РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Русе, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520103278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Претенцията на ищеца М. ХР. Г. се основава на твърдения, че е
собственик на недвижим имот в гр. Русе, подробно посочен в исковата молба,
придобит с нотариален акт от *** г. по договор за покупко-продажба. Бракът
му с ответницата бил прекратен с влязло в сила решение по взаимно съгласие,
считано от *** г. Впоследствие с нотариален акт за възмездно учредяване на
вещно право на ползване на ответницата учредил такова върху гореописания
имот. Това станало на *** г. Стойността на правото на ползване била 26
319,*0 лв. съгласно данъчна оценка, а в нотариалния акт било отразена и
вписана данъчна оценка на вещното право на ползване 5685,10 лева.
Продажната цена на същото била 200 лв., което било 28 пъти по–ниска
стойност от действителната стойност на вещното право на ползване, а към
настоящия момент тази стойност вече била 131 пъти по-ниска. С оглед на тази
съществена разлика счита, че е налице нищожност на сделката поради
противоречие на добрите нрави, с оглед на което претендира да бъде
прогласена нищожност на същата на основание чл. 26 от ЗЗД.
Съдът квалифицира правно предявения иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД -
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на вещно
1
право на ползване поради противоречие с добрите нрави.
Ответницата В. Т. М. е подала отговор на исковата молба. Счита, че
искът е неоснователен. Твърди, че личните съображения на страните за
сключване на сделката са свързани с това, че ищецът бил във влошено
здравословно състояние, а тя полагала грижи за него. Освен това сделката
била сключена по негово настояване, по определени от него параметри и при
избран от него нотариус с цел тя да бъде обезпечена имотно в случай, че той
почине.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Страните по делото са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с
развод по взаимно съгласие, считано от *** г. След прекратяването на брака
ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот чрез
договор за покупко-продажба по нотариален акт №***/*** г., том І, рег.
№***, дело №***/201* г. на нотариус А. Маркова. В нот. акт е отразена
данъчната оценка на имота - 26 319,*0 лв. На 26.11.2018 г. с нот. акт №*** г.,
том VІІІ, рег. №***, дело №***/2018 г. на нотариус А. Филчева ищецът е
учредил на ответницата пожизнено вещно право на ползване върху имота
срещу заплащане на сумата от 200 лв. като в нот. акт е отразено че е получена
от учредителя в брой. Уговорено е още че ползването на имота ще се
осъществява от двамата докато учредителят е жив, а след смъртта му – само
от ответницата. Изрично е отразено че продажната цена на вещното право на
ползване е 200 лв. и това е действително уговореното плащане по сделката.
Отразено е че данъчната оценка на ограниченото вещно право на ползване на
имота за неопределен срок е 5685,10 лв. По делото е представено и у-ние от
Община Русе, Дирекция МДТ, в което е отразена същата данъчната оценка на
ограниченото вещно право на ползване на имота за неопределен срок към
09.09.2021 г. - 5685,10 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че
предявеният иск е основателен. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато с оглед установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях, когато се
нарушава правен принцип какъвто е принципът за еквивалентност на
престациите. В случая договорената цена на вещното право на ползване на
целия имот е над 28 пъти по ниска от данъчната оценка на същото, а с оглед
на обстоятелството че след сделката по учредяване на такова в полза на
ответницата вещното право на ползване ще се осъществява от две лица – 14
пъти по-ниска от данъчната оценка на 1/2 от същото. Така изповядването на
сделка за възмездно учредяване на вещно право на ползване при цена в пъти
2
по-ниска от данъчната оценка излиза извън пределите на нравствената
допустимост, което накърнява "добрите нрави " и обуславя нищожност на
сделката. Действително чл.9 от ЗЗД предоставя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но
в същото време понятието "'добри нрави"" предполага еквивалентност на
насрещните престации до степен да не е налице явно несъответствие между
тях. В съдебната практика се приема, че тази неравностойност би следвало да
е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния
случай е нелице несъответствие в пъти, а продажната цена се равнява на не
повече от два месечни наема за целия имот. От изложеното е очевидно, че
нарушен принципа на еквивалентност, което води до нарушение на добрите
нрави и обуславя основателност на предявения иск.
Разноските по делото следва да се присъдят в полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно представения списък на разноските
по делото /на л.35/.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави, НИЩОЖНОСТТА на сключената с нот.акт
№*** г., том VІІІ, рег. №***, дело №***/2018 г. на нотариус А. Филчева
сделка между М. ХР. Г., ЕГН:********** от гр.Русе и В. Т. М.,
ЕГН:********** от гр.Русе, с която М. ХР. Г. е учредил на В. Т. М.
пожизнено вещно право на ползване върху описания в нотариалния акт имот
– апартамент с адрес гр.Русе, кв."***", ул."***" №26, вх.1, ет.8 ап.Б,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** който се
намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор *** , с
предназначение жилище /апартамент/, с площ 48,54 кв.м. при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж-***.*.3* , ***.*.35 , под обекта
***.*.31, над обекта-***.*.41, с прилежащи части: изба №5 с площ 2,51 кв.м. и
0,984% ид. части от общите части на сградата срещу заплащане на сумата от
200 лв.
ОСЪЖДА В. Т. М., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на М. ХР. Г.,
ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 1 872,31 лв.- разноски по
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
3
препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4