ПРОТОКОЛ
№ 587
гр. Варна, 05.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД , редовно
призован, представлява се от адвокат Б. П., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответникът „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован,
представлява се от адвокат К. Г..
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 27495 от 31.10.2024 г. от ответника
„ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез В. А. Д. – пълномощник на дружеството, в
която от името на „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се потвърждават всички действия
по делото от адвокат К. Г., който е упълномощен съгласно приложено
пълномощно да представлява ответника до приключване на делото с влязъл в
сила съдебен акт. Приложени са 2 бр. писмени пълномощни от „ТУИ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към В. Д. и пълномощно от последната към адвокат К. Г..
Съдът връчва молбата на процесуалния представител на ищеца за
запознаване.
Адв. П.: А В. Д. адвокат ли е?
Адв. Г.: Упълномощена е от двамата управители на дружеството да
представлява дружеството пред съдилища.
Адв. П.: Смятам, че не може да се конституира колегата, тъй като
упълномощаването от лице, което не е с адвокатски права по Закона за
1
адвокатурата, не може да изпълнява такива функции и съответно специалните
изисквания на ГПК не са изпълнени. Ние със сигурност нямаме интерес да
бавим делото, но такъв тип упълномощаване от лице с неюридическо
образование, нямащо право по ГПК да представлява ответника, не може да
санира тази липса чрез конституиране на редовно вписан адвокат.
Адв. Г.: Мога да представя пълномощно по конкретното дело от
представляващите „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вписани като управители в
указан от съда срок. В момента не разполагам с такова пълномощно.
СЪДЪТ намира, че адвокат К. Г. е редовно упълномощен дотолкова,
доколкото видно от съдържанието на представеното пълномощно от
органните представители на „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към В. А. Д. същото
има характер на търговско пълномощно по смисъла на чл. 26 от ТЗ и в този
смисъл, доколкото в пълномощното се съдържа упълномощаване на госпожа
В. Д. да представлява дружеството пред съдилищата и дотолкова, доколкото
ако същата не притежава юридическо образование и не отговаря на
изискванията на ГПК за процесуален представител пред съд, би следвало да
преупълномощи лице, което има права да представлява пред съд, съдът
намира, че така извършеното от нея преупълномощаване на адвокат К. Г. има
действие и го легитимира като процесуален представител в настоящия процес.
Независимо от това, съдът УКАЗВА на адвокат Г. да представи в
едноседмичен срок от днес пълномощно от органните представители на
дружеството.
Предвид редовното призоваване на страните, съдът намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
Адв. П.: Поддържам исковата молба. Поддържаме направените и с нея
доказателствени искания. Бих искал да уточня за доказателствените ни
искания, тъй като в проекто-доклада са допуснати свидетели на двете страни.
Моля първо да бъде изслушан свидетелят на ответната страна, тъй като той е
2
поискан като право-погасяващ твърдения на нашата искова молба и след което
евентуално бих преценил процесуално дали да бъде изслушан нашият
свидетел. Също така поддържам молбата от вчера, тъй като свидетелят ни е
колегата С. и клиентът е оттеглил пълномощното, за да не се съвместяват две
несъвместими качества.
Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения и моля да го
приемете за окончателен.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 27386 от 31.10.2024 г. от ищеца
„БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД, в която се посочва, че ищецът
оттегля пълномощното, предоставено на адвокат А. С. С. по делото.
СЪДЪТ връчва молбата на процесуалния представител на ответника за
запознаване.
Адв. Г.: Поддържам отговора на исковата и допълнителния такъв. По
отношение на изслушването на свидетелите, искаме същото да бъде
извършено едновременно с евентуална възможност за извършване на очна
ставка между свидетелите, като по отношение на заявеното от колегата, че
възнамеряват да ползват като свидетел адвокат С., считам, че оттеглянето на
пълномощното, извършено вчера е направено единствено с оглед избягване на
забраната свидетелстване по чл.166, ал.3 от ГПК. Считаме, че колегата не
може да бъде свидетел по това дело, също и с оглед разпоредбата на чл.33,
ал.4 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокат не може да бъде
разпитван в процесуално качество за фактите и обстоятелствата, които е узнал
при извършване на възложена му правна защита и съдействие. Още повече, че
приложеното към исковата молба пълномощно е в полза на Адвокатско
дружество „С. и П.“ и съгласно текста на пълномощното адвокат С. е
управляващ съдружник на това адвокатско дружество. По тези съображения
считам, че е недопустимо изслушването на точно този свидетел.
Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения и моля да го
приемете за окончателен.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 883 от 01.07.2024 година и го
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН в следния смисъл:
3
Предявен е допустим иск от „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски,
ул. „Първа" № 22, против „ТУИ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, бул. Ген. Колев
№ 113, ет. 10, за приемане за установено в отношенията между страните, че
„Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД не дължи на „ТУИ България“ ЕООД
сумите по изпълнителен лист от 28.02.2018 г., издаден от Окръжен съд - Варна
по ч.гр.д. № 248/2018 г. въз основа на Арбитражно решение от 03.01.2018 г. на
Арбитражния съд при БТПП по ВАД № 229/2016 г., а именно: 1) 88 840,88 лв.
(осемдесет и осем хиляди осемстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем
стотинки) – главница, представляваща подлежаща на връщане част от
гаранционен депозит по прекратен договор за наем, сключен между „Бизнес
Център Евксиноград“ ЕООД е качеството му на наемодател и „ТУИ България“
ЕООД а качеството му наемател на 11.11.2008 г., ведно със законна лихва
върху присъдената главница от 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане; 2)
2 671,75 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и
пет стотинки), представляваща законна лихва върху присъдената главница за
периода от 23.07.2016 г. до датата на предявяване на иска пред Арбитражния
съд при БТПП (08.11.2016 г.); 3) 14 023,75 лв. (четиринадесет хиляди и
двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи
арбитражни разноски, включващи заплатени държавни такси и разноски и
арбитражно възнаграждение; 4) 211,16 лв. (двеста и единадесет лева и
шестнадесет стотинки), заплатени в производството пред Окръжен съд - Варна
по издаване на изпълнителния лист; 5) както и начислените по изпълнително
дело № 20247170400152 по описа на ЧСИ Р. Т. законни лихви и такси и
разноски, при общ размер на задължението по изпълнителното дело към
29.03.2024 г. от 183 488, 61 лв. (сто осемдесет и три хиляди четиристотин
осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинка), поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага следните съществени фактически
твърдения:
През март 2024 г. по молба на ответника „ТУИ България" ЕООД било
образувано изпълнително дело срещу „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД №
4
20247170400152 по описа на ЧСИ с peг. № 717 на КЧСИ въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 248/2018 г. на ОС - Варна, ТО. Общият
размер на задължението по изпълнителното дело съгласно запорно съобщение
от 29.03.2024 г. възлизало на 183 488, 61 лв.
Твърди се, че „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД не дължи сумите по
изпълнително дело N 20247170400152 поради погасяване на вземането на
„ТУИ България" ЕООД по изпълнителния лист по давност.
Ищецът излага, че по молба на ответника от 02.04.2018 г. въз основа на
посочения по-горе изпълнителен лист било образувано изп. д. №
20188080400227 по описа на съдебен изпълнител З. Д. с peг. № 808 на КЧСИ
срещу длъжник „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД. В рамките на
изпълнителното дело от страна на частния съдебен изпълнител било
извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и били
предприети действия на принудително изпълнение. На 05.04.2018 г. били
изпратени запорни съобщения до „Банка Пиреос България" АД, „Търговска
Банка Д" АД и „Алианц Банк България" АД, по които били наложени запори
на банкови сметки на длъжника в трите банки. На 05.04.2018 г. Частният
съдебен изпълнител изпратил запорно съобщение за налагане на запор на
притежаваните от длъжника моторни превозни средства: товарен автомобил
Ситроен с peг. № *******, товарен автомобил ЗИЛ 130 с peг. N° *******,
товарен автомобил Форд Карго с peг. № *******, лек автомобил Тойота Ленд
Круизер с per. № ******* и лек автомобил Форд Фиеста с peг. № ******, по
което бил наложен запор единствено на превозно средство с peг. № *******.
На 23.04.2018 г. държавата била присъединена като взискател по
изпълнителното дело за сумата от 3222,45 лв. Частният съдебен изпълнител
изпратил на длъжника „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД покана за
доброволно изпълнение с изх. № 9219/05.04.2018 г. , която била връчена на
„Бизнес Център Евксиноград" ЕООД на 21.06.2018 г. По изпълнително дело №
20188080400227 по описа на ЧСИ З. Д. не били предприети други
изпълнителни действия освен гореописаните. Прави се извод, че последното
изпълнително действие, предприето в рамките на изпълнително дело №
20188080400227 е присъединяването на държавата като взискател по делото, с
Разпореждане на съдебния изпълнител от 02.05.2018 г. На 19.03.2024 г.
процесуалният представител на „ТУИ България" ЕООД подал молба пред
ЧСИ З. Д. за връщане на изпълнителния лист от 28.02.2018 г., въз основа на
5
който било образувано изпълнително дело № 20188080400227. На 20.03.2024
г. били изпратени съобщения за вдигане на запорите върху банковите сметки
на длъжника, както и уведомление до ОДП ВАРНА, Пътна Полиция за
вдигане на запора върху МПС. След връщането на изпълнителния лист от
ЧСИ З. Д., в края на месец март 2024 г. „ТУИ България“ ЕООД подало молба
за образуване на ново изпълнително дело по изпълнителния лист от
28.02.2018 г. пред ЧСИ Р. Т.. Пред последната било образувано изпълнително
дело № 20247170400152. Ищецът твърди, че не дължи плащане на каквито и
да е суми по изпълнително дело № 20247170400152 по описа на ЧСИ Р. Т., тъй
като вземанията, предмет на това изпълнително дело към датата на
предявяване на исковата молба са погасени по давност. Давността на
вземането била настъпила в рамките на предходното изпълнително дело №
20188080400227 по описа на ЧСИ З. Д..
Поддържа, че последното валидно изпълнително действие предприето в
рамките на изпълнително дело № 20188080400227 е присъединяването на
държавата като взискател във връзка с публични задължения на „Бизнес
Център Евксиноград" ЕООД, което е извършено на 02.05.2018 г. Това било
последното действие, с което се прекъсва давността на вземането по
изпълнителния лист от 28.02.2018 г. на основание чл. 116, букв. в) от ЗЗД и от
тази дата започвала да тече нова погасителна давност, която била изтекла на
02.05.2023 г. В рамките на посочения времеви период не били предприети
каквито и да е действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
подточка „в" от ЗЗД във връзка с TP № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
както по искане на действителния кредитор, така и служебно от ЧСИ. Счита,
че недължимостта на сумите по изпълнителния лист от 28.02.2018 г. води до
недължимост и на всякакви други задължения, начислени в рамките на
изпълнително дело № 20247170400152 по описа на ЧСИ Р. Т., за законни
лихви, такси и разноски по изпълнителното дело. Според ищеца, изтичането
на погасителна давност на вземанията е факт, който е възникнал след
приключване на производството по ВАД № 229/2016 г. пред Арбитражния съд
при БТПП и след приключване на производството по ч.т.д. № 248/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Варна, в рамките на което е издаден изпълнителния
лист от 28.02.2018 г. т.е. факт, настъпил след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, по
смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
6
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен. Ответникът бил предявил иск, с който е прекъснал
давността на вземането (чл. 116, б. „б" ЗЗД). Освен това длъжникът бил
признавал вземането многократно (чл. 116, б. „а"). Горните обстоятелства
били настъпили преди твърдяната от ищеца дата на изтичане на погасителната
давност. Ответникът не оспорва обстоятелствата по образуване и водене на
ИД № 227/2018 по описа на ЧСИ З. Д. на стр. 2 и стр. 3 от исковата молба. Не
оспорва, че на 02.05.2018 г. е извършено последното изпълнително действие
по това изпълнително дело. Не оспорва обстоятелствата по образуване и
водене на ИД № 152/2024 по описа на ЧСИ Р. Т.. Посочва, че по това
изпълнително дело бил наложен запор върху 2 667 300 дяла собственост на
"Вива Бизнес Груп" ЕАД, в капитала на „Офис Център Евсксиноград" ЕООД,
които дружествени дялове по отношение на „ТУИ България" ЕООД се считали
за дялове на длъжника по изпълнителното дело „Бизнес Център Евксиноград"
ЕООД. Излага, че в хода на арбитражното производство по ВАД № 229/2016 г.
„Бизнес Център Евксиноград" ООД прехвърлило всички притежавани от него
2 667 300 дружествени дяла от капитала на „Офис Център Евксиноград"
ЕООД в полза на „Вива Бизнес Груп" ЕАД по силата на договор от 09.11.2017
г. Тъй като единствените активи на „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД –
недвижими имоти, които ответникът подробно описва, били апортирани в
капитала на „Офис Център Евсксиноград" ЕООД, кредиторът „ТУИ България"
ЕООД предявил срещу „Бизнес Център Евксиноград" ООД и „Вива Бизнес
Груп" ЕАД конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на
относителна недействителност на сделката по прехвърляне на дружествените
дялове като било образувано т.д. № 964/2018 г. ОС – Варна. С Решение № 403
от 13.05.2019 г. по т.д. № 964/2018 по описа на ОС - Варна, влязло в законна
сила на 16.06.2019 г. сделката била обявена за недействителна по отношение
на кредитора „ТУИ България" ЕООД. В хода на производството по ТД №
964/2018г. на ОС - Варна било открито производство по ликвидация на „Офис
Център Евсксиноград" ЕООД, вписано в ТР на 12.09.2019 г. Преди това, с
Договор за продажба на търговско предприятие, вписан в ТР на 08.08.2019 г.
„Офис Център Евсксиноград" ЕООД продало цялото си търговско
предприятие на „МПК Инвестмънт" ЕООД като по този начин „Офис Център
Евсксиноград" ЕООД останало без активи. На 07.02.2020 г. „ТУИ България"
ЕООД завело иск срещу „Офис Център Евсксиноград" ЕООД и „МПК
7
Инвестмънт" ЕООД за обявяване на продажбата на търговско предприятие за
нищожна, както и за установяване на несъществуващо обстоятелство, вписано
по партидите на ответните дружества в търговския регистър. По този повод
било образувано т.д. № 192/2020 г. на ОС - Варна. С Решение № 260004 от
14.01.2022 г. постановено по т.д. № 192 по описа на ОС - Варна за 2020 г.,
влязло в законна сила на 22.02.2024 г., била обявена за нищожна сделката,
обективирана в Договора за продажба на търговско предприятие от 31.07.2019
г. Излага обстоятелства, сочещи на свързаност между участниците в
разпоредителните сделки, като всички извършени увреждащи действия били
съгласувани помежду им с цел да осуетят предприетото от „ТУИ България"
ЕООД принудително изпълнение. Въз основа на така изложената фактическа
обстановка възразява срещу твърдението за изтекла погасителна давност на
вземането по изпълнителен лист по ч.т.д. № 248/2018 г. по описа на ОС –
Варна, като твърди, че с предявяването на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД е
прекъснал давността.
На следващо място възразява, че в хода на производството по т.д. № 192
по описа на ОС – Варна за 2020 г. било извършено признание на вземането,
произтичащо от решението по ВАД № 229/2016 г. от длъжника „Бизнес
Център Евксиноград" ЕООД. Това станало с електронно съобщение от
31.03.2023 г. от негов представител – адв. Б. П. до пълномощника на „ТУИ
България" ЕООД адв. Б. Б.. Твърди се още, че в периода 24.01.2020 г. до
27.02.2020 г. страните по настоящото дело били в интензивни преговори,
чиято цел е била уреждането на задълженията на „Бизнес Център
Евксиноград" ЕООД към „ТУИ България" ЕООД и прекратяване на всички
съществуващи помежду им съдебни процеси. В тази връзка на 10.02.2020 г.
била проведена среща в централния офис на „ТУИ България" ЕООД в гр.
Варна. До спогодба, както и до погасяване на задължението не се стигнало,
като проговорите приключили с електронно съобщение от 27.02.2020 г. на адв.
Б. П.. Предвид горното ответникът счита, че погасителната давност на
вземането, обективирано в изпълнителен лист по ч.т.д. № 248/2018 г. по описа
на ОС – Варна, е била прекъсната на 21.06.2018 г. Давността не е текла в
периода от 21.06.2018 г. до 16.06.2019 г., след което същата е била прекъсната
на 10.02.2020 г., на 27.02.2020 г., както и на 31.03.2023 г. С образуване на
изпълнително дело № 152/2024 г. по описа на ЧСИ Р. Т. и с предприемане на
изпълнителни действия по него започнала да тече нова погасителна давност.
8
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която оспорва като
необосновани възраженията на ответника, че с предявяването на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД на 21.06.2018 г. се прекъсвала давността.
Счита за неотносими към предмета на спора изложените от ответника факти и
обстоятелства относно завеждането на иск по чл. 26 от ЗЗД, тъй като това
действие не попада в обхвата на изрично и изчерпателно посочените в
разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, водещи до прекъсване на давността. Настоява,
че последното изпълнително действие, предприето в рамките на
изпълнително дело № 20188080400227 прекъснало давността на вземането е
осъществено на 02.05.2018 г. и моли това обстоятелство да бъде отделено като
безспорно. Поддържа, че не е налице признаване на дълга по смисъла на чл.
116, букв. „а" от ЗЗД, за което излага подробни съображения. Сочи, че
изявлението не изхожда от длъжника – „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД, а
обстоятелството, че адв. Б. П. е упълномощен да представлява „Бизнес Център
Евксиноград" ЕООД в хода на настоящото производство, не води до извода, че
към минал момент последният е имал право да представлява дружеството. В
електронното съобщение от 31.03.2023 г. се говорело за уреждане на
отношения във връзка с висящо към тази дата дело между „ТУИ България"
ЕООД и „Офис Център Евксиноград" ЕООД. Адв. Б. П. бил процесуален
представител на прехвърлителя на търговското предприятие „Офис Център
Евксиноград" ЕООД по т.д. 192/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
страна по което не бил длъжникът по изпълнителния лист, издаден въз основа
на арбитражното решение. „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД не било
упълномощавало в нито един момент адвокати да водят преговори от
неговото име във връзка с каквито и да е задължения към „ТУИ България"
ЕООД. Целта на отправеното съобщение била свързана единствено и само с
установителния иск за нищожност. Липсвало каквото и да е упълномощаване
на адв. Б. П. и по повод на делото с предмет процесното вземане пред
Арбитражния съд при БТТП. Процесуален представител на ответника по това
дело била адв. Граматикова. Съобщението от 27.02.2020 г. пък било
формулирано твърде общо без да се посочва за кои влезли в сила решения
става въпрос и било извадено от контекста. Пълната кореспонденция между
страните потвърждавала по категоричен начин, че преговори от името и за
сметка на „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД не са извършвани.
Следователно, за признаване на вземане с конкретните електронни съобщения
9
не можело да се говори.
Застъпва се становище, че признаване на дълга е правно ирелевантно,
когато вече има постановен съдебен акт, по който е формирано сила на
присъдено нещо. Признаването на дълга било мислимо само докато
съществува спор, включително в исковото производство, в което, ако
признанието се направи, същото ще се третира с последиците не на
прекъсване на давността, а с постановяване на осъдително решение. Самата
идея да признаеш задължението си при образувано изпълнително дело била
лишена от смисъл. Липсвало и изискването потвърждаването да е
„категорично и недвусмислено". Имейл кореспонденцията, представена от
ответника не съдържала данни относно размера и основанието на каквито и да
е вземания между страните. От нея не можело да се извлекат каквито и да е
сведения за дължимост и/или недължимост на процесните суми, не се
визирали конкретни суми и конкретните основания, които са ги породили.
Невъзможно било от електронните съобщения да се направи категоричен
извод за конкретно задължение и за това кой е длъжникът по него. Прави
извод, че при липса на каквото е да е лично изявление от длъжника, при липса
на каквото и да е упълномощаване от длъжника и при тази обща
формулировка на електронната кореспонденция, отправена в хода на редица
висящи дела между различни страни, не може да се извлекат каквито и да е
данни относно конкретни задължения, тяхното основание и размер, поради
което съобщенията от 31.03.2023 г. и 27.02.2020 г. не могат да се тълкуват като
признание по смисъла на чл. 116, букв. „а" от ЗЗД. Допълва, че погасителната
давност на законната лихва върху главницата е 3-годишна.
В подаден отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа изложеното в първоначалния отговор. Оспорва възраженията на
ищеца за липса на признание на вземанията предмет на настоящия
установителния иск. Пояснява какви задължения и между кои страни са
съществували в периода от 24.01.2020г. до 27.02.2020г. (когато се е
осъществила представената от ищеца в цялост електронна кореспонденция),
както и към 31.03.2023г. (датата на първото представено с отговора на ИМ
електронно съобщение), както и какви дела и между кои страни са били
висящи към тези времеви периоди.
В периода от 24.01 2020г. до 27.02.2020г. били установени задължения
10
на ищеца към ответника по изпълнителния лист от 28.02.2018 г. по ч.г.д. №
248/2018г. на ВОС и изпълнителен лист № 69/17.02.2020г. по т.д. № 964/2018
на ВОС, както и задължения на „Вива Бизнес Груп" ЕАД към ответника по
втория изпълнителен лист. Следователно, целта на електронната
кореспонденция от 24.01.2020 г. до 27.02.2020 г. била да се избегне
завеждането на ново дело, а на срещата провела се в офиса на „ТУИ България"
ЕООД на 10.02.2020 г. са могли да бъдат обсъждани единствено задължения на
ищеца към ответника, предмет на настоящия установителен иск, както и
задълженията на „Вива Бизнес Груп" ЕАД (едноличен собственика на
капитала на ищеца) към ответника. От цитираното от ищеца на стр. 3 от
допълнителната искова молба електронно съобщение на адв. Б. Б. от
18.02.2020 г. и от отговорът, който е последвал от адв. Б. П. от 27.02.2020 г.
можело да се изведе отделно признание на вземанията предмет на настоящото
дело.
Представената от ищеца в цялост електронна кореспонденция
осъществена в периода от 24.01.2020 г. до 27.02.2020 г. сочела за учреден в
полза на адв. Б. П. мандат (пълномощник на ищеца по делото) да води
преговори и да извършва изявления от името на "Бизнес Център Евксиноград"
ЕООД. Излага факти и обстоятелства във връзка със среща състояла се на
10.02.2020 г. в офиса на „ТУИ България" ЕООД в гр. Варна между законните
представители на ищеца и ответника в присъствието на техните адвокати (адв.
Б. Б. за ответника и адв. А. С. за ищеца). Подчертава, че по отношение на
признанието, извършено с електронното съобщение на адв. Б. П. от 31.03.2023
г., нямало съмнение, за кое задължение и на кой длъжник то се отнася, тъй
като в него се посочвало решението на Арбитражния съд, а единствено
ищецът е имал и има задължения към ответника постановени от арбитражен
съд.
Правна квалификация: чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Доказателствена тежест: Всяка страна следва да установи фактите, на
които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр.
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, а именно, че ответникът разполага с
изпълнителен лист за конкретни вземания и е образувал изпълнително дело.
11
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже възникването и съществуването на
право на принудително изпълнение по отношение на спорните вземания, в т.ч.
фактите и обстоятелствата, имащи за последица спиране или прекъсване на
погасителната давност относно спорните вземания след настъпване на тяхната
изискуемост.
СЪДЪТ намира, че следва да се приемат по делото представените от
страните в хода на размяната на книжа заверени преписи на писмени
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
исковата молба заверени преписи на: Изпълнителен лист № 93 от 26.02.2018 г.
по ч.т.д. № 248/2018 г. по описа ВОС; Запор върху дружествени дялове с изх.
№ 2312 от 29.03.2024 г. по описа на ЧСИ Р. Т.; Пълен препис от изпълнително
дело № 20188080400227 по описа на ЧСИ З. Д..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба заверени преписи на: Решение № 403 от
13.05.2019 г. по ТД № 964 по описа на ОС - Варна за 2018 г.; Решение №
260004 от 14.01.2022 г. по ТД № 192/2020 г. по описа на ОС – Варна
Електронно съобщение от 31.03.2023 г.; Електронно съобщение от 27.02.2020
г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
допълнителната искова молба заверени преписи на: И-мейл кореспонденция
между адвокати за периода от 27.01.2020 г. до 27.02.2020 г. - 4 листа; Протокол
(стенографски) от открито съдебно заседание от 22.02.2017 г. по ВАД №
229/2016 по описа на АС при БТПП; Протокол (стенографски) от открито
съдебно заседание от 30.10.2017 г. по ВАД № 229/2016 по описа на АС при
БТПП; Протокол (стенографски) от открито съдебно заседание от 31.05.2017 г.
по ВАД № 229/2016 по описа на АС при БТПП.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
отговора на допълнителната искова молба заверени преписи на: Справка за
движението на ТД № 192/2020 г. по описа на ВОС; Изпълнителен лист № 69
от 17.02.2020 г. по ТД № 964/2018 г. по описа на ОС – Варна.
СЪДЪТ намира за основателно искането на ищеца, първо да бъде
12
разпитан свидетелят на ответната страна дотолкова, доколкото предявеният
иск има характер на отрицателен установителен, което по начало води до
разместване на доказателствената тежест.
Доколкото беше заявено искане за разпитване на допуснатите свидетели
едновременно, тоест в едно и също съдебно заседание, съдът намира същото
за основателно.
С оглед заявеното от процесуалния представител на ищеца, а именно че
допуснатият в режим на довеждане свидетел е адвокат А. С. С., предвид
депозираното в днешното съдебно заседание оттегляне на пълномощия като
процесуален представител на ищеца по настоящото дело, съдът намира, че
към настоящия момент не е налице забрана по чл.166, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, воден
от процесуалния представител на ответника, с оглед на което снема
самоличността му:
Р. С. М., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. М. на въпроси от адв. Г.: Бях Финансов директор на „ТУИ
България“ ЕООД до 2021 г. Имам спомен за среща, която се осъществи между
„ТУИ България“ ЕООД и „Бизнес център Евксиноград“ ЕООД. Тази среща се
проведе през месец февруари 2021 г. в централния офис на „ТУИ България“
ЕООД, който се намира на ул. „Генерал Колев“. На тази среща присъствахме 5
души – аз, другият представител на „ТУИ България“ и тогавашен управител –
А. Д. Присъстваше също така адвокат Б. Б., който представляваше „ТУИ
България“ тогава по това дело и също представител на „Бизнес център
Евксиноград“ ЕООД – Г. Ш., както и техният адвокат – А. С..
Имаше едно дело, което се влачеше вече четвърта-пета година, дори
преди аз да започна там да работя. То е за невъзстановен депозит по
въпросния „Бизнес център Евксиноград“ ЕООД. „ТУИ“ си мести офиса в този
център на „Генерал Колев“ и трябва да се върне депозит, който не е
възстановен. Впоследствие предишното ръководство завежда това дело за
възстановяване на тази сума и стечение на времето с различни съдебни такси,
адвокатски хонорари, прехвърляне от едно дружество на друго, сумата
набъбва повече от двойно. Някъде около 200 000 беше задължението към онзи
13
момент и от „Бизнес център Евксиноград“ дойдоха при нас на преговори, за
да приключим с тези съдебни саги, като предложиха само около 25% от
сумата да ни платят – някъде около 50 000 от 200 000.
Невъзстановеният депозит беше в размер около половината – 88 000
лева. Всичко друго бяха държавни такси. Предложението беше да платят 25%
не от 88 000, а от 200 000, тъй като имаше много съдебни такси, адвокатски
хонорари…основно държавни такси – около 100 000. Предложиха около
50 000, което за нас не беше съвсем приемливо. Имаше насрещно
предложение от наша страна да се платят 75% от суми, които „ТУИ“ така или
иначе вече е платило, защото всички такси до тогава са били за наша сметка
плюс загубите от невърнатия депозит, но нямаше съгласие.
На английски език се говореше, тъй като нашата управителка тогава А.
Д., която е вписана в Търговския регистър. Тя е италиански гражданин и
затова на английски говорихме.
Към настоящия момент аз не работя за „ТУИ България“. От Ковид-
пандемията, от 2 години не работя там. Тази срещата беше горе-долу в
началото на Ковид-пандемията.
Свид. М. на въпроси от съда: Уточнявам, че тази среща се проведе
през месец февруари 2020 г. През 2021 г. аз вече не работих за „ТУИ“.
Свид. М. на въпроси от адв. П.: Тази сума е нараснала толкова, поради
процесуални юридически неща. Освен разноските, доколкото си спомням,
бяха прехвърлени много дялове от „Бизнес център Евксиноград“ ЕООД на
трето дружество – „Вива“. Всъщност от там идва голяма държавна такса.
Няколко процента от 2 600 000 дяла. Първо имаше арбитражно дело към
БТПП, което е спечелено в полза на „ТУИ“. Там разноските не са значително
големи – 2 000-3 000 лева, но впоследствие това прехвърляне, за да може
„ТУИ“ да оспори прехвърлянето, се наложи да плати тази голяма държавна
такса, тъй като вече говорим, че цялото прехвърляне се оспорва към това
трето дружество…което е спряно, доколкото си спомням.
Освен „Бизнес център Евксиноград“ за този двоен дълг имаше
задължение и към това дружество „Вива“, което се оказа, че е свързано, но
дали е 100%, трябва да се види документацията.
Адвокат С. беше представител на ответника. Предполагам цялото дело
14
той е водил преди това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
съдът указа на същия да остане в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, воден от процесуалния
представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността му:
А. С. С., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл.290 от НК,
след което същият обеща да говори истината.
Свид. С. на въпроси от съда: Ние сме съдружници с колегата П. в
Адвокатско дружество „С. и П.“, като от доста време адвокатското дружество
обслужва интереси на група фирми, измежду които и „Бизнес център
Евксиноград“. Основен, водещ адвокат по тези преписки е адвокат П., така че
имаме служебни отношения. С „ТУИ България“ в миналото сме имали
отношения, тъй като един от клиентите, който е представляван от господин В.
Й., предходно е бил управител на „ТУИ България“, така че е имало случаи, в
които сме имали отношения с „ТУИ България“, но това е било в миналото
доста отдавна.
Нямам възражения да свидетелствам.
Свид. С. на въпроси от адв. П.: Господин Й., който има отношение към
фирмите, включително към „Офис център Евксиноград“ дълго време работиха
по казуси с колегата П., като един ден, бидейки в офиса на кафе, аз предложих
да вляза като преговарящ от негово име, тъй като ние се занимавахме с други
неща, които касаят сделки на господин Й. и той беше заложен кредитор към
„Офис център Евксиноград“, така че решихме просто да направим постъпки
от негово име лично като В. Й., за да поискаме да откупим дълга и всъщност
бях натоварен от господин В. Й. да се явя като преговарящ да договоря с
„ТУИ“ уреждане на отношенията, за да може да се закупи дълга. Причината
това нещо да се направи е съществуването на права по привилигировано
вземане, което имаше господин Й. спрямо „Офис център Евксиноград“ и
съответно това, което е като отношения между страните да бъде уредено по
някакъв начин. Проведохме среща. Мисля, че тогава колегата П. ни
организира една среща. На срещата бяхме адвокатът на „ТУИ“ (не си спомням
името на колегата), управителят на „ТУИ“, една дама, на която не си спомням
името, още един човек имаше на срещата, от наша страна бях аз и управителят
15
на „Офис център Евксиноград“ – господин Ш.. На тази среща направих
предложение да се откупи вземането от В. Й., което има „ТУИ България“
срещу „Офис център Евксиноград“. Доколкото си спомням по това време все
още се водиха дела. Направихме това предложение, което впоследствие беше
отхвърлено като безкрайно ниско и с това приключи моето участие в тази
инициатива.
Свид. С. на въпроси от съда: Аз не съм много наясно как са фирмите
там. Независимо, че се споменава, че съм процесуален представител, аз съм
като back up–процесуален представител ако колегата е болен или нещо от този
род, но реално погледнато аз не се занимавам с делата на дружеството. Имаше
спор между „ТУИ България“ и сградата, която е като бизнес-център във
Варна, който дълг реално погледнато, тъй като се явяваше като пречка пред
уреждане на отношенията между господин Й. и други бизнес-партньори, а по
това време той беше заложен кредитор към същото дружество, се взе решение
да направим опит и да купим и този дълг. Този дълг беше за имот, доколкото
си спомням. Имаше някакво обезщетение. Не съм в детайли на делото. Имаше
дълг, който е възникнал на базата на някакви техни отношения. Имаше дело,
което бяха водили и реално погледнато моята задача лично, изобщо не беше да
влизам в детайли на дълга, а просто да се опитам да купя правата на „ТУИ
България“ от името на господин Й.. Дори мога да кажа, че доста време мина от
тогава и всичко това е от бележки, които имам към клиента.
Свид. С. на въпроси от адв. П.: Разговорите се водиха на английски
език. Всъщност инициативата беше наша. Аз участвах предимно в разговора и
аз говорих с представителите на страните. Колегата Б. почти не взе участие.
Говорихме с управителя и с още един човек, който мисля, че беше от
Финансовия отдел на „ТУИ България“. Разговорът беше ако можем ние да
влезем в обувките на „Офис център Евксиноград“, за да не се пречи на
решаването на основния дълг, който имаше като задължение към господин Й..
Адв. Г.: Аз нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свидетелите бяха освободени да напуснат съдебната зала.
Адв. П.: Представям и моля да приемете списък с разноски по чл.80 от
ГПК.
16
Адв. Г.: Представям и моля да приемете списък с разноски по чл.80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им и договор за правна защита и
съдействие.
СЪДЪТ по доказателствата:
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представения от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по
чл.80 от ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с разноски
по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие; фактура №
********** от 03.05.2024 г. преводно нареждане от 07.05.2024 г.; фактура №
********** от 28.10.2024 г.; преводно нареждане от 29.10.2024 г.; самолетен
билет и извлечение от разплащателна сметка с титуляр К. Г..
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Уважаеми господин Председател, моля да уважите така
предявения иск. Подробни мотиви сме изложили при размяната на книжа.
Смятам, че и двамата изслушани свидетели бяха коректни и точни в своите
спомени, но така или иначе смятам, че не се установи по несъмнен начин
признанието на дълга, тъй като реално към онзи момент на провеждане на
срещата задълженията към „ТУИ България“ са били от две свързани
дружества, а не само от ищеца и второ – предмет на срещата е била основно
идеята да се изкупи чрез цесия вземането, но това вземане и това
предложение, което имплицитно естествено съдържа признание за дълг, идва
от трето лице за спора, а именно физическото лице В. Й., поради което
смятам, че от тази бизнес-среща не може да произтече недвусмислено
признаване на дълга. Нямаме други съображения. Моля, в случай че уважите
исковата молба да ни присъдите разноските, съгласно днес представения
списък.
Адв. Г.: Уважаеми господин Председател, моля да отхвърлите иска като
неоснователен. Установи се недвусмислено в настоящото съдебно заседание
17
след изслушване на свидетелските показания, че през месец февруари 2020 г.
се е състояла среща между „Бизнес център Евксиноград“ и „ТУИ България“,
на която е бил обсъждан вариант за уреждане доброволно на отношенията
между страните, които именно по повод на вземането, което е възникнало във
връзка с невъзстановен депозит по договор за наем, което всъщност е и
предмет на настоящия съдебен процес, както и други задължения, възникнали
във връзка със съдебното производство на „ТУИ България“ по т.д. № 964/2018
г., водено срещу „Бизнес център Евксиноград“ и „Вива Бизнес Груп“.
Безпротиворечиво и двамата свидетели потвърдиха, че на тази среща е
присъствал Г. Ш., който от учредяването на „Бизнес център Евксиноград“ до
настоящия момент е единственият управител и представляващ на това
дружество. Същото се чу и от показанията на колегата С., който няколко пъти
каза, че срещата е била между „Офис център Евксиноград“ и „ТУИ“, но
спомена името на Ш.. Какво е било отношението на управителя на „Бизнес
център“ на тази среща, след като по думите на свидетеля са били уреждани
отношения на „Офис център Евксиноград“? Представили сме с
допълнителния отговор на исковата молба подробни доказателства за това, че
към датата, на която е била осъществена срещата – 20.02.2020 г., е
съществувало единствено задължение на „Бизнес център Евксиноград“ към
„ТУИ България“ ЕООД въз основа на арбитражното решение от 03.01.2018 г.,
както и задължения, произтекли от т.д. № 964/2018 г., задължени лица по
които са „Бизнес център Евксиноград“ и „Вива Бизнес Груп“. Към този
момент „ТУИ България“ не е имало задължения към „Офис център
Евксиноград“. По тези съображения единствените задължения, които са могли
да бъдат обсъждани на тази среща, са били задължения към „Бизнес център
Евксиноград“ и „Вива Бизнес Груп“ и действително е било направено
предложение за изкупване чрез цесия от действителния собственик на тези
свързани дружества – В. Й.. Считаме, че след като е направено предложение
за изкупване на дълг, по един несъмнен и категоричен начин е било направено
признание за съществуването на този дълг. По тези съображения считаме, че
преди изтичане на давността на вземането е било направено признание през
2020 г., след което е започнал да тече вече нов погасителен срок, който и към
настоящия момент не е изтекъл. По тези съображения считам иска за
неоснователен. Моля да го отхвърлите като такъв и да ни присъдите
сторените по делото разноски.
18
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:19
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19