Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
С., 09.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 6829 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 63602/13.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 69867/2018 г. по описа на СРС, 76 състав е признато за установено по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че
ответникът Б.Г.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. С.К., определена от САК дължи
на ищеца „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 466,89 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2014г. до
30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 69,04 лева — мораторна лихва върху
сумата за главница за периода от 16.09.2015г. до 07.03.2018г., като са
отхвърлени, като неоснователни исковете за разликата над сумата 466,89 лева до
сумата 775.18 лв. и за разликата над сумата 69,04 лева до сумата 144.93 лв.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК е осъден Б.Г.Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С.К.,
определена от САК, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 44,09 лева, разноски, сторени в заповедното
производство, съобразно уважената част от иска; осъден е на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Б.Г.Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С.К.,
определена от САК, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 543,83 лева - сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено с участие на "Т.С."
ЕООД, ЕИК **********, като подпомагаща страна на страната на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Същото се
оспорва с оплаквания за нарушения на материалния закон. Жалбоподателят поддържа,
че съдът неправилно не е съобразил действащите ОУ за продажба на топлинна
енергия /в сила от 13.02.2008 г./, като в чл.32, ал.1 от същите е определен
срока, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответника е следвало да заплаща
месечните дължими суми – 30 дневен след изтичане на срока, за който се отнасят.
Поради това, с изтичане на последния ден
от месеца, същият е изпаднал в забава за дължимата сума. По този начин, СРС е
формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените искове за заплащане на
обезщетение за забава. По отношение на претенциите за главното вземане е
изложил фактически и правни доводи, че задълженията за доставена и незаплатена
ТЕ по издадената обща фактура от м.07.2014 г. са станали изискуеми едва през
м.08.2015 г., като от този момент тече давностния срок за вземанията. Претендира
разноски.
Въззиваемият Б.Г.Ц., чрез адв. С.К., определена от
САК е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който е
изразил становище за нейната неоснователност.
В останалата част Решение № 63602/13.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 69867/2018 г. по описа на СРС, 76 състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предмет на разглеждане в производство са положителни
установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за цена на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., отразена в 3 общи
фактури - от 31.07.2015 г., от 31.07.2016 г. и от 31.07.2017 г., както и за
цена на услугата дялово разпределение за същия период в размер на 36.07 лв.
Предмет на производството са и установителни искове за наличието на вземания за
обезщетение за забава върху главниците, както следва: 136.37 лв. върху първата
главница и 8.56 лв. върху втората главница за периода от 16.09.2015 г.-07.03.2018
г.
За да отхвърли частично предявените установителни
искове, СРС е приел, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г. е в размер на 466.89 лв., но част от
вземанията, а именно за периода от м.05.2014 г. до м.01.2015 г. включително и в
размер на 308.29 лв., са погасени по давност. За да достигне до този извод СРС
е съобразил действащите между страните за процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. С. от 2014
г., които са обнародвани във вестник "24 часа" и вестник 19 мин. и са
влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни
месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като
в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на, ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца
въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 от Общите условия
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.
33, ал. 1 и, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура
за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 /
т.е. за тези по общата фактура/, но и върху прогнозно начислените суми. При
тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на
месечните дължими суми за топлинна енергия, правилно първоинстанционният съд е
приел, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до
м.01.2015 г. вкл. са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението – 23.03.2018 г. е изтекъл
тригодишния срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане за този период се погасяват и вземанията за
обезщетение за забава върху него. Обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на
топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава на общата
фактура, издадена на 31.07.2015 г. чрез включването им в тази фактури, е
незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие
се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на
топлинна енергия.
С оглед изложеното, неоснователен се явява наведения
в жалбата довод за допуснато от СРС нарушение на материалния закон във връзка
със своевременно заявеното от ответника възражение, че част от претендираните
вземания са погасени по давност.
По отношение на вземането за обезщетение за забава
върху главницата, в жалбата не са наведени доводи за неправилност на решението,
поради което и доколкото не са нарушени императивни правни норми, решението и в
тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора - неоснователност на
въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за
сторени от нея разноски за въззивната инстанция.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63602/13.03.2019
г., постановено по гр. д. № 69867/2018 г. по описа на СРС, 76 състав, в частта,
в която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Б.Г.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. С.К.,
определена от САК, искове по чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Б.Г.Ц. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД:
- сумата
от 308.29 лв. /разлика между уважения
размер 466,89 лева – главница и сумата 775,18 лв.-главница, до който размер
исковете са отхвърлени като неоснователни/- представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2014г. до 01.01.2015 г.,
- сумата
от 75.89 лв. /разлика между уважения размер 69,04 лева и предявения размер
144,93 лв., до който размер исковете са отхвърлени като неоснователни/,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 07.03.2018 г.
В останалата част Решение № 63602/13.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 69867/2018 г. по описа на СРС, 76 състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.