Р Е Ш Е Н И Е
Номер 171
13.07.2020г.
гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На тридесети юни
2020 година
В открито съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретар
Катерина Маджова, като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,
въззивно гражданско дело номер 1126/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258
– 273 във вр. с
чл.240, ал.1, т.1 от ГПК.
Производството е образувано по първоначална Искова
молба вх.№ 11877/22.04.2019г./л.2- 3 от първоначалното гр.д.№ 2202/2019г. по
описа на РС- Ст.Загора/ и Уточняваща молба вх.№ 28256/09.10.2019г./л.7 от
настоящото в.гр.д.№ 1575/2019г. по описа на ОС- Ст.Загора/, с които Т.П.
*** твърди, че ответникът
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”- ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.„Гогол" № 18-20, се бил снабдил с неприсъствено
Решение по гр.д.№ 6014/2013г. по описа на PC- Ст.Загора, че тя й дължала солидарно с „Енеа“- АД и К.П.М. сумата 4 000 лв. главница за
неизпълнено задължение по Договор № 46635/07.05.2008г. за кредитен лимит по
международни кредитни карти MasterCard Business, Анекс № 1/19.06.2008г., Анекс № 2/07.01.2009г. и Анекс
№ 3/16.03.2009г. към този договор, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 14.04.2011г. до изплащането й, сумата 58, 32 лв. за просрочена редовна лихва
за периода от 01.10.2010г. до 01.11.2010г., сумата 470, 65 лв. за наказателна
лихва за периода от 02.11.2010г. до 13.04.2011г., както и сумата 90, 58 лв. за направени разноски по делото, за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД-
гр.София, против „ЕНЕА"- АД, гр.Варна, К.П.М. от гр.Ст.Загора и нея- Т.П.Н./сега
М./***, Заповед за изпълнение № 3901/26.04.2011г. и изпълнителен лист от
27.04.2011г. по ч.гр.д.№ 5696/2011г. по описа на РС- гр.Варна. С допълнителна
Молба вх.№ 9185/11.07.2019г./л.34 от първоначално образуваното и впоследствие
прекратено в.гр.д.№ 1201/2019г. по описа на ОС- Ст.Загора/ ищцата е поискала
конституирането на още 2 бр. правни субекти, като ответници/„ЕНЕА"- АД,
гр.Варна и К.П.М. ***/, които били заедно с нея ответници по атакуваното от нея
неприсъствено решение. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора постановеното
против нея неприсъствено Решение № 959/29.09.2014 г. по гр.д. № 6014/2013 г. по
описа на Районен съд- Ст.Загора да бъде отменено изцяло, защото според нея не й
е било връчено по надлежния ред преписи от исковата молба и призовка за насроченото
по делото открито съдебно заседание, като излага подробно своите фактически и
правни аргументи в тази насока, както и да се обезсили заповедта за изпълнение,
със законните последици от това. Представила е няколко нови писмени
доказателства по делото, които са приети от въззивния съд. Молителката не се е
явила лично или чрез процесуален представител, не е пледирала пред настоящата
съдебна инстанция и не е представила писмена защита по делото.
От въззиваемите в това производство страни по делото е
постъпил отговори на искането само от ищеца "Райфайзенбанк
(България)"- ЕАД, гр.София, която счита, че молбата за отмяна на
неприсъственото Решение от 29.09.2014г., постановено по гр.д.№ 6014/201Зг. по
описа на PC- Ст.Загора
била процесуално недопустима,
тъй като била подадена след срока
по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК. Заявява, че тя се е била снабдила със Заповед от
26.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 5696/2011г. по описа на
РС-Варна срещу ,,Енеа"- АД, К.П.М. и Т.П.Н., по силата на които те били
осъдени солидарно да й заплатят исковите суми по Договор № 46635/07.05.2008г.
за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business и Анекси към договора. Твърди, че за събиране
вземането на Банката по гореописания изпълнителен титул/ИЛ/ било образувано
изп.д.№ 106/201Зг. по описа на ЧСИ- Димитър Димитров, peг.№ 867 на КЧСИ. И че с Решение от 29.09.2014г. по
гр.д.№ 6014/201Зг. по описа на PC- Ст.Загора,
съдът уважил предявения от Банката установителен иск против тримата ответници и
Изпълнителният лист за разноските по гражданското дело бил присъединен за
събиране към вече образуваното изп.д.№ 106/2013г., за което длъжниците били
уведомени. В случай, че въззивният съд приемел молбата за допустима, счита
същата за неоснователна, тъй като всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са били налице- Т.П.М. била редовно призована, не била
представила писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не била изразила
становище в съдебно заседание. Изводът на РС бил правилен, че са налице
предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да отхвърли молбата на Т.П.М. за отмяна
на атакуваното неприсъственото Решение, като недопустима и да прекрати
производството по делото. А в случай, че приеме същата за допустима, моли тя да
бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. Няма нови доказателствени искания пред тази въззивна
инстанция. Не се явил негов процесуален представител в проведеното о.с.з., не е
пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представил писмена
защита по делото.
Другите
две въззиваеми страни- първия ответни „ЕНЕА"- АД, гр.Варна и втория
ответник К.П.М. *** не са подали отговори на молбата в законния срок, нямат
свои доказателствени искания по делото, не са се явили лично или чрез
процесуални представители, не са пледирали пред настоящата въззивна съдебна
инстанция и не са представили писмени защити по делото.
Въззивният
съд, като прецени събраните по делото писмени доказателства и тези по
приложените приключени граждански дела, по свое убеждение и съобразно
разпоредбите на чл.240 от ГПК, във връзка
с наведените в Молбата оплаквания за пороци на атакувания съдебен акт, като взе
предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното : Производството пред РС- Ст.Загора е било образувано
първоначално по искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”- ЕАД против 3
бр. ответници- К.П.М., „ЕНЕА”- АД/представлявано от К.П.М./ и Т.П.Н., като
банката- ищец твърди, че в 1- месечния законоустановен срок и на основание
чл.415, ал.1 от ГПК предявява настоящия установителен иск относно вземания в
общ размер на 4 528, 97 лв., от които главница в размер на 4 000 лв.,
просрочена редовна лихва в размер на 58.32 лв. за периода от 01.10.2010г. до
01.11.2020г. вкл., просрочена наказателна лихва в размер на 470, 65 лв. за
периода от 02.11.2010г. до 13.04.2011г., вкл., законната лихва върху главницата
от 4 000
лв., считано от 14.04.2011г. до
изплащане на вземането, както и 90, 58 лв. съдебни разноски
/държавна такса/, за които била издадена Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5696/ 2011г. по
описа на РС- Варна, против К.П.М.- ЕГН ********** ***,
„ЕНЕА"-
АД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление в ***№ 28/представлявано
от К.П.М./ и Т.П.Н./сега М./- ЕГН ********** ***, като подробно
обоснована своите фактически и правни аргументи. С депозирано в РС- Варна
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ- извлечение от счетоводните книги на '"Райфайзенбанк
(България)"- ЕАД, удостоверяващо наличието и размера на задълженията на
ответниците К.П.М. от гр.Ст.Загора, „ЕНЕА"- АД, гр.Варна и Т.П. ***/07.05.2008г.
за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business, Анекс
№ 1/19.06.2008г., Анекс № 2/07.01.2009г. и Анекс № 3/16.03.2009г.към този
договор, поискали да им бъдат издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист за дължимите,
посочени в извлечението парични задължения. По
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д.№ 5696/2011г. по описа на РС-
Варна, в полза на ищеца „Райфайзенбанк (България)"- ЕАД, гр. София били издадени Заповед №
3901/26.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, по силата на които
тримата длъжници „ЕНЕА"- АД, К.П.М. и Т.П. ***/ били осъдени да
заплатят солидарно на ищеца "Райфайзенбанк (България)"- ЕАД,
гр.София претендираните суми изцяло, заедно с разноските по производството пред
РС- Ст.Загора в размер на 90, 58 лв.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна гледна
точка следното :
При
извършената проверка по молбата, въззивният ОС- Ст.Загора намира същата за
процесуално допустима- подадена е била пред съответния първоинстанционен РС-
Ст.Загора, постановил първоинстанционното неприсъствено решение, в законния
срок по чл.240, ал.1
от ГПК и от правно легитимираната страна/третия ответник по
установителния иск по чл.415 от ГПК/, имаща пряк и непосредствен правен интерес
от отмяната на това негативно за нея неприсъствено първоинстанционно Решение. Съгласно правилата на чл.269 във вр. с чл.240, ал.1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на атакуваното първоинстанционно решение, по допустимостта му- в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в процесната
молба. В конкретния
случай въззивният
съд обаче намира, че атакуваното
първоинстанционно Решение е било постановено след
проведено едно открито съдебно заседание/о.с.з./ на 17.09.2014г., когато РС-
Ст.Загора е приел, че за тази дата и час молителката- трета ответница Т.П.Н. е
била своевременно и редовно призована. Видно от материалите по приложеното
приключено гр.д.№ 6014/2013г. по описа
на РС- Ст.Загора, на ответничката Т.П.Н. е била изпратена призовка/л.80-81 от
делото на РС- Ст.Загора/, която не е била връчена редовно нито на лицето, нито
на някой друг, с отбелязване на връчителя на съдебни книжа при ОС- Варна, че
„адреса е посетен на 15, 22 и 29.09.2014г. Лицето не е открито. Моля за
указания“, отбелязано на 30.05.2014г. Аналогично се е случило и с призовките за
другите двама ответници „ЕНЕА"- АД и К.П.М./л.84- 85 и съответно л.82-
83 от делото на РС- Ст.Загора/, като всички тези призовки са били за
насроченото първо о.с.з. за 10.06.2014г. Видно от протокола от това първо
о.с.з./л.88 от делото/, не е бил даден ход на делото, тъй като РС- Ст.Загора
правилно е приел, че и тримата ответници не са били редовно призовани за тази
дата. Представено е било след изискване писмено обяснение от призовката от БП-
ОС- Варна вх.№ 14816/30.06.2014г./л.91 от делото на РС/, който е заявил, че „не
е залепила уведомление, защото не ми е било разпоредено такова“. Такова
разпореждане от РС- Ст.Загора действително не е налице сред кориците на делото.
След това съгласно Списъка на лицата за призоваване на второто о.с.з. на
17.09.2014г./л.89 от делото на РС/, и срещу тримата ответници е записано „Приз.
чл.142, ал.4“ очевидно от ГПК, макар че в действителност такова призоваване не
е било налице. При тези условия РС- Ст.Загора във второто о.с.з. на
17.09.2014г./л.107- 110 от делото/ е приел, че и тримата ответници/включително
и молителката Н./ са били редовно призовани, дал е ход на делото, дал е ход на
устните състезания и го е обявил за решаване, като е постановил атакуваното
неприсъствено Решение. Следователно е безспорно установено
и доказано в хода на настоящото производство, че молбата на третата ответничка
се явява напълно мотивирана, законосъобразна и доказана, че при разглеждане на
делото и при постановяване на неприсъственото Решение от първоинстанционния
съд, както на молителката, така и на останалите двама ответници са били
надлежно връчвани преписи от ИМ на техните актуални адреси в ***№ 28/л.66,
л.71 и л.73 от делото на РС/, но и тримата не са били редовно призовани за
проведеното едно редовно о.с.з. на 17.09.2013г., което е довело до наличието на
законовата хипотеза по чл.240, ал.1, т., пр.2 от ГПК. Второстепенни за казуса
се явяват въпросите за датата са смяната на дом.адрес на молителката, да датата
на сключване на гражданския й брак и промяната на фамилното й име от Н. на М..
Поради
което атакуваното неприсъствено Решение № 959/29.09.2014г. по гр.д.№
6014/2013г. по описа на РС- Ст.Загора следва да бъде отменено изцяло, ведно със
законните последици от това- като се обезсили издадения по делото Изпълнителен
лист от 14.11.2014г., и делото се върне обратно на първоинстанционния РС-
Ст.Загора за образуване под нов номер, с определяне на нов съдия- докладчик и
повторното му разглеждане от фазата на насрочването му за ново о.с.з. с редовно
призоваване на всички страни по делото, както и на вещото лице.
Искането
на молителката за служебно обезсилване на Заповед за изпълнение №
3901/26.04.2011г. и изпълнителен лист от 27.04.2011г. по ч.гр.д.№ 5696/2011г.
по описа на РС- гр.Варна следва да се остави без уважение, тъй като онова
особено едностранно съдебно производство не
подлежи на съдебен контрол по този ред на чл.240 от ГПК и Исковата молба
по установителния иск на банката срещу тримата ответници е заведена в законния
1- месечен срок по чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.4 и 5 от ГПК.
С
оглед изхода на делото въззивният съд счита, че всяка от страните следва сама
да понесе разноските, които е направила в това особено съдебно производство.
Настоящото въззивно съдебно
Решение е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно изричните правила на чл.280, ал.3, т.1, пр.1
от ГПК поради ниската цена на установителната претенция от под 5 000 лв.
всяка една от тях.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.258
– 273 във вр. с
чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, Въззивният Окръжен съд- Ст.Загора
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ неприсъствено Решение № 959/29.09.2014
г. по гр.д. № 6014/2013 г. по описа на Районен съд- Ст.Загора.
ОБЕЗСИЛВА
издадения Изпълнителен лист от 14.11.2014г. въз
основа на неприсъствено Решение № 959/29.09.2014 г. по
гр.д. № 6014/2013 г. по описа на Районен съд- Ст.Загора
ОСТАВЯ
без уважение искането на
молителката/третата ответничка/ Т.П.М./*** за ОБЕЗСИЛВАНЕ на :
1.Заповед за изпълнение № 3901/26.04.2011г. по гр.д.№
5696/2011г. по описа на РС- Варна.
2.Изпълнителен лист 27.04.2011г. по гр.д.№ 5696/2011г.
по описа на РС- Варна.
ВРЪЩА делото обратно на първоинстанционния РС- Ст.Загора, с
даването на задължителни указания съобразно мотивите на настоящото въззивно
съдебно Решение, за :
1.Образуване на
първоинстанционното дело под нов номер и за ново разглеждане на Исковата молба
по делото от нов районен съдия- докладчик.
2.Повторно
разглеждане на делото от фазата на насрочването му за първо о.с.з. с надлежно
призоваване на всички страни и вещото лице.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1,
пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :