Решение по дело №394/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по касационна жалба на Ц. В. Ц. и П. Г. Ц. от [населено място] срещу Решение №62 от 31.01.2024г., постановено от РС Хасково по гр.д.№3003 по описа на съда за 2021г. Твърди се, че решението било неправилно. Допуснати били процесуални нарушения, като се счита, че районният съд не обсъдил и не взел предвид наведените възражения от страна на жалбоподателите за това, че цялата процедура била опорочена поради липса на правно основание. Това било така, тъй като решението на поземлена комисия за възстановяване на собствеността било постановено на 01.04.1998г. и неговият ефект настъпил с влизането му в сила, а извършената административна процедура по приемане на план по пар.4к от ЗСПЗЗ за процесния поземлен имот, завършваща с издаването на процесната заповед, била нищожна, тъй като била извършена без правно основание. Сочи се, че към момента на постановяване на решението на Поземлена комисия Хасково не била действаща разпоредбата на пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Да се приеме, че с процесната заповед се възстановява правото на собственост на наследниците на Р. М., означавало да не се признае конститутивното действие на решението на Поземлена комисия. Също така процесната заповед влизала в колизия с други институти на правото – като придобивната давност, а освен това се нарушавали както правата на касаторите, така и правата на наследниците на Р. М.. Поради тези причини образуваната административна процедура по реда на пар.4к от ЗСПЗЗ била изначално порочна, което водело до незаконосъобразност / нищожност на процесната заповед. Излагат се и твърдения за нарушаване на материалния закон. В процесната заповед било посочено, че собствеността се възстановявала на наследниците на Р. М. при условията на пар.4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Безспорно било, че към датата на процесната заповед в имота имало две построени сгради, видно от приложената скица №4402/10.09.2021г., а изискването на пар.4б, ал.1, изр.1 от ПЗР било да се възстановява правото на собственост върху незастроени земеделски земи. Процесният имот не представлявал земеделска земя, а и бил застроен, съответно не бил налице фактическият състав по пар.4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да бъде издадена процесната заповед. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и Заповед №1609/16.09.2021г., издадена от Кмет на Община Хасково, като незаконосъобразна, като се претендират направените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното юрк.възнаграждение от ответната страна.

Ответната страна по касационната жалба – Кмет на Община Хасково, счита касационната жалба за неоснователна и иска да се заплатят направените разноски, както и прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата е неоснователна.

Заинтересованата страна М. А. Т., не изразява становище по делото.

Административен съд Хасково, като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които са установени от Хасковски РС от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл.211 от АПК срок и е от лица, участвали в първоинстанционното производство.

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по подадена от Ц. В. Ц. и П. Г. Ц. жалба против Заповед №1609/16.09.2021г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ПП ЗСПЗЗ във вр. с пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. Каменец, землище на [населено място], одобрен със Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50684 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4402/10.09.2021г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Р. Д. М. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с [идентификатор], ж.р. Каменец, землище на [населено място], с площ 633 кв.м., при граници и съседи: 1./ 77195.744.549, Улица, 2./ 77195.744.460, Улица, 3./ 77195.744.277, Жил. територия.

С обжалваното в настоящото производство Решение №62/31.01.2024г., постановено от Районен съд Хасково по гр.д.№3003 по описа на съда за 2021г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявената пред него жалба.

За да постанови решението, районният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и същата e законосъобразна, тъй като съответства на приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. Изпълнено в случая било изискването на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на административния акт, в който били посочени всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики, като към него била приложена и скица на процесния имот. Предвид правните основания за издаване на акта, предмет на контрол можело да бъде само съответствието му с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая не били ангажирани доказателства за това жалбоподателите да били оспорили плана на новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност, одобрен от областния управител, поради което по отношение на предвиденото в него той бил влязъл в сила. Издадената по реда на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповед не можела да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти, като в случая кметът действал при условията на обвързана компетентност – бил длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила ПНИ. Такова пълно съответствие в случая било налице. Съдът посочил на следващо място, че при наличие на спор за материално право за новообразувания имот, същият не можело да се разреши в административното производство, а следвало да бъде предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, можело да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. Не били налице и пороци, обосноваващи нищожност на процесната заповед.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно пар.4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ гласи, че за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номер на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението му, размер, граници, съседи, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Производството по издаване на заповед от кмета на община на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване на право собственост върху новообразуваните имоти, следващ изработването и влизането в сила на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Необходима предпоставка за издаването ѝ е наличието на влязъл в сила ПНИ по пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, както е посочил районният съд, при преценка законосъобразността на заповедта следва да се установи съответствието между този план и индивидуализацията на имота с оспорената заповед, като кметът действа при условията на обвързана компетентност.

В случая се установява, че ПНИ на ж.р.Каменец в [населено място], където е възстановен процесният имот, е влязъл в сила, като жалбоподателите не са оспорили заповедта на областния управител, с която е одобрен. Проведеното оспорване на Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание пар.4к, ал.6 от ПЗР ЗСПЗЗ, е с искане да бъде обявена за нищожна, като с Решение №103 от 20.02.2023г. на Хасковски Районен съд по гр.д.№1768 по описа за 2022г., оставено в сила при касационното обжалване по а.д№688 за 2023г. по описа на Административен съд Хасково, подадената жалба е отхвърлена

Процедурата по придобиване право на собственост върху имоти, предоставени за лично ползване, е сложен фактически състав, който преминава през няколко етапа. Всеки етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, и който след влизането си в сила придобива стабилитет. Предмет на производството по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установяване наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване респ. придобиване, правото на собственост и съответствието на издадената заповед от кмета на общината с влезлия в сила ПНИ. В случая е налице влязъл в сила ПНИ, поради което на посочените в заповедта правни основани, е бил издаден съответният акт. В последния са описани местоположението, границите и съседите на имота, като е посочено и че ограничения на собствеността няма. Заповедта не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. Тя отразява правата на собствениците според този план и контролът за законосъобразността ѝ се изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и регистъра към него, което в случая явно е сторено като не е установено несъответствие.

Във връзка с последното и с оглед вписването в Регистъра към ПНИ на двама собственици за един и същ имот, респ. и до невъзможност при това положение за възстановяване на имота само на посоченото в заповедта на кмета на общината лице или на наследниците му, следва да се има предвид, че този запис е направен въз основа на данни за собствеността на имота към момента на изготвянето на ПНИ и регистъра, извлечени от наличните документи за собственост върху имота и другите актове свързани със собствеността, съобразно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Отразеното в този регистър по отношение на собствеността е съобразено с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост. При евентуално възникнали спорове за собственост, същите подлежат на разглеждане по реда на исковото производство, като съгласно пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

Предвид вида и характера на оспорения акт, необсъждането от страна на районния съд на останалите посочени в жалбата доводи не представлява съществен порок на атакуваното решение, обосноваващ отмяната му. В случая възражението, че правният ефект на Решение №36-51 от 01.04.1998г. е настъпил с влизането му в сила, а издаването на процесната заповед се явявало без правно основание, поради което и била нищожна, настоящият състав счита за неоснователно. В решението на Поземлената комисия изрично е посочено, че се издава на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, с което се препраща към условията за възстановяване на правото на собственост, а именно – пар.4 – 4л от ЗСПЗЗ. Към момента на издаване на решението на ПК разпоредбата на чл.28, ал.4 от ПП ЗСПЗЗ /редакция изм. и доп. ДВ бр.122/1997г./ има следното съдържание: „За установяване на границите на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ с размери, определени в § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в съответствие с кадастралния план по ал.2 се изработва план на новообразуваните имоти в същия мащаб, който съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти“. Нещо повече – в самото решение на ПК се посочва, че възстановяването ще се извърши при условията на чл.28 от ПП ЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Поради това, като е издал процесната заповед въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти административният орган е постановил решение въз основа на проведена законосъобразна процедура при спазване на действащите норми на закона.

Във връзка с другите възражения, касаещи характеристиката на имота като земеделска земя и наличието на застрояване в него следва да се има предвид, че Решение №67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, касаещо одобрен околовръстен полигон на земите по пар.4 от ЗСППЗЗ, вкл. зона Каменец, не подлежи на инцидентен съдебен контрол, както и безспорно установеното от събраните доказателства пред РС Хасково относно издадено Разрешение за строеж №168/05.06.1991г., което е описано в н.а. №115, д.№153/2001г., с който се легитимират като собственици жалбоподателите, и съобразно което строежът в процесния имот е извършен след 01.03.1991г. и извън определения срок по пар.4а от ПЗР ЗСПЗЗ.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед извода за неоснователност на жалбата на ответника по касация се следват разноски, дължими от жалбоподателите. Разноските съдът определя в размер на 100,00 лева за юрк.възнаграждение в полза на Община Хасково, съобразно чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №62/31.01.2024г., постановено по гр.д. №3003/2021г. по описа на Районен съд –Хасково.

ОСЪЖДА Ц. В. Ц. [ЕГН] и П. Г. Ц. [ЕГН], двамата от [населено място], да заплатят на Община Хасково сумата от 100,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.