№ 251
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.нова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900557 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове от Н. П. Р. срещу
„Астрал Консепт“ ЕООД за осъждане на ответника „Астрал Консепт“ ЕООД на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 20а ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищцата Н. П. Р.
сумата от 92 682,00 евро, която съгласно споразумение по Анекс от 05.04.2024 г. ответникът
се е задължил да възстанови на ищеца в срок до 05.07.2024 г., като получена по прекратен
договор за продажба право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от
10.01.2023 г. (с погрешно посочена в анекса дата 09.01.2023 г.), ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване,
евентуално, за осъждане на ответника „Астрал Консепт“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищцата Н. П. Р. сумата от 92 682,00 евро като
получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното издължаване, както и сумата от 6 913,56 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.04.2024
г. до 17.10.2024 г. (след допуснато изменение на иска).
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за продажба на
право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 10.01.2023 г., по който
ответникът "Астрал Консепт" ЕООД се задължил да продаде на ищцата правото на строеж и
да изпълни строителство на апартамент с площ от около 75,14 кв.м. и паркомясто в бъдеща
сграда в ****, за обща продажна цена 112 682 евро. В изпълнение на задълженията си по
договора ответницата заплатила на 10.01.2023 г. сумата 92 682 евро по банкова сметка на
ответника, както и сумата 20 000 евро в брой. Съгласно т. 8.1 от договора ответникът като
продавач-строител следвало да се снабди с разрешение за строеж до 10.08.2023 г. В т. 8.1.1
от договора било предвидено, че, в случай че в указания срок не е издадено разрешение за
строеж, купувачът-възложител, т.е. ответницата, има право да се откаже от сделката, а
продавачът-строител се задължава да възстанови всички платени суми по договора. Предвид
липсата на разрешение за строеж, както към м. 08.2023 г., така и към м. 04.2024 г., страните
1
постигнали споразумение, обективирано в Анекс от 05.04.2024г. (в който погрешно
договорът за продажба право на строеж на недвижими имоти и строителство на обекти бил
посочен с дата 09.01.2023г. вместо 10.01.2023 г.). Съгласно анекса от 05.04.2024г. страните
прекратили сключения между тях договор по взаимно съгласие като продавачът-изпълнител
се задължил да възстанови на купувача-възложител платените общо 112 682 евро в срок до
05.07.2024 г. Въпреки договореното ответникът възстановил само 20 000 евро, които били
върнати в брой на два пъти – на 31.07.2024 г. и на 01.08.2024 г. – по 10 000 евро. Останалата
дължима сума от 92 682 евро не била върната от ответника. С телепоща получена от
пълномощника на ответното дружество В. П. на 28.08.2024 г. била отправена поредна
покана от купувача-възложител за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията.
Поради неизпълнение на задължението за възстановяване на платените по прекратения
договор суми в пълен размер, обективирано в анекса от 05.04.2024 г., ищцата претендира
сумата от 92 682 евро ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и сумата от 13 521,75 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от датата на падежа – 05.07.2024 г. до 17.10.2024 г. –
датата на подаване на исковата молба. Претендират се и сторените по делото разноски, както
и разноските по обезпечаване на иска в производството по ч. т. дело 531/2024г. на ВОС.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал два отговора на исковата молба, с
които оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат
отхвърлени.
В отговор вх. № 30475/28.11.2024 г., подаден от името на ответника от адв. Б. Р., се
оспорва анексът да е подписан от лице имащо представителна власт. Оспорва се договорът
да е надлежно прекратен. Оспорва се размера на претенцията като неправилно изчислен.
Оспорва се автентичността на подписа на A. Р., положен за ответника в договора за
продажба. Оспорва автентичността на подписа на В. П., положен за ответника в анекса от
09.01.2023 г. (вероятно се има предвид анекса от 05.04.2024 г.).
В отговор вх. № 31574/09.12.2024 г., подаден от управителя на ответното дружество
А. Р., се оспорват твърденията на ищцата, че същата е изправна страна по договор
09.01.2023 г. (вероятно се има предвид договора от 10.01.2023 г.). Оспорва се верността на
съдържанието на „отчет по сметка" от 22.07.2024 г., приложен към исковата молба. Оспорва
се анекса от 05.04.2024 г. да е подписан от лице имащо представителна власт. Оспорва се
автентичността на подписа положен в анекса за „Астрал Консепт" ЕООД от В. П.. Твърди се,
че размерът на претенцията е неправилно изчислен.
В първото по делото заседание е допуснато изменение на иска за обезщетение,
представляващо законната лихва, като същото се претендира в размер на 6 913,56 евро за
периода от 05.04.2024 г. до 17.10.2024 г.
В открито съдебно заседание, ищцата, чрез упълномощен процесуален представител,
моли за уважаване на предявените искове и присъждането на разноски.
От своя страна, ответното дружество, също чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, моли за отхвърлянето на исковете и релевира възражение за прекомерност на
претендираните от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2023 г. между ответника, в качеството му на продавач – изпълнител, и
ищцата, в качеството й на купувач, е подписан договор за продажба и изпълнение на
правото на строеж на бъдещ недвижим имот – двустаен апартамент с приблизителна площ
от 75,14 км. м., разположен на десети етаж и паркомясто, разположено на ниво – 4 (минус
2
четири), които следва да бъдат изградени в сграда в поземлен имот с идентификационен №
10135.2556.397 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-
18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно т. 3 от договора общо
дължимата цена възлиза на 112 682 евро, равняваща се на 220 386,84 лева, платими както
следва: 1. в деня на подписването на договора - 92 682 евро с левова равностойност
181 270,24 лв.; и 2. в срок до 11.01.2023 г. – 20 000 евро, с левова равностойност 39 116,60 лв.
В т. 8.1 страните постигат съгласие, че срокът за получаване на разрешение за строеж е шест
месеца от датата на подписване на съглашението, като същият се удължава автоматично с
два месеца ако въпросният административен акт не бъде издаден в първоначалния срок. В
този случай, според въпросната клауза, ищцата има право да се откаже от сделката, без да
дължи неустойка, а съответно ответникът поема задължение да й възстанови всички
заплатени от нея до момента суми. Тъй като в уговорения срок не е издадено разрешение за
строеж, на 05.04.2024 г. договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните,
обективирано в анекс към него, като ответникът се задължава да възстанови на ищцата
платените му от нея 112 682 евро в срок до 05.07.2024 г.
Съгласно информацията по партида на ответника в ТРРЮЛНЦ, предметът му на
дейност включва и покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба,
както и строително предприемачество.
От проведената по делото СГЕ, заключението по която съдът кредитира като пълно и
обективно дадено, се установява, че подписът и ръкописният текст, положени за „продавач-
изпълнител“ в договора са изпълнени от A. Б.ов Р.. Според публично достъпните данни в
ТРРЮЛНЦ, към момента на подписване на договора, същият е управител на дружеството
ответник. Съгласно заключението, подписът и ръкописният текст, положени за „продавач-
изпълнител“ в анекса са изпълнени от В. Л. П.. Видно от представеното по делото
пълномощно с нотариална заверка на подпис № 193/26.01.2023 г. и такава на съдържанието
на документа с № 194/26.01.2023 г. на нотариус с рег. № 115 в НК, управителят на
дружеството упълномощава В. П., наред с всички останали предоставени му правомощия,
да представлява дружеството пред всички физически лица „във връзка с обичайната дейност
на дружеството“, както и да изготвя и подписва всякакви документи, вкл. договори, касаещи
дейността на дружеството и такИ., свързани с нея – л. 14. Упълномощен е и да представлява
управителя и да подписва „всички видове договори […], да „предоговаря, […], изменя или
прекратява вече сключени договори при условия каквито намери за добре.“
При разпита на В. П. в открито съдебно заседание, чиито показания съдът кредитира
като обективно дадени и вътрешно непротиворечиви, същият потвърждава качеството си на
пълномощник на ответното дружество и признава, че подписът в анекса е положен от него.
От изложеното от свидетеля става ясно, че ищцата е посещавала офиса на ответника няколко
пъти, за да бъде коментиран анексът, като й е обещавано сумата да й бъде възстановена.
Сочи се, че това категорично не е сторено към датата на съдебното заседание – 23.05.2025 г.
Постигането на съгласие за прекратяване на договора и поетият от пълномощника
ангажимент сумата ще бъде върната се препотвърждава и от показанията на свидетелката
Данаила Димова, които съдът цени като пълни и вътрешно непротиворечиви.
Заплащането на сумата от 92 682,00 евро от страна на ищцата по банковата сметка на
ответника, посочена в договора, с основание „pokupka na apartament v astrel concept, et. 10
10135.2556.397“ се установява от банковото извлечение от сметката на ищцата за периода
01.01.2023 г. – 10.01.2023 г. и от заключението по проведената ССчЕ, заключението по която
съдът кредитира като обективно и пълно дадено. Наред с това, от последното става ясно, че
до момента на изготвяне на експертизата няма данни за връщане на сумата – изцяло или
частично, обратно по сметката на ищцата. Установява се, че при получаване на сумата
3
ответникът издава фактура № **********-10.01.2023 г. с получател ищцата и основание
„аванс за продажба право на строеж преди рс“ с левова равностойност 181 270,245 лв. При
осчетоводяването на превода е отразено получаване на въпросната сума и разчет –
задължение по сметка клиенти по аванси, ан. Н. Р. на същата стойност. Според вещото лице
няма осчетоводяване за цялостното или частично връщане на сумата.
На 26.08.2024 г., чрез телепоща, ищцата изпраща до ответника покана за заплащане
на сумата от 92 682,00 евро, ведно с дължимата законна лихва в тридневен срок от
получаването й. Поканата е получена на 28.08.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл.
20а ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД – за връщане на дадено поради
отпаднало основание, съответно за връщане на дадено при начална липса на основание, и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата, предмет на главния иск.
Разпоредбата на чл. 55 ЗЗД предвижда, че онзи който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Третият
фактически състав намира приложение в случаите, в които към момента на престиране на
дължимото е налице основание за предаването му, след което правопораждащият факт
отпадна с обратна сила. Съгласно постановките на т. 1 от ППВС 1/28.05.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., законовият текст във визираната му част намира приложение при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и
в други подобни случаи. Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона.
Така изясненото законово съдържание определя и предмета на търсената защита.
Съответно ищцовата страна следва да докаже наличието на валидно сключен между нея и
ответника договор за продажба на право на строеж на недвижими имоти и строителство на
обекти от 10.01.2023 г., предаването на дължимата цена на ответното дружество,
прекратяването на договора по взаимно съгласие, забавата на ответника за връщане на
сумата от 92 682 евро считано от 05.04.2024 г., както и размера на претенциите за главница и
обезщетение за забава. В тежест на ответника е доказването на направените от него
правоизключващи възражения, както и е наличието на основание да задържане на
получената сума.
С оглед приетото за установено от фактическа страна се налага изводът, че между
страните е налице валидна облигационна връзка за продажба и изпълнение на правото на
строеж на обект в сграда, която следва да бъде построена от ответното дружество. В тази
връзка недоказано остана възражението на ответника относно автентичността на подписа на
лицето, сключило договора от негово име, доколкото от заключението по СГЕ и данните в
ТРРЮЛНЦ се установява, че това е сторено именно от неговия управител.
Успешно доказано посредством представеното банково извлечение и ССчЕ е и
заплащането от ищцата в полза на ответника на претендираната в настоящия спор част от
уговорената цена.
Чрез сключения между страните анекс към договора, облигационното
правоотношение помежду им е надлежно прекратено по инициатИ. на ищцата, упражнила
правото си да се откаже от договора поради липсата на издадено на ответника разрешение за
4
строеж в уговорения осеммесечен срок и да иска връщане на даденото. Противно на
твърдяното от ответника, анексът е подписан от пълномощник, разполагащ с
представителна власт, учредена му от управителя на дружеството, с цел, наред с всичко
останало, и сключване на договори, свързани с дейността на дружеството. Безспорно,
извършването на действия по встъпване, изменение или прекратяване на облигационни
отношения с клиенти на ответника търговец, имащ за предмет на дейност и покупка, строеж
или обзавеждане на недвижими имоти с цел тяхната продажба, е част от основната му
дейност. Отново изхождайки от заключението по СГЕ, изводът за надлежното прекратява на
правоотношението не се разколебава и от оспорването на автентичността на подписа на
лицето, положило го в израз на волята на ответника за преустановяването на неговото
действие.
Възникналата валидна облигационна връзка, изпълнението на задължението на
ищцата за заплащане на дължимата цена по нея, прекратяването й, изрично поетият в анекса
ангажимент за връщане на стойността в посочения срок, и липсата на доказателства,
обуславящи правото на ответника да я задържи, налагат извод, че същият дължи
реституирането й като получена при отпаднало с обратна сила основание съгласно чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл, главният иск с посоченото правно основание се явява доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Това само по себе си
изключва необходимостта от разглеждане на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът взима предвид, че основателността на главния иск обуславя
и основателност на акцесорния такъв. Той обаче освен по основание, следва да бъде доказан
и по размер. Имайки предвид, че в анекса към договора е уговорено, че ответникът следва
да възстанови сумата в срок до 05.07.2024 г., то той изпада в забава след тази дата.
Доколкото в анекса липсва клауза, която изрично създава задължение за длъжника ответник
да я върне на точно определен ден преди 05.07.2024 г., както и клауза, която да дава
възможност на ищцата кредитор да претендира изпълнение преди тази дата, то се достига до
заключението, че по смисъла на чл. 70, ал. 1 и 2 ЗЗД, срокът е уговорен в полза на ответника
и че той може да изпълни задължението си предсрочно, но не и да бъде държан отговорен за
неизпълнение преди въпросният падеж.
Изложеното сочи, че искът се явява основателен единствено за периода от 06.07.2024
г. до 17.10.2024 г. За този времеви отрязък, дължимият размер на обезщетението за забава
върху главницата от 92 682,00 евро, изчислен на база лихвен калкулатор на НАП, достъпен
на следния електронен адрес: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html възлиза
на 3 649,30 евро. За периода 05.04.2024 г. – 05.07.2024 г. и за сумата над 3 649,30 евро до
претендираните 6 913,56 евро искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват в полза на двете страни. Искане за
присъждане на такИ. обаче не е отправено от ответника, поради които и такИ. няма да бъдат
възлагани в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
От друга страна, от последната се претендират разходи, сторени в настоящото
производство; такИ., заплатени по ч. т. д. № 531/2024 г. на ВОС за обезпечаване на исковете;
и разноски, възникнали във връзка с налагане на обезпечителните мерки.
От ищцата в хода на настоящото производство са заплатени следните разходи: 7
791,68 лв. – държавна такса; 40 лв. – депозит за разпит на свидетел; и 525 лв. – депозит за
изготвяне на заключение по ССчЕ и СГЕ. Макар в открито съдебно заседание от 11.04.2025
г. на ищцата да е указано в едноседмичен да доплати сумата от 100 лв. – остатък от
5
възнаграждението за ССчЕ, това не е сторено, поради което същата следва да бъде осъдена
да заплати сумата по сметка на ВОС на основание чл. 77 ГПК.
Съобразно представените два договора за правна помощ, за исковото производство Н.
Р. претендира възстановяването на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение от общо
12 000 лв. В съдебно заседание на 23.05.2025 г. от ответната страна е релевирано възражение
за неговата прекомерност, което съдът намира за частично основателно. С оглед по-ниската
правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че делото е било
разгледано в три съдебни заседание, последното от които проведено единствено за
свидетелски разпит, то адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата
от 10 000 лв.
С оглед постановките на т. 5 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, разноските, сторени в обезпечителното производство следва да бъдат присъдени с
настоящия съдебен акт с оглед крайния изход на спора. В производството по ч. т. д. №
531/2024 г. на ВОС, ищцата е сторила следните разходи: 40 лв. – държавна такса; 5 лв. –
такса за издаване на обезпечителната заповед; 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, както
и общо 26,20 лева за вписване на допуснатото обезпечение чрез налагане на възбрана. За
издаването на заповедта за обезпечение, вследствие постановяването на Определение №
1582/27.11.2024 г. по т. д. № 557/2024 г. на ВОС, е заплатила и сумата от 5 лв.
Предвид горното, общо разноските за исковото производство и тези сторени за
обезпечаване на исковете възлизат на сумата от 19 432,88 лв. С оглед уважената част от
исковете, от тях, в полза на ищцовата страна се дължат 18 795,96 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Астрал Консепт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „A. Дякович“ № 45, ет. 4, офис 34 да заплати на Н. П. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** сумата от 92 682 евро (деветдесет и две хиляди
шестстотин осемдесет и две евро), получена като цена по сключен между страните договор
за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 10.01.2023
г., прекратен с Анекс от 05.04.2024 г. (с погрешно посочена в него дата на договора
09.01.2023 г.), ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 18.10.2024 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и сумата от 3 649,30 евро (три хиляди
шестстотин четиридесет и девет евро и 0,30 цента), представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 92 682 евро за периода от 06.07.2024
г. до 17.10.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава върху сумата от 92 682 евро за горницата над присъдените 3 649,30
евро до претендираните 6 913,56 евро и за периода 05.04.2024 г. – 05.07.2024 г.
ОСЪЖДА Н. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** да заплати по сметка
на Варненски окръжен съд сумата от 100 лева (сто лева), представляваща дължим остатък
от възнаграждение за изготвяне на заключение по проведената в настоящото производство
съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА „Астрал Консепт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „A. Дякович“ № 45, ет. 4, офис 34 да заплати на Н. П. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** сумата от 18 795,96 лв. (осемнадесет хиляди
седемстотин деветдесет и пет лева и 0,96 ст.), представляваща сторени в настоящото
6
производство и това по ч. т. д. № 531/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението, в частта му, имаща характер на определение по чл. 77 ГПК, подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на Н. П.
Р..
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7