№ 782
гр. Варна, 28.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д.а Д. Митева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20223001000675 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл 274 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра срещу определение
№208/09.11.2022 г., постановено по т.д.№67/2022 г. по описа на СОС, с което е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на иска.
Жалбоподателят счита за неправилна преценката на първоинстанционния съд, че
оспорването на вземането по заповедите за изпълнение се основава на факти, които са му
били известни и е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл.414 от ГПК, респективно
чл.423 ГПК. Твърди, че решението по т.д.72/2020 г. по описа на ОС – Добрич, с което е
отхвърлен иска на „Лено” АД, за приемане за установено че „Месна компания Елтекс” ООД
и солидарните длъжници дължат сумата от 166 000 евро неустойка за забава за периода
06.08.2016 г. до 12.07.2017 г, поради приемане, че неустоечната клауза по чл.2.3(с) от
договор за заем от 12.12.2014 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави е влязло в
сила на 26.07.2022 г. и представлява ново обстоятелство, даващо основание да се предяви
иск по чл.424 от ГПК. Моли съда, да отмени обжаланото определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение, което
подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството
пред СОС е образувано по искове с правно основание чл.424, ал.1 от ГПК, предявени от
„МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Силистра срещу
„ЛЕНО” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, за приемане за установено, че
вземания на ответника към ищеца, в размер на на по 178 850 евро, представляващи
неустойка по чл.2.3 (с)(d) от договор за заем от 12.12.2014 г., за събиране на които са
образувани ч.гр.д. №232/2021 г. и ч.гр.д. №1631/2020 г. на РС – Силистра не съществуват,
тъй като в решение по т.д. №72/2020г. по описа на ОС – Добрич е прието, че клаузата за
неустойка е нищожна.
Ищецът излага, че на 12.12.2014 г. между „Лено” АД, като заемодател и „Местна
1
компания Елтекс” ООД, като заемател, Генчо Генев и Женя К.а, като поръчители е сключен
договор за заем – Бизнес кредит „Сохо” клиентски номер 913/12.12.2014 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № 1089 и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1090, на
нотариус с рег. № 301 в съдебен район РС – Добрич в размер на 350 000 евро. Твърди, че в
чл.2.3, б (с) от договора страните са уговорили, че ако заемателят не изплати, което и да е
задължение на съответния падеж, дължи неустойка за забава в размер на 0.14% върху цялата
непогасена част от предоставения заем, за всеки ден, считано от датата на падежа на
дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени суми за
главница, лихви и неустойка. Излага, че по ч.гр.д.№2810/2019г. по описа на РС – Добрич е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, с които „Месна компания Елтекс” ООД и солидарните
длъжници са осъдени да заплатят солидарно на „Лено” АД сумата от 300 000 евро главница
и 166 000 евро неустойка за забава за периода 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г. С оглед
подадено възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумата от 166 000 евро,
представляващо неустойката е образувано т.д. №72/2020г. по описа на ОС – Добрич, като с
решение № 260031/27.11.2020 г., влязло в сила на 26.07.2022 г., искът е бил отхвърлен,
поради нищожност на клаузата за неустойка по чл.2.3(с) от договор за заем. Твърди се, че
след образуване на т.д. №72/2020г. по описа на ОС – Добрич, ответникът се е снабдил със
заповеди за изпълнение и изпълнителни листи по ч.гр.д. №232/2021г. и ч.гр.д. № 1631/2020г.
по описа на РС – Силистра, за заплащане на суми от по 178 850 евро, представляващи
неустойка за забава по чл.2.3 от договора по всяко от делата, за периоди следващ този по т.д.
№72/2020 г. на ОС – Добрич. Тъй като подадените въражение по чл.414 от ГПК са били
върнати като неподадени в срок, ищецът обосновава интереса си от водене на исковете по
чл.424 от ГПК.
Целта на заповедното производство е да се извърши формална проверка дали едно
вземане е безспорно и заповедта за изпълнение служи единствено като изпълнително
основание без да установява съществуването на вземането със силата на пресъдено нещо. С
влизането на заповедта за изпълнение в сила, независимо в коя от хипотезите на чл.416 от
ГПК е станало това (неподадено в срок или оттеглено възражение на длъжника; влизане в
сила на съдебното решение за установяване на вземането) всяко възражение на длъжника, че
вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън
специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК.
При настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила.
Вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение могат да се оспорват от длъжника
само когато основанията за отричане (изцяло или частично) на ликвидността и/или
изискуемостта на вземанията на кредитора се основават на открити нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му
бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. По отношение предпоставките за допустимост на специалния
отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК, отговор е даден в т.16 на ТР №4/18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че обуславящо значение за допустимостта на иска, за
която съдът следи служебно е в исковата молба да се твърдят новооткрити обстоятелства,
или да се сочат нови писмени доказателства, които са от съществено значение за
преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането.
В случая, такива новооткрити обстоятелства не само не се твърдят в исковата молба,
а напротив, цели се да се отрече съществуване на вземанията по издадените заповеди за
изпълнение, позовавайки се на нищожност на клауза в договора между страните, сключен на
12.12.2014 г., каквото оспорване може да се направи с възражението по чл.414 от ГПК,
респективно в производството по чл.422 от ГПК, но не и да бъде основание за предявяване
на установителен иск с правно основание чл.424 ГПК.
2
Следва да се посочи, че предмет на иска по т.д. №72/2020 г. по описа на ОС – Добрич
е иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Лено” АД срещу „Месна компания
Елтекс” ООД, за установяване съществуването на вземане в размер на 166 000 евро,
представляваща неустойка за забава чл.2.3(с) от договор за заем 12.12.2014 г., за периода
06.08.2016 г. до 12.07.2017 г., който е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, тъй като
решаващият съд е приел в мотивите, че клаузата за неустойка е нищожна. Със сила на
пресъдено нещо разполага единствено диспозитива на решението, а видно от диспозитива
на решение №260031/27.11.2020 г. по т.д. №72/2020 г. по описа на ОС – Добрич, в него не се
съдържа произнасяне досежно нищожността на клаузата за неустойка уговорена в чл.2.3(с)
от договор за заем 12.12.2014 г. Мотивите нямат задължителната сила на решението и не
обвързват друг съдебен състав с изложеното в тях, поради което по други дела между
същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване,
без да може срещу това да се предяви отвод за присъдено нещо. След като жалбоподателят
не е предявил инцидентен установителен иск във висящото т.д. №72/2020 г. по описа на ОС
– Добрич, с което въпросът относно действителността на клаузата за неустойка да бъде
разрешен със сила на пресъдено нещо, същият не разполага и с възможността да се позовава
на приетото в мотивите, изложени в друго дело.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра срещу определение
№208/09.11.2022 г., постановено по т.д.№67/2022 г. по описа на СОС, с което е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на иска.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд
на РБ в седмодневен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3