Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр.Плевен,
10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, девети
състав, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
Председател: Виолета Николова
при секретаря
Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №1008
по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е въз основа на жалба с
вх.№7078/16.12.2022г. по описа на ПлАС от ЧСИ Ц.В., район на действие ОС
Плевен, против Решение №195/07.12.2022г. на Директора на ТД на
НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 21982/02.12.2022г.
по описа на ТД на НАП-Велико Търново против Решение за отказ за предоставяне на
информация на основание чл.74, ал.1 т. 4 от ДОПК с
изх.№150182203751782/23.09.2022г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП
В.Търново, офис Плевен. Сочи
се в жалбата, че по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс“
ЕАД, на основание решение по т.д.№ 8248/2014г. на СГС и изпълнителен лист от
02.11.2015г. по т.д.№ 824/2014г. по описа на СГС при ЧСИ Ц.В., район на
действие Окръжен съд Плевен, било образувано изпълнително дело №
202075604010323 срещу С.С.М.с ЕГН **********. Посочва се в жалбата, че след
проучване от съдия изпълнителя било
установено, че длъжникът има починал родител, който е и негов наследодател. С
цел определяне на имуществените права, с които разполага, с писмо изх.№ 10265/14.09.2022г. ЧСИ изискал от ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен,
удостоверение на основание чл.431, ал.3 от ГПК на името на С.А.Д.с ЕГН **********,
починал родител на длъжника. Твърди се в
жалбата, че с писмо изх.№ 17001Н1/28.09.2022г. на Директора на НАП-В.Търново на
06.10.2022г. оспорващия било връчено Решение
за отказ за предоставяне на информация на основание чл.74, ал.1 т. 4 от ДОПК с
изх.№150182203751782/23.09.2022г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП
В.Търново, офис Плевен. След обжалване на последното, било образувано адм.дело
№ 836/2022г. по описа на АС-Плевен. С
определение № 2274/11.11.2022г. производството било прекратено, а жалбата
изпратена по компетентност на директора на ТД на НАП-В.Търново за произнасяне
по компетентност. Твърди се, че на 09.12.2022г. оспорващият получил Решение
№195/07.12.2022г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена без
уважение жалба с вх.№ 21982/02.12.2022г. по описа на ТД на НАП-Велико. В жалбата се изложени твърдения за
незаконосъобразност и неправилност на
оспореното решение, като се иска отмяната на акта, а при условията на
евентуалност прогласяването на нищожността му.
С разпореждане №4928/21.12.2022г. е изискана
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
С писмо вх.№ 92/06.02.2023г. по адм.дело № 1008/22г. по
описа на ПлАС е депозирана преписката по издаване на Решение №195/07.12.2022г.
на Директора на ТД на НАП-В.Търново.
В срока по чл.
163, ал.2 от АПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание оспорващият, редовно уведомен, не се
представлява.
Ответникът – Директор на ТД на НАП-В.Търново, редовно призован, не се явява.
Представлява се от главен юрисконсулт ц. Г. , който
взема становище за неоснователност на жалбата, като иска от съда да я отхвърли
изцяло. Представя писмена защита, в която излага аргументи в подкрепа на
становището си. Твърди се от представителя на ответника, че разпоредбата на чл.
431 от ГПК касае информация за длъжника, а не и за трети лица – негови
наследници, наследодатели или съпруг/а. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение по
депозиран списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
Установява се от
представената по делото заверено копие на справка с изх.№ 10265/14.09.2022г. по
изпълнително дело № 20207560410323, издадена от ЧСИ Ц. Н., с адресат ТД на
НАП-Плевен, че на основание чл.74, ал.1 т.4 от ДОПК и
чл.16 от ЗЧСИ е изискана информация относно притежаваните недвижими имот и
МПС-та от наследодател на длъжника С.С.М.с ЕГН **********, а именно за лицето С.А.Д.с
ЕГН **********.
Видно от
заверено копие на Решение за отказ изх.№
150182203751782/23.09.2022г., орган на ТД на НАП- В.Търново отказал да издаде удостоверение на съдия
изпълнителя, като се позовал на обстоятелството, че искането касае трето,
неучастващо в изпълнителното производство лице, поради което не е налице
основание за предоставяне на информация. Решението е входено под №
7535/06.10.2022г. по описа на ЧСИ Цв.Н. и обжалвано пред АС-Плевен. Било
образувано адм.дело № 836/2022г. по описа на АС-Плевен. С Определение
№2274/11.11.2022г. по адм.дело № 836/2022г. по описа на ПлАС жалбата на ЧСИ Цв.Н.е
оставена без разглеждане , производството прекратено, както и жалбата била
изпратена по компетентност на Директора на ТД на НАП-В.Търново.
С Решение №195/07.12.2022г. на Директора на ТД на
НАП-В.Търново е оставена без уважение жалба с вх.№ 21982/02.12.2022г. по описа
на ТД на НАП-Велико Търново против Решение за отказ за предоставяне на
информация на основание чл.74, ал.1 т. 4 от ДОПК с
изх.№150182203751782/23.09.2022г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП
В.Търново, офис Плевен.
Решение №195/07.12.2022г. на Директора на ТД на
НАП-В.Търново е получено от оспорващия на 09.12.2022г.
С жалба с вх.№ 7078/16.12.2022г.
е инициирано настоящето производство.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, против
подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси
на оспорващия
като адресат на акта. Разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частен съдебен изпълнител е
лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни притезания.
ЧСИ има право да
обработва лични данни, включително да прави справки, за упражняване на
официалните правомощия, които са му предоставени със ЗЧСИ и Гражданския процесуален кодекс
(ГПК)
- основание за обработване по чл. 6, § 1,
буква "д", предл. второ от Регламент 2016/679.
Съгласно
разпоредбата на чл. 431, ал.3 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от
1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г., бр. 86 от 2017 г., бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) съдебният изпълнител
има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.
ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния
осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от
Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на
контролните органи по Закона за
движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество
или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да
получава сведения във връзка с
изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.
Законът задължава административния орган, до
когото е изпратено запитване, да предостави достъп на съдебния изпълнител, в
това число и ЧСИ, до регистрите, които съдържат информация вкл. и чрез
изпращането на копия. (Решение № 94 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 9538/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова).
Видно от мотивите на законодателя при внесения проект за изменение и допълнение на ГПК, който впоследствие е
обнародван в Д.В. бр. бр. 83 от 2019 г., целта на законодателя е да се
оптимизира производството във всичките му фази чрез въвеждане на допълнителни
гаранции за защита интересите на страните и отстраняване на причините за
забавяне и неефективност на принудителното изпълнение. По конкретно изменението
в чл. 431, ал. 3 е прието от законодателя, че се налага, „тъй като достъпът на
съдебните изпълнители до Национална база данни „Население“ не следва да се
отнася само до информацията за длъжника, а и за други лица, които участват и
чиито права следва да се зачетат в процеса“.
Гореизложеното
обуславя извод, че след 22.10.2019г. законодателят е разширил субектите, по
отношение на които съдебния изпълнител
има право да получава информация не само за длъжника, а и за други лица, които
участват и чиито права следва да се зачетат в процеса. Безспорен факт е , че законодателя между двете четения на проекта за закон е
преценил, че достъпа до НБД Население не е достатъчен, поради което в приетата
и обнародвана в Държавен вестник норма са включени всички съдебните и
административните служби (НАП, НОИ,
Централен депозитар, регистри по ЗДвП и т.н.), които водят регистри за имущество или разполагат с
данни за имущество, свързано с изпълнението по конкретното дело. Предоставена е
оперативна самостоятелност на съдия изпълнителя да прецени от кой орган и за
кои лица да иска информация, като именно върху него лежи отговорността той е и
отговорен за съхранението и правомерната употреба на лични данни за лица,
различни от длъжника, както и за събира, съхранява и ползва предоставената му
информация, свързана с изпълнението.
В подкрепа
на извода, че съдебния изпълнител следва да има достъп и до данни за
имуществото и на други лица, а не само на длъжника е и правната уредба в СК и
ЗН.
Изрично в
502, ал.1 от ГПК вр. чл.27, ал.4 от СК е
предвидена възможност изпълнението да бъде насочено от кредитор върху вещ -
съпружеска имуществена общност, по реда на глава
четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите вкл. продан по
чл. 504 ГПК и защита по реда на чл. 505 от ГПК. В случай на насочване на
принудителното изпълнение върху вещ в режим на съпружеска имуществена общност,
е предвидено и задължение в чл.503, ал.1
от ГПК за уведомяване на съпруга недлъжник. Нещо повече в глава четиридесет и
трета от ГПК сред правомощията на съдия изпълнителя е предвидено извършване на
опис на посочен от взискателя имот, като
за целта следва да увери, че имота е
собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на
собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или
по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за
собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.
Същевременно
съгласно чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Начин за придобиване на собственост е и чрез наследяването по закон,
уредено в Закона за
наследството. Съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равно, а съгласно разпоредбата
на чл. 48 от ЗН
наследството се придобива с приемането му.Тълкуването на тези разпоредби води
до извода, че наследството се открива с факта на смърт на наследодателя, но
като съвкупност от права и задължения то преминава в имуществото на наследника
след приемането му, което може да стане и в един по-късен момент от датата на
откриването на наследството, но има обратно действие именно от тази дата. В тази насока е и предвиденото от законодателя
производство по чл.51 от ЗН , в което
призованите наследници на длъжника могат да заявят дали приемат или отказват
наследството на своя наследодател. От тук също може да бъде направен извод, че
наследството може да бъде прието на
по-късен етап от момента на смъртта на
родителя и длъжника по изпълнителното
производство да е собственик по наследство на имущество, върху което да се насочи принудителното
изпълнение.
Гореизложеното обуславя извод, че с
изменението на разпоредбата на чл. 431, ал. 3 от ГПК е разширен обхватът на информацията, която съдебните
изпълнители (държавен или частен) могат да събират във връзка с образуваното
изпълнително дело, като след тази промяна съдебният изпълнител може да получава
сведения не само за длъжника, а изобщо информация, която е свързана с
изпълнението, което включва и трети лица, свързани със задълженото лице. Друго
тълкуване на актуалната редакция на нормата би означавало да се игнорира изцяло
нормативна промяна като очевидно ненужна и безцелна, но не такъв е разумът на
закона.
Ето защо искането на ЧСИ Ц. Н. за справка, от която да е видно
притежава ли наследодателя на С.С.М.с ЕГН **********, а именно за лицето С.А.Д.с
ЕГН **********, недвижими имоти и МПС-та, е допустимо и основателно и изцяло
съобразено със закона, а оспореното Решение №195/07.12.2022г. на Директора на
ТД на НАП-В.Търново като е издадено в противоречие
с материалния закон следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото разноски на
ответника не се следват. В полза на жалбоподателя разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като такива не са поискани.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 3,
вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на частен съдебен изпълнител
ЧСИ Ц.В., район на действие ОС Плевен, адрес: гр.плевен, ул.“Сан Стефано“
№4, ет.3, офис 1, Решение
№195/07.12.2022г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена
без уважение жалба с вх.№ 21982/02.12.2022г. по описа на ТД на НАП-Велико
Търново против решение за отказ за предоставяне на информация на основание
чл.74, ал.1 т. 4 от ДОПК с изх.№150182203751782/23.09.2022г., издадено от орган
по приходите при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен.
ЗАДЪЛЖАВА органа по приходите - ТД на НАП Велико
Търново, офис Плевен, да предостави информацията по искане с изх.№
10265/14.09.2022г. по изпълнително дело № 20207560410323, издадено от ЧСИ Ц. Н.,
с което е изискана информация относно притежаваните недвижими имот и МПС-та от
наследодателя на длъжника С.С.М.с ЕГН **********, а именно лицето С.А.Д.с ЕГН **********.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 97 от ДОПК.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК.
Съдия: