№ 1294
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102064 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Й. П., с която се иска да бъде
прието за установено по отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, че ищецът не дължи сумите
по изпълнителен лист, издаден по вътрешно арбитражно дело № 587/2013 г. по описа
на арбитър Б. Г., претендирани по изпълнително дело № 3398/2022 г. на ЧСИ Д. К., а
именно: сумата от 8 159.96 лева – главница, сумата от 7 316.27 лева – законна лихва за
периода от 24.10.2012 г. до 24.8.2022 г., сумата от 856.40 лева – присъдени разноски,
както и сумата от 1 565.95 лева – такси по ТЗЧСИ, дължими към 24.8.2022 г.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по вътрешно
арбитражно дело № 587/2013 г. на арбитър Б. Г., срещу него е образувано
изпълнително дело при ЧСИ Р. А.. Заявява, че последното действие по делото е
извършено на 15.7.2014 г. и с постановление от 18.10.2018 г. делото е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че междувременно с договор за цесия от
8.8.2018 г. първоначалният кредитор „П. К. Б.“ ЕООД е прехвърлил вземанията си по
изпълнителния лист на „К. И. И. БГ“ ЕАД, след което му е изпратена покана във
връзка с изпълнително дело № 3398/2022 г. на ЧСИ Д. К.. Счита, че към датата на
получаване на поканата процесните вземания са погасени по давност.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че самата
молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Р. А. е довела до прекъсване на
давността, която давност е била прекъсната и с депозирането на молбата за
конституирането му като взискател, доколкото със същата е поискано насрочването на
опис на движими вещи в дома на длъжника. Твърди, че впоследствие както по
изпълнително дело № 648/2019 г. на ЧСИ Мария Глушкова, така и по изпълнително
дело № 3398/2022 г. на ЧСИ Д. К. са предприети действия, прекъсващи давността, като
изтъква, че перемпцията няма правно значение за прекъсване на давността, респ. че
дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на ново искане за
предприемане на изпълнителни действия в отделно дело няма значение за прекъсването
на давността. Обръща внимание на действието във времето на ТР № 2 от 26.6.2015 г. на
1
ОСГТК на ВКС и счита, че до приемането на тълкувателния акт са действали
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., респ. че до този момент давност по делото
въобще не е текла. В този ред на мисли, счита, че най-ранната възможна дата за
погасяване на задълженията по давност е 26.8.2020 г., но в случая след 26.6.2015 г. има
извършени редица изпълнителни действия, прекъсващи давността.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа заявеното
оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден по т.д. № 901/2014 г. на Софийски градски съд, по молба на взискателя
„П. К. Б.“ ЕООД от 4.7.2014 г. срещу ответника Н. Й. П. е образувано изп. дело №
878/2014 г. по описа на ЧСИ Р. А.. С молбата е направено искане за проучване
имущественото състояние на длъжника, за налагане на запор в „Банка ДСК“, като на
съдебния изпълнител са възложени всички действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело е изготвена покана за доброволно
изпълнение, за която липсват данни да е получена от длъжника.
На 15.7.2014 г. са изпратени запорни съобщения, с които са наложени запори
върху сметки на длъжника в различни банки в страната.
Впоследствие, на 26.9.2018 г. е постъпила молба от „К. И. И. БГ“ ЕАД, с която
ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че на 8.8.2018 г. е сключил договор с „П.
К. Б.“ ЕООД, по силата на който вземанията срещу ищеца са прехвърлени на него. С
въпросната молбата е направено искане за конституирането на „К. И. И. БГ“ ЕАД като
взискател, искане за извършване на опис на движими вещи, както и възлагане по чл. 18
ЗЧСИ.
На 8.3.2019 г. е постъпила молба от „К. И. И. БГ“ ЕАД с искане за връщане на
оригинала на изпълнителния лист, като с протокол от 3.4.2019 г. ЧСИ Р. А. е върнала
на новоконституирания взискател изпълнителния лист и е прекратила изпълнителното
дело.
По молба за ответника от 3.10.2019 г. е образувано изпълнително дело № 648/2019
г. на ЧСИ Мария Глушкова, като с молбата отново е направено искане за извършване
на опис на движими вещи, както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
С молба от 16.5.2022 г. взискателят е поискал налагане на запори и предприемане
на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането, включително опис, оценка
и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.
На 15.7.2022 г. е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника за
8.9.2022 г., който опис не е извършен поради незаплащане на дължимата от взискателя
авансова вноска.
Междувременно, на 15.8.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
На 31.1.2023 г. е постъпила молба от взискателя, с която се иска налагането на
запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника, а евентуално – за насрочване
на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на
длъжника.
2
С постановление от 11.5.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на
банковите сметки на длъжника „Обединена българска банка“ АД, като запорното
съобщение е изпратено на 23.5.2023 г., а длъжникът е уведомен за запора на 26.5.2023
г.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от
който извежда основанието за отричане правото на ответника – изтекла погасителна
давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали
това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило
поради неговото реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна
практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на
срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с
изтичане на общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва
да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.
От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 878/2014 г. по описа на ЧСИ Р. А. е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, като същото е
прекратено ex lege на 15.7.2016 г., тъй като в продължение на две години не е поискано
извършването на изпълнителни действия. Доколкото делото е образувано преди
приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в периода от
образуването му до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, което означава, че
в посочения период давност не е текла. А както е посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.
С оглед на горното, давността относно процесните вземания е започнала на
26.6.2015 г. с приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г., като същата не е
прекъсната с молбата на ответника от 26.9.2018 г.за конституирането му като
взискател, тъй като макар в нея да се съдържа искане за приложение на определен
изпълнителен способ, същият не е приложен, а по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
3
изпълнение. Т.е. не се касае за искане, въз основа на което не е предприето
изпълнително действие преди изтичането на давностния срок, а за искане, въз основа
на което липсва каквото и да било действие от съдебния изпълнител – преди или след
изтичане на давността. Давността не е прекъсната и с молбата за образуване на
изпълнително дело № 648/2019 г. на ЧСИ Мария Глушкова, постъпила на 3.10.2019 г.,
макар в същата да е налице искане на взискателя до съдебния изпълнител за
предприемане на определен изпълнителен способ – насрочване на дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Това е така, доколкото въпросната
молба е оставена без движение с нарочно постановление, получено от взискателя на
17.11.2019 г., с което на последния се предоставя 7-дневен срок за отстраняване на
нередовностите по същата. Въпросните указания не са изпълнени с молбата от 9.6.2020
г. /постъпила близо 7 месеца по-късно/, тъй като с изрична резолюция съдебният
изпълнител е отбелязал, че не е внесена дължимата такса. И тъй като указанията на
съдебния изпълнител не са изпълнени, поисканият способ не е приложен по вина на
взискателя.
С оглед на гореизложеното, започналата да тече на 26.6.2015 г. давност е изтекла
на 26.6.2020 г., което прави основателен предявеният иск относно главницата,
начислената законна лихва и разноските по делото, по което е издаден изпълнителният
лист.
Съдът намира, че претенцията в частта, с която се иска установяване
недължимостта на таксите по ТЗЧСИ, е недопустима, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
този иск следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
Т.е. на оспорване по този ред подлежат само съдебно установени вземания. Таксите и
разноските в изпълнителното производство не са установени по съдебен ред, а са
последица от предприетото принудително изпълнение и в случай, че същите са
неправомерно начислени, длъжникът разполага с друг път за защита. Дължимостта на
разноските, които длъжникът следва да понесе по изпълнителното дело, се определя от
съдебния изпълнител в рамките на висящото производство по самото изпълнение, като
същата е в зависимост от неговия изход. Затова и именно с оглед изхода на настоящия
спор, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, като
в случай на недължимост на вземанията по издадения изпълнителен лист /с оглед
погасяването им по давност/, на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
недължими ще са и начислените в тежест на длъжника такси и разноски.
Предвид на горното, исковата претенция следва да се остави без разглеждане в
посочената част, а производството по делото да бъде прекратено.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение за уважената част от иска. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар,
което съдът намира за основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи
на неговата сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл.
78, ал. 5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от
1 870.00 лева. С оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да се
присъдят на ищеца по съразмерност, възлизат на сумата от 2 528.00 лева.
4
Ответникът има право на разноски съразмерно с вземането за такси по
изпълнителното дело, производството по отношение на което беше прекратено. Така,
при определено юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лева и 24.00 лева такса за
изискване на препис от изпълнително дело № 878/2014 г. по описа на ЧСИ Р. А.,
разноските, които следва да се присъдят на ответника, възлизат на 28.34 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***,
че Н. Й. П., ЕГН ********** не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по
вътрешно арбитражно дело № 587/2013 г. по описа на арбитър Б. Г., претендирани по
изпълнително дело № 3398/2022 г. на ЧСИ Д. К., а именно: сумата от 8 159.96 лева –
главница, сумата от 7 316.27 лева – законна лихва за периода от 24.10.2012 г. до
24.8.2022 г., както и сумата от 856.40 лева – присъдени разноски.
ОСЪЖДА „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на Н. Й. П., ЕГН **********
сумата от 2 591.09 лева – разноски за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция в частта, с която се иска да
бъде прието за установено по отношение „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, че Н. Й. П., ЕГН
********** не дължи сумата от 1 565.95 лева – такси по ТЗЧСИ, дължими към
24.8.2022 г., като прекратява производството в тази му част.
ОСЪЖДА Н. Й. П., ЕГН ********** да заплати на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***
сумата от 28.34 лева –разноски за производството.
Решението в частта, с която исковата претенция е оставена без разглеждане,
има характер на определение и подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останала си част решение
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5