ОПРЕДЕЛЕНИЕ №433
гр.Силистра, 18.06.2019 година
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка
Димитрова, разгледа адм.дело №177 по
описа на съда за 2018г. във връзка с
постъпила МОЛБА от С.Х.П. - директор на Д“ОДОП“ при ЦУ НАП, в качеството му на
решаващ орган по чл.152 ал.2 ДОПК и ответник в съдебното производство, за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Производството е по реда чл.248 ал.1 ГПК, приложим на основание §2 от ДР
на ДОПК, образувано по молба от вх.№613/05.06.2019г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП.
С Решение №41/17.05.2019 г.,
постановено по адм.дело №177/2018 г., съдът е отменил частично оспорения пред
него Ревизионен акт №Р-03001917007059-091-001/16.05.18 г., потвърден изцяло с
Решение №165/03.09.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП - настоящ молител и е
присъдил разноски по компенсация в полза на оспорващото дружество „Меком 2007“ ЕООД
гр.Силистра, с ЕИК:*********, в общ размер от 2 200 лева.
С настоящата молба се претендира
изменение на така постановеното решение в частта му за разноските, тъй като дружеството
жалбоподател не било направило искане за присъждане на разноски в проведеното
на 18.04.2019 г. открито съдебно заседание, в което делото е било обявено за
решаване. Молителят, чрез процесуален представител, в същото съдебно заседание,
е поискал присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК /л.443/,
което сочи на наличие на абсолютната процесуална предпоставка от чл.80 изр.2 ГПК. Молбата е подадена в срока от чл.248 ал.1 ГПК, от страна в процеса, поради
което е процесуално допустима. В
срока и по реда на чл.248 ал.2 ГПК е постъпило становище по искането, с което
се възразява по неговата основателност и се настоява същото да бъде оставено
без последици.
Присъждането на разноски не е
автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и
по тяхната дължимост съдът не се произнася служебно. За това той следва да бъде
надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски, което слага начало на
успоредно развиващо се, акцесорно производство. Сезирането на съда е надлежно,
когато до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, страната
е направила искане за присъждане на разноски, по аргумент от т.11 на ТР
№6/06.11.13 г. на ВКС по т.д.№6/12г.,ОСГТК.
Видно от жалбата, с която е сезиран
съдът по основното производство е, че е формирано изрично искане за присъждане
на разноските /л.8, абз.6/, направени от дружеството жалбоподател, което искане
недвусмислено е заявено „до съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция“, т.е. своевременно и е ясно формулирано. Жалбата е подадена чрез
упълномощен представител, но на л.10 от делото е приложен Договор за правна
защита и съдействие, серия Б №070257, от който се установява, че именно представлявалият
го адвокат Т.С. през цялото съдебно производство е надлежно упълномощен, а
записаните разноски за адвокатско възнаграждение, са отразени като платени „в
брой“, което е достатъчно да удостовери реално извършен разход, имайки характер
на разписка, съгласно т.1 от ТР №6/2013 г. на ВКС.
Следователно, главното възражение на молителя за
незаявено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя, следва да бъде отклонено като неоснователно, защото последиците
от непредставянето на списък по чл.80 ГПК са нормативно определени с изр.2 на
същата разпоредбата, а неповтарянето на акцсорната претенция - за присъждане на
съдебни разноски, в съдебните заседания, вкл. в последното по делото, не променя
факта на тяхното своевременно претендиране още с първоначалната жалба, което
искане обвързва съда и същият дължи произнасяне по тях. В този смисъл е
трайната практика на ВАС, като за целите на настоящото произнасяне е достатъчно
да бъдат посочени: Определение № 10222/27.07.18 г. по адм.д.№470/18 г., 7-чл.състав;
Определение №10348/03.08.18 г. по адм.д.№4368/18 г. на II О; Определение
№8806/28.06.18 г. по адм.д.№8711/16 г. на I О; Определение №6999/29.05.18 г. по адм.д.№6915/17 г.
на II О; Определение № 2827/26.02.19 г. по адм.д.№844/19 г.,
5-чл.състав и много други - всички на ВАС.
Трайно и безпротиворечиво е разбирането
на ВАС, че разпоредбата на чл. 161 ал.1 ДОПК е специална спрямо общите норми на
чл.143 АПК и чл.78 ГПК. По аргумент от §2 ДР ДОПК, само за неуредените в ДОПК
случаи се прилагат разпоредбите на ГПК. Отговорността за разноски в съдебния
процес по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, е уредена с изричната норма на
чл.161 ал.1 ДОПК, която предвижда тяхното възлагане по начина, по който това е
сторено с релевираното Решение №41/17.05.19 г. по адм.дело №177/2018 г. по
описа на Административен съд гр.Силистра, чието изменение се иска с процесната
молба, воден от което и на основание чл.248 ал.3 ГПК, във връзка с §2 ДР ДОПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП, за
изменение на Решение №41/17.05.2019 г., постановено по адм.дело №177/2018 г. по
описа на Административен съд гр.Силистра, в частта му за разноските.
Определението
подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението по делото, пред Върховния
административен съд.
Настоящото определение да се връчи на
страните по реда на чл.137 АПК.
СЪДИЯ: