№………./………………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
2233 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс
- Г, чрез адв. М.Л., против решение №
3891/24.09.2019г. по гр.д. № 5758/2019г. на ВРС, с което
е прието за установено, че Ф.Я.Х., с ЕГН **********
и адрес *** не дължи сумата от
2191.84 лв. /две
хиляди сто деветдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/, претендирана от ответното дружество
като цена на консумирана ел. енергия
за периода от 02.01.2019г. до
10.04.2019г. в обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Доброволци“ №13, ап.2, отчитан по абонатен
номер ********** и клиентски
номер **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № **********/03.04.2019г., на
осн.
чл. 124, ал. 1 от ГПК и е осъдено да заплати
на адв. И.Т.И. ************
и съдебен адрес *** сумата от 383.42 лв. /триста осемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано и постановено в разрез със събрания
в хода на процеса доказателствен материал, се моли да
бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Моли и за присъждане на
сторените разноски.
В писмен
отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 от
ГПК от Ф.Я.Х., с ЕГН ********** и адрес
***, чрез адв. И.И. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане
на разноски за въззивното производство.
В с.з.
на 21.01.2020г. „Енерго Про Продажби” АД, чрез адв. В.**** поддържа въззивната си жалба, а Ф.Я.Х.,
чрез адв. И.И.-писмения си отговор, депозирайки молба с.д. № 1512/16.01.2020г. Въззиваемата, чрез
процесуалния си представител прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ВОС съобрази
следното:
В исковата си молба Ф.Я.Х.,
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. И.И. излага, че е клиент на “Енерго Про
Продажби” АД и заплаща редовно консумираната ел.енергия. При посещение на каса за
заплащане на битови сметки установила, че й е издадена фактура на стойност
2191.84лв. Обяснили й, че вероятно сумата й е начислена в следствие на
извършена корекция на сметката й. До момента не е получавала никакви документи.
Счита, че “Енерго Про Мрежи” АД самоволно е коригирало сметката й. Моли се да
бъде установено по отношение на ответното дружество, че не дължи заплащането на
процесната сума от 2191.84лв. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока за отговор
ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. М.Л. е оспорил иска като
неоснователен. Не се спори, че между ищеца и дружеството съществува валидно
договорно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия. В следствие на
извършената техническа проверка е извършена корекция и издадена фактура за
сумата от 2191.84лв. Посочено е, че сумата
се дължи на осн. чл. 200, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 38,
ал. 2 от действащите Общите условия на ДПЕЕЕМ, издадени въз основа на чл. 98а
от ЗЕ. Установено е доставено количество ел.енергия, което не е заплатено.
Налага се извършването на корекция по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ. Налице е неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа
, осъществено чрез меден проводник, ползван за фаза. Присъединяването е
извършено към трета фаза на захранващия кабел, посредством токова клема и
подземно влиза в имота. По този начин част от консумираната е.енергия в обекта
не се отчита и не се заплаща. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените
разноски.
За да се
произнесе, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според КП № 1202702/01.04.2019г.,
при извършената от служители на ЕРП “Север” АД проверка, те са установили липсата
на пломба ЕМТ, щит и пломби ЕМТ, врата. Установено е още, че е извършено
неправомерно присъдиняване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез
меден проводник, ползващ се за фаза. Присъединяването е извършено към трета
фаза на захранващия кабел, посредством токова клема и подземно влиза в имота.
По този начин не се измерва консумираната ел.енергия, понеже не преминава през
него, не се заплаща. Посочено е в прокотола, че е възстановена правилната схема на свързване. Протоколът
е съставен в отсъствието на клиента и е подписан от съставителите и двама
свидетели.
Видно от справка № 51985/02.04.2019г.
за корекция при неизмерване и/или неточно измерване на ел.енергия, корекцията
обхваща периода от 02.01.2019г. до 01.04.2019г. за период от 90 дни и общо
енергия за корекция от 11088кВтч. При
определяне на общото количество ел.енергия за начисляване е посочено, че количеството
потребена ел.енергия за периода се изчислява като
функция на изчислената мощност и броя дни за корекция при всекидневно 8 часово
ползване.
От представената по
делото фактура № 0278593113/03.04.2019г. се установява, че за периода от 02.01.2019тг. до 01.04.2019г е начислена сумата от 2191.84лв.
От заключението
на в.лице по допуснатата СТЕ, е видно, че според приложения КП съществуват
данни за неправомерно вмешателство, осъществено чрез свързване директно към
електроразпределителната мрежа преди електромера. По този начин се пренасочва
ел.енергия към ел.инсталацията в жилището, която захранва електроконсуматорите
в обекта на потребление, без да се измерва в цялост. Налице е неотчитане от
измервателната система на СТИ на цялата преминала през захранващия неправомерно
свързан от ел.мрежата кабел към електроконсуматорите на абонатав следствие на
устасновеното присъединяване към електропреносната мрежа. Според вещото лице
извършените математически изчисления по корекционната процудура са
математически верни и са в съответствие с утвърдената методика. Количеството
ел.енергия по корекционната справка може реално да бъде доставено до абоната с
оглед пропускателната способност на неправомерно присъединения кабел. И тази на
присъединителното съоръжение.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса „Енерго-Про Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и
главно доказване валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не
е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил
реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана
правилната методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена електроенергия, влизане в сила на ПИКЕЕ.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по
смисъла на § 1 т. 42 от Закона за
енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Основание за извършване на корекция и за фактуриране на
процесната сума се явява констативен протокол № 1105402/23.01.2019г.
Следва да бъде съобразено това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят
е предвидил, че с ПИКЕЕ следва
да бъдат регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи“ са
разписани както правила относно реда на извършване
на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр.
чл. 41 и чл. 45/, така
и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела
до неизмерване/неточно измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане
на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва
да се установява
виновно поведение от тяхна страна.
Към датата на извършената проверка-01.04.2019г. е
постановено Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016
(обн.ДВ 15/14.02.2017), като е обезсилил
в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на
ВАС, като са отменени нормите в ПИКЕЕ, приети по
т.3 от Протоколно решение №
147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49,
чл.50 и чл.51 от този акт, както и Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, с което са отменени
и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение №
13691/8.11.2018г по адм.д.№
4785/2018г на 5-членен състав
на ВАС. С това нормите на ПИКЕЕ са
отменени вече в цялост.
При тези данни следва изводът,
че към момента
на начисляването на допълнителното количество ел.енергия
е нямало нормативно
основание за извършване на едностранни
корекции на сметките на абонатите
за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2
ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват
на тази делегация,
ответното дружество не би могло
да се ползва
от корекционната процедура,
за която към датата на
проверката са липсвали нормативен ред за установяване
на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване
на проверка на средството за
търговско измерване. След отмяната на чл.41
- 47 от ПИКЕЕ, а в последствие и на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, с оглед изложеното по-горе
съдът намира, че изобщо липсват правила и
ред за извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и приложени корекционните
процедури по ПИКЕЕ. Представеният по делото протокол
и извършената въз основа на него
корекция на сметка са съставени
в нарушение на закона и затова не биха могли
валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране.
При липсата на процедурни правила
в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /ред. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от
8.05.2018 г./,, доказването на
предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по
партидите на абонатите не би
могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване
на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален
закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата,
чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон.
Освен това в общите закони
не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, невъзможно е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества
ел.
енергия. Този извод
се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел защита на потребителите
и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Ето
защо предявеният иск се явява
доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, включително в частта, в която е определено
възнаграждение в полза на адвокат И., на осн. чл. 38 от ЗА в размер на
382.42лв. и са присъдени разноски в полза на Ф.Я.Х., като обжалваното решени е
допълнено с определение № 14945/15.11.2019г. в размер на 92.67лв., на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на спора не се следват разноски на въззивното дружество. То
следва да бъде осъдено да заплати на адв. И.И. адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00лв., определено от съда на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА и отправеното за това искане.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3891/24.09.2019г.,
допълнено в частта за разноските с определение № 14945/15.11.2019г.,
постановени по по гр.д. № 5758/2019г. на 41-ви състав на ВРС, с
което е прието за установено, че Ф.Я.Х., с ЕГН ********** и адрес
*** не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД-Варна ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“,
№ 258, „Варна тауърс Г“, представлявано от П.С.С., Яна **** Димитрова и Георги Коршия сумата
от 2191.84 лв.,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана
ел. енергия
за периода от 02.01.2019г. до
10.04.2019г. в обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Доброволци“ №13, ап.2, отчитан по абонатен
номер ********** и клиентски
номер **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № **********/03.04.2019г., на
осн.
чл. 124, ал. 1 от ГПК ; „Енерго-Про
Продажби“ АД-Варна ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“,
№ 258, „Варна тауърс Г“, представлявано от П.С.С., Яна **** Димитрова и Георги Коршия е осъдено да заплати
на адв. И.Т.И. ************ и съдебен адрес *** сумата от 383.42 лв., представляваща направени по първоинстанционното дело
съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл.Варненчик“, №
258, „Варна тауърс Г“, представлявано от П.С.С., Яна **** Димитрова и Георги Коршия
е осъдено да заплати на Ф.Я.Х., с ЕГН ********** и адрес ***
разноски за първата инстанция в размер на 92.67лв., на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г“,
представлявано от П.С.С., Я. **** *****и ***** да заплати на адв. И.Т.И. ЕГН **********
*** адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване пред ВКС,
предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: