи за извършени
разплащания, нито транспортни документи. „А.з.т." ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС
на 18.05.2012 г. по инициатива на данъчен орган. Установено е, че дружеството е
включило в дневниците си за продажби посочената фактура. Фирмата е издирвана от
органите по приходите и не е открита от органите по приходите за връчване на
съобщения и други документи регламентирани с ДОПК. Дружеството няма назначени
работници по трудови договори. Не са подавани декларации за назначени лица по
граждански договори. За периода на издаване на фактурата доставчиците на „А.з.т."
ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица и такива с рисков профил.
За фирма „Е.“ ЕООД , издало фактура № 213 от 19.04.2012 год., на 28.03.2016 год. е
извършена насрещна проверка, като дружеството е предоставило на проверяващите
документи и писмени обяснения. Представени са товарителница от 19.04.2012 г. и
пътен лист, ведомост за заплати за м. април 2012 г. - неподписана, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ - 2 бр., 5 бр. копия на трудови договори,
фактури за предходен доставчик. Не са представени документи за разплащане по
фактурите, нито транспортни документи. В дневниците за покупки на „Г. Н." ЕООД е
включена гореописаната фактура и по нея е ползван данъчен кредит. Ревизиращият
екип е констатирал, че „Е." ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 28.09.2012 г. по
инициатива на данъчен орган. При проверка в информационния масив е установено, че
дружеството е включило в дневниците си за продажби гореописаната фактура. При
извършена проверка в информационната система на НАП - ПП - „Съобщения по чл. 32
от ДОПК" е установено, че фирмата е издирвана от органите по приходите / 24 бр., от
които 20 бр. след датата на издадената фактура/ и не е открита от органите по
приходите за връчване на съобщения и други документи регламентирани с ДОПК.
Дружеството към датата на издаване на гореописаната фактура има назначени 6
бр.работници по трудов договор, назначени като: 3 бр. - работник строителство. 2 бр. -
сценограф и 1 бр.ръководител постановъчна част. Дружеството е подало декларации
11
обр. 1 и 6, но не е правило вноски за данъци и осигурителни вноски. При извършена
проверка е установено, че за периода на издаване на фактурата доставчиците на „Е."
ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица и такива с рисков профил.
- За дружеството “Н.“ ЕООД на 28.03.2016 год. е извършена насрещна проверка, като
на адреса за кореспонденция не е отрита.
Ревизиращият екип е извършил проверка в информационния масив на ИАП и е
установил, че дружеството е дерегистрирано е по ЗДДС на 18.08.2004 г., регистрирано
е отново на 10.12.2014 г. и дерегистрирано на 06.01.2014 г. по инициатива на данъчен
орган. При проверка в информационния масив е установено, че дружеството е
включило в дневниците си за продажби следните фактури с получател „Г. Н." ЕООД:
фактура № ********** 22.10.2013 год.; фактура №********** от 01.10.2013 год.;
фактура № ********** от 08.10.2013 год. и фактура № ********** от 20.09.2013
год. „Г. Н." ЕООД е включило същите фактури в дневниците си за покупки и е
ползвало данъчен кредит.
Фирмата е издирвана от органите по приходите /21 бр.. от които 21 бр. след датата на
издадената фактура/ и не е открита от органите по приходите. Установено е, че към датите
на фактурите дружеството има назначени 5 бр. работници по трудови договори /назначени
като: 1 бр. сценограф. 2 бр. декоратор-сценичен и 2 бр. ръководител постановъчна част/.
Дружеството е подало декл. Обр. 1 и 6, но не е правило вноски за данъци и осигуровки. За
периода на издаване на фактурата доставчиците на „Н." ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС
лица и такива с рисков профил.
За фирма „Г." ЕООД е извършена насрещна проверка на 10.03.2016 год., като
дружеството е предоставило документи и писмени обяснения след приключване срока
на проверката вх. № 53-06-5743/16.03.2016 г. Предоставени са копия на фактура №
1007/07.10.2013 г. с предмет на доставката „монтаж на осветителни тела" и Договор за
услуга от 27.06.2013 г. Предоставени са Ведомост за заплати за м. октомври 2013 г.
/неподписана от работниците/, 7 бр. трудови договори за назначени работници като
„работник строителство". При извършена проверка в информационната система на
НАП - ПП - „Съобщения по чл. 32 от ДОПК" е установено, че фирмата е издирвана от
органите по приходите и не е открита. Към датата на издаване на фактурата
дружеството не е подало уведомления за назначени работници по трудов договор.
Установено е, че за периода на издаване на фактурата по-голямата част от
доставчиците на „Г." ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица и такива с рисков
профил. На дружеството е извършена ревизия, като са установени задължения по
ЗДДС в особено големи размери.
За фирма “Е.к." ЕООД е извършена насрещна проверка, като е установено, че
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 14.04.2014 г. по инициатива на данъчен
орган. Дружеството не е открито на адреса за кореспонденция, като е установено с
удостоверение от общината, че такъв адрес не съществува.
Независимо от това, в В ТД на НАП са постъпили документи от „Е.к." ЕООД, като видно от
тях дружеството е издало фактури на „Г.-Н." ЕООД, както следва: Фактура №
**********/23.09.2013 г. с предмет работно облекло, като във фактурата е посочено, че
плащането ще се извърши в брой. Фактурата е включена в регистър „Дневник продажби" за
м. 12/2013 г., а получателят по доставката „Г.-Н." ЕООД е отразил фактурата в регистър
„Дневник покупки" за м. 10/2013 г.; фактура № **********/07.10.2013 г. Към фактурата е
представен договор за услуга от 14.01.2013 г., съгласно който „Г.-Н." ЕООД възлага на „Е."
ЕООД, в качеството му на изпълнител, извършване на строително-монтажни работи за
обект къщи за настаняване на гости в с. Л.. Относно извършено плащане, в хода на
проверката не са представени разплащателни документи. Извършена е справка, при която се
установява, че „Е.“ ЕООД е включил фактурата в регистър „Дневник продажби" за м.
10/2013 г., а получателят по доставката „Г.-Н." ЕООД е отразил фактурата в регистър
12
„Дневник покупки" за м. 10/2013 г.; фактура № **********/18.10.2013 г. с данъчна основа на
стойност 5980,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1196,00 лв. Към фактурата е представен
Протокол № 2, Акт Обр. 19 от 18.10.2013 г. за извършени строително-монтажни работи. Във
фактурата е посочено, че плащането ще се извърши по сметка IBAN: ***. От страна на
задълженото лице са представени оборотна ведомост за м. 10/2013 г. и хронологичен
регистър на счетоводна сметка 411 „Клиенти", видно от които е осчетоводено плащане по
фактурата. Относно извършено плащане, в хода на проверката не са представени
разплащателни документи. Фактурата е включена в дневниците на двете фирми.; -фактура
№ **********/21.02.2014 г. с данъчна основа на стойност 20 261,10 лв. и начислен ДДС в
размер на 4052,22 лв. Като предмет на доставката е посочено „Плащане съгласно Акт
образец 19". Към фактурата е представен договор за услуга от 17.05.2013 г., съгласно който
„Г.-Н." ЕООД възлага на „Е." ЕООД, в качеството му на изпълнител, извършване на
строително- монтажни работи за обект къщи за настаняване на гости в с. Л.. Извършено е
осчетоводено плащане по фактурата, но относно него, в хода на проверката не са
представени разплащателни документи.
В хода на проверката не са представени документи, доказващи наличие на ДМА,
необходими за извършване на доставките, както и пътни листа и товарителници на
участвалите в доставките МПС. От страна на проверяваното лице не са представени и
документи относно ползване на подизпълнители, договор за счетоводно обслужване,
идентификационни данни на лицата водещи счетоводството на дружеството, декларация за
точния адрес на обекта, където се намират оригиналните счетоводни, банкови и др.
документи на дружеството.
От страна на ДЗЛ не са представени всички изискани документи в хода на извършваната
насрещна проверка, а представените такива са заверени копия. В хода на проверката от
страна на подсъдимия, като ДЗЛ не са представени оригинали на изисканите документи,
поради което не може да се направи сравнение помежду им. „Е.к." ЕООД, е дерегистрирано
е по ЗДДС на 14.04.2014 г. При проверка в информационния масив VAT е установено:
дружеството е включило в дневниците си за продажби посочените фактури с получател „Г.
Н." ЕООД, а последния ги е включил в дневниците си за покупки и е ползвало данъчен
кредит. Фирмата „Е.к.“ е издирвана от органите по приходите / 30 бр., от които 30 бр. след
датата на издадените фактури/ и не е открита от органите по приходите. Извършена е
проверка в информационната система на НАП - програмен продукт СУП, като
ревизиращият екип е установил, че към датите на издаване на фактурите, дружеството има
назначени 7 бр. работници по трудов договор/назначени като 4 бр. - общи работници и 3 бр.
- работници строителство/. Дружеството е подало декларации обр. 1 и обр. 6, но не е
правило вноски. При извършена проверка във ПП VAT 14 е установено, че за периода
на издаване на фактурата по-голямата част от доставчиците на „Е." ЕООД да
дерегистрирани по ЗДДС лица и такива с рисков профил. На дружеството е извършена
ревизия, като са установени задължения по ЗДДС в особено големи размери.
За фирма „ДНК- ДН“ ЕООД е извършена насрещна проверка на 31.03.2016 год.
Установено е, че „Д.Д." ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 03/11/2009, г. и е
дерегистрирано е по ЗДДС на 22/07/2015 г., както и, че дружеството е включило в
дневниците си за продажби две фактури с получател „Г. Н." ЕООД- фактура №
********** от 6.06.2015 год. и фактура № ********** от 21.04.2015 год., като
същите фактури са включени от „Г. Н." ЕООД в дневниците си за покупки и
дружеството е ползвало данъчен кредит. При насрещната проверка ревизиращите са
извършили две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, като фирмата,
представляващ или управител на същата не са открити. Дружеството не е
предоставило документи и писмени обяснения. Ревизиращият екип е извършил
проверка в информационния масив на НАП и е установил, че фирмата е издирвана от
органите по приходите / 5 бр., от които 5 бр. след датата на издадената фактура/ и не е
13
открита; към датите на фактурите дружеството има назначен 1 бр. работник по трудов
договор /назначен като: продавач - консултант/. Дружеството не е подавало
декларации Обр. 1 и 6 и не е правило вноски за данъци и осигуровки за работници по
трудови или граждански договори. При извършена проверка във ПП VAT 14 е
установено, че за периода на издаване на фактурата доставчиците на дружеството са
дерегистрирани по ЗДДС лица и такива с рисков профил.
- За фирма „Т.А." ЕООД , ревизиращите са извършили насрещна проверка на 30.03.2016
год., като искането е връчено на декларирания електронен адрес на дружеството, но
последното не е предоставило документи и писмени обяснения. При проверката
ревизиращият екип е установил, че „Т.А." ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 30/09/2013 г.
При проверка в информационния масив VAT е установено: дружеството е включило в
дневниците си за продажби една фактури с получател „Г. Н." ЕООД - № ********** от
20.07.2015год., като „Г. Н." ЕООД е включило същата фактура в дневниците си за покупки и
е ползвало данъчен кредит.
При проверката са установили също така, че фирмата е издирвана от органите на НАП и не
е открита. Къч момента на издаване на посочената фактура дружеството има назначен 1 бр.
работник по трудов договор /назначени като шофьор международни превози/. Дружеството
не е подавало декл. Обр. 1 и 6. и не е правило вноски за данъци и осигуровки. Към датата на
издаване на фактурата, доставчиците на „Т.А." ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица и
такива с рисков профил. След приключване на насрещната проверка „Т.А." ЕООД е
предоставило документи вх. № 53-06-5743/31 /03.2016 г.
Предоставени са завери копия на ф/ра № **********/20.07.2015 г. с предмет на доставката
„СМР по договор и акт образец 19" с обл. стойност 375000,00 лв. и ДДС 75000,00 лв.;
договор за изпълнение на строителни и монтажни работи от 10.09.2014 г. /за извършване на
строително-монтажни работи с предмет на обект „къща за гости в с. Гайтаниново/;
количествено-стойностна от 16.07.2015 г., количествено-стойностна сметка от 15.07.2015 г.
и количествено-стойностна сметка от 15.07.2015 г. Платежни документи по посочената
фактура обаче не са представени. Представени са 4 бр. граждански договори, но не са
предоставени сметки за изплатени суми.
Представени са 2 първи страници за заповед за командировка на същите лица. Не е
предоставена оборотна ведомост. Липсват документи за наличие на дълготрайни активи с
които дружеството би могло да извърши фактурираните доставки. Дружеството не е
подавало деклариции обр. 1 и обр. 6 за работници по трудов или граждански договор и не са
правени осигурителни вноски.
От „Г. Н.“ ЕООД са изискани всички документи, свързани със закупуването на стоки/услуги
и всички документи , свързани със заприходяването на същите стоки и изписването им при
последваща доставка, включително и извършените разплащания/ с издател „Т.А." ЕООД.
Представени Количествено-стойностни сметки от 15.07.2015 г. - 3 броя. За извършеното
разплащане не са предоставени документи.
Ревизията приключила с влязъл в сила ревизионен акт /РА/ № Р-22000115008135-091-
001/15.07.2016 г./ том 4, л.14/. С визирания по - горе ревизионен акт не било признато
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по доставки от „Е.“ ЕООД с ЕИК *********, „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, „П.“ ЕООД, ЕИК *********, “А.з.т.“ ЕООД, ЕИК *********,
“Г.“ЕООД,ЕИК ********* ,“Н.“ЕООД с ЕИК *********, „Й.“ ЕООД,ЕИК *********, “Д.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, “С.Х.“ЕООД,ЕИК *********, “Т.А.“ ЕООД, ЕЖ *********. ПРието
е в РА, че за да възникне право за признаване на данъчен кредит, то сделката следва да е
реална /а не само да има издадена фактура/, а по посочените по-горе фактури не са били
установени реално осъществяване на доставки на стоки и услуги /строително-монтажни
дейности/ по смисъла на ЗДДС (чл.6 и чл.9). За да приемат това агенцията по приходите е
посочила в РА, че за да се потвърди реалността на доставката на услуга следва да се докаже
14
дали лицето, издало фактурата е доставчик, дали притежава необходимите за
осъществяването на доставката материален, технически, технологичен и кадрови потенциал.
Самият процес по доставката се съпровожда от различни документи- договори, протоколи,
ведомости, фактури и др., които задължително следва да намерят отражение както в
счетоводството на ревизирания, така и на другата страна по фактурата. Така за посочените
по-горе фактури, проверяващите са приели, че те не са за реални доставки, тъй като от една
страна доставчиците не са представили никакви документи, а от друга в по-голямата си част
това са дружества, които са дерегистрирани по ЗДДС, имат извършвани ревизии с
установени задължения в особено големи размери. В РА е посочено също така, че освен
право на кредит по фактурите, издадени от спорните доставчици не са признати и разходи за
дейността и с тях е преобразуван финансовия резултат по ЗКПО за съответния период.
Подсъдимия, в качеството му на собственик и управител на „Г.- Н.“ ЕООД е оспорил
ревизионния акт, както пред административния орган /приел жалбата за неоснователна/,
така и пред съда, твърдейки, че той е нищожен. С решение от 23.03.2021 год. на ВАС ,
постановено по адм. Дело №10244 от 2020 год. е оставено в сила решение на Адм. Съд
София- град, постановено по адм.д. №13585 от * год., дс което е отхвърлено искането на
„Г.- Н.“ ЕООД за обявяване на нищожност на ревизионен акт № Р-22000115008135-091-
001/15.07.2016 год.
На основание чл.19,ал.1 от ДОПК на подсъдимия Д.Г. / като физическо лице, управител на
дружество, санкционирано от органа по приходите/ е издаден ревизионен акт № Р-
22000118001808- 091-001 от 18.11.2021 год. Този РА е обжалван от Г. пред Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, към НАП и с решение № 278 от
21.02.2022 год. е отменен посочения РА, издаден по реда на чл.19,ал.1 от ДОПК срещу
подсъдимия като физическо лице.
В хода на ДП е назначена и изпълнена от вещото лице Г.С. съдебно- счетоводна експертиза.
Същата е приобщена чрез изслушването й в хода на съдебното следствие. От заключението
на експертизата се установява, че не следва данъчния кредит за всяка една от
инкриминираните фактури, издавани от фирмите- „Е.“ ЕООД с ЕИК *********, „Е.“ ЕООД,
ЕИК *********, „П.“ ЕООД, ЕИК *********, “А.з.т.“ ЕООД, ЕИК *********,
“Г.“ЕООД,ЕИК ********* ,“Н.“ЕООД с ЕИК *********, „Й.“ ЕООД,ЕИК *********, “Д.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, “С.Х.“ ЕООД,ЕИК *********, “Т.А.“ ЕООД, ЕЖ *********.
Вещото лице е посочило подробни съображения за всяка една от фактурите, мотивирайки
заключението си.
Така установеното във фактическо отношение се изяснява от съвкупния доказателствен
материал по делото, който според настоящия съдебен състав оформя две групи
доказателства- тези, които установяват недействителността на сделките, включващи –
ревизионен акт, ревизионен доклад, съдебно- счетоводна експертиза и показанията на
свидетелите- В.В., М.М., В.П., И.И., И. З. и Д.Т., а втората група- обясненията, които
подсъдимия дава, частично показанията на свидетеля С.С. и писмените доказателства-
договори за услуги, протоколи за извършени СМР и др., които подсъдимия е приложил в
рамките на извършваната му ревизия, с които цели да установи, че процесните сделки са
напълно действителни.
На първо място следва да се отбележи, че по делото има безспорно установени факти, по
които не се спори, и това са писмените доказателства, установяващи, че подсъдимия Г. за
периода от 21.11.2008 год. до 28.04.2016 год. е бил собственик на 100 процента от
дружествените дялове, управител и представляващ на търговското дружество „Г. Н.“ ЕООД,
със седалище в гр.Г.Д.. От писмо на ТД на НАП Б. се установява също така, че това
дружество е било регистрирано по ДДС, на 05.03.2010 год. до 29.08.2017 год., когато е било
дерегистрирано. От показанията на свидетеля Д.Т. се установява също така, че за периода от
2009 до 2016 год. , същият въз основа на пълномощно е водил счетоводството на
15
дружеството на подсъдимия и е представлявал същото в НАП, вкл. е подавал ежемесечните
справки – декларации /СД/ и годишните данъчни декларации /ГДД/. Последните са били
изготвяни и подписани както от счетоводителя Т., така и от подсъдимия по делото. Съдът
цени показанията на свидетеля Т. като достоверни и правдиви, поради това, че същите
кореспондират с установеното по делото, че е подавал декларациите както с електронен
подпис, така и на място в офиса на НАП, въз основа на пълномощното, дадено му от
подсъдимия и след предварително уведомяване на подсъдимия. Този свидетел изяснява
също така и механизма по който е работил за нуждите на извършване на счетоводната
дейност на дружеството на подсъдимия, а именно- в счетоводният му офис са постъпвали
първичните счетоводни документи- фактури, които той е имал задължение да осчетоводи,
като тези фактури основно са му били предоставяни от подсъдимия, но сочи, че е имало и
други лица- съконтрагенти на Г., които също са носили фактури. За всяка една фактура
обаче, счетоводителя е уведомявал подсъдимия и само след неговото потвърждение тя е
била включвана в дневниците за покупки, респ. за продажби за всеки отчетен
период.Показанията на свидетеля в тази му част не се оборват от нито едно друго
доказателство, а и напълно житейски логично изясняват начина на комуникация между
счетоводителя и подсъдимия, поради което и съдът намира, че те следва изцяло да бъдат
кредитирани. От показанията на този свидетел, както и от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля С., както и от писмени доказателства се установява, че пред
инкриминирания период дружеството на подсъдимия е извършвало основно строително-
монтажни работи.
Безспорно установено е също така, както от писмените доказателства- ревизионен доклад,
ревизионен акт от 15.07.2016 год., както и от показанията на свидетелите В. Велева и М.М.,
служители на НАП, че на дружеството „Г. Н.“ ЕООД е била извършена данъчна ревизия
обхващаща задълженията по данък добавена стойност /ДДС/ и корпоративен данък, за
периода 2010-2015 год. В рамките на тази ревизия на органа по приходите, последните са
изисквали от подсъдимия, както и от неговия счетоводител- свидетеля Т., писмени
документи. Видно от показанията на Т., последният е предоставил на Велева и М.,
наличната при него счетоводна документация, а от своя страна подсъдимия е предоставил
допълнително писмени доказателства- сключвани договори за услуга, протоколи за
извършвани СМР. В хода на извършваната ревизия, посочените свидетели са приели, че част
от сделките, предмет и на настоящето обвинение не са действителни, поради което и са
приели, че са налице предпоставки за отказ да се приспадне данъчен кредит за целите на
ДДС и е отказан разход за целите на ЗКПО. Подсъдимият от своя страна оспорва в съдебно
заседание обвинението, като твърди, че сделките, по които му се отказва приспадане на ДДС
са действителни и той не е знаел и е нямало как да знае, че дружествата с които договаря
извършване на дейност по строителството, като подизпълнители нямат капацитет –нито
материален, нито човешки, да извършат това и са рискови дружества за нуждите на органа
по приходите. Тези възражения, настоящия съдебен състав намира, че следва да бъдат
отчетени като средство за защита, а не като средство за изясняване на обективната истина по
делото, поради което и не се кредитират от съда. За да постанови този си извод, съдът взе в
предвид, че от писмените доказателства и от съдебно- счетоводната и съдебно- почерковата
експертиза се установяват противни на твърденията на подсъдимия факти, а именно:
-По отношение на фирма „А.з.т.“, представлявана от свидетеля И. З. и фактура от
11.04.2011 год., се установява от показанията на свидетеля З., че той не познава подсъдимия,
никога не е извършвал търговска дейност с посочената фирма, като също така твърди, че
никога не е чувал това име – „Г. Н.“ ЕООД. Свидетеля изяснява също така, че има много
фирми, които „закупувал“ , като за целта продавачите му давали по 250 лв., а той не е
заплащал никакви пари. Една от фирмите, които имал, но не знае коя е имала счетоводител,
който починал. Свидетелят в показанията си е категоричен, че не е имал търговски
взаимоотношения с подсъдимия по делото и представляваното от него дружество, както и
16
,че е упълномощил едно лице да го представлява, но след 2017 год. и не знае за коя фирма.
Действително се установява, че тази фактура е включена в дневниците за продажби на
„А.з.т.инг“, но при извършената от ревизиращите насрещна проверка е установено, че се
касае за дружество, дерегистрирано по ДДС на 18.05.2012 год., т.е. месец след издаване на
фактурата по инициатива на данъчния орган. Установено е също така, че стоката по тази
фактура е с фактура, предходни доставчици „Г.с.“ ЕООД / последната също е издавала
фактури на подсъдимия в инкриминирания период, които ще се разгледат по-долу/. Съдът
намира, че е безспорно за тази сделка, че не е действителна, тъй като видно от съдебно-
счетоводната експертиза, сметката по която е внесена сумата от дружеството на подсъдимия
не е банковата сметка на „А.з.т.“ ЕООД, като от писмените доказателства, предоставени от
ЦКБ се установява, че няма такава вноска на каса или входящ междубанков/вътрешнобанков
превод. Същевременно не са и представени документи за приемане на стоката, предмет на
фактурата и за транспортирането й.
- по отношение на фактурата, издадени от „П.“ ЕООД на 23.04.2012 год. с предмет тефтери,
химикалки, запалки. Към този период собственик и управител на дружеството е било
лицето К.М., който през 2013 год. е прехвърлил дружеството. М. не е разпитан като
свидетел в хода на производството по делото, тъй като от писмените доказателства- писмо
от Държавна психиатрична болница гр.Р. се установява, че същият е с диагноза
:Разстройство в следствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Синдром на
алкохолна зависимост. Абстинентно състояние. Същият е бил и собственик и на други
дружества, издали фактура на подсъдимия Г., а именно „Г.“ и „Е.к.“. При насрещна
проверка на посочената фактура, издадено от „П.“ се установява, че от сметките на това
дружество не може да се установи, че има такава стока, каквато е продадена на „Г. Н.“
ЕООД, че в предоставения експедиционен лист е посочено плащане в брой, а във фактурата
– по сметка и експедиционния лист не съдържа данни за доказано реално осъществяване на
сделката.
- по отношение на фактура от 19.04.2012 год., издадена от „Е.“ ЕООД, което дружество към
датата на издаване на фактурата се е представлявало и е било притежание на Е.М., който
след април 2012 год. е прехвърлил дружеството на А.М.. Фактурата е с предмет- кофражни
платна, кюнебеци и транспорт. Банковата сметка, посочена във фактурата не е банкова
сметка на „Е.“, като това е видно от справката, предоставена от ЦКБ АД, като от същата е
видно и обстоятелството, че не е осъществяване плащане на каса или междубанков или
вътрешно банков превод.
-по отношение на дружеството „Е.к.“ и издаваните три броя фактури. Дружеството е било
собственост на К.М. / „Г.с.“, „П.“/, след което през февруанри 2014 год. е прехвърлено на Г.
П.. В рамките на ревизията, подсъдимия е представил договор за услуга от 14.02.1013 год.,
който е подписан от П., като представител на дружеството, макар и към този момент той все
още да не е бил такъв. Договора е за лепене на плочки, наковаване на дюшеме, на тавани,
монтаж на моноблокове. Представени от „Е.к.“ са и писмо- отговор, придружено с
документи. От всички тях не може да се установи наличие на кадрова /имало е на договор
само общи работници и един, назначен на длъжността „художник“/ и материална
обезпеченост за осъществяване на такава доставка. Отново от справка на електронен
носител от ЦКБ АД се установява, че сметката, посочена във фактурите не е сметка на „Е.к..
- по отношение на дружеството „Г.“ и издадената фактура от 07.10.2013 год. за монтаж на
осветителни тела. До 27.01.2014 год. дружеството е било собственост на К.М., след което
той го е прехвърлил на Г. П. /собственик и на Е.к.“ ЕООД/. Отново сметката , посочена във
фактурата не е банковата сметка на „Г.с.“ и видно от справката от ЦКБ АД, няма извършено
плащане нито на каса, нито междубанково или вътребанково. Наред с това е установено, че
„М.с.“ и „М.“ ЕООД, които са доставчици на „Г.“ са и доставчици на „Ен кострукт“.
- по отношение на четири броя фактури, издадени от „Н.“ ЕООД. – от 20.09.2013 год.; от
17
01.10.2013 год.; от 08.10.2013 год. и от 22.10.2013 год. Дружеството е било собственост и се
е представлявало от свидетеля И.И.. Последният твърди в показанията си, че на негово име
няма регистрирани дружества, вкл. „Н.“. Никога не е чувал за такава фирма, както и за
дружеството на подсъдимия и е нямал търговски взаимоотношения с дружеството на
подсъдимия. Установено е при насрещната проверка в рамките на ревизията на дружеството
на подсъдимия, че „Н.“ЕООД е дружество, което се издирва от органите по приходите и не е
открито на адреса, че към датата на фактурите има назначени на щат пет броя работници-
сценограф, двама сценични декоратори и двама ръководители постановъчна част, като за
работниците не са правени вноски за данъци и осигуровки. Същевременно видно от
фактурите те са за доставка на дървен материал- ламперия, греди, доставка и монтаж на
дограма и дървени порти и дървени парапети. Сметката, посочена във фактурите съвпада
със сметката, открита от „Н.“, но от справката от ЦКБ АД, се установява, че превод на пари
не е извършван.
- по фактурата , издадена от „Й.“ ЕООД от 19.05.2014 год. Дружеството е с управител и
собственик- М.Д.С., родена през * год., починала през * год., като преди това е била
настанена в дом за стари хора „Д.“, С. община. Същата е придобила дружеството на
23.04.2014 год. В хода на ревизията, подсъдимия е представил договор за услуга от
04.03.2014 год. с предмет строително-монтажни работи само за труд, подписан от Д., както
и процесната фактура също е подписана от нея, независимо, че тя придобива дружеството
почти месец по-късно. В рамките на извършената насрещна проверка „Й.“ не е представил
нито обяснения, нито документи. Банковата сметка посочена във фактурата не е банковата
сметка на „Й.“ ЕООД.
- по отношение на „ДНК- ДН“ ЕООД и издадените две фактури- от 21.04.2015 год. и от
26.06.2015 год., и двете издадени за извършени СМР. Собственик на това дружество,
считано от 04.02.2015 год. е бил свидетеля С.С. / също и собственик на „Т.“/. Последният,
разпитан като свидетел , твърди, че е имал търговски взаимоотношения с дружеството на
подсъдимия и е извършвал чрез служители на фирмите си строително монтажни работи в
района на гр.Г.Д.. Не си спомня какви и кога. Твърди също така, че дружествата му имали
сметки в различни банки и практика било във фактура да се посочи една сметка, но
действителния превод да се извърши в друга банка по друга сметка. Съдът намира, че
показанията на този свидетел не следва да бъдат ценени напълно, тъй като съдържат само
общи твърдения, за това, че дружеството е извършвало СМР, но в рамките на насрещната
проверка на дружеството „Д.Д.“ не са представени никакви доказателства, а същевременно с
това не са представени и няма приемо- предавателни протоколи за извършените СМР, не са
приложени от дружеството на подсъдимия хронологични и аналитични регистри по
счетоводните сметки за 2015 год., за да се направи извод за реално извършени СМР. Няма
извършено реално плащане, ведно от справката от ЦКБ АД. Дружеството е нямало кадрова
обезпеченост да извърши СМР и по втората фактура, сметката посочена в ЦКБ не е сметка
на дружеството.
- по отношение на „Т.“ и фактура от 20.07.2015 год. за извършени СМР. Това дружество
също се е представлявало от свидетеля С.С., като той го е придобил считано от 23.06.2015
год., и е прехвърлил същото на 06.10. 2015 год. на М.м И.. Подсъдимия е представил в
рамките на ревизията документи за удостоверяване на обстоятелството, че е имал договор с
„Т.“- договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 10.09.2014 год., като в него
за представляващ дружеството е посочен свидетеля С.. Последния сочи, при предявяване на
договора, че подписа е негов и договора е сключен с него. Съдът намира, че тези му
показания не следва да бъдат кредитирани поради факта, че както се посочи по-горе този
свидетел е придобил дружеството почти девет месеца по-късно. Установено е също така, от
справката от ЦКБ АД, че по посочената във фактурата сметка суми не са превеждани- нито
на каса, нито вътребанково, нито между банков превод, като и не е доказано материална и
кадрова обезпеченост.
18
- по отношение на четири фактури от „С.Х.“. Това дружество е било собственост на М.м И.,
починал през * год. При извършената насрещна проверка са представени сключени
граждански договори за пет души. При проверката органите по приходите са установили, че
не са изплащани суми по граждански договори, няма начислени заплати. Дружеството на
подсъдимия от своя страна е представило на НАП договор за услуга от 18.06.2014 год. и
количествено стойностна сметка от 21.05.2015 год., както и вносна бележка. Установява се
обаче от справката на ЦКБ АД, че „С.Х.“ изобщо нямат сметка в посочената банка, както и,
че превод по посочената във фактурите сметка не е извършван.
При оценка на доказателствата, настоящият съдебен състав намира, че напълно следва да се
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същата е изготвена
от вещо лице с необходимата квалификация, пълна и подробна е, изготвена е след анализ на
доказателствата, относими към предмета на експертизата и след като вещото лице е
изследвало дали по отделните фактури има действително плащане. Констатациите на
експерта кореспондират и с изложеното в ревизионния доклад и в ревизионния акт.
Последния от своя страна, съгласно разпоредбата на чл.127 от НПК е писмено
доказателствено средство, което не се оборва от нито едно доказателство по делото, поради
което съдът го цени като такова изясняващо правдиво обстоятелствата по делото. Наред с
това по делото са събрани достатъчно други доказателства за съставомерните признаци на
деянията.
Обясненията на подсъдимия, че не е знаел, че дружествата, издали процесните фактури
нямат материална, кадрова обезпеченост или пък сметката, посочена във фактурата не е
действителната и той няма как да знае това са само и единствено реализация на правото му
на защита, поради обстоятелството, че се явяват изолирани от останалия доказателствен
материал, но не и само изолирани, а в противоречие с него. На първо място следва да се
посочи, че е категорично установено, от изрично посочените по-горе справки от ЦКБ АД, че
плащане по процесните фактури не е извършвано, поради което и няма как този факт да не е
станал известен на подсъдимия. На следващо защитата сочи, че дружествата е могло да имат
повече от една сметка и подсъдимия да не е знаел това. Хипотетично това може да е така /но
в предвид на справката от ЦКБ АД/ или посочените във фактурите сметки не са
действително на дружествата или там, където има реална сметка, то няма извършено
плащане. Ако подсъдимия твърди, че е заплатил за действителни сделки, то той и първи
щеше да разбере, че превод не може да се извърши, тъй като съответното дружество няма
такава сметка. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в тази част, в която твърди,
че е възможно фактурата да е издадена като в нея е посочена една сметка, а превода да е
извършван по друга сметка, тъй като е следвало да издаде фактура със сметката, по която
желае да му се преведат парите, а такава не е представена при насрещната проверка. На
следващо място следва да се посочи и обстоятелството , че процесните фактури са издавани
от дружества, всички те с рисков профил, като такива имащи данъчни задължения в големи
размери. Отделно от това една част от дружествата са със свързани лица, а както е видно от
удостоверенията на актуалното им състояние това са дружества с адреси на управление в
различни населени места, така, че резонно буди въпроса как подсъдимия се е свързал с
подизпълнители /твърди, че те са го открили/ и е договарял и подписвал договори с лица,
които към момента на сключване на договора не са били собственици или управители на
тези дружества- напр. „Е.“ ЕООД е посочен като представляващ Г. П., независимо, че
същият е придобил дружествените дялове месеци по - късно или договора с М.Д.С. – „Й.“
ЕООД, като представляващ това дружество е посочен не реалния такъв - В.М., а М. Д.. Във
фактурата издадена от „Е.“ ЕООД с посочена дата 19.04.2012 г. е вписано лицето Е.М.,
въпреки че към таза дата управляващ и представляващ е бил вече А.М., който пък е посочен
в товарителницата като водач на товарен автомобил. Договора за СМР подписан със
свидетеля С. приблизително девет месеца преди той да придобие собствеността на това
дружество. Твърдението на подсъдимия, че е имал много подизпълнители от посочените
19
дружества и на строителните обекти са извършвани множество проверки от ИА „Главна
инспекция по труда“, които също са констатирали това обстоятелство е проверено чрез
изискване на справка от посочената инспекция. От тази справка се установява, че са
извършвани само две проверки- на 23.07.2015 год. и на 03.08.2015 год., като от приложения
по делото протокол от тях не се констатира истинността на твърденията на подсъдимия Г..
Следва да се отбележи също така, че свидетелите И. З. , В.П. и И.И. отричат да познават
подсъдимия или да са имали каквито и да е взаимоотношения с неговото дружество. От
показанията и на З. и на И. се изяснява, че това са лица, на които са прехвърляни множество
дружества, без те тях им е плащано /З./, като те никога не са развивали търговска дейност с
тези дружества. Показанията им следва да се кредитират доколкото се потвърждават от една
страна от заключението на счетоводната експертиза, че реални плащания по издаваните
фактури не са извършвани и от друга страна с констатациите от РА, че това са рискови
дружества, които са нямали материална и кадрова обезпеченост да извършват дейността,
описана в отделните фактури.
С факта на отразяване на посочените фактури, които както съдът прие са за нереални
доставки, в дневника за покупки и подаването му, ведно с посочената СД, подсъдимия Г. е
имал за цел да промени размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит.
Наред с това отразяването на тези сделки в месечните СД е довело и до отразяването им в
годишната данъчна декларация, която и в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.1 от
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като местно юридическо лице, „Г. -
Н.“ ЕООД е бил данъчно задължено лице (ДЗЛ). Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗКПО
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна
данъчна декларация, в която посочват данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък. Декларацията следва да бъде подадена до 31 март на следващата
календарна година, в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. В
качеството си на управляващ и представляващ, през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на
процесното дружество, Д.Г. имал задължение да подава посочената декларация в ТД на
НАП и той е сторил това. Корпоративния данък, който той като ДЗЛ дължи , съгласно чл. 19
от ЗКПО се определя въз основа на данъчната печалба, която съгласно чл. 18 от ЗКПО е
положителния финансов резултат, получен след отчитане на приходите и разходите на
дружеството през съответната финансова година и той е в размер на 10 % от облагаемата
печалба. За посочените години- от 2013 до 2016 год., независимо, че описаните по-горе
сделки са били недействителни /нереални/, подсъдимия ги е декларирал, факт който му е
бил известен, в предвид показанията на счетоводителя Т. и в резултат на това през 2013 год.
е декларирал за финансовата 2012 год. приходи в размер на 665 543,95 лв. и разходи в
размер на 612 550,12 лв. и съответно печалба в размер на 52 993,83 лв., или годишен данък в
размер на 5 299,38 лв., вместо печалба в размер на 73 437,98 лв. е довело до укриване на
корпоративен данък в размер на 2 044,42 лв. За финансовата 2013 год., на 30.03.2014 год.,
подсъдимия е декларирал приходи в размер на 1 823 374,72 лв. и разходи в размер на 1 703
120,16 лв., по който начин се формира положителен финансов резултат - печалба в размер
на 120 254,56 лв. и е декларирал годишен данък в размер на 12 025,46 лв., вместо
счетоводна печалба в размер на 180 791, 56 лв. , което е довело до укриване на
корпоративен данък в размер на 6 053,70 лв.
За финансовата 2014 год.,в ГДД от 30.03.2015 г. подсъдимия, като ДЗЛ декларирал приходи
в размер на 1 281 850,50 лв. и разходи в размер на 1 229 416,20 лв., по който начин се
формира положителен финансов резултат - печалба в размер на 52 434,30 лв. с деклариран
годишен данък в размер на 5 243,43 лв., вместо разходите действителни разходи от 1 149
020,10 лв. и счетоводна печалба в размер на 132 830,40 лв. и корпоративен данък в размер
на 13 283,04 лв. , като по този начин е довело до укриване на корпоративен данък в размер
на 8 039,61 лв.
20
За счетоводната 2015 год. подсъдимия е подал ГДД на 31.03.2016 г. като ДЗЛ, в която
декларирал приходи в размер на 3 504 434,71 лв. и разходи в размер на 3 398 070,65 лв., по
който начин се формира положителен финансов резултат - печалба в размер на 106 364,06
лв. и е декларирал годишен данък в размер на 10 636,41 лв., вместо реални разходите от 2
885 653,98 лв. като така финансовият резултат се променя от счетоводна печалба в размер
на 106 364,06 лв. в счетоводна печалба в размер на 618 780,73 лв. и по този начин
неправилното отчитане на разходите е довело до укриване на корпоративен данък в размер
на 51 241,67 лв. Всички тези обстоятелства са изяснени от заключението на съдебно-
счетоводна експертиза, която, както съдът посочи по-горе се кредитира напълно.
От обективна страна, съдът намира, че подсъдимия, за да избегне установяването и
плащането на данъците, посочени по-горе е потвърдил неистина в ГДД за финансовите
2012,13,14, и 2015 год., като е потвърдил, че посочените от него разходи и печалба и
посочен краен за годината финансов резултат, въз основа на който дължи корпоративен
данък от 10 % се образува и въз основа на процесните фактури, като е знаел, че те не
отразяват действително извършени сделки. В съответните справки- декларации за
инкриминираните периоди той е използвал неистински документи при водене на
счетоводството — данъчни фактури от горепосочените дружества и използвал документи с
невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник
за покупки м.04.2012 г., м. 10.2013 г. м.02.2014 г. , м.05.2014 г. , м.04.2015 г. , м.05.2015 г. и
м.07.2015 г.,, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит, и е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения.
От обективна страна данъчните задължения са в особено големи размери - 202 138,18 лева,
от които ДДС за внасяне в размер на 134 758.78 лева и годишен корпоративен данък по
ЗКПО в размер на 67 379.40 лева. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК, данъци в
особено големи размери са тези, които надхвърлят 12000 лв. Защитата пледира, че не всяко
производство за дължимо ДДС следва да е наказателно, като твърденията според адв.Н. на
прокурора, че извършеното от подсъдимия е престъпление са неоснователни. Това
възражение не се споделя от съда в конкретиката на делото. Няма спор, че не всяко
избягване/укриване на плащане на данъци е престъпление. Този въпрос обаче е решен
законодателно- кога едно деяние е административно и кога наказателно. За да бъде
престъпление, то следва да се избягва установяване или плащане на данъчни задължения
или в големи размери или както е настоящият случай в особено големи размери.
Разпоредбата на чл.93 т.14 от НК дава и дефиниция на „големи размери“, като това са
данъци, чийто размер надхвърля 3000 лв. Задължения към хазната под тази сума е
административно деяние. В случая обаче, ведно от избегнатите и укрити от подсъдимия
данъци размера общо на задължението към органа по приходите надхвърля много пъти
минималният от 12000 лв., за да се приеме, че деянието е в „особено големи размери“,
поради което и съдът намира, че подсъдимия Г. и от обективна и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.255, ал.З вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1
НК. Касае се за продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, предмет на
обвинението са извършвани в непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка- съставяне на фактури за нереални сделки и при една и съща форма на вината и
едното деяние е продължение на следващото. В този смисъл е и ТР №1 от 07.05.2009 год. на
ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСНК.
От субективна страна подсъдимия Д.Г. е извършил престъплението при условията на пряк
умисъл – той напълно е съзнавал, че използвайки фактури за отчитане на недействителни
сделки ще доведе до промяна на финансовия резултат, което е общественоопасно ,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици- това че чрез тях ще се
промени финансовия резултат и е целял именно това – тъй като това е довело до укриване
и избягване на данъци, които той дължи като ДЗЛ и което ще доведе до промяна на
задълженията му в негова полза.
21
Причината за извършване на престъплението е финансова облага за подсъдимия, като
собственик и управител на ЕООД „Г. Н.“.
ПО НАКАЗАНИЕТО :
За престъплението в което съдът призна за виновен подсъдимия, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години и конфискация на част или цялото
имущество. Прокурорът намира, че при определяне на наказанието следва да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК.
Настоящият съдебен състав, след като анализира относимите към определяне на едно
справедливо и насочено към постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК, наказание, същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
тъй като не са налице нито многобройни, нито едно изключително смекчаващо
отговорността на Г. обстоятелство. Подсъдимият е осъждан, с присъда, влязла в сила на
21.06.* год. , т.е. след деянието, предмет на настоящето дело, но това е само веднъж и е за
престъпление по чл.343 от НК, което е непредпазливо деяние и в този смисъл, съдът намира,
че той е личност с невисока степен на обществена опасност. Наред с това е трудово
ангажиран и семеен, което също следва да бъде отчетено. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчита и периода от време от извършване на деянието -2016 год. до
постановяване на присъдата, който е с продължителност от приблизително шест години и
половина. Това обстоятелство обаче не е изключително според настоящия състав, тъй като
делото се отличава с фактическа и правна сложност и е следвало да бъдат събирани
множество доказателства и да се изготви експертиза с голям обем. На този факт се
противопоставя обстоятелството, че предмета на престъплението значително надхвърля
минимума на квалифициращото обстоятелство „особено големи размери“. Престъплението,
за което съдът призна Г. за виновен е с висока степен на обществена опасност, като в случая
следва да бъде отчетен и факта, че подсъдимия е „продал“ дружеството си на 28.04.2016
год., след ревизията на лице, за което е установено по делото, че има прехвърлени
множество фирми, като също така и се е разпоредил преди това с имуществото на фирмата
си, прехвърляйки същото на съпругата си. Поради това, настоящия съдебен състав, счете, че
справедливо ще е наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК, в
минимума предвиден в нормата на чл.255,ал.3 от НК „лишаване от свобода“ за срок от три
години. Изтърпяването на това наказание следва да бъде отложено за срок от четири години
от влизане на присъдата в сила, не само защото са налице основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК- към датата на извършване на деянието Г. е с чисто
съдебно минало, наказанието, което съдът му наложи е с продължителност от три години и
целите на наказанието могат да бъдат постигнати, без ефективното му изтърпяване.
Другото наказание, което законодателят е предвидил това е конфискация на част или цялото
имущество на подсъдимия. По делото е установено, че подсъдимият от 21.02.200 год. е
женен за Б. Г.а. Изискана е справка от Агенцията по вписванията, както и такава от служба
КАТ, от която се установява имущественото състояние на подсъдимия. Съдът не намира
основание за конфискация на цялото имущество на подсъдимия, тъй като той притежава
значително такова и това било несправедливо и в несъответствие с целената наказателна
репресия. Налице е основание за конфискация на част от него и това е ½ идеална част от
имот, находящ се в гр.Г.Д., обл. Б., ул.“С.В.“ *** и представляващ жилище- апартамент №8,
със застроена площ от 92.59 км.м., находящо се на четвърти жилищен етаж в жск. „К.Ф.“,
построена върху държавен поземлен имот с пл.№1507 от кв.10, по плана на гр.Г.Д., ведно с
избено помещение №8, със застроена площ от 15.69 кв.м.и таванско помещение №8 със
застроена площ от 20.30 кв.м., ведно с 9,85588% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, тъй като имота е придобит по време на брака на
подсъдимия.
С така наложените наказания, съдът намира, че ще се реализира както генералната, така и
22
специалната превенция, като съобрази и завишения брой престъпления от този вид.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателното производство за съвместно разглеждане е приет и граждански иск,
предявен от чрез Министерство на финансите, като представляващи Държавата срещу
подсъдимия Д. Н. Г. за сумата от 202 138,18 /двеста и две хиляди сто тридесет и осем лева и
осемнадесет стотинки/ лева, представляваща имуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2016 год., до окончателното изплащане на сумата. Както
се посочи по-горе подсъдимия бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение, от
което се установява, че има причинени имуществени вреди, които той е причинил виновно и
следва да възстанови, съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД в пълния размер на предявения
граждански иск, тъй като той е идентичен с предмета на престъплението, а няма
доказателства, от които да е видно, че подсъдимия е възстановил тази причинена вреда на
Държавата, а и давността е била прекъсната и към момента на постановяване на присъдата
не е изтекла.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като призна подсъдимия за виновен, съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК го осъди
да заплати и сторените по делото разноски: в размер на 481,20 /четиристотин осемдесет и
един лева и двадесет стотинки/, като от тях 399,60 /триста деведесет и девет лева и шейсет
стотинки/ по сметка на ОД на МВР Б., а останалите- 81,60 лв. по сметка на ОС Б. , както и
да заплати на ОС Б. сумата от 8085.52 / осем хиляди осемдесет и пет лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск и сумата от пет
лева за издаване на изпълнителен лист.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



23
Съобщи за изтекли лични данни