Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 15.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря Ст.И, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2317 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са
съпрузи и са сключили граждански брак на 23.01.2018г. в гр.*****, от който брак нямат
родени деца. Ищецът заявява, че след сключване на брака заживяват в жилище,
негова собственост в гр.*****. Твърди, че впоследствие заминали за Ш, а
през 2018г. се разделили с ответницата, като ищецът се върнал в Б и от този
момент са във фактическа раздяла. Ищецът счита, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните им отношения, поради което отправя искане
съдът да прекрати брака на страните с развод, без да се произнася по въпроса за
вината. Отправя искане на него да бъде представено ползването на семейното
жилище в гр.*****. Не претендира издръжка между съпрузи. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор на исковата молба от адв. Б.Б.-назначен по реда на
чл.48 от ГПК за особен представител на ответника А.М.. Особеният представител, след
събраните по делото доказателства, заема становище за основателност на исковите
претенции, предвид продължителната фактическа раздяла на съпрузите.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 23.01.2018г. в гр*****. Ответницата след сключване
на брака е добавила към фамилното си име, фамилното име на съпруга си и брачното й
фамилно име е М..
Страните нямат родени от брака деца.
От показанията на
разпитаната свидетелка С Д се установи, че страните по делото са сключили брак
в началото на 2018г., скоро след запознанството си, след което заминали за
чужбина. Свидетелката каза, че ответницата, по време на престоя им чужбина,
установила извънбрачна връзка с друг мъж, което станало причина за раздялата на
съпрузите и двамата са във фактическа раздяла от лятото на 2018г. Ищецът се
върнал в Б, като заживял във фактическо съжителство със свидетелката
Димитриевич, с която се познават от много години. Според свидетелката,след
раздялата ищецът и ответницата не поддържат
връзка. Двамата нямали общи деца.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният
брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е
дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между
съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона
и морала. Страните са във фактическа раздяла от около две години, като през
този период от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са
преустановили всички контакти помежду си. Всеки един от тях води свой собствен
живот. По този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически
връзки между тях. При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ
само юридически, не е нито в техен интерес, нито в обществото. Видно от
събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично
съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът
не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака деца, то
не следва съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на
родителските права, режима на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищецът е направил такава претенция. Такава претенция
няма заявена от ответницата. Поради това съдът
следва да се произнесе по въпроса за ползването на семейното жилище,
като с оглед направеното от ищеца искане следва на него да бъде предоставено
ползването на семейното жилище, намиращо с гр******.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата. Видно
от удостоверението за сключен граждански брак, съпругата е приела да добави
фамилното име на съпруга си, като съгласно разпоредбата на чл.53 от СК след
развода съпругът може да възстанови фамилното име преди този брак. В конкретния
случай по делото няма направено искане
от страна на ответницата, чието е правото на избор след прекратяване на брака да
продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си
фамилно име и доколкото няма заявена претенция по реда на чл.53 от СК от страна на съпругата, съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася и в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр.
второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили, поради което не следва да бъдат
присъждани в полза на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство. Окончателната държавна такса, която съдът определя в размер на 40лв.
следва да бъде заплатена по равно от страните, съответно от по 20 лв., както и
всеки от тях да заплати по 5 лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД сключения с акт №8 на 23.01.2018г. в гр***** граждански брак между В.Н.И. с
ЕГН ********** *** и А.М., родена на ***г., Република С, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на
основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в гр*******, на ищеца В.Н.И. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС окончателна държавна
такса в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, както и 5лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА А.М., родена на ***г., Република С, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС окончателна държавна
такса в размер на 20 лв./двадесет
лева/, както и 5лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: