№ 134
гр. Попово, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100033 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от "**, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „****, с ЕИК ***, представлявано от Д.Н. и Б.Ф.С. - Изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника И. Т. И. - юрисконсулт при ***, против Р. А. Т.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. ****, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 944.38 лева - главница по Договор за револвиращ
кредит за текущо потребление от 12.10.2017, сключен със „****“ АД, сумата от 120.81 лева
- договорна лихва за периода 16.01.2020г. - 12.10.2020г., сумата от 35.15 лева - обезщетение
за забава за периода 13.10.2020г. до 23.02.2021 г., сумата от 30.00 лева - такси по кредита,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.02.2021 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда) до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че Банка ДСК е универсален правоприемник на „****“
АД, като основава исковите си претенции на Договор за револвиращ кредит за текущо
потребление от 12.10.2017 г., сключен с ответника Р. А. Т.. Договорът за кредит бил
сключен за неопределен срок, и начинът на погасяване бил определен в него. Кредитът бил
погасяван по кредитна сметка № ****.
Кредитополучателят Р. А. Т. бил допуснал нередовности при плащането на вноски по
кредита, с което бил нарушил договорните си задължения. Задължението включвало
главница, лихва, такси и разноски.
Банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Общата сума
на задължението към 24.02.2021г. било 1130.34 лева, включващо главница, лихва,
обезщетение за забава и такси.
Моли се за уважаване на исковете.
Претендират се направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не
е изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства, не са
направени доказателствени искания, не са оспорени представените с исковата молба
документи.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.,
която пледира за уважаване на исковите претенции. Прави се искане за постановяване на
1
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща надлежно упълномощен
представител.
Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен, не е подал в срок
отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.
1 ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявените искове,
предмет на делото, са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и приложените по делото доказателства, поради което са налице и
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Решението не следва да се мотивира по същество, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
По разноските:
За образуване на делото и в хода на исковото производство, ищецът е направил
разноски от 25.00 лв. за заплатена държавна такса, която сума, с оглед изхода на делото
ведно с юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., определено на осн. чл. 78, ал. 8, във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдена в
полза на ищцовата страна.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
Така в заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75.00
лв., от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, при което тази сума следва да бъде присъдена в негова полза.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Т., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр. ****, че дължи на "**, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „****, с ЕИК ***, представлявано от Д.Н. и Б.Ф.С. - Изпълнителни директори,
действащи чрез пълномощника И. Т. И. - юрисконсулт при ***, СУМАТА от 944.38 лв.
/деветстотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ - главница по
Договор за револвиращ кредит за текущо потребление от 12.10.2017, сключен със „****“
АД, чиито правоприемник е "**, СУМАТА от 120.81 лв. /сто и двадесет лева и осемдесет
и една стотинки/ - договорна лихва за периода 16.01.2020г. - 12.10.2020г., СУМАТА от
35.15 лв. /тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
13.10.2020г. до 23.02.2021 г. и СУМАТА от 30.00 лв. /тридесет лева/ - заемни такси по
кредита, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.02.2021 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда), до окончателно изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед № 118/25.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 132/2021г. на
РС- Попово.
ОСЪЖДА Р. А. Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „****, с ЕИК ***,
представлявано от Д.Н. и Б.Ф.С. - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника
И. Т. И. - юрисконсулт при ***, СУМАТА от 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/ - разноски
в исковия процес и СУМАТА от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от
ГПК.
2
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3