Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53
гр. Габрово, 26.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 49 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово срещу Решение № 10 от 23.01.2023 година по АНД № 387/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 07-2200017 от 28.04.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на „******” ЕООД – гр. Габрово за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на
закона и прилагане на материалноправните разпоредби. Изразява се несъгласие с
извода на съда за повърхностно и формално третиране на представен по делото
разходен касов ордер, като се развиват доводи за установеност и доказаност на
санкционираното с процесното НП административно нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на дадено предписание за заплащане на дължимо и начислено във
ведомост за заплати възнаграждение за м. юли 2021 година трудово възнаграждение
на служител на санкционираното дружество. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение с всички произтичащи от това последици; претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Касационният жалбоподател Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата, искането по същество и това за присъждане на възнаграждение за двете инстанции.
Касационният ответник „******” ЕООД – гр. Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
Безспорно установено е, че след нарочна проверка от длъжностни лица, служители в Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, с предписание № 2, съдържащо се в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2138994 от 14.12.2021 година, на дружеството – касационен ответник е предписано в срок до 10.01.2022 година да изплати на посочено в предписанието физическо лице, работило като чистач-хигиенист в дружеството, дължимото и начислено във ведомост за заплати за м. юли 2021 година трудово възнаграждение. При последваща проверка на 09.03.2022 година, резултатите от която са описани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2207320 от 07.04.2022 година, е констатирано, че предписанието не е изпълнено. Посочено е, че според писмено обяснение на управителя на дружеството възнаграждението за м. юли 2021 година в размер на 108.01 лева е изплатено с РКО № 1 от 03.09.2021 година, според който на посоченото в предписанието лице е изплатена сума от 650 лева, представляваща заплата за м. август 2021 година. Последвало е издаване на АУАН и процесното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Не се твърди и не се установява посоченото по-горе предписание, в
качеството на индивидуален административен акт /чл. 21 и чл. 147 от АПК и чл.
405 от КТ/, да е било обжалвано по съдебен ред, поради което следва да се
приеме, че същото е влязло в сила и е подлежи на изпълнение.
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че наказващият
орган е извършил формално и повърхностно интерпретиране на отразеното в
посочения по-горе РКО, без да извърши проверка на твърденията на представляващия
санкционираното дружество, че допусната грешка в посоченото в РКО основание за
изплащане на посочената в него сума, като последната представлява сбор от няколко
дължими на работника суми. Въззивният съд е направил краен извод за недоказаност
на вмененото на дружеството нарушение по несъмнен и категоричен начин поради
неопровергаване на изложената защитна теза, което налага отмяна на процесното
НП като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав намира посоченият по-горе извод за неправилен
с оглед събраните по делото доказателства. РКО № 1 от
03.09.2021 година е бил вече
наличен и представен по време на първоначалната проверка от 18.11.2021 година,
завършила с даването предписания, съдържащи се в Протокол за извършена проверка
изх. № ПР2138994 от 14.12.2021 година. Видно от последния, за м. август 2021
година не е установено нарушение, касаещо начисляването и/или изплащането на
трудовото възнаграждение на чистач-хигиенист, поради което няма отправено
предписание, касаещо м. август 2021 година. Представянето на РКО № 1 от 03.09.2021
година с цел доказване изпълнение на процесното предписание е защитна теза,
която е несъстоятелна предвид установените по делото факти. Управителката на
санкционираното дружество в писмено обяснение от 21.03.2022 година е посочила,
че заплатата за м. септември 2021 година е изплатена с платежно нареждане от
07.01.2022 година, което е сторено в изпълнение на предписание, дадено при
процесната проверка, като не се споменава изплащането на аванс, какъвто по-рано
е твърдяла, че е изплатила с процесния РКО в размер на 70 лева, докато в
съдебно заседание пред въззивния съд на 03.11.2022 година е посочила, че авансът
е в размер на 60.53 лева. Отделно от това, сборът на сочените във въпросното
съдебно заседание суми е различен от изплатената с процесния РКО сума от 650
лева. Настоящият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства налага извода, че процесното предписание не е изпълнено,
каквото е и твърдението на административнонаказващия орган, необорено по
надлежния ред или поне разколебано от страна на оспорващото дружество.
За неизпълнение на предписанието е наложена имуществена санкция от 2000
/две хиляди/ лева, но настоящият касационен състав не споделя довода на административнонаказващия
орган, че неизпълнението и на други предписания следва да води до налагане на санкция
в по-висок размер от минимално предвидения, тъй като за всяко отделно нарушение
се налага самостоятелна санкция. В НП се сочи наличие на отегчаващи вината
обстоятелства, но конкретни такива не са посочени. Това, че предписанието касае
неизплатено трудово възнаграждение и за работника са настъпили вреди, не може
да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство, а касае характера на засегнатите
отношения. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че наложената с
процесното НП имуществена санкция следва да бъде намалена до минималния размер
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Искането на касационния жалбоподател за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и
основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора,
поради което следва да бъде уважено, като
касационният ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на насрещната
страна сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, определена по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 10 от 23.01.2023 година по
АНД № 387/2023 година по описа на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 07-2200017 от 28.04.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на „******” ЕООД – гр. Габрово за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „******” ЕООД – гр. Габрово с ЕИК *******да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.