Решение по дело №1253/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 253
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20197150701253
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

253/13.4.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1253 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на Н.К.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** против Ревизионен акт № Р – 16001318008024-091-001/04.07.2019 г., потвърден с Решение № 550/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Изложени са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли съда да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител с приложено пълномощно, с което моли съда да отхвърли жалбата предвид подробно изложените в решението на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 19.12.2018 г. е издадена заповед за възлагане на ревизия на Н.К.Н. от Н-к сектор при ТД на НАП Пловдив, която да обхване следните видове задължения за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г.: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 3. ДОО - за самоосигуряващи се; 4. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; 5. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад Р-16001318008024-092-001/03.06.2019 г. В законоустановения срок не е постъпило възражение по издадения Ревизионен доклад, който е връчен на 12.06.2019 г. На 04.07.2019 г. е издаден Ревизионен акт № Р – 16001318008024-091-001. РА е обжалван от Н.К.Н. и е издадено Решение № 550/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което се потвърждава РА № Р – 16001318008024-091-001/04.07.2019  г.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 5 от същия. Ревизията по ЗДДФЛ е за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. Като местно физическо лице Н.К.Н. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през данъчните години. За 2016 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на 29.12.2017 г. /след законоустановения срок/. Декларирани са доходи от трудова дейност в Приложение № 1 и предоставени/получени заеми в Приложение № 11. С Протокол № 143043/20.05.2019 г. са присъединени доказателства и документи, събрани в хода на извършена проверка за съпоставка на доходи и имущество на Н.К.Н., приключила с издаване на Протокол № ПФ-16001318000365-073-001/14.12.2018 г. С Протокол № 143042/20.05.2019 г. са присъединени доказателства  и документи, събрани в хода на извършена проверка, приключила с протокол № П-16001317155887-073-001/20.06.2018 г. С Протокол № 1639257/20.05.2019 г. са присъединени доказателства и документи от значение за ревизионното производство. С Протокол № 1639256/20.05.2019 г. са присъединени доказателства от извършени справки в ИС на НАП. Установено е, че лицето е предоставяло в заем парични средства на „Ралица Екостой Инвест“ ЕООД през 2015 г. в размер на 80 050,00 лв. /декларирани, като непогасена част от предоставен заем/. Представен е договор сключен между страните на 30.08.2015 г. Извършена е проверка в счетоводството на дружеството и е установено, че така посоченият заем е отчетен в счетоводството на „Ралица Екостой Инвест“ ЕООД през 2015 г. Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на лицето. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др. за ревизирания период, подкрепени с доказателства. След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в РД, неразделна част от РА, ревизиращият екип е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за ревизирания период. Направен е анализ на движенията на парични средства в брой и по банковите сметки на Н.Н.. Установено е, че ЗЛ е предоставило средства на „Ралица Екостой Инвест“ ЕООД, като е реализирало доходи, покриващи нуждите за живот. Установено е превишение на разходите за 2015 г. в размер на 87 217,96 лв. Определена е данъчна основа по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, равна на посоченото несъответствие. Въз основа на така констатираните доходи за 2015 г. е изчислена обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Съгласно информацията, съдържаща се в предоставените от проверяваното лице банкови извлечения за наличностите и движението по разкритите му банкови сметки, са установени получени преводи, направени от трети лица, за които в РД са изготвени подробни справки. Органите по приходите установили, че така получаваните суми са доходи от осъществявана дейност от лицето – дърводелски услуги, изработване и монтаж на сглобяеми къщи и други СМР. Н.Н. твърди, че въпросните парични средства са преводи, които представляват предоставени средства и върнати заеми от приятели и познати за и от него, но според данъчните органи не са представени документи и доказателства в подкрепа на тези твърдения. От събраните в хода на ревизията документи и извършените проверки на физическите лица, ревизиращият екип направил заключение, че доходи получени по банковите сметки на ЗЛ са от дейност като ЕТ. Във връзка с гореизложеното за Н.Н. е установено, че са налице обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 1, т. 5, от ДОПК. – документите за установяване на основата за облагане липсват. На РЛ са връчени уведомление по чл. 124, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, т. 5 от ДОПК. От страна на органите по приходите се преминало към определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК. Извършен е анализ на всички относими към лицето обстоятелства. Въз основа на изготвения анализ, събраните доказателства в хода на ревизията, декларираното от РЛ и установеното от органите по приходите, съставените таблици по данъчни периоди е констатирано, че на посочените ДЗЛ (подробно изброени в РД стр. 7-9) са извършвани СМР услуги, приходът от които не е отчетен от РЛ за 2015 г. в размер на 28 975,00 лв. и за 2016 г. в размер на 14 170,00 лв. С оглед гореизложеното, облагаемият доход от извършваната дейност като търговец за ревизирания период е определен като разлика на установените при ревизията укрити приходи и определените им съответстващи разходи. В тази връзка с цел определяне на разходите за дейността, е приета 15 % търговска надценка. Ревизиращият екип приел, че извършените услуги от Н.Н., са с включена горепосочената търговска надценка. Така органите по приходите определили и съответните разходи за 2015 г. в размер на  25 195,65 лв. и  за 2016 г. – 12 321,73 лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец била определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа бил изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. с прилежащите лихви, предмет на обжалване.

В хода на ревизионното производство е установено, че в информационната система на НАП липсват данни за регистрация на лицето като самоосигуряващо се по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от Кодекса за социално осигуряване. Н.К.Н. се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7  от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, като управител на „Ралица Екострой Инвест“ ЕООД. След извършен анализ на събраните при ревизията доказателства е установено наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - задълженото лице е извършвало икономическа дейност - предоставяне на дърводелски услуги, които не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи), т.е. се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице. На жалбоподателя е установен нов размер на облагаемия доход за 2015 г. в размер на 3 779,35 лв. и за 2016 г. в размер на 1 848,27  лв. и е определен минимален месечен размер осигурителен доход, съгласно Закона за бюджета на ДОО за ревизираните години. На основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 3, т.2  от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установени задължения за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване.

            По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена, като вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси. Задачите на експертизата са да установи какъв е паричният поток на жалбоподателя за ревизирания данъчен период 2015 г. от гледна точка на получени общо за съответната година доходи и документално извършени разходи, като посоченият годишен период се третира в обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия поток в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период, съответно да установи какъв е размерът на началното парично салдо на жалбоподателя към 01.01.2015 г. съобразно получените доходи и приходи /вкл. заемни средства/ и извършените разходи през 2014 г. Дали е през 2015 г. жалбоподателят е придобивал имущество, което превишава размера на декларираните и получени от него приходи и доходи за съответната година и ако да – какъв е размерът на това превишение, както и на годишна база за периода 2015 г. документално доказаните разходи на лицето превишават ли размера на получените от него средства и ако да - в какъв размер. В изпълнение на така поставените задачи вещото лице е извършило проверка на документите и книжата приложени към делото. На основа на тях експертизата дава заключение, че размерът на началното парично салдо на жалбоподателя към 01.01.2015 г., съобразно получените доходи и приходи /вкл. заемни средства/ и извършени разходи през 2014 г. е 45 968.73 лв. Превишението на разходите спрямо приходите за календарната 2015 г., без да се отчита началното салдо от предходната 2014 г. и наличните суми в брой и по банкови сметки в края на календарната 2015г. е 51 041.20 лв. През календарната 2015 г. Н.К.Н. не е придобивал имущество, което е видно от направената справка от органите на НАП за установяване имущественото състояние на жалбоподателя за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. На годишна база за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. документално доказаните разходи на Н.К.Н. превишават размера на получените от него средства в размер 13 628.43 лв.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

Основната задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред ревизионното производство и създава условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването на задълженията. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест лежи върху органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. За да се приложи презумцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. За да обосноват основанията по чл. 122 от ДОПК и наличието на неотчетени приходи от услуги за извършване на СМР от страна на ревизираното лице, в тежест на органите по приходите е да установят, че ревизираното лице действително е извършило тези СМР и е реализирало приходи от тях, които не е отчело. В конкретния случай тези обстоятелства не се доказаха по несъмнен начин. Действително, предвид установеното от ревизията, може да се приеме, че са налице съществуващи приходи, които не са били отчетени от РЛ, т.е. укрити приходи. Това се потвърждава от извършените насрещни проверки на клиенти, в които проверените лица посочват Н.Н. за извършител на СМР услуги. В тази насока обаче от доказателства по делото се доказаха само две от твърдените от ревизионните органи извършвани СМР услуги от жалбоподателя – с Н. Т. К. по Договор за изработка № 0037 от 07.04.2014 г. за изработка на сглобяема къща с размер 70 кв.м, със адрес: с. Ягодово на стойност 24 500.00 лв. и с Р. Симеонов Йорданов за дървена сглобяема къща – размер 30 кв.м по Договор за изработка – 55, обект с. Царичина от 23.06.2016 година на стойност 11300.00 лева. Останалите твърдени от ревизиращите извършени СМР не се установяват по безспорен начин. Налице са само предположения в тази насока. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на счетоводно-икономическата експертиза. Както и самите данъчни органи, така и вещото лице не са установили каквито и да е доставени и вложени суровини и материали в извършените СМР, жалбоподателят не е закупувал строителни материали, други материали и предмети, машини или каквито и да е било други средства.

На следващо място видно от заключението на вещото лице е, че за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. документално доказаните разходи на Н.К.Н. превишават размера на получените от него средства в размер 13 628.43 лв., което се различава от приетото от ревизиращите органи – 28 975 лв. Ревизиращите органи са използвали за начално салдо за периода сумата от 2,50 лв. представляваща  парични средства в брой. Вещото лице е изследвало паричния поток на жалбоподателя за 2014 г. и обосновано е достигнало до извод, че началното парично салдо на жалбоподателя към 01.01.2015 г., съобразно получените доходи и приходи /вкл. заемни средства/ и извършени разходи през 2014 г. е 45 968.73 лв. Съдът споделя този извод. Промяна на началното салдо за проверявания период 2015 г. няма как да не се отрази върху крайното такова и съответно следващия период 2016 г. В тази насока е и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че различното начално салдо влияе на проверявания данъчен период и на изчисленията за дължимите данъци. Експертизата обективно е изследвала всички събрани от ревизиращите органи документи и доказателства и е направила своите изводи въз основа на тях. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че вещото лице е подходило субективно към задачите си в полза на жалбоподателя. Напротив - вещото лице в голяма част от своето заключение подкрепя изводите на ревизиращите органи, а там където е на различно мнение компетентно е обосновал своята позиция. Така например по отношение на налични парични средства в брой в началото на ревизирания период - таблица 2 от РД, стр.12 в размер на 2.50 лв., ВЛ е посочило, че противоречи на утвърдените методологични стандарти за ревизии на ФЛ от НАП, съгласно които се приема, че лицето е разполагало с не повече от 5000.00 лв. в брой без писмени доказателства за произхода на средствата, в случай че РЛ не е представило доказателства и информация за наличните суми в брой в началото на съответния период. В обратна насока (в полза на ревизиращите) пък са твърденията на ВЛ, че макар жалбоподателят да е декларирал „Разходи за издръжка и живот“ за 2015 г. – 4800 лв., които не са оспорени от данъчните органи, то тези разходите за издръжка и живот са както на Н.К.Н., така и на всички останали на живущи на неговия адрес - всички пият вода, всички гледат телевизия, всички говорят по мобилните устройства, поради което експертизата смята че вменяването на цялата сума на Н.К.Н. за разход за 2015 г. ще бъде необосновано и пресилено. В крайна сметка подобен подход на отделянето на тези суми от общите разходи за издръжка и живот противоречи и на методиката на НСИ, при която изброените разходи са част от годишните разходи за издръжка и живот. Видно е, че ВЛ е обективно в своето заключение и в никакъв случай не е подходило в заключението си в полза на жалбоподателя.

Следва да се отбележи също така, че ревизиращите органи неправилно са приели, че тъй като не било установено реално движение на паричните средства между Н. Б.. и Н.Н. – не били представени документи, доказващи предаването на сумата по сключения между тях договор за заем на 02.10.2014 г., то не е налице реално предоставяне на паричните средства от заемодателя на заемополучателя. Освен че двамата се намират във фактическо съжителство и имат деца, нито една от страните по този договор не твърди, че не е налице липса на реално предаване на сумата по договора, поради което изводът е необоснован и голословен. Той е подкрепен с твърдения, че Н.. Б. е използвала парите от продажбата на собствен имот за закупуването на друг такъв, но не и за даването на заем на жалбоподателя. Закупуването на имот от нея обаче е станало едва на  04.06.2015 година, като още до края на 2014 г. Н. е върнал част от заема на Борисова, тъй като е декларирал в ГДД за 2014 г., че непогасената част от заема е 37 600.00 лв. и това се потвърждава от подадената и от Б.. ГДД за 2014 г., Приложение № 11, част 1 „Непогасена част по представени през годината парични заеми“, където е вписана сумата от 37 600.00 лв. Нещо повече, ревизиращите органи са се ограничили само до проверка на сумите по една сметка на Н. Б. за периода от 02.10.2014 г. (от получаването на предварителното плащане по сделката за недвижимия имот) до 03.04.2015 г. включително и са установили, че са в размер на 47 314.35 лева. От тях за същия период системно било извършвано теглене на суми в размери от 20.00 лева до 4000.00 лева, удържани били такси за банкови услуги и бил закупен недвижим имот на обща стойност 46 158.95 лева. Имотът обаче не е закупен в сочения период до 03.04.2015 г., а според самите ревизиращи на 04.06.2015 г., т.е. движението само по тази сметка в така посочения период не може да обоснове сам по себе си извод, че Борисова не е предоставила в заем на Н. сумата от 41 360.00 лв. през 2014 г. В тази насока са и изводите на вещото лице.

С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Установяването в хода на настоящото производство на годишна база за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. на документално доказаните разходи на Н.К.Н., превишаващи размера на получените от него средства в размер 13 628.43 лв., която стойност е различна от твърдяната от ревизиращите органи в РА сума от 28 975 лв., води до различна годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, съответно до различен от изчисления от ревизиращите органи дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. с прилежащите лихви, различен размер на облагаемия доход за 2015 г. и за 2016 г. и различен определен минимален месечен размер осигурителен доход, съгласно Закона за бюджета на ДОО за ревизираните години и различни задължения за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 450 лева, от които 50 лева – държавна такса и 400 лева – депозит за вещо лице, за които са представени и доказателства по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р – 16001318008024-091-001/04.07.2019 г., потвърден с Решение № 550/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, сторените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/

 

Решение от 18.1.2021г. по Административно дело 6037/2020 Върховен административен съд

Решение № 561 от 18.01.2021 г. на ВАС София, Осмо отд. по адм. д. № 6037/2020 г. - ОТМЕНЯ решение № 253/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1253/19 г. по описа на Административен съд Пазарджик, включително и в частта на присъдените разноски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.