№ 2974
гр. С, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110150517 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Д. И. Д. срещу Т. Г. К. с искане да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца сумата от 9098 лева, неизплатен остатък от дължимо наемно
възнаграждение за стопанската 2021/2022г. за отдадените под наем съгласно Договор за наем
на земеделска земя от 17.12.2015г. недвижими имоти и сумата от 434,68 лева, лихва за забава
за периода от 15.11.2022г. до 04.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -05.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 17.12.2015г. между страните бил сключен договор за наем на
земеделска земя, нотариално заверен с рег. № 5316/17.12.2015г. на нотариус Т П с рег. № 587
и район на действие- ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС, по силата на който
ищецът в качеството на наемодател бил предоставил на ответника в качеството на наемател
за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, находяща се в землището
на село В, Община С, Област Я, а именно: 1. Нива с площ от 32,994 декара, в местността „С
К, четвърта категория, съставляваща имот № 7016 по плана за земеразделяне землището на
с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 7013, № 7014, № 7015, № 5, № 19, и № 7017; 2.
Нива с площ от 21,007 декара, в местност „К“, трета категория, съставляваща имот № 14070
по плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 81, №
66, № 79, № 14069; 3. Нива с площ от 12,105 декара, в местността „Х“, шеста категория,
съставляваща имот № 1004 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при
граници на имота: имоти № 26, № 1005, № 1009 и № 1003; 4. Нива с площ от 16,000 декара,
в местност „С К“, четвърта категория, съставляваща имот № 7017 по плана за земеразделяне
землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 19, № 7018, № 7012, № 7013 и №
1
7016; 5. Нива с площ от 26,284 декара, в местността „Ю“, от които 21,027 дка-пета категория
и 5,256 дка- седма категория, съставляваща имот № 34007 по плана за земеразделяне
землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 71, № 34006, № 34005, № 34004,
№ 34003, № 34009 и № 34008; 6. Нива с площ от 15,291 декара, в местността „Е П“, четвърта
категория, съставляваща имот № 41025 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ.
С, при граници на имота: имоти № 41026, № 41027, № 41024 и № 118; 7. Нива с площ от
3,238 декара, в местността „Х“, шеста категория, съставляваща имот № 1012 по плана за
земеразделяне землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 41009, № 41011,
№ 26 и № 1004; 8. Нива с площ от 12,973 декара, в местността „С С“, седма категория,
съставляваща имот № 17020 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при
граници на имота: имоти № 17007, № 17008, № 17021; 9. Нива с площ от 13,430 декара, в
местността „Ю“, пета категория, съставляваща имот № 34012 по плана за земеразделяне
землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 34007, № 17, № 34013, № 34009;
10. Нива с площ от 6,995 декара, в местността „Е С“, четвърта категория, съставляваща имот
№ 41048 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти
№ 41025, № 41027, № 41047, № 118 и 11. Нива с площ от 8,005 декара, в местността „К“,
пета категория, съставляваща имот № 50040 по плана за земеразделяне землището на с. В,
общ. С, при граници на имота: имоти № 5014, № 50021, № 92, № 153 и № 50041.
Общо отдадените под наем земеделски земи били в размер на 168,300 дка. Срокът на
договора бил седем стопански години, считано от 01.10.2016г. Посочва, че съгласно чл. 6 от
договора, размерът на наемното плащане се определял по следния начин: за наем на нива -
20% от средния добив на зърно от декар или левовата му пазарна стойност. Наемното
плащане съгласно чл. 7 от договора се извършвало след приключването на съответната
стопанска година в периода от 31 август до 15 ноември еднократно. За стопанската
2021/2022г. средният размер на наемното плащане в региона на община С, където се
намирали и процесните земеделски земи съобразно левовата пазарна стойност на дка бил 60
лева на декар. Навежда твърдения, че по силата на договора за наем на земеделска земя от
17.12.2015г. за ответника било възникнало задължение да заплати на наемодателя наемно
плащане за стопанската година 2021/2022г. за общо отдадените под наем земеделски земи от
168,300 дка по 60 лева на дка, или общо сума в размер на 10098 лева и в срок до 15 ноември
2022г. Ответникът бил заплатил на ищеца на 28.09.2021г. сума в размер на 1000 лева,
представляваща авансово плащане за стопанската 2021/2022г., като остатъкът в размер на
9098 лева не бил заплатен. Посочва, че на основание чл. 8 от договора за наем и чл. 86 от
ЗЗД поради неизпълнение на паричното задължение в размер на 9098 лева, ответникът
дължал и обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от деня на
забавата 15.11.2022г. до датата на депозиране на исковата молба - 05.05.2023г., а именно
сумата от 434,68 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Поддържа, че е изпълнила задължението си за заплащане на дължимата
2
сума. Поради неоснователност на предявения иск за главница, счита за неоснователна и
претенция за заплащане на лихва за забава. Не оспорва, че бил сключен договор за наем от
17.12.2015г. Посочва, че средният добив на зърно за стопанската 2021/2022г. бил от 400 кг. на
декар земеделска площ, при средна пазарна цена за тон за периода от 430 лева. Така
дължимата на основание чл. 6 от процесния договор наемна цена за стопанската 2021/2022г.
била в размер на 5504 лева /160 дка х 80 кг. х 430 лева за тон/, която сума била изплатена в
цялост на ищеца по банков път, както следва: на 28.09.2021г. - сумата от 1000 лева и на
20.04.2022г. - сумата от 5000 лева. Посочва, че на 07.09.2022г. била заплатила на ищеца
сумата от 5000 лева, с която същият се бил обогатил без основание и чието връщане й
дължал на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното ответникът се бил обогатил
неоснователно и със сумата от 496 лева, представляваща разликата между дължимата му се
договорна наемна цена за стопанската 2021/2022г. и заплатената му от ответницата обща
сума от 6000 лева. В условие на евентуалност, навежда възражение за прихващане за
заплатената без основание сума от 496 лева, с която ищецът се бил обогатил неоснователно
и чието връщане дължал на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
С Определение № 43716 от 16.12.2023г. съдът е приел за съвместно разглеждане
възражението за прихващане, предявено от Т. Г. К. за осъждане на Д. И. Д. да заплати на
ответника сума в размер на 5496 лева, платена без основание на 20.04.2022г. и на
07.09.2022г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже възникването на
облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по силата
на който ищецът е предал на ответницата държането на процесните имоти и за ответницата е
възникнало задължението за плащане на наемна цена в претендираните размери за
посочените периоди.
В конкретния случай с определението от 06.12.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 18.03.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между страните е бил сключен Договор за наем на земеделска земя от 17.12.2015г. за
процесните имоти с уговорена месечна наемна цена, определена по следния начин: за наем
на нива- 20 % от средния добив на зърно от декар или левовата му равностойност, дължима
еднократно в периода от 31.08. до 15.11. на съответната стопанска година.
Освен безспорния характер на гореизложените обстоятелства, същите се установяват
и от приетия препис от Договор за наем на земеделска земя от 17.12.2015г., с който ищецът е
предоставил под наем негова собствена земеделска земя, находяща се в землището на село
В, община С, област Я, както следва: нива с площ от 32,994 декара, в местността „С К,
четвърта категория, съставляваща имот № 7016 по плана за земеразделяне землището на с.
В, общ. С, при граници на имота: имоти № 7013, № 7014, № 7015, № 5, № 19, и № 7017; нива
3
с площ от 21,007 декара, в местност „К“, трета категория, съставляваща имот № 14070 по
плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 81, № 66,
№ 79, № 14069; нива с площ от 12,105 декара, в местността „Х“, шеста категория,
съставляваща имот № 1004 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при
граници на имота: имоти № 26, № 1005, № 1009 и № 1003; нива с площ от 16,000 декара, в
местност „С К“, четвърта категория, съставляваща имот № 7017 по плана за земеразделяне
землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 19, № 7018, № 7012, № 7013 и №
7016; нива с площ от 26,284 декара, в местността „Ю“, от които 21,027 дка-пета категория и
5,256 дка-седма категория, съставляваща имот № 34007 по плана за земеразделяне
землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 71, № 34006, № 34005, № 34004,
№ 34003, № 34009 и № 34008; нива с площ от 15,291 декара, в местността „Е П“, четвърта
категория, съставляваща имот № 41025 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ.
С, при граници на имота: имоти № 41026, № 41027, № 41024 и № 118; нива с площ от 3,238
декара, в местността „Х“, шеста категория, съставляваща имот № 1012 по плана за
земеразделяне землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 41009, № 41011,
№ 26 и № 1004; нива с площ от 12,973 декара, в местността „С С“, седма категория,
съставляваща имот № 17020 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при
граници на имота: имоти № 17007, № 17008, № 17021; нива с площ от 13,430 декара, в
местността „Ю“, пета категория, съставляваща имот № 34012 по плана за земеразделяне
землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти № 34007, № 17, № 34013, № 34009;
нива с площ от 6,995 декара, в местността „Е С“, четвърта категория, съставляваща имот №
41048 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ. С, при граници на имота: имоти №
41025, № 41027, № 41047, № 118 и нива с площ от 8,005 декара, в местността „К“, пета
категория, съставляваща имот № 50040 по плана за земеразделяне землището на с. В, общ.
С, при граници на имота: имоти № 5014, № 50021, № 92, № 153 и № 50041.
В чл. 2 от договора е посочено, че същият влиза в сила, считано от 01.10.2016г. и е
със срок 7 стопански години.
Съгласно чл. 5 от договора наемното плащане се определя в пари или натура. В чл. 6
от раздел III от договора е уговорено, че размерът на наемното плащане се определя по
следния начин: за наем на нива - 20% от средния добив на зърно от декар или левовата му
пазарна равностойност, като съгласно чл. 7 от договора наемното плащане се извършвало
след приключването на съответната стопанска година в периода от 31 август до 15 ноември
еднократно.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че страните са
валидно обвързани от договор за наем на земеделска земя, като следва да се посочи, че с т. 2
от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017г., постановено по тълк. д. № 2/2015г. по описа
на ОСГТК на ВКС е прието, че договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване
на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на
отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за
4
аренда в земеделието. Със същото тълкувателно решение е прието, че разпоредбата на чл. 1,
ал. 3 ЗАЗ не регламентира, че земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за
земеделско производство могат да бъдат обект само и единствено на аренден договор, само
предмет на арендни правоотношения, и не изключва възможността земята и вещите за
земеделско производство да участват в гражданския оборот под правна форма, различна от
аренден договор.
Не е спорно между страните и че ищецът е изпълнил задължението си по договора и
е предоставил за ползване на ответника наетата земеделска земя.
Основният спорен въпрос между страните касае начина на определяне на дължимата
наемна цена, респ. дали с извършените от ответника плащания е погасено задължението му
да заплаща уговореното наемно възнаграждение в сроковете и при условията, посочени в
договора за наем. По този въпрос са събрани следните доказателства:
От приетото по делото платежно нареждане от 28.09.2021г. се установява, че Т. Г. К. е
превела в полза на Д. И. Д. сумата в размер на 1000 лева с основание за плащане „авансова
рента за стопанската 2021-2022Г“.
Приета е служебна бележка, издадена от „А И- 98“ АД- Я на И Д. К в уверение на
това, че като наемодател на 17,410 дка земеделска земя в землището на с. П, общ. С, обл. Я,
е получил рента за стопанската 2021-2022г. в размер на 1044,60 лева.
Приета е и разписка № 167 от 26.09.2022г., издадена от „А Т“ ООД, в която е
посочено, че в качеството на представител на арендодателя И К е получил аренда за
стопанската 2021г./2022г. в размер на 641,58 лева за 10,693 дка.
От приетото писмо от Министерство на земеделието и храните с вх. № 331603 от
18.10.2024г. се установява, че в електронния регистър по Наредба № 3/29.01.1999г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани е извършена регистрация за
стопанската 2021/2022г. на Т. Г. К. с дата 09.03.2022г. Посочено е, че мястото й на дейност е
землището на село В, община С, област Я. От приложената справка за дейността й се
установява, че общо използваната площ е 582.1347 ха като са засяти следните видове
култури: обикн. /мека/ пшеница- 265.0000 ха; слънчоглед- 28.8025 ха; кориандър- 2.5000 ха;
пасища и мери- 2.3322 ха; угари- 29.5000 ха.
От приетата ССчЕ се установява, че от извършена справка в сайта на Националния
статистически институт за мониторинг на пазара на зърното осреднените изкупни цени на
селкостопанската продукция за селскостопанската 2021/2022г. по данни от САПИ /Система
за агропазарна информация/ за регион Я са в размер на 632,50 лева/тон (за кг 0,6325 лева).
Вещото лице е посочило, че средната цена на тон пшеница за региона е 632,50 лева.
Експертът е уточнил, че съгласно извършена справка в сайта на Министерство на
земеделието и храните за добиви от полски култури- реколта 2022г. /Бюлетин № 427/2022г./,
средните добиви на зърнени култури в район Югоизточен за 1 дка са 483,300 кг. При
извършена проверка в счетоводството на ответника били представени четири на брой
фактури за продажба на зърно за процесната стопанска година в размер на 450 лева без ДДС
5
за тон, респ. 0,45 лева за кг. От заключението се установява, че при извършена проверка в
счетоводството на ответника и предоставените документи с писмо с изх. № 07-
6500/7210/25.04.2024г. на Държавен фонд е установено, че за стопанската 2021/2022г. общо
засятите от ответника площи са в размер на 2432,80 дка. От предоставената от ответника
справка за произведена пшеница за стопанската 2021/2022г. е установено, че средният добив
пшеница от ответника е 457,695 кг на дка. Вещото лице е посочило, че ответникът не
изплаща арендни/ наемни цени в натура, като за посев за следващ земеделски сезон на
обработваните земеделски площи отделя по 40 тона пшеница. От заключението се
установява, че наемното плащане, изчислено на база среден добив за региона и средна цена
на НСИ, е в размер на 10290,78 лева, а ако се използва представената от ответника справка и
средна цена по представените 4 броя фактури е в размер на 6933,61 лева.
При тълкуване на процесния договор в частност на разпоредбата на чл. 6 от същия,
съдът намира, че страните са постигнали съгласие наемното възнаграждение да се определя
съобразно средния добив на зърно на декар, реализирана продукция от конкретния
наемодател. Т.е. критерий е конкретно реализираният добив от засетите върху наетите площи
за съответната стопанска година земеделски култури. Размерът на наемното възнаграждение
е определен единствено в цитираната разпоредба от договора като същият не е поставен в
зависимост от средния добив на зърно за региона, респ. от необходимостта да бъде отделено
зърно от добива за посев за следващия земеделски сезон. Страните са постигнали съгласие
наемното възнаграждение да бъде в натура в размер на 20 % от средния добив на зърно от
декар, респ. в пари- неговата левова равностойност. Т.е. ответницата е дължала или
предоставяне на 20 % от средния й добив от наетите земеделски земи за конкретната
стопанска година, или заплащане на неговата равностойност. Доколкото вещото лице е
посочило, че ответникът не изплаща арендни/ наемни цени в натура, като такава не се и
претендира в настоящото производство, ответницата е дължала заплащане на левовата
равностойност на 20 % от средния добив на зърно от декар.
При определяне на средния добив на зърно на ответника съдът взе предвид, че като
регистриран земеделски производител ответникът е имала задължение, регламентирано в чл.
58о, ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 23 от 29.12.2015г. за условията
и реда за мониторинг на пазара на зърно, да подаде в съответната областна дирекция
"Земеделие" декларация по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и
горите, за количеството произведено зърно през текущата година /Приложение № 3 към
Наредбата/. В проведеното съдебно заседание на 28.11.2024г. процесуалният представител
на ответника е заявила, че ответникът не е подавала такава информация. Ответникът не е
предоставила на вещото лице и складови наличности с продукция или информация от
количествени счетоводни сметки за добива на пшеница за стопанската 2021/2022г.
Предвид което съдът намира, че средният добив на ответника за процесната година
следва да бъде изчислен от описаната от вещото лице счетоводител справка за произведена
пшеница за стопанската 2021/2022г. и следва да се приеме, че същият е 457,695 кг/дка. С
6
оглед договореното между страните липсва основание да се приеме, че средният добив,
реализиран от ответника, е средният за региона /в случая 483,30 кг/, респ. наемното
възнаграждение да бъде изчислявано въз основа на него. Предвид липса на уговорка в този
смисъл не е налице и основание при изчисляване на средния добив на ответника да бъде
отчислен добива, който се твърди, че следвало да се отделя за посев за следващия земеделски
сезон.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предвид неизпълнението на
задължението на ответника по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 23 от 29.12.2015г. за условията и
реда за мониторинг на пазара на зърно да декларира произведеното от нея зърно, както и
предвид липсата на други доказателства, установяващи различен размер на добив,
реализиран от Т. К. за процесния период, същият следва да бъде установен от представената
на вещото лице справка. Тоест размерът на наемното възнаграждение следва да бъде
определен именно въз основа на добив от 457,695 кг/дка.
При определяне на левовата равностойност на 20 % от средния добив на зърно за
процесния период съдът намира, че не следва да бъде взета предвид средната продажна цена
на продадената от Т. К. пшеница, доколкото наемното възнаграждение не е обвързано с
реализираната от нея печалба, респ. с постигнатите от ответницата договорености с нейни
контрагенти. Страните са посочили изрично, че се дължи пазарната равностойност, която не
отговаря на продажната цена, на която е реализирана продукцията от страна на ответника.
Предвид което следва да бъде взета предвид средната цена на тон пшеница за региона, която
е посочена от вещото лице на 0,6325 лева на кг.
Така изчислено дължимото наемно възнаграждение за стопанската година е в размер
от 20 % от 457,695 х 168,322, т.е. 15408,03, умножено по 0,6325 лева, а именно 9745,58 лева.
Предвид което съдът намира, че наемната цена по процесния договор за стопанската
2021/2022г. е бил в общ размер от 9745,58 лева, от която сума ответникът е била заплатила
извънсъдебно сумата от 1000 лева на 28.09.2021г.
С оглед на гореизложеното основателна е претенцията за сумата от 8745,58 лева,
представляваща неизплатения остатък от наемно възнаграждение по Договор за наем на
земеделска земя от 17.12.2015г.
По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно чл. 7 от договора наемното плащане се извършва след приключването на
съответната стопанска година в периода от 31 август до 15 ноември еднократно, в случая
след приключване на стопанската 2021/2022г. Съгласно §2 от ДР от ЗАЗ стопанска година е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. С оглед
постигнатите между страните уговорки ответникът е изпаднал в забава на 16.11.2022г. /деня,
следващ падежа/. Съдът изчисли размера на дължимата мораторна лихва върху приетия за
основателен размер и за периода от 16.11.2022г. до 04.05.2023г., на основание чл. 162 ГПК,
използвайки лихвен калкулатор, на сумата от 455,76 лева. При спазване на принципа за
диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът намира, че искът по чл. 86, ал.
7
1 ЗЗД е основателен за сумата от 434,68 лева и за периода от 16.11.2022г. до 04.05.2023г.,
като следва да бъде отхвърлен за 15.11.2022г.
С оглед частичната основателност на претенциите е възникнало вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на своевременно заявеното възражение за
прихващане със сумата от 5496 лева, платена без основание на 20.04.2022г. и на 07.09.2022г.
По релевираното възражение за прихващане са събраните следните доказателства:
По делото е приет препис от Договор за наем от 13.09.2021г., сключен между Д. И. Д.
и Т. Г. К. с предмет наем на земеделска земя, собственост на Д. Д., находяща се в землището
на село Тамарино, община С, област Я, а именно- нива с площ от 10692 кв.м. с
идентификатор 72076.1.17, трета категория, в местността „Киюра“, при граници и съседи на
поземления имот: 72076.1.208, 72076.1.47, 72076.1.18, 72076.1.2, със срок на договора от 10
стопански години, считано от 01.10.2022г.
По делото е приет и препис от Договор за наем от 13.09.2021г., сключен между Д. И.
Д. и Т. Г. К. с предмет предоставяне под наем на земеделска земя, собственост на Д. Д.,
находяща се в землището на село П, община С, област Я, а именно: нива с площ от 9910
кв.м. с идентификатор ......., трета категория, в местността „К“, при граници и съседи на
поземления имот: ...., ......., ......, ...... и нива с площ от 7498 кв.м. с идентификатор ..., трета
категория, в местността „А Т“, при граници и съседи на поземления имот:
.........,........,.......,....., със срок на договора от 10 стопански години, считано от 01.10.2023г.
По делото е приет и препис от Договор за наем от 13.09.2021г., сключен между Д. И.
Д. и Т. Г. К. с предмет предоставяне под наем на земеделска земя, собственост на Д. Д.,
находяща се в землището на село В, община С, област Я, а именно: нива с площ от 21004
кв.м. с идентификатор ....., трета категория, в местност „К“; нива с площ от 32991 кв.м. с
идентификатор ......, четвърта категория, в местност „Ст. К“; нива с площ от 12103 кв.м. с
идентификатор ......, шеста категория, в местност „Х“; нива с площ от 26281 кв.м. с
идентификатор .... пета категория, в местност „Ю“; нива с площ от 15289 кв.м. с
идентификатор 1......, четвърта категория, в местността „Е П“; нива с площ от 15999 кв.м. с
идентификатор ....., четвърта категория, в местността „Ст. К“; нива с площ от 3238 кв.м. с
идентификатор ..., шеста категория, в местността „Х“; нива с площ от 12972 кв.м. с
идентификатор ........., седма категория, в местността „С С“; нива с площ от 13429 кв.м. с
идентификатор ......., пета категория, в местността „Ю“; нива с площ от 6994 кв.м. с
идентификатор ..., четвърта категория, местността „Е С“ и нива с площ от 8004 кв.м. с
идентификатор ..., пета категория, в местността „К“, със срок на договора от 10 стопански
години, считано от 01.10.2023г.
Приети са и два броя платежни нареждания от 20.04.2022г. и 07.09.2022г. за
извършени преводи от Т. Г. К. в полза на Д. И. Д. за сумата от по 5000 лева всеки с
основание за плащане „авансово плащане на рента 2022-2023“ и „доплащане за рента за
2022-2023Г“.
Прието е платежно нареждане за извършен превод от Т. Г. К. в полза на Д. И. Д. на
8
сумата от 7000 лева на 09.11.2023г. с основание за плащане „рента“.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира, че по
делото не се установява твърдението на ответника, че при извършените плащания е
допусната техническа грешка при посочване на основанието за извършеното плащане от
страна на лицето, попълвало платежните документи. Напротив, от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че страните са били обвързани и от други
правоотношения, извън процесното, с предмет предоставяне под наем на земеделска земя,
както и че същите са били действащи в периода от 2022г.- 2023г. Т.е. извършените плащания
са касаели именно тези правоотношения. Горният извод се потвърждава и от датите, на
които същите са били извършвани на 20.04.2022г. и на 07.09.2022г., както и посоченото в тях
основание „авансово плащане“, т.е. същите касаят предстояща стопанска година. Така
ответникът е заявила конкретно кои свои задължения погасява, предвид което същите следва
да бъдат отнесени в погашение на нейни задължения, касаещи договори за наем именно за
стопанската 2022/2023г., а не за процесната 2021/2022г. С оглед на което възражението за
прихващане е неоснователно, доколкото с извършените плащания не са погасявани
задължения по процесния договор за наем за процесната стопанска година.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е
основателен за сумата от 8745,58 лева, представляваща неизплатения остатък от наемно
възнаграждение по Договор за наем на земеделска земя от 17.12.2015г., като следва да бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 9098 лева.
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 434,68 лева и за периода от
16.11.2022г. до 04.05.2023г. и следва да бъде отхвърлен за 15.11.2022г.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ размер на 413,92 лева, депозит за
ССчЕ в размер на 200 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1209,80
лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна
защита и съдействие от 20.04.2023г., тоест общо 1823,72 лева. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят 1756,30 лева. Ответникът е сторил разноски за
възнаграждение на вещо лице, както и претендира адвокатско възнаграждение в размер на
3600 лева с ДДС като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно
Договор № 5878 от 21.06.2023г., както и фактура № 8698 от 21.06.2023г. и извлечение от
банкова сметка. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се присъдят
разноски в размер от 140,48 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „..“ № 3, да заплати на Д. И.
9
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Я, ул. „..., на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 8745,58 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо наемно
възнаграждение за стопанската 2021/2022г. за отдадените под наем съгласно Договор за наем
на земеделска земя от 17.12.2015г. общо 168,300 дка в землището на с. В, общ. С, обл. Я,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.05.2023г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 434,68 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 16.11.2022г. до 04.05.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 9098
лева, както и предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 15.11.2022г.
ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „..“ № 3, да заплати на Д. И.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Я, ул. „... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1756,30
лева, представляваща сторените разноски в производството съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Я, ул. „... да заплати на Т. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. „..“ № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 140,48 лева,
представляваща сторените разноски в производството съразмерно отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10