Определение по дело №646/2019 на Окръжен съд - Враца

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.....

 

гр. Враца, 02.12.2019 г.

 

 ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на втори декември през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА

мл. с. ИВАН НИКИФОРСКИ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски ВЧГД № 646 /2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е  по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 С определение № 3672 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2949/2019 г. по описа  на Районен съд - гр. Враца, е прекратено производството по делото на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 108 от ГПК и същото е изпратено по подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр. Петрич.

 Срещу така постановеното определение  адвокат Ц.С., в качеството му на процесуален представител на В.Н. ***, е депозирал частна жалба вх. № 17392 / 07.10.2019 г., с която се навеждат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение и се иска същото да се отмени, като се върне делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от  адвокат Е. Б. от Адвокатска колегия- гр. Благоевград, в качеството й на пълномощник на Дружество с ограничена отговорност „ГЛ ВЕЛОЗ“ ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: град Петрич, община Петрич, област Благоевград, в който се твърди, че подадената частна жалба е неоснователна, като се излагат съображения в тази насока.

 

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, подадения отговор и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, както и против акт на съда, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд настоящият жалбоподател е предявил при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1-3 от КТ против „ГЛ ВЕЛОЗ”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Петрич. Поддържа се в исковата молба, че ищецът бил в трудови правоотношения с ответника, като заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, което трудово правоотношение било прекратено със заповед № 219 от  31.05.2019 г. на управителя на ответника. След изпращане на препис от исковата молба и приложенията на ответника, последният в срока за отговор депозирал такъв, с който на първо място направил възражение за местна неподсъдност на делото на РС - гр. Враца с искане за прекратяване на същото пред РС гр. Враца и изпращането му по подсъдност на РС - гр. Петрич на основание чл.105 от ГПК. С оглед направеното възражение, първоинстанционният съд приел същото за основателно и го уважил, като прекратил производството по делото пред РС - гр. Враца и го изпратил по подсъдност на РС - гр.Петрич.Изложил е,че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище.Посочил е, че  по делото не се спори, че седалището и адресът на управление на ответника се намират в гр. Петрич, а същото е констатирано и след служебно извършена справка в търговския регистър.Установено е също така, че  представеният по делото трудов договор не съдържа данни за мястото на работа на ищеца, каквото е изискването на чл. 66, т. 1 КТ, но данни относно това обстоятелство  се съдържат в представената с исковата молба Заповед № 218/31.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в която е посочено, че мястото на работа на В.Н. ***. По делото не се съдържат каквито и да било данни за това мястото на работа на ищеца да е било на територия, попадаща в териториалната компетентост на РС Враца. По тези съображения е приел, че спора попада в териториалната компетентност на РС - гр. Петрич.

Доводите за неправилност на определението, изложени в частната жалба са, че е нарушена разпоредбата на чл.114 ГПК,тъй като ищецът имал право да избере местна подсъдност, по мястото, където обичайно полага своя труд, поради обстоятелството, че същият е финансово по-слабата страна в трудовите спорове.Навеждат се аргументи за неоснователност на  направеното от ответното дружество - бивш работодател възражение за неподсъдност на предявените искове по КТ, което неправилно и незаконосъобразно PC - Враца е уважил като е постановил обжалваното определение

Изложените доводи настоящата инстанция намира за неоснователни.

Уредбата на ГПК предвижда принципно, че относно родовата подсъдност съдът следи служебно, а относно местната подсъдност – само по направено възражение от ответника. По делото не се спори между страните, че седалището и адресът на управление на ответника се намират в гр. Петрич, като същото  е констатирано и след служебно извършена справка в търговския регистър.В нормата на чл. 108, ал.1 от ГПК е предвидено, че искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.Действително чл.114 от ГПК предвижда специална местна подсъдност по искове по трудови дела, а именно по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Българският законодател е преценил, че по този начин се обезпечава на работника възможно най-лесен и бърз достъп до правосъдие и в интерес на по-слабата страна по трудовите спорове е създал специални правила за компетентност, които е приел, че са по-благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила. В конкретния случай ,обаче,липсват каквито и да е индиции  или доказателства, че ищецът обичайно е полагал труд по сключения трудов договор в района на гр.Враца.При това положение ищецът не може да се възползва от изборната местна подсъдност, предоставена му с нормата на чл.114 ГПК. Възражението на ответника е направено своевременно  /с отговора на исковата молба/ в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК, поради което районният съд правилно е прекратил производството пред себе си и е изпратил същото по компетентност на РС- гр. Петрич.

 

Ето защо, настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и съобразено със закона следва да се потвърди.

 

             Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 17392 / 07.10.2019 г., подадена от адвокат Ц.С., в качеството му на процесуален представител на В.Н. *** против определение № 3672 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2949/2019 г. по описа  на Районен съд - гр. Враца, с което е прекратено производството по делото на основане чл. 118, ал. 2, вр.  чл. 108 от ГПК и същото е изпратено по подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр. Петрич.

 

  Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните и при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, по аргумент от  чл. 274, ал. 3, т.1  от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.